Р Е Ш Е Н И Е
№ 1099 / 10.8.2020г.
гр. Перник, 10.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА Б.
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04393 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, по
реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1159,34 лв. /хиляда сто петдесет
и девет лева и тридесет и четири стотинки/, равняваща се на ½ част от
главница в размер на 2318,68 лв., представляваща стойността за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в *** за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
09.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 106,19 лв.,
равняваща се на ½ част от обезщетение за забава в размер на 212,39 лв.
върху месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., за които
вземания е издадена Заповед № 1856/10.04.2019 г. по ч.гр.д. № 02511 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и
ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на
топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството
„клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са
уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок
от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил
несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията между
страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото
правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа
и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в
топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати
потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.
1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез пълномощника
си адв. Б., оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Възразява между страните да е налице облигационно отношение по повод продажба на
топлинна енергия. Оспорва за процесния имот да е доставена топлинна енергия в
твърдяното количество. Твърди, че реалното потребеление е признато от ищцовото
дружество с фактура № **********/31.07.2018 г. Прави възражение за погасяване
на вземанията по давност. По изложените съпбражения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
По заявление на „Топлофикация
Перник” АД е издадена заповед № 1856/10.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 02511 по описа за 2019 г. на РС-Перник
срещу А.А.Т. за сумата 1159,34 лв., представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., за апартамент,
находящ се ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.04.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 106,19 лв., представляваща
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018
г.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника,
който в срока по чл. 141 ГПК е депозирал възражение срщу нея.
От представените от ответника общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
От Нотариален акт *** г. се
установява, че на 26.08.2010 г. С.Л.А.и Д.М.А.са продали на А.Н.Т.и А.А.Т.
недвижим имот, представляващ ***”.
От удостоверение изх. №
20/СЛУ-4174/30.06.2020 г., издадено от Община Перник се установява, че недвижим
имот, находящ се на адрес ***, е идентичен със сега действащия административен
адрес; гр. ***.
По делото е приета фактура № **********/31.07.2018 г.
съгласно която по изравнителна сметка м.07.2017 г. – м.04.2018 г. задължението
за топлинна енергия за имот с адрес: ***
е минус 2011,12 лв.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен договор № 164/16.11.2000 г. за услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия между етажната собственост и „Техем
сървисис“ ЕООД. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем
сървисис“ ЕООД е сключен Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата дялово
разпределение на топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно
продължение с по още една година, ако липсват възражения от подписалите го
страни, както и Договор №76/01.09.2017 г. между ищцовото дружество и „Директ“
ЕООД. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната
станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното
дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба
№ 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Съгласно заключението в имота е монтиран уред
за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. Реалното
потребеление на количеството топла вода не е установявано при годишения отчет
на уредите, провеждан от фирмата топлинен счетоводител. Ответникът не е
осигурил достъп до имота си и му е начислен служебно разход на топла вода, на
база брой обитатели на имота – 1 лице с дневно потребеление от 140 до 280
литра. След провеждане на годишния отчет от фирмата топлинен счетоводител
разходът на топлинна енергия е преизчислен според топлосъдържанието на топлата
вода, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Вещото лице посочва, че
в имота има три отоплителни тела. Ответникът не е осигурил достъп за провеждане
на задължителния годишен отчет от фирмата топлинен счетвоодител, поради което
месечните суми са прогнозно начислени, разходът на топлинна енергия за
отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
разликата е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната
инсталация, също е разпределяна по изчислителен път, начислен е разход на
топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като определените суми са
отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана
топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към
сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените
суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в
съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията.
В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период за имота е в размер на 2318,68 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 2318,68 лв. за периода 01.05.2016 г.
- 30.04.2017 г., а за законна лихва – 212,39 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., като към момента на
извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника.
Вещото лице отбелязва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено
редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения
на абоната. Посочва, че фактура №
**********/31.07.2018 г. ще се отрази на реалното потребеление на топлоенергия
в процесния имот в намаление на задължението на ответника с изравнителната
сметка за период м.07.2017 г. – м.04.2018 г. В открито съдебно заседание
вещото лице пояснява, че сумите за процесния период са начислени правилно;
сумата по фактура №
**********/31.07.2018 г. е платена и ще отиде в сума за възстановяване в
следващ отчетен период.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, поради което за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че по силата на договор за продажба на топлоенергия е доставил топлинна енергия
в размер на претендираната стойност, дължима от ответника.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От представения по делото заверен препис на нотариален акт се установява,
че ответникът е придобил в съсобственост с трето за спора лице – А. Н.Т.,
недвижим имот, представляващ апартамент №
***“.
От приетото удостоверение за идентичност на недвижим имот се установява, че
недвижимият имот, предмет на сделката по нотариалния акт, е идентичен със сега
действащия административен адрес: ***
С оглед изложеното следва, че в исковия период ищцовото дружество се е
намирало в договор за продажба на топлинна енергия със собствениците на топлоснабдения имот – А.А.Т. и А. Н. Т..
От заключението на вещото лице по приетата
съдбно-техническа експертиза се установява, че доставената топлинна енергия за
процесния имот за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. е на стойност 2318,68
лв.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Следователно, съобразно обема на правата си, ответникът
дължи ½ от цената за доставена топлинна енергия за имота, а именно
сумата 1159,34 лв.
По възражението на ответника, че не
е налице идентичност между имота, обект на потребление съгласно предявения иск
и заповедта, и посочения в нотариаления акт за покупко-продажба, приет по
делото, съдът намира следното:
В заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е посочено, че топлинната енергия е доставяна за имот с
адрес:, *** издадената заповед за изпълнение е посочен същият квартал, блок и
номер на апартамент, като допълнително е посочен и етажът на жилището. Съгласно
удостоверението за идентичност на адреси този адрес е идентичен с адреса на
имота, посочен в нотариалния акт – ***. Следва да се посочи също така, че
адресът, посочен в исковата молба, е идентичен с адреса, посочен във фактурата,
представена от ответника. С оглед изложеното, съдът намира възражението на
ответника за недопустимост на предявения иск поради липса на идентичност с
имота, посочен в заповедта, за неоснователно.
По отношение на възражението, че
начислените с фактурите суми не отчитат реалната консумация, следва да се
отбележи, че сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение, въз основа на които се извършва заплащане, респ.
възстановяване на надвзета сума. Така че макар реланото потребелние да не е
отчетено ежемесечно, то е отчетено за исковия период при изготвяне на
изравнителните сметки, които са съобразени от СТЕ и СИЕ, от заключенията по
които се установява стойността на действително потребената топлинна енергия за
процесния период.
От представената от ответника
фактура № **********/31.07.2018 г. се
установява, че след изготвяне на изравнителната сметка за периода м.07.2017 г.
– м.04.2018 г. подлежи на възстановяване сумата 2011,12 лв. Съгласно чл. 33,
ал. 3 от ОУ когато при изравнителната сметка се установи, че платената на
продавача сума е по-голяма от дължимата, сумата в повече, по желание на
купувача, се възстановява от продавача или се приспада от дължимата сума за
следващия период. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е заявил възражение за
прихващане на процесните вземания с вземането си за подлежащата на
възстановяване сума, поради което същата не може да бъде отнесена за погасяване
на процесните вземания, касаещи предходен период.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възниканло вземане
спрямо ответника за главница в размер на сумата 1159,34 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, праводателят на ответника
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните
плащания от деня, следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се
отнасят.
От заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 10.07.2016 г. – 26.04.2018
г. лихвата за забава върху месечните плащания за доставената за процесния имот топлинна
енергия е в размер на 212,39 лв.
Предвид горното, следва, че ответникът в качеството
на съсобственик, съобразно обема на правата си
дължи ½ от обезщетението за забава, равняващо се на сумата 106,19 лв.
По възражението за погасяване на вземанията по
давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към
ищцовото дружество е основание за разглеждане на направеното от страна на
ответника възражение за погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б.
“в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай процесните вземания се
погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия
е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е
процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от
Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е предвидено, че купувачите са
длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено,
че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През
30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този
срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В
случая изискуемостта на най-старото задължение за главница за потребена
топлинна енергия за м.05.2016 г. настъпва на 01.07.2016 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.04.2019 г., преди изтичане
на давностния срок за вземането, с което давността е прекъсната на основание чл. 116 б “б“ от ЗЗД. С оглед изложеното,
възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По горните мотиви, съдът прави
извод, че предявните искове са основателни и следва да бъдат уважени в пълния
предявен размер.
Като правоувеличаваща последица от уважване на иска за парично вземане
оветникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.04.2019
г., до окончателното му изплащане.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да
му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Тъй като и в заповедното, и в исковото
производство ищецът е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в минимлане размер, а именно 50,00 лв. за заповедното и 100,00
лв. за исковото производства.
С оглед изложеното, съдът приема, че в
настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,31 лв. – държавна такса, 280,00 лв.
– депозити за експертизи, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 20,00
лв. – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение за идентичност на
адреси и 5,00 лв. – такса за един брой съдебно удостоверение, т. е. в общ
размер на 430,31 лв., а в заповедното производство, както следва: 25,31 лв. –
държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,31
лв.
Предвид извода за основателност на предявените
искове, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 430,31 лв. – разноски за
исковото, и сумата 75,31 лв. – разноски за заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република”, сумата 1159,34 лв. /хиляда
сто петдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, равняваща се на
½ част от главница в размер на 2318,68 лв., представляваща стойността за
доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 09.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата
106,19 лв. /сто и шест лева и деветнадесет стотинки/, равняваща се на
½ част от обезщетение за забава в размер на 212,39 лв. върху месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 26.04.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 1856/10.04.2019 г. по ч.гр.д. № 02511 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 430,31 лв. /четиристотин и тридесет лева и тридест и
една стотинки/ - разноски в
настоящото исково производство, и сумата
75,31 лв. /седемдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 02511 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02511 по описа за 2019
г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: