РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Ямбол, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X*** СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330103230 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно осн. чл.34 ЗС, във вр.
с чл.341 и сл. ГПК, като производството е в първа фаза по допускане на съдебна делба.
Ищцата-съделител П. Д. Д. с първоначалната искова молба за делба твърди, че с
ответника по нея Д. Д. Д. са съсобственици на подробно индивидуализирания в исковата
молба недвижим имот – апартамент, с административен адрес: гр. Я., ул. „***. Твърди се, че
процесното жилище е придобито от бащата на П. Д. и Д. Д. - Д. Г. Д. и от майката на П. Д. –
Ж.К. Д., в режим на СИО при равни квоти.
Сочи се, че апартамента е придобит от Д. Г. Д. и Ж.К. Д. по време на сключеният
между тях на *** г. брак, което обстоятелство се установяло от нотариален акт № ***, том
***, дело № *** г. на съдия от района на ***РС, за собственост върху имот, даден като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ.
Сочи се, че бракът между Д. Г. Д. и Ж.К. Д. е бил прекратен с развод с Решение № ***
г., като се поддържа, че с прекратяването на техния брак, СИО върху процесното жилище се
е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове.
На следващо място се сочи, че Д. Г. Д. е прехвърлил с продажба обективирана в
нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, н.д. № *** от *** г. собствеността върху ½ ид.ч.
от процесния недвижим имот на Д. Д..
Майката на ищцата-съделител П. Д. Д. - Ж.К. Д. била починала на *** г., като е
оставила след смъртта си за свой наследник по закон единствено ищцата-съделител П. Д..
1
С оглед на тия факти се иска от съда да постанови решение, с което да допусне делба
на процесния имот - жилище при равни за П. Д. Д. и Д. Д. Д. квоти по ½ ид.ч. за всяка от
тях.
Първоначално в срока за отговор на ИМ по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от
ответницата Д. Д., чрез пълномощник - адв. Б.К. от АК- гр. Я., с които се поддържа, че
следва да се допусне делба на процесното жилище - апартамент при посочените в ИМ квоти,
както и се иска имота да бъде възложен на ответницата-съделител Д. Д..
В първото съдебно заседание по делото, проведено на 10.04.2024 г. ответницата-
съделител Д. Д. се явява лично, като заявява, че има претенции за повече от ½ ид.ч. от
процесното жилище, а именно ¾ ид.ч. за нея и ¼ ид.ч. за П. Д..
Реливира се под формата на възражение, че процесното жилище е стопанисвано
изцяло от нейната майка, като се твърди, че ответницата-съделител Д. Д. има
доказателства за това и иска допускане на експертиза.
На свой ред пълномощника на съделителя Д. Д. – адв. К. в хода на делото по същество
поддържа направеното от ответника-съделител искане.
В проведеното на 10.04.2024 г. съдебно заседание, съдът е обявил делото за решаване,
но в срока за това и след като е съобразил, че всъщност по делото е налице спор досежно
действителната площ на делбените имоти притежавани от всяка от страните квоти в
съсобствеността следва и със свое Определение № *** г. е отменил протоколното
определение, с което е даден ход на съдебното дирене по делото, и е възобновил същото.
След възобновяване на съдебното дирене по делото е постъпила молба от ответницата-
съделител Д. Д., с която се оттеглят пълномощията от адв. К., като е постъпило и писмено
заявление, с което се релевира възражение против правото на ищцата-съделител П. Д. да
участва в делбата, като се поддържа, че същата не е съсобственик.
Отрича се изцяло качеството й на съсобственик на процесното жилище-апартамент,
като твърди, че собственици на процесното жилище са Д. Д. и Д. Д. при равни квоти ½
ид.ч. за всеки от тях.
Представят се писмени доказателства и се иска събиране на гласни такива.
След възобновяване на съдебното дирене е постъпила молба и от Д. Г. Д. - баща на П.
Д. и Д. Д., с която се иска от съда да го допусне като страна-съделител по делото,
заявявайки едновременно с това и собствени права върху делбения имот, основаващи се на
изтекла в негова полза придобивна давност повече от 10 години и сделка, а при условията
на евентуалност се релевира и основание за наличие на пълна трансформация на лично
имущество по време брака му с Ж.К. Д., по същество твърдейки, че същата не е имала
принос в придобиването му по време на брака, който бил прекратен с развод.
По същество още Д. Д. твърди, че бил изключителен собственик на процесното
жилище и след прехвърляне чрез покупко-продажба на ½ ид.ч. на Д. Д., същото жилище
към момента се явява съсобствено между него и Д. Д., при равни квоти.
2
Иска се от съда да допусне делба на процесното жилище, но между него и Д. Д. при
равни квоти, като от делбата да бъде изключена П. Д..
Със свое Определение № *** г. съдът е допуснал главно встъпване на Д. Г. Д. в
настоящото производство, като е приел за съвместно разглеждане предявените от него
претенции против П. Д. и Д. Д..
В представеният на първоначалните страни по делото срок за отговор е постъпил
такъв от съделителката П. Д., с който се оспорват предявените от Д. Д. искове, както и
твърденията, изложен от него в ИМ.
Оспорва се твърдението, че е придобил делбения имот въз основа на изтекла в негова
полза придобивна давност, както и, че имота е изплатен с негови лични средства.
Поддържа се, че в случая не е налице пълна трансформация, излагайки се в тази посока
както фактически, така и правни аргументи.
С оглед горното, съдът намира, че е сезиран с иск за делба, предявен от П. Д. за
допускане делба на процесното жилище - апартамент между нея и Д. Д., при равни квоти за
всяка от тях - по ½ ид.ч., както и иск за делба на същото процесно жилище, предявен от Д.
Д., с който се иска от съда да допусне делба на процесното жилище при равни квоти за него
и Д. Д. - по ½ ид.ч. за всеки от двамата, отричайки съществуване правото на собственост на
първоначалната ищца-съделител П. Д..
Ответницата-съделител Д. Д. последно поддържа, че делбата следва да се допусне
между нея и Д. Д. при равни квоти, като отрича правото на първоначалния ищец-съделител
П. Д. на собственост върху процесното жилище.
В съдебно заседание за съделителката П. Д. Д. в качеството на процесуален
представител по пълномощие се явява адв.М. Х. от АК Я. чрез когото в хода на делото по
същество се поддържа, че делбата следсва да се допусне единстевно между първоначалните
страни по делото П. Д. Д. и Д. Д. Д. при равни квоти, както и че е недопустимо
конституирането на Д. Г. Д. като съделител, поради което предявения от него иск следва да
се приеме за недопустим, евентуално за неоснователен. Оспорва се твърдението на Д. Г. Д.
същия да е владял трайно, непрекъснато и необезпокоявано, собствената на
наследодателката на ищцата 1/2 ид.ч. от делбеното жилище. На следващо място се
поддържа, че по делото не е и доказано порпцесното жилище да е било закупено единстевно
и само с лични средства на Д. Г. Д. откъдето и да е налице преобразуване на 1/2 ид.ч. от
процесното жилище. Претендират се разноски.
За съделителите Д. Д. Д. и Д. Г. Д. в съдебно заседание в качеството на процесуален
представител по пълномощие се явява адв.С. Б. от АК П., чрез когото в хода на делото по
същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно
изложените в нея фактически и правни основания се поддържа, че делба на процесното
жилище следва да се допусне при равни квоти между страните Д. Д. Д. и Д. Г. Д., тъй като в
полза на последният е изтекла предвидената в разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС 10-годишва
придобивна давност, считано от края на м.февруари 1989 година, евентуално поради това, че
3
делбеното жилище е било закупено от него със суми дарени му от неговите родители и
такива дарени му от майката на съделителката Д. Д. – Е., като се позовава на действащия
към него момент СК от 1985 година.
Съделителката Д. Д. Д. се явява лично като в хода на делото по същество заявява, че
това което е представено до момента не е гледано. Иска да бъдат погледнати всички внесени
доказателства, като при нужда могат да се направят и допълнителни справки.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху имот даден
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона да
териториалното и селищно устройство, № ***, том ***, дело № *** год. на съдия при
***РС, съделителя Д. Г. Д. и Ж.К. Д. са признати за собственци на следния недвижим имот:
жилище № *** находящо се на *** етаж вх.***, в жилищна сграда, жилищен блок построен
върху държавна земя, парцел, жил.блок „***“ в гр.Я., състоящ се от две стаи, кухня,
коридор, сервизни помещения и две тераси, застроена площ на жилището 62.14 кв.м. с
прилежащо избено помещение № *** със застроена площ 3.83 кв.м., и 0.793 % ид.ч. от 910
кв.м. общ.ч. на сградата и право на стореж върху припадащата се част от терена.
Видно от представеното по делото Решение № *** год., постановено по гр.дело №
*** год. по описа на ***РС, в сила от 19.06.1989 сключения между съделителя Д. Г. Д. и
Ж.К. Д. граждански брак от *** год. с акт № *** на ОбНС, е бил прекратен с развод, поради
дълбоко е непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на двамата съпрузи, като
Ж.К. Д. е приела да носи след развода предбрачното си фамилно име – К..
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, № ***, том ***, рег.№ ***, н.дело № ***/***
год., съделителя Д. Г. Д. е продал на съделителката Д. Д. Д. собствената си 1/2 ид.ч. от
делбеното жилище с администартивен адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***.
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници Ж.К. К. е починала
на *** год. като е оставила за совй наследник по закон съделителката П. Д. Д..
Видно от представената схема № *** год. делбеният имот представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.542.177.1.41 по КК и КР на гр.Я.,
одобрени със Заповед *** год. на Изпълнителния директор на АК, последно изменение на
КК и КР, засягащо самостоятелния обект е от 16.10.2023 год., с адрес на имота: гр.Ямбол,
ул.“***“, № ***, намиращ се на етаж 7 в сграда с идентификатор 87374.542.177.1, с
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в ПИ с
идентификатор 87374.542.177, с предназначение на самостоятелен обект – Жилище,
апартамент, в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива
на обекта: 1; с площ 62.14 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № *** с площ 3.83
кв.м., 0.793% ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж:
87374.542.177.1.61, 87374.542.177.1.40, 87374.542.177.1.42; пход обекта: 87374.542.177.1.38;
4
над обекта: няма; стар идентификатор:няма.
Видно от представеното удостоверение по чл.264, ал.1 ДОПК данъчната оценка на
процесното жилище е в размер на 20 187.90 лева.
Видно от представеното удостоверение за раждане, родители на съделителя Д. Г. Д. са
лицата: П.К.Г. и Г.Д.Б..
Представят се вносни бележки за заплатени към *** различни по размер парични
суми от П. и Г. Б., както и от Д. Г. Д. и Ж.К. Д. с основание – жилищен заем.
Видно от Представената по делото Заповед № *** год. на ОбНС, е бил отчужден
имот с пл.№ *** в кв.*** на гр.Я., намиращ се на ул.“*** собственост на А. Д. Г. и на
ул.“***“ № *** собственост на Г.Д.Б., за което последният е бил обезщетен с едно двустайно
жилище на основание чл.81, ал.1 ЗТСУ във вр.чл.253, ал.1, т.2 ППЗТСУ в жил.бл.***, като в
Заповедта изрично е посочено, че не се обезщетява с второ жилище Д. Д..
По делото е представена молба от Г.Д.Б. до ОбНС, видно от която същият е пожелал
ап.*** г.бл.*** да бъзе записано на името на сина му – Д. Г. Д. и съпругата му Ж.К. Д..
По делото е представено удостоверение, от което се установява, че Ж.К. Д. е имала
открит при *** Я., жилищно спестовен влог в размер на 2631.28 лева, открит на 16.04.1984
год., парт.***, както и записан заем, представят се и вносни бележки за заплатени от същата
парични суми към ***.
По делото е представено удостоверение № *** год. издадено от ***/ с адрес: с.Г.И.,
общ.Т., обл.Я. от което се установява, че на П.Г.К. са направени удръжки за заем към *** в
периода 01.06.1988 год. до 31.05.1989 год. в общ размер на 654.00 лева.
По делото е представена и молба от *** Я. до *** при ***, относно вписвавне на
законна ипотека като обезпечение на заем за жилищно строителство на Д. Г. Д. Ж.К. Д., с
адрес: гр.Я., *** вх.*** ап.***, в размер на 10 688 лева, за срок от 30 години, с годишни
анюитетни вноски по договор сключен между *** и длъжника на 09.12.1986 год.
Видно от представената справка за съД.ст съделителя Д. Г. Д. е бил осъждан и е
изтърпявал *** „***“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: Н. Г. Д., А. Х. Б., В. Д. С., П.Т.Б., В.Г.П..
Видно от показанията на св.Н. Д., същият е брат на Д. Г. Д., познавал П., познавал и
Ж.. Живеели в апартамента на ул.“***“. Апартамента го придобили, тъй като на времето
имали къща на ул.“***“ и баща им имал обезщетение за 1/3 ид.ч., в последствие бил
прехвърлен на Ж., бившата съпруга на брат му, и тя имала право да тегли кредит.
Впоследствие Ж. изтеглила кредит и доплатили апартамента и го обзавели. Докато Д. и Ж.
били съпрузи, Ж. работела. На моменти и Д. работил, но по-голямата част не бил работел. А
по време на развода били заедно в *** в Б.. Ж. сама изплащала кредита. Ж. била бита от Д. и
се страхувала от него. Д. и П. /дъщеря му/ били с еднакъв характер и се карали. Ж. преди
време искала да говори с брат му, за да си разделят апартамент, като по принцип Д. се
5
съгласил. П. от 10-15 години живеела и работела в К., когато се връщала оставала на „***“.
След развода П. живеела и при майка си и при баща си, а Ж. живеела в апартамента от
закупуването му до развода.
Видно от показанията на св.А. Б., същата е *** сестра на Д., имали една майка – Е..
От 1989-1990 год. майка и заживяла с Д., първо на ***, а после на ***, и продала
апартамента на ***-то. Споделила на свидетелката, че с парите от продажбата ще изплати
жилището в което живеят с Д. на ***, тъй като не било доизплатено. През този период
документално Д. не бил работил, но работел на частно. От както влезли в жилището
свидетелката не била чувала за Ж. и П.. Никога не ги била виждала. Майката на
свидетелката не и била споделяла да имат претенции.
Видно от показанията на В. С., същата познавала Д. от 1995 год., били съседи. Д.
живеел в апартамента на *** с Е., която починала преди 2-3 години. Не била виждала някой
да идва и да има претенции. Знаела че Д. имал бивша съпруга, но не я познавала, не я била
виждала там. Дъщеря и също не била виждала. Не знаела факти за изплащането на
жилището. Лятото Д. и Е. работели на ***.До завършване на училище там живеела и Д..
Видно от показанията на св.В.П., същият познавал Д. от 1990 год., били съседи.
Живеел с жена си Е. и дъщеря им Д.. Работели по ***. Жена му починала и в момента Д.
обитавал жилището, от време на време се връщала Д.. Не бил чувал за претенции кой е
собственик на жилището. Не знаел през 1988 год. друг да е живял там.
Видно от показанията на св.П.Б., същият познавал Д., били съседи. Д. живеел в
жилището от 1990 год. с жена си Л. и дъщеря си /Д./, тя се била родила там.Не бил чувал за
претенции за жилището. Не знаел Д. да е имал друга жена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва
да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки съделител.
От събраната по делото доказателствена съвкупност извода на съда е, че П. Д. Д. и Д.
Д. Д. са съсобствениците на делбения имот-жилище по силата на смесен фактически състав,
наследствено правоприемство за П. Д. Д. и покупко-продажба за Д. Д. Д.. Безспорно след
прекратяване брака между Д. Г. Д. и Ж.К. Д. собствеността върху придобития от тях в режим
на съпружеска имуществена общност делбен имот се е трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове. След като Д. Г. Д. е отчуждил в полза на Д. Д. Д.
собствената си 1/2 ид.ч. от процесното жилище, е възникнала съсобственост при равни
дялове между Д. Д. Д. и Ж.К. Д., а след смъртта на последната, между Д. Д. Д. и П. Д. Д. въз
основа наследствено правоприемство, при равни за страните квоти.
Ето защо и с оглед ангажираните доказателства, съдът намира, че делбата на
процесното жилище-апартамент следва да бъде допусната при квоти за П. Д. Д. – 1/2 ид.ч.,
придобити от нея въз основа наследствено правоприемство и за Д. Д. Д. – 1/2 ид.ч.
придобити от нея чрез покупко-продажба.
6
Искът на Д. Г. Д., с който се иска от съда да допусне до делба процесното жилище-
апартамент между него и Д. Д. Д. при равни за тях квоти се явява изцяло неоснователен и
недоказан в производството, и като такъв следва да се отхвърли, на следните съображения:
По никакъв начин по делото не се установиха фактически данни, които да обосноват
у съда безпротиворечивия извод, че процесното жилище-апартамент е било изплатено със
средства на Д. Г. Д., дарени му от неговите родители и от майката на Д. Д. Д., респ. лични
негови парични средства. За доказване изплащането на жилищния заем и двете страни
ангажират като писмени доказателства вносни бележки, но релевантен с оглед твърденията
на Д. Д. е собствеността върху тези средства, а не техния вносител посочен в съответния
платежен документ.
Единствено безспорно по делото е, че за изплащане на жилището е бил предоставен
паричен заем обезпечен с ипотека върху имота, по която Д. Г. Д. и Ж.К. Д. всъщност са били
солидарни ипотекарни длъжници /от молбата на *** за учредяване ипотека-л.181 от делото/,
в която насока са и показанията на св.Н. Г., че е бил предоставен такъв кредит на Ж.К. Д., и
показанията на св.А. Б., която свидетелства, че жилището не е било „доизплатено“ и майка и
е внасяла пари в ***.
Всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от неговата част, има регресни
права срещу останалите длъжници, които са изпълнили по-малко от полагащата им се част,
но преценката за това не е предмет на настоящото производство.
Наведеното от Д. Г. Д. придобивно основание давностно владение предполага
осъществяване на фактическа власт върху ½ ид.ч. от процесиня имот в определен от закона
срок с намерение да се държат като свои. Съгласно чл.68 ал.1 ЗС основните елементи на
владението са обективният-осъществяването на фактическа власт и субективният-
намерението за своене. Владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнено. В повечето случаи при съсобственост възникнала от прекратяване на СИО,
съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената
си идеална част, а идеалната част на другия съсобственик-държи. Възможно е действително
обаче в намерението на съсобственика да настъпи промяна и той да започне да владее
идеалната част на другия съсобственик. За да придобие правото на собственост,
съсобственикът следва да превърне с едностранни действия държането във владение.
Фактически данни в настоящото производство в тази насока не са установени. От
обстоятелството, че свидетелите не са виждали П. Д. Д. и нейната майка Ж.К. Д. в
процесното жилище, както и от обстоятелството, че в жилището след развода не е живяла
Ж.К. Д., а е продължил да живее Д. Г. Д., не може да се изведе извод в тази насока, а именно,
че последният е манифестирал и то по един несъмнен начин пред Ж.К. Д., след прекратяване
брака им с развод, промяна в намерението си да владее за себе си и съответната ½ ид.ч.
собственост на Ж. Д.. Напротив от показанията на св.Н. Г. по същество се установява, че
преди смъртта си Ж. е искала да разговаря с Д. да си разделят апартамента, и по-точно да
остане същият на двете дъщери, защото като се върнели децата, нямало къде да живеят. С
оглед тия показания, освен друго, не може да се приеме и че в случая е било налице едно
7
спокойно и явно владение от страна на Д. Г. Д..
Липсват по делото установени фактически данни обосноваващи извод, че след
развода Д. Г. Д. е манифестирал намерение за своене, което да е доведено до знанието на
Ж.К. Д.. Напротив, факт е, че същият, преди настъпване смъртта на Ж.К. Д., е отчуждил с
договор за покупко-продажба срещу задължение за издръжка и гледане единствено
собствените си ½ ид.ч. от процесното жилище в полза на Д. Д. Д., което макар и косвено е
индиция по-скоро за липса към него момент на намерение, манифестиране за своене на
цялото жилище-апартамент, като и едновременно с последното, липсват и данни същият,
след развода и преди смъртта на другия съсобственик, да се опитал по съдебен ред или по
реда на обстоятелствената проверка или по друг някакъв явен и открит начин да
манифестира пред другия съсобственик намерение за своене на цялото жилище.
По искането за разноски:
При този изход на делото действително П. Д. Д. има право да претендира срещу Д. Г.
Д. да и заплати сторените от нея разноски, но доказателства по делото за действително
направени такива по иска на Д. Д. не са представени, поради което и искането и следва да се
остави без уважение.
При този изход на делото разноски в полза на Д. Д. Д. и Д. Г. Д. не се дължат, поради
което направеното от тях искане в тази насока следва да се остави без уважение.
При отхвърляне на иска за делба с решението по чл. 344 ГПК съгласно чл. 9 от
Тарифата към ГПК се събира държавна такса в размер до 100 лева, но не по – малко от 25
лева. Съдът намира, че следва да определи държавна такса в размер на 50 лева, която следва
ищецът Д. Г. Д., с оглед отхвърляне на иска му, да бъде осъден да заплати в полза бюджета
на съдебната власт по сметка на ЯРС.
На изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба, на основание чл.34 ЗС, между П. Д. Д. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, вх.***, ап.*** и Д. Д. Д. с ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ж.к. „***, по отношение на недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.“***“ №
***, вх.***, ет.***, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
87374.542.177.1.41 по КК и КР на гр.Я., който обект се намира на етаж *** в жилищна
сграда със смесено предназначение с идентификатор 87374.542.177.1, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 87374.542.177, като самостоятелният обект е
с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62.14 кв.м., състоящ се
от две стаи, кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси, с административен адрес:
гр.Я. ул.“***“ № ***, при граници на обекта: на същия етаж - 87374.542.177.1.61,
87374.542.177.1.40, 87374.542.177.1.42; под обекта - 87374.542.177.1.38; над обекта - няма,
ведно с прилежащото му Избено помещение № *** с площ 3.83 кв.м., при граници: изток-
8
основ. *** сутерен, запад-коридор, север-мазе №***, юг-мазе №***, както и 0.793% идеални
части от общите части на сградата и съответните проценти идеални части от отстъпеното
право на строеж, при квоти: 1/2 идеална част за П. Д. Д. с ЕГН ********** и 1/2 идеална
част за Д. Д. Д. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***,
иск за допускане на съдебна делба при равни квоти между него и Д. Д. Д. с ЕГН
**********, с адрес: гр.П., ж.к. „***, на недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.“***“ №
***, вх.***, ет.***, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
87374.542.177.1.41 по КК и КР на гр.Я., който обект се намира на етаж *** в жилищна
сграда със смесено предназначение с идентификатор 87374.542.177.1, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 87374.542.177, като самостоятелният обект е
с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 62.14 кв.м., състоящ се
от две стаи, кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси, с административен адрес:
гр.Я., ул.“***“ № ***, при граници на обекта: на същия етаж - 87374.542.177.1.61,
87374.542.177.1.40, 87374.542.177.1.42; под обекта - 87374.542.177.1.38; над обекта - няма,
ведно с прилежащото му Избено помещение № *** с площ 3.83 кв.м., при граници: изток-
основ. *** сутерен, запад-коридор, север-мазе №***, юг-мазе № ***, както и 0.793%
идеални части от общите части на сградата и съответните проценти идеални части от
отстъпеното право на строеж.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС сумата от 50.00 лева – държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Я., ул.“***“ № ***, вх.***, ап.*** за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
ж.к. „*** за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“***“ № *** за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
9