Р Е Ш Е Н И Е
10.06.2019
г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ІХ състав в открито заседание на десети юни март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
КРИСТИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
в присъствието на секретаря Гергана Цветкова и на прокурора от СГП Людмила Николова разгледа докладваното от съдия Кехайова
НЧД № 2178 по описа за 2019 г. и въз основа на
закона и данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното,
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по повод постъпило пред СГС Удостоверение
по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на
решение от 23.10.2018 г., влязло в сила на 04.12.2018 г., постановено от несъдебен орган в издаващата
държава, с което на „А.К.“ ООД е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро, на основание чл. 2 от Закона
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
В съдебно заседание представителят на СГП изразява
становище за наличие на законовите предпоставки за отказ от признаване на акта
и прекратява производството по делото.
СГС, след поотделната и съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:
В издаденото удостоверение за засегнатото лице „А.К.“
ООД, е посочено, че е юридическо лице със седалище и адрес на управление:
Република България, гр. София 1632, ж.к. „***********. В хода на извършеното призоваване
на засегнатото лице и изготвените по искане на съда справки в търговския
регистър, се установява, че юридическо лице с посоченото в удостоверението наименование,
не съществува.
От данните, съдържащи се в удостоверението се
установява, че несъдебен орган в издаващата държава – Кралство Нидерландия е
постановил спрямо дружеството „А.К.“ ООД решение от 23.10.2018 г., с което на
търговското дружество е наложена финансова санкция - осъждане за заплащане на
парична сума в размер на 120,00 (сто и двадесет) евро, на основание чл. 2 от
Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса
за движение по пътищата. Решението е влязло в сила на 04.12.2018 г.
В удостоверението е отразено, че производството по
налагане на парична санкция е било писмено, както и потвърждаване, че
юридическото лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението,
за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава, но в
предвидения срок не било поискано такова обжалване.
В същото удостоверение изрично е отбелязано, че нарушението,
за което е издадено е квалифицирано като движение с превишена скорост, т.е приложима
е хипотезата по чл. 30, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, уреждаща случаите, при които изследването
за наличие на двойна наказуемост не се предвижда.
Според описаните в удостоверението фактически
обстоятелства за правонарушението, санкцията е наложена за деяние, реализирано
изцяло на територията на издаващата държава – Кралство Нидерландия, изразяващо
се в това, че на 09.02.2017г. в 20,03 часа, водачът на МПС с рег. № NF502R, собственост на „А.К.“ ООД, се е движел с превишена
скорост от 14 км/ч., представляващо нарушение на чл. 2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата.
Така описаните факти осъществяват състав на
административно нарушение по българското законодателство, предвиждащо
административно наказателна отговорност за водач, управляващ МПС със скорост,
превишаваща максимално допустимата - чл.
182, ал. 1,т. 2 от Закона за движение по пътищата на РБългария.
Според чл. 30, ал. 3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, решенията за налагане на финансови санкции,
които са постановени в наказателни или административнонаказателни производства
в държава - членка на Европейския съюз, се признават и изпълняват на
територията на Република България, ако юридическото лице срещу което е издадено
има седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията
на Република България, каквито засегнатото от настоящето производство дружество
няма.
На следващо място, съдът отчете, че според чл. 83, ал.
1 от ЗАНН на юридически лица може да се налага имуществена санкция за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност, само случаите, изрично предвидени в съответния закон, указ,
постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет. За
деянията, свързани с неизпълнение на задължения към държавата, касаещи правилата
за движение по пътищата, българското законодателство не предвижда налагане на
имуществена санкция на юридическо лице. Рамковото решение 2005/214/ПВР на
Съвета от 24 февруари 2005 г. относно прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции няма директен ефект, като за транспонирането му
в националното законодателство е приет Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (§ 3 от ДР на ЗПИИРКОРНФС). В същия закон обаче не е възпроизведена
уредбата по чл. 9, т. 3 от Рамково решение 2005/214/ПВР, регламентираща
изпълнимост на наложени на юридически лица финансови санкции, когато принципът
за наказателна отговорност на юридически лица не се признава в изпълняващата
държава.
При тези обстоятелства, настоящият състав намира, че
са налице предпоставките по чл. 35, т. 7, вр.чл. 30, ал. 1 и ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и изпълнение на издаденото от несъдебен
орган решение от 23.10.2018 г., влязло в сила на 04.12.2018г., с което на дружеството
„А.К.“ ООД е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро, на основание чл.
2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на
Кодекса за движение по пътищата.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал.
1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС, СГС
РЕШИ:
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ и НЕ ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решение от 23.10.2018г., влязло в сила на 04.12.2018 г., постановено от
несъдебен орган в издаващата държава – Кралство Нидерландия, с което на юридическото
лице „А.К.“ ООД е наложена финансова санкция в размер на 120,00 евро, за
извършено нарушение на чл. 2 от Закона относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство
Нидерландия.
ПРЕКРАТЯВА
производството по НЧД № 2178/2019 г. по описа на СГС, НО, 9 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред САС от заинтересованите
страни.
На осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми Кралство Нидерландия за настоящето
решение, а копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република България съгласно чл. 38,
ал. 2 от същия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.