Решение по дело №1453/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2018 г. (в сила от 29 март 2018 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20171720101453
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1099

 

гр. Перник, 14.02.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1453 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от П.Н.Т. и Я.П.Н. против С. С. М. и К.С.М. с искане сключеният между ответниците договор за дарение на 3/6 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 276, находящ се в с. *****, общ. П., с площ от 598 кв.м., за който е отреден урегулиран поземлен имот, представляващ според утвърдения със Заповед № III – 363/25.06.1964г. план за регулация и застрояване на селото УПИ I – *** в кв. 25 с площ от **** кв.м., при граници: от двете страни улици, УПИ II – 275 и УПИ X – 277, заедно с 3/6 ид.ч. от построените в имота второстепенна сграда със застроена площ *** кв.м., в северната част на имота и второстепенна сграда със застроена площ 25 кв.м., построена в западната част на имота, обективиран в нот. акт № ****, том II, нот. дело № ****г. по описа на нотариус И. И., с район на действие Районен съд – гр. Перник, да бъде обявен за относително недействителен спрямо ищците, с която сделка П.Н.Т. и Я.П.Н. в качеството си на кредитори са увредени.

В законоустановения срок за отговор ответниците не изразяват становище по предявения иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

Страните не спорят, а и от представения по делото изпълнителен лист от 05.08.2016г., издаден по гр.д. № 5735/2013г. по описа на Районен съд – гр. Перник се установява, че С. С, М. е осъден да заплати на П.Н.Т. и Я.П.Н. сумата общо в размер на 1000 лева, от която сумата в размер на 500 лева, представляваща сторени съдебни разноски по гр.д. № ****/***г. по описа на Районен съд – гр. Перник и сумата в размер на 500 лева, представляваща сторени съдебни разноски по в.гр.д. № 249/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

Страните не спорят и от представения по делото заверен препис от изп. дело № ****/***г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, се установява, че въз основа на издадения титул по искане на П.Н.Т. и Я.П.Н. е образувано изпълнително производство против С. С. М. за удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на вземането на 12.08.2016г.

Видно от представения по изп. дело № 1454/2016г. по описа на ЧСИ Анелия Василева нот. акт № 157, том I, нот. дело № 162/2003г. по описа на нотариус В. Я., с район на действие Районен съд – гр. Перник, по силата на договор за покупко – продажба С. Б. М. е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот.

Видно от представеното по изп. дело № 1454/2016г. по описа на ЧСИ А. В. удостоверение за наследници № 4806/03.10.2013г., издадено от Община Перник, след смъртта си С. Б. М. е оставил следните законни наследници: Касиерка С.М. ( преживяла съпруга), С.С.М. ( син), П.Н.Т. ( съпруг на Б. С. Т. – дъщеря на наследодателя), Я.П.Н. ( внук) и Е. П. Н. ( внучка).

От представения по делото нот. акт № 124, том II, нот. дело № 276/2009г. по описа на нотариус В.Я., с район на действие Районен съд – гр. Перник се установява, че Касиерка С. М. е прехвърлила по силата на договор за покупко – продажба правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния имот на сина си С. С. М.

Видно от представения по делото договор за дарение от 02.09.2016г., обективиран в нот. акт № 127, том II, нот. дело № 294/2016г. по описа на нотариус И. И. с район на действие Районен съд – гр. Перник, С. С.М. и К. П. М. са прехвърлили правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от процесния имот на сина си К.С.М..

Предвид изложеното от фактическа страна, съдът намира следното по предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД:

Предмет на конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца – кредитор да бъде обявена само спрямо него относителна недействителност на дадена правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника – длъжник, с които последният го уврежда. Фактическият състав на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД обхваща следните материалноправни предпоставки: 1/ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; 2/извършеното действие/сделка (атакувано с иска) да уврежда интереса на ищеца-кредитор; 3/увреждащата сделка/действие да е извършена след възникване на вземането на ищеца-кредитор; 4/последният да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна - и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането. Посочените елементи подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, като съобразно ал. 2 на чл. 135 ЗЗД, знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Константна е практиката на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ в този смисъл Решение № 65/25.03.2016г. по гр. д. № 3800/2015г. на IV ГО, Решение № 224/30.10.2014г. по гр.д. № 2310/2014г. на III ГО, Решение № ***/06.10.2010г. по гр. д. № ***/***г. на IV ГО, Решение № 552/15.07.2010г. по гр. д. № 171/2009г., IV ГО и др./, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. Тези отношения може да бъдат преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. В разглеждания случай ищците се легитимират като кредитори на длъжника С. С. М. по силата на издаден в тяхна полза срещу сочения ответник изпълнителен титул.

Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - напр., когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то / в подкрепа на изложеното е и Решение № ***/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. по описа на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./. С извършената безвъзмездна разпоредителна сделка, дарение на притежавани от ответника идеални части от поземлен имот с пл. № 276, находящ се в с. *****, общ. Перник, С. С. М. уврежда П.Н.Т. и Я.П.Н., намалявайки имуществото си.  Кредиторът разполага с възможност да избира от кое длъжниково имущество да се удовлетвори по аргумент от разпоредбата на чл. 133 ЗЗД, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му, обективно го уврежда.

Съгласно задължителните указания дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 5/2013г. ОСГТК за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за ½ ид.ч. от имота, респ. от частта от вещта, която е притежавана в режим на съпружеска имуществена общност. Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че С. С. М. е притежавал право на собственост върху 1/6 ид.ч. от процесния имот по наследство от починалия С. Б. М. и върху 4/6 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за покупко – продажба, сключен по време на брака с К. П. М. В контекста на изложеното се налага извода, че предмет на увреждащата сделка са 3/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Относно знанието за увреждане в разглеждания случай е приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Не се спори в производството, че договорът за дарение, обективиран в нот. акт № 127, том II, нот. дело № 294/2016г. по описа на нотариус И.И., с район на действие Районен съд – гр. Перник, е сключен между баща и син. Обстоятелството, че между С. С. М. и К.С.М. е налице родствена връзка не е оспорено в производството, като следва да бъде отбелязано, че извод за съществуване на родство между ответниците може да се направи от нот. акт № 127, том II, нот. дело № 294/2016г. по описа на нотариус И. И., с район на действие Районен съд – гр. Перник, в който си тази част има характер на частен свидетелстващ документ.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е основателен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени направените от ищците съдебни разноски в настоящото производство, възлизащи общо на сумата в размер на 484 лева, от които сумата в размер на 50 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 10 лева, представляваща заплатена държавна такса за вписване на исковата молба, сумата в размер на 24 лева, представляваща заплатена държавна такса за издаване на заверен препис от изп. дело № 1454/2016г. по описа на ЧСИ Анелия Василева, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник и сумата в размер на 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на П.Н.Т. и Я.П.Н.. Направеното от С. С. М. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение на адвокат Р.З. е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно броя и цената на предявените субективно кумулативно съединени искове възлиза на 600 лева, поради което претендираният адвокатски хонорар от 400 лева не се явява прекомерен.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, за относително недействителен по отношение на П.Н.Т., ЕГН ********** и Я.П.Н., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес ***, договор за дарение, обективиран в нот. акт № ***, том II, нот. дело № ***/***г. по описа на нотариус Ивайло Иванов, с район на действие Районен съд – гр. Перник, по силата на който С. С, М., ЕГН **********,*** е дарил на К.С.М., ЕГН **********,*** 3/6 ид.ч. от поземлен имот с пл. № 276, находящ се в с. ****, общ. Перник, с площ от 598 кв.м., за който е отреден урегулиран поземлен имот, представляващ според утвърдения със Заповед № III – 363/25.06.1964г. план за регулация и застрояване на селото УПИ I – 276 в кв. 25 с площ от 718 кв.м., при граници: от двете страни улици, УПИ II – ** и УПИ X – **, заедно с 3/6 ид.ч. от построените в имота второстепенна сграда със застроена площ 46 кв.м., в северната част на имота и второстепенна сграда със застроена площ 25 кв.м., построена в западната част на имота.

ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН ********** и К.С.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на П.Н.Т., ЕГН ********** и Я.П.Н., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 484 лева, представляваща сторени съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението: 14.02.2018г.

Съдебен деловодител: