Определение по дело №2445/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../………..………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ 

ЧЛЕНОВЕ: С. ПЕНЕВА

НЕВИН ШАКИРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Василев

въззивно гражданско дело № 2445 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 262475/24.07.2020 г., подадена от С.А.С., чрез адв. Т.А. – В., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 724/16.06.2020 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за недължимост на направените от Л.Г.Г. разноски в хода на производство по обезпечаване на доказателства.

  В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Л.Г.Г. изразява становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна жалба на Л.Г.Г., чрез адв. С., против Решение № 3916 от 25.09.2019 г., постановено по гр. дело № 19 316/2018 г. на ВРС, с което са били отхвърлени исковите претенции на ищеца против ответника С.С., за осъждането й да му заплати сумата 773.60 лева – обезщетение за имуществени вреди, нанесени по собствения на ищеца л.а. „БМВ 318“, ДК №В2651КК, които включват стойност на резервни части, труд, материали, боя и консумативи, както и сумата 500.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени уплаха, стрес, безпокойство и неудобство, които две групи вреди са резултат от настъпил през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. инцидент, при който В.С.В.(син на ответницата, не разбирал към този момент свойството и значението на постъпките си) изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.151, вх.2А, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил на ищеца и му нанесли щети, с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД и разноски в размер на 600 лева.

С Решение № 724/16.06.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е отменил обжалваното първоинстанционно решение, с което са били отхвърлени исковите претенции на ищеца Л.Г.Г. против ответника С.А.С. за осъждането й да му заплати сумата 773.60 лева – обезщетение за имуществени вреди, нанесени по собствения на ищеца л.а. „БМВ 318“, ДК №В2651КК, които включват стойност на резервни части, труд, материали, боя и консумативи, както и сумата 500.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени уплаха, стрес, безпокойство и неудобство, които две групи вреди са резултат от настъпил през нощта на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. инцидент, при който В.С.В.(син на ответницата, не разбирал към този момент свойството и значението на постъпките си) изхвърлил през прозореца на дома си в кв. М., бл.151, вх.2А, микровълнова фурна, саксии с цветя, маса, столове и други вещи, които попаднали върху паркирания на улицата пред блока лек автомобил на ищеца и му нанесли щети, с правно основание чл.47, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, както и в частта за разноските, като вместо това е осъдил С.А.С. да заплати в полза на Л.Г.Г. сумата от 773.60 лева, представляваща обезщетение за нанесени от В.С.В.на 31.12.2013г. срещу 01.01.2014г. имуществени щети на лек автомобил марка „БМВ 318”, с рег.№ В2651 КК, , при изхвърляне на движими вещи от терасата на апартамент с адрес: гр. Варна, жк. „М.”, бл. 151, вх. 2А, ет. 5,  по иск с правно основание чл.47 ал.2 от ЗЗД и сумата 500.00 /петстотин/ лева – представляваща неимуществени щети, изразяващи се в стрес, неудобство, притеснение и несигурност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на увреждането – 31.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. При постановяване на решението си, ВОС се е произнесъл по отношение на направените разноски, като е осъдил С.А.С. да заплати в полза на Л.Г.Г. сумата в размер на  1 170 лева, представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВРС и сумата от 50 лева – разноски пред ВОС, на осн.чл.78 от ГПК , както и е осъдил  С.А.С. да заплати в полза на адв. А.П.С., с адрес *** – адвокат във АК – град Силистра сумата в размер на  600 лева, представляващи извършени съдебно – деловодни разноски пред ВОС, на основание чл.38 ЗА.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от въззивника Л.Г. с подаването на  въззивната жалба и се отнася до всички направени по делото разноски. В последното открито съдебно заседание е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им, вкл. и тези, сторени от страната в производството по обезпечаване на доказателства /гр. д. № 4183/2014 г. на ВРС, XVII състав/. Отговорността на страните в производството по чл. 207 от ГПК разноски следва да бъде определена с крайния акт, с който се решава материалноправния спор, в зависимост от резултата, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

Настоящият състав на ВОС приема, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С изложените мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 262475/24.07.2020 г., подадена от С.А.С., чрез адв. Т.А. – В., с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 724/16.06.2020 г., постановено по в. гр. дело № 2445/2019 г. по описа на ВОС.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.