№ 94
гр. гр. Добрич, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20243200900107 по описа за 2024 година
Предявен е иск от „НОВО ФИНАНС“ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2, управлявано и представлявано от Б.
П., чрез адв.Д. М. Т., ВАК, съдебен адрес: гр.В., ул.“И. С.“ №2 срещу „А.
ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Добрич, ж.к.“Д.“,Б. „А. груп, управлявано и представлявано от
А. Г. А. и срещу А. Г. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Добрич,
ул.“С. С.“ №**** с цена на иска сумата от 391 750 лв.,включваща неплатена
главница по Договор за заем №126-ДЧ от 22.01.2018г. в размер на 356 000
лв.;договорна лихва за периода от 20.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер от 25
463,90 лв.;законна лихва 5 933,33 лв., считано от датата на прекратяване на
договора 01.11.2022г.до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-
10.01.2022г.; сумата от 4 000лв.-главница по Договор за заем №125-ДЧ от
19.01.2018г.;договорна лихва за периода от 20.07.2021г.до 01.11.2021г. в
размер на 286,10лв. ;законна лихва за забава в размер на 66,67 лв., считано от
01.11.2021г. до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-
10.01.2022г.
Правното основание на предявения иск е чл.422 от ГПК.
В срок от ответниците по делото са постъпили писмени отговори, с които
се оспорва основателността на предявените искове.
1
Подадена е допълнителна искова молба от ищеца по делото,както и
допълнителен отговор от ответниците по делото.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
С ответниците по делото са сключени два договора за заем със заемодател
ищеца по делото, а именно Договор за заем №126-ДЧ от 22.01.2018г. в размер
на 356 000 лв. и Договор за заем №125-ДЧ от 19.01.2018г.в размер на 4 000
лв.Двата договора са прекратени от ищцовото дружество, поради
неизпълнение на задълженията на заемателя по тях.
Със заявление от 11.01.2022г. са претендирани по реда на чл.417 от ГПК
сумата от 356 000 лв.-неплатена главница;сумата 25 463,90 лв.-
възнаградителна лихва; сумата от 5 933,33 лв.-законна лихва, както и сумата
от 4 000 лв.-неплатена главница; сумата от 286,10 лв.-възнаградителна лихва и
сумата от 66,67 лв.-законна лихва по двата сключени договора за заем.
С Разпореждане №1040/18.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 70/2022г. на ДРС
заявлението е било уважено изцяло и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 18.02.2022г.
и изпълнителен лист.
На 18.06.2024г. е постъпило възражение от длъжниците по ч.гр.д.№70/2022г.
на ДРС по чл.414 от ГПК, в резултат на което е издадено Разпореждане №
3567 от 18.06.2024г. за предявяване на установителен иск срещу ответниците в
настоящото производство по реда на чл.422 от ГПК.
Искът е предявен в указания от съда едномесечен срок.
Предвид изложеното предявеният иск е допустим.
С представената към исковата молба справка за задължения по Договор за
заем № 126-ДЧ -22.01.2018г. ищецът е посочил дължимите суми до момента
на прекратяване на договора на 01.11.2021 г.Посочени са и задълженията по
прекратения Договор за заем №125-ДЧ-19.01.2024г.
Налице е правен интерес от ищеца от завеждане на настоящия иск.
В срок от ответниците по делото е постъпил писмен отговор, в който се
оспорва основателността на предявените искове и се настоява за отхвърлянето
им със следните аргументи:
Спори се относно действителността на сключените договори и настъпването
на породените от тях правни последици.
2
Според ответниците договорите не са произвели правно действие.Това е
така, защото условие за пораждане на действието на двата договора е
заплащането на уговорената гаранционна вноска, съгласно пар.2 във вр. с
чл.1.2 от Договор за заем №126-ДЧ-22.01.2018г. и №125-ДЧ-19.01.2018г.Това
условие не е настъпило -ответниците не са заплащали такава вноска. Поради
това договорите за заем изначално не са породили действие, което важи и за
всички съдържащи се в тях клаузи за лихви и неустойки.Сумите, за които
ищецът твърди, че са действително получени от заемополучателя се дължат на
заемателя, тъй като са дадени от същия без правно основание.
Евентуално , ако се приеме, че договорите за заем са породили правно
действие, договорна лихва в размер на 20 %, респективно 25% от уговорената
главница не се дължи, тъй като клаузите на т.2.2 б.“ж“ и б.“з“ на всеки от
договорите за заем са нищожни като противоречащи на чл.26 ал.1, пр.3-то от
ЗЗД-противоречие на договорения размер с добрите нрави.Договорната лихва
далеч надхвърля пазарната лихва към датата на сключване на договора и я
надвишава над 10 пъти.С прилагането на същата се стига до прекомерно
обогатяване на кредитора, което изцяло противоречи на добросъвестността и
добрите нрави.
Освен това е договорено, че ответниците нямат право да погасят
предсрочно заема, което е установено в чл.2.2 б.“й“ от съглашенията между
тях.
Посочват се извършени плащания от страна на ответниците в периода от
18.04.2022г. до 09.08.2022г.,а след като между страните е възникнал спор,
разрешен със спогодба , ответниците са заплатили допълнителни суми за
периода до 11.10.2022г.
Вследствие на така извършените плащания, значителна част от заетите суми
са погасени .
Прави се възражение, че събраните по изпълнителните дела
средства,образувани от ищеца срещу ответника по делото, са достатъчни да
погасят изцяло дълга, евентуално че част от тях са събрани без основание
суми за неустойки, които са основани на нищожни клаузи поради тяхната
прекомерност.Прави се възражение за нищожност на клаузите за неустойка, на
основание чл.26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД-/т.2.7 от договорите/.
В съдебно заседание е оттеглено възражението за нищожност на клаузите за
3
неустойка, доколкото предмет на делото е задължение за връщане на
главницата и възнаградителни лихви по двата договора.
Прави се също и възражение за злоупотреба с права, на основание чл.289 от
ТЗ.Ищецът е предявил настоящите искове единствено с цел да бъде увреден
ответника, тъй като към момента всички негови вземания за главници и лихви
са погасени и по същество, той не е претърпял никакви вреди от
неизпълнението.
С допълнителна искова молба ищецът уточнява следното:
В настоящата конкретика спрямо процесните договори за заем следва да се
приложат разпоредбите на ЗКНИП.
Доколкото дружеството ищец е финансова институция и при тази своя
дейност спазва стриктно текстовете на ЗКНИП, дружеството е изпълнило
всички свои задължения за предоставяне на информация на потребителя
преди сключването на процесните договори.Предварително на ответниците е
предоставена персонализирана информация, в индивидуална конкретика
спрямо индивидуалните договори.Това е станало още на 09.01.2018г., т.е. 14
дни преди сключването на договорите.Или до датата на сключване на
същинските договори за заем ответниците са имали необходимото време от 14
дни , съгласно чл. 9 ал.3 от ЗКИНП.В съответствие с постоянната практика на
ВКС са и индивидуално определените уговорки в сключените договори,
обективирани в последствие и в ипотечния акт.Не са нарушени правилата на
ЗЗП, визиращи неравноправни клаузи.
Сочи се съдебна практика на ВКС по чл.146 от ЗЗП.
Твърди се, че клаузите на договорите са индивидуално уговорени, видно от
сключените с ответниците предварителни договори и стандартни европейски
формуляри.
Счита се, че с превеждането на договорените суми по банков път ищецът е
изправна страна по договора.По делото са приложени доказателства за
предаването на заемните суми-платежни нареждания и разписки.
Сочат се други договори за заем, сключени с ответниците, които обаче не са
предмет на настоящия спор.
Съдът следва да приеме за недопустими възраженията, основани на Договор
№182-ДЧ-15.06.2018г. и №183-ДЧ-18.06.2018г., които не са предмет на
4
производството по настоящото дело.
Никъде в процесните договори страните не са уговаряли като условие за
сключването им заплащане на „гаранционна вноска“.В представените към
делото договори за заем липсва пар.2 вр.с чл.2.1., на които се позовават
ответниците.
Съгласно съдържанието на представените договори страните са се съгласили
ответниците да заплащат само дължимата лихва-б.“ж“ в чл.2.2 от двата
договора за заем.Главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока.
Оспорват се възраженията за нищожност на клаузите на договора за
възнаградителна лихва, като противоречащи на чл.26 ал.1 предложение трето
от ЗЗД.
В процесните два договора е посочено, че уговореният лихвен процент от 25
% по кредита е равен на посочения размер на ГПР в чл.2.1 б.“м“ от
договорите, което е в съгласие с трайно установената съдебна практика, че
така договорена лихвата не е в противоречие с добрите нрави, тъй като
лихвата и ГПР са значително под установения в чл.29 ал.9 от ЗКНИП
максимален размер на пет пъти законната лихва по просрочени задължения в
левове и чуждестранна валута, приета с Постановление на МС.
Ответниците са имали възможност да се запознаят с договорения лихвен
процент , да проучат лихвените условия на пазара, като се финансират от друг
кредитор при по-ниска лихва.Следователно лихвата не е договорена по начин,
който да води до неоснователно обогатяване на кредитора и не противоречи
на добрите нрави, още повече , че в ГПР е включена единствено
възнаградителна лихва.
Възнаградителната лихва е формирана съобразно правото на кредитора да
получи възнаграждение за предоставения кредит по аналогия с разпоредбата
на чл.430 ал.2 от ТЗ.Договорът за кредит е абсолютна търговска сделка, към
която следва да се прилагат разпоредбите на търговския закон.Те, според
ищеца по делото предвиждат,че длъжникът следва да полага завишена грижа
към делата си.
Допустимо е предсрочното погасяване на задължението по договора за заем-
чл.2.2. б.“й“ от договорите.
Доколкото образуваните изпълнителни дела за задълженията на ответниците
не са приключени, следва извода, че те не са погасили изцяло дължимите по
5
договора за заем суми.
На следващо място изпълнителните дела имат за предмет освен процесните
договори и други сключени между страните договори за заем, посочени в
допълнителната искова молба и в тази връзка се счита, че представените от
ответниците писмени доказателства са абсолютно неотносими към настоящия
спор, поради което се възразява срещу приемането им.
В подадения допълнителен отговор се поддържа твърдението, че
заплащането на гаранционната вноска по пар.2 вр.1.2 от договорите е условие
за пораждане на действието на процесните договори за заем. По същество
гаранционният депозит представлява според ответника скрита лихва, която
следва да се добави към твърдяната договорна лихва.
Поддържат се възраженията, посочени в отговора на исковата молба за
действително получени от кредитодателя суми и получаването им без
основание от ищеца по делото,като платени без основание.
Неоснователни се считат всички доводи, изведени от ЗКНИП.Предметът на
регулираните с този закон правоотношения нямат никаква връзка с предмета
на делото.
Поддържат се възраженията на ответниците за погасяване на дълга, за
нищожност на клаузата за възнаградителна лихва като противоречаща на
добрите нрави, включително клаузата за предсрочно погасяване на
задълженията, санкционирани с неустойка, която се дължи вън и независимо
от плащанията на други санкции, надвишаващи с 60% от общия размер от
заетата сума.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си в разменените
между тях книжа.
След като се запозна с писмените доказателства по делото, както и със
заключенията на съдебно икономическата експертиза, съдът достига до
следните фактически констатации и правни изводи.
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
ищецът по делото е поискал да се издаде заповед за изпълнение въз основа на
документ срещу ответника по делото по двата договора-предмет на настоящия
спор, а именно главница в размер на 356 000 лв. –предоставен в заем по
Договор №126-ДЧ-22.01.2018г.,възнаградителна лихва в размер на 25 463,90
6
лв. за периода от 22.07.2021г. до 01.11.2021 г. и законна лихва за забава в
размер на 5 933,33 лв. за периода от 01.11.2021 г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -10.01.2022г. и
сумата от 4 000 лв.-главница по Договор за заем № 125-ДЧ- 19.01.2018г.,
възнаградителна лихва за периода от 22.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер на
сумата от 286,10 лв. и законна лихва върху главницата за периода от
01.11.2021г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение -10.01.2022г., както и съдебно деловодни разноски в заповедното
производство.
Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 18.02.2022г. по Ч.гр.д.№70/2022г. по описа на
РС гр.Добрич, съдът е уважил заявлението и е издал срещу двамата ответника
в условия на солидарност разпореждане за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Образувано е изпълнително дело № **г. по описа на ЧСИ Д. И. К., с район
на действие Окръжен съд гр.Добрич.
В срок от двамата ответника по делото е подадено възражение по чл.414 от
ГПК, поради което с Разпореждане №3567/18.06.2024г. на заявителя е указано,
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от получаване на съобщението.Искът е бил предявен в законоустановения
срок.
По делото са представени като писмени доказателства Договор №126-ДЧ-
22.01.2018г. и погасителен план към договора, както и Договор № 125-ДЧ-
19.01.2018г., ведно с приложен погасителен план към него.
Съгласно чл.2.2 от на заемополучателя- „А. ГРУП“ ЕООД се предоставя в
заем сумата от 365 000 лв., за 60 месеца, с дата на първа погасителна вноска
22.02.2018 г. и краен срок за връщане на сумата 22.01.2023г.Размерът на
възнаградителната лихва е 25 % фиксиран годишен лихвен процент, като
съгласно чл.2.2 б.“и“ от договора през целия срок на заема се погасява само
дължимата лихва, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на
срока, уговорен между страните – 22.01.2023г.При предсрочно погасяване на
задължението преди изтичане на първите дванадесет месеца от подписване на
договора заемополучателят дължи неустойка от 5 % върху заемната сума.В
съответствие с така постигнатите уговорки е съставения погасителен план
7
към договора.
Съгласно постигнатата уговорка между страните в чл.4.1 от Договора,
сумата от 356 000 лв.се предоставя на заемополучателя по следния начин:
74 763 лв.-за погасяване на задължения на солидарния длъжник А. А. към
„БАГРА 98“ЕООД, по банковата сметка на дружеството в Райфайзенбанк
България АД; 6 168 лв.- за погасяване на задължения на солидарния длъжник
А. А. по изп.д.№** г. на ЧСИ З. Д.,рег.№ ** при КЧСИ; сумата от 159 069 лв.-
по сметка на заемополучателя в Банка ОББ и 116 000 лв.по банковата сметка
на заемополучателя в ОББ АД.
Представени са платежни нареждания за кредитен превод от 12.02.2018 г. ,
съгласно който сумата от 116 000 лв. е преведена по сметка на „А.
БИОЕНЕРДЖИ“ЕООД , както и уведомление от „А. ГРУП“ ЕООД , с което
моли преводът в размер на 116 000 лв.да бъде извършен в полза на „А.
БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, по сметката посочена в уведомлението от 12.02.2018
г.
С платежно нареждане за кредитен превод от 22.01.2018 г. сумата от 74 763
лв. е преведена по сметка на БАГРА 98“ ЕООД.
С платежно нареждане от 22.01.2018 г. сумата от 6 168 лв. е преведена на
ЧСИ З. Д. по изпълнително дело №**г., с длъжник втория ответник.
С платежно нареждане от 22.01.2018 г. сумата от 159 069 лв. е преведена по
сметка на „А. ГРУП“ ЕООД – заемополучател по сключения договор за банков
кредит.
С представените платежни документи и доказана изрядността на ищцовата
страна по договора, която е предоставила заемната сума по него, съгласно
постигнатите договорености между страните.
Съгласно разписка от 01.11.2021 г. ,връчена на А. А. заемополучателят е
уведомен, че поради забава в плащането на вноска по кредита повече от 30
дни, съгласно текста на чл.2.7 от договора ищцовото дружество обявява
кредита за прекратен с всички последици от прекратяването му.В
уведомителното писмо е посочено, че предвид забавата в плащанията, считано
от 22.02.2020г. кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем по
отношение на главници, дължими лихви и други задължения на
кредитополучателя.
С Договор за заем №125-ДЧ-19.01.2018г. кредитодателят ищец по делото
8
дава в заем на ответното дружество сумата от 4 000 лв., за срок от 60 месеца,
първа погасителна вноска – 22.02.2018г., падеж 22-ро число на текущия месец
и краен срок за издължаване 22.01.2023г.-чл.2.2 от договора.Прилага се
фиксиран годишен лихвен процент от 25 %, като през целия срок на договора
заемателят заплаща само лихвата по б. „ ж“ на чл.2.2 ,а пълният размер на
главницата се дължи на 22.01.2023г.- в края на срока на договора.
Сумата от 4 000 лв. е платима в брой на заемополучателя и е получена от
него, съгласно представената разписка от 19.01.2018г.Погасителният план към
договора е оформен съобразно постигнатата уговорка между страните за
начина на заплащане на задължението.
Съгласно разписка от 01.11.2021г. , която е получена лично от А. А.,
договорът следва да се счита за прекратен, ведно с всички последици от това,
поради неплащане в 30 – дневен срок на задължения по договора и на
основание чл.2.7 от същия. В уведомителното писмо е посочено, че предвид
забавата в плащанията, считано от 22.02.2020 г. кредитът е обявен за изцяло
предсрочно изискуем по отношение на главници, дължими лихви и други
задължения на кредитополучателя.
И по двата договора, преди сключването им, на кредитополучателят е
предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от 09.01.2018г., с детайлно описани
условия на договора.
Вторият ответник, в качеството си на физическо лице и управител на
ответното дружество заемател е солидарен длъжник със кредитополучателя.
Изпълнението на договорите е обезпечено с учредяване на договорна
ипотека вх.рег.№**** на АВ Служба по вписвания Добрич, представен като
доказателство по делото.
По делото е допусната съдебно икономическа експертиза, която дава
следното заключение:
Съгласно заключението на вещото лице дължимата договорна лихва ,
считано от датата на забавата 20.07.2021г. до датата на прекратяване на
договора 01.11.2021г. е в размер на сумата от 23 980,57 лв. по договор № 126-
ДЧ-22.01.2018г. , а дължимата договорна лихва , считано от датата на забавата
20.07.2021г. до датата на прекратяване на договора 01.11.2021г. е в размер на
сумата от 269,43 лв. по договор №125-ДЧ-19.01.2018г.
9
Сумите, представляващи плащания по договор за кредит № 126-ДЧ-
22.01.2018г. са осчетоводени в счетоводните регистри на ответното дружество
„А. ГРУП“ ЕООД, както следва- 159 069 лв. като получени директно по
банкова сметка на дружеството, в останалата част за сумата 196 931 лв. са
взети счетоводни записи за възникване на задължения към ищцовото
дружество за сметка на намаляване на задълженията от ответното дружество
към трети лица.Вследствие на взетите счетоводни записвания е възникнало
задължение към ищцовото дружество в размер на 356 000 лв., отразено по
сметка „Кредит Ново Финанс“.
Сумата,представляваща плащане по договор №125-ДЧ-19.01.2018г. в размер
на 4 000 лв. счетоводно е отразена като получен кредит в брой от „Ново
Финанс“ по посочения договор.
При ищеца е създадена аналитичност „А. груп“ ЕООД , като по 126-ДЧ-
22.01.2018г. са осчетоводени като предоставени заем 356 000 лв. и е
възникнало вземане към първия ответник, а по договор №125-ДЧ-19.01.2018г.
е възникнало вземане по сметка „предоставени заеми“ от „А. груп“ ЕООД.
Законната лихва за забава върху главницата дължима от датата на
прекратяване на двата договора до датата на иницииране на заповедното
производство по Ч.гр.д.№70/ 2022 г. по описа на ДРС не е оспорена по размер,
поради което съдът не е възлагал такава задача на експертизата.
Установени са извършени плащания от страна на ответното дружество за
периода 18.04.2022г. до 11.10.2022г. , преди образуване на изп.д.№**г. на ЧСИ
Д.И.-за периода от 22.02.2018г. до 10.10.2023г., като те са на стойност 284 198
лв., от които 202 889 лв.са отнасяни за погасяване на възнаградителни лихви, а
81 300 лв. – за погасяване на неустойки.Така на 18.04.2022г. са погасени лихви
по договори ДЧ-125 и ДЧ 126 в размер на 13 200 лв., на 30.05.2022г. са
погасени 13 200лв., на 01.07.2022г. са погасени 13 200 лв., на 09.08.2022г. са
погасени 8 800 лв., на 19.08.2022 са погасени 8 800 лв., на 09.09.2022г. са
погасени 4 400лв., на 19.09.2022г. са погасени 4 400 лв., на 21.09.2022г. са
погасени 4 400 лв., на 28.09.2022 са погасени 4 400 лв. и на 11.10.2022г. са
погасени 4 400 лв.или погашения за 79 200 лв.
Според вещото лице до датата на прекратяване на Договор за заем №126
ДЧ-22.01.2018г. са били дължими 334 611,37 лв., от които според справките на
ищеца погасени 200 539, 09 лв. и дължими 134 072,28 лв.възнаградителни
10
лихви.По Договор за заем 125-ДЧ-19.01.2018 г. до датата на прекратяване на
договора са били дължими 3 777,63 лв.-лихви, от които погасени според
записванията на ищеца 2 349,91 лв., а дължими 1 427,72 лв.
Според разрешението на ТР№4 от 18.06.2014 г. по т.д.№4/2013г. на ВКС
ОСГТК при разрешаване на споровете по чл.422 от ГПК съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
намира приложение нормата на чл.235 ал.3 от ГПК по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в изпълнителния процес.Според
настоящия съдебен състав извършените от ответника плащания преди
завеждане на ИД № **г.на ЧСИ Д.И. следва да се вземат предвид, тъй като са
извършени в периода преди завеждането му.
Съгласно представеното експертно заключение плащанията в размер на
79 200 лв. са взети предвид при погасяването на дълга по двата договора., като
до 31.05.2022г. с плащанията са погасявани задължения за лихви,а след
01.06.2022г. до 11.10.2022г. са погасявани неустойки.Погашенията са
извършвани по правилото на чл.76 от ЗЗД-погасявани са най-
обременителните от множеството парични задължения, съразмерно на всяко
от тях.
При така установената фактическа обстановка съдът стига до следните
правни изводи.
Възражението, че сумите не са получени на правно основание- цитираните
два договора за заем, тъй като те не са породили действието си, поради
невнасяне на предвидената в тях гаранционна вноска , е неоснователно.В
двата договора не е предвидено задължение за внасяне на гаранционна вноска,
като условие за пораждане на действието им.
На следващо място – ищецът се явява изправна страна, що се отнася до
усвояването на сумите по двата заема.Те са наредени частично по банковата
сметка на първия ответник, а отчасти по сметките на трети лица, така както е
договорено в чл.4.1.1 от договора и съобразно искането на
кредитополучателя, посочен в уведомлението от 12.02.2018 г.-преводът да се
11
извърши на друго негово дружество „А. БИОЕНЕРДЖИ“ ЕООД, на стр.142 по
делото.
В позицията си изразена в отговора по същество не се оспорва получаването
на сумите по двата договора за заем, но се сочи, че същите не следва да се
търсят на договорно основание, а по правилата на неоснователното
обогатяване, което становище не се споделя от съда, тъй като двата договора
са породили правното си действие.
Възражението, че договорната лихва в размер на 25 % фиксиран годишен
лихвен процент е нищожна уговорка , като противоречаща на добрите нрави е
неоснователно, по следните съображения:
Сделката е търговска, двете страни по нея са търговци, което изключва
проверката за неравноправни клаузи в договора, тай като не е сключен с
потребител, а с търговско дружество,а солидарен длъжник е физическо лице,
което е управител на това дружество, поради което той също не се ползва с
потребителска защита.
Нарушението на добрите нрави би било налице, когато с така уговорените
задължения се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост в
гражданските и търговските взаимоотношения и се стига до неоправдано
имуществено разместване- в този смисъл Решение №135 от 19.11.2020г. по т.д.
№1066/2019 г. на ТК, ІІ ТО на ВКС.Предвид разпоредбата на чл.9 от ЗЗД
страните разполагат с автономия на волята при определяне на съдържанието
на договорите, които сключват, с изключение на уговорки, противоречащи на
закона или добрите нрави, което се отнася както до гражданските, така и до
търговските сделки.Добрите нрави са морални норми, представляващи
неписани правила, изразяващи общи принципи като принципа за
справедливостта, за които съдът е длъжен служебно да следи.Преценката за
накърняването им следва да се прави във всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора.
В настоящият случай кредитополучателят е търговец, който при водене на
делата си следва да полага по-голяма от обичайната дължима грижа при
гражданско правните сделки, а именно грижата на добрия търговец.На
следващо място на заемополучателя е предоставена преддоговорна
информация-стандартен европейски формуляр, при което той е имал
възможността да се запознае с детайлите на сключвания от него договор,
12
както и да се въздържи от сключването му, при положение, че намира за
неизгодни условията по него.
От своя страна кредитодателят следва да получи възнаграждение за
предоставянето на заемната сума.Няма пречка страните да договарят
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, стига това да не
доведе до необосновано и прекомерно ощетяване на една от страните, което
да влиза в противоречие с добрите нрави.
Неоснователно е възражението на ответника по делото за злоупотреба с
право, по смисъла на чл.289 от ТЗ от страна на ищеца, тъй като целта на
исковото производство е да се установи действителния размер на вземанията
към ответниците, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение, но не
и те да бъдат увредени.
Липсва основание за приемане на нищожност на уговорки в договора ,
поради противоречие на Договор №№125-ДЧ-19.01.2018г.
с разпоредбите на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой.Няма основание плащането на сумата от 4000 лв.да се разглежда като
такова, свързано с други платежни операции,на едно и също основание, чиято
обща стойност да надвишава 10 000 лв.Дори да се приеме, че тази хипотеза е
налице, то това не би довело до нищожност на договора, а евентуално да
налагане на санкции по чл.5 ал.1 от ЗОПБ.
Доколкото с изпратените уведомления задълженията по двата заемни
договора са били обявени за изцяло предсрочно изискуеми, при наличие на
законовите основания за това- чл.60 ал.2 от ЗКИ и чл.2.7 от сключените два
договора, двата обективно съединени иска са основателни и доказани по
размер, поради което следва да бъдат уважени.
Тъй като вещото лице е установило различие в размера на
възнаградителната лихва по първия сключен договор,за периода от забавата
20.07.2021г. до 01.11.2021 г., искът следва да се уважи до размер на сумата от
23 980,57 лв., а над тази сума до претендирания размер от 25 463,90
лв.подлежи на отхвърляне.
Дължат се сторените от ищеца по делото съдебно деловодни разноски-7 835
лв.-дължима държавна такса, 600 лв. разноски за вещо лице и 19 400 лв.-
адвокатско възнаграждение или общо 27 835 лв., а съобразно на уважената
част от иска-разноски в размер на 27 723,66 лв.
13
Съгласно разрешението, възприето в т.12 на ТР №4/2013г. на ВКС ОСГТК
съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
съобразно изхода по спора.Дължат се направените в заповедното
производство съдебно деловодни разноски – 13 335 лв., а съобразно на
уважената част от иска 13 281,66 лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А. ГРУП“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.Добрич, ж.к.“Д.“,Б. „А.
груп, управлявано и представлявано от А. Г. А. и на А. Г. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“ №****, че ответниците дължат
СОЛИДАРНО на „НОВО ФИНАНС“ООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2, управлявано и представлявано от Б.
П. следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК №228/18.02.2022г. по Ч.гр.д.№70/2022г. по описа
на Районен съд гр.Добрич, както следва:
- главница по Договор за заем №126-ДЧ от 22.01.2018г. в размер на 356 000
лв./триста петдесет и шест хиляди лева/,ведно със законна лихва, считано от
10.01.2022г./датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до
окончателното изплащане на главницата;договорна лихва за периода от
20.07.2021г. до 01.11.2021г. в размер от 23 980,57 лв./двадесет и три хиляди
деветстотин и осемдесет лева и петдесет и седем ст./;законна лихва 5 933,33
лв./пет хиляди деветстотин тридесет и три лева и тридесет и три ст./, считано
от датата на прекратяване на договора 01.11.2022г.до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-10.01.2022г., както и
-сумата от 4 000лв./четири хиляди лева/-главница по Договор за заем №125-
ДЧ от 19.01.2018г.,ведно със законна лихва, считано от 10.01.2022г. до
окончателното изплащане на главницата;договорна лихва за периода от
20.07.2021г.до 01.11.2021г. в размер на 286,10лв./двеста осемдесет и шест лева
и десет ст./ ;законна лихва за забава в размер на 66,67 лв./шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем ст./, считано от 01.11.2021г. до датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК-10.01.2022г.
14
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 23 980, 57 лв., представляваща дължима
възнаградителна лихва по Договор за заем №126-ДЧ-22.01.2018г. за периода
от 20.07.2021г. до 01.11.2021г.- до претендирания размер от 25 463,90 лв.
ОСЪЖДА „А. ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Добрич, ж.к.“Д.“,Б. „А. груп, управлявано и представлявано от
А. Г. А. и А. Г. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“
№****, да заплатят СОЛИДАРНО на „НОВО ФИНАНС“ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2,
управлявано и представлявано от Б. П. сумата от 13 281,66лв. лв./тринадесет
хиляди двеста осемдесет и един лев и шестдесет и шест ст./- разноски на
заявителя в заповедното производство.
ОСЪЖДА „А. ГРУП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Добрич, ж.к.“Д.“,Б. „А. груп“, управлявано и представлявано от
А. Г. А. и А. Г. А. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Добрич, ул.“С. С.“
№****, да заплатят СОЛИДАРНО на „НОВО ФИНАНС“ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.“И. С.“ №2,
управлявано и представлявано от Б. П. разноски в настоящото производство, а
именно: сумата от 27 723,66 лв./двадесет и седем хиляди седемстотин
двадесет и три лева и шестдесет и шест ст./-разноски в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
15