№ 589
гр. Варна , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100503546 по описа за 2020 година
Производството е по въззивна жалба от А. И. Т., като майка и законен представител
на детето С. П. Г., против решение № 260373/ 24.09.2020г. по гр.д.№ 2499/ 2020г. на
Районен съд-Варна, в частта, в която е отхвърлен иска за изменение размера на присъдената
с решение № 888/ 23.02.2015г. издръжка, за разликата над присъдения размер от 153 лв. до
претендирания от 200лв.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт,
постановен в оспорената част при неправилна преценка на доказателствата за
възможностите на бащата да придобива доходи. Посочено е, че ответникът притежава три
леки автомобила, недвижимо имущество и 25 броя акции от „Инвестстандартс“ АД, има
открити банкови сметки. В образуваното изп.д.№ 7073/ 2015г.на СИС при ВРС са наложени
запори за събиране на дължимите издръжки за минало време, присъдени с предходно
решение. По същество отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, и за
постановяване на друго, с което искът по чл. 150 СК да бъде уважен изцяло, както и да се
присъдят всички сторени по делото разноски.
Въззиваемата страна- П. С. Г., оспорва въззивната жалба и направеното искане.
Дирекция „Социално подполагане“-Варна, не изразява становище.
Съставът на Варненски окръжен съд, при съобразяване становищата на
страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 269 ГПК и чл.235, ал.2
и 3 ГПК , констатира:
Предявеният иск е с основанието по чл. 150 от Семейния кодекс, за изменение на
първоначално присъдена издръжка с решение № 881/ 23.2.2015г. по гр.д.№ 8235/ 2014г. РС-
Варна, чрез увеличаване на размера от 120лв. на 300лв. Основава се на твърдения за
значително увеличени нужди на детето и ограничени материални възможности на
отглеждащия родител.
1
С решение № 260373/ 24.09.2020г. районният съд е уважил претенцията с
увеличаването на месечната издръжка в полза на детето С. П. Г., от 110лв. на 153лв., с
начална дата – 21.02.2020г., и отхвърлил претенцията в останалата част- за разликата над
153лв. до 200лв., като неоснователна, на основание чл. 150 СК.
Безспорно доказани са следните факти и доказателства:
Във връзка с потребностите на нуждаещия се от издръжка преценява по писмени
данни неговата възраст – навършени 13 години на 28.05.2020г., училищно обучение в ***,
допълнителни спорни занимания в ГСК „ Интерком груп- Черноморски юнак“–Варна като
картотекиран състезател– юноши младша възраст, и всички разходи произтичащи от
обичайните условия на живот, и допълнителни средства за тренировки и участия в
състезания, организирани от Българска федерация по гимнастика.
По отношение на конкретните доходи и материални възможности на родителите
констатира, че майката А.Т. има ограничени средства в размер на получавания трудов доход
в периода м.09.2019г.- м.01.2020г., средно 824лв., и обезщетение за безработица по чл.54а
ожт КСО, в размер на 25.79лв. дневно за периода 4.05.2020г.- 3.06.2020г. Тя е родител на
второ дете, родено през декември 2000г.
От представените медицински документи се установява, че бащата П. С. Г. е с
призната 96 % трудова неработоспособност, без чужда помощ, след преосвидетелстване с
ЕР № 4162/ 24.11.2017г. и ЕР № 2994/ 26.11.2020г. УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД-
Плевен. Допълнително са представени- регистрационна карта от „Бюро по труда“,
18.01.2021г., Разпореждане № **********/ 01.01.2021г. на НОИ- ТП- Плевен, за размера на
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване- 345лв., считано от 01.01.2021г.,
която се изплаща по 235лв.месечно, след удържаните 110лв. по изп.д.№ 7073/ 2015г. на
СИС при ВРС, въз основа на издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка по гр.д.№
8235/ 2014г. ВРС.
Бащата притежава недвижим имот в гр.Плевен, регистрирани три леки автомобила,
акции и банкови сметки, върху които са наложени възбрани и запори от съдебния
изпълнител.
По основателността на предявения иск:
На основание чл. 143, ал.2 СК във връзка с чл.141,т.1 СК задължението към
непълнолетно лице е безусловно и от първи ред.
Искът е доказан, поради настъпила трайна промяна в обстоятелствата, при които е
определена първоначалната издръжка. Различни са потребностите на детето и разходите за
задоволяване на базови нужди /храна, облекло, консумативи, транспорт, здравна
профилактика/, за училищно обучение и спортна дейност, са значително по-високи, поради
промяната на икономическите условия в страната и стандарта на живот. Това определя и
доказано по-високия размер на общата издръжка, чиято цел е да подпомогне детето за
предстоящото му израстване, като благоприятства условията на живот, образование и спорт,
по най-добрия начин за него.
Същевременно, както правилно е съобразено в мотивите на решението, въпросът за
размера на издръжката, в частност за дължимата от другия родител, е обусловен от
установените в процеса преки и косвени данни за неговите действителни възможности.
Обсъдените доказателства насочват към еднозначен извод, че той получава месечен
доход в размер на 345лв.- лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, от която
сума се удържат 110лв. по задължението за предходна издръжка в образуваното
изпълнително производство по изп.д.№ 7073/ 2015г. СИС при ВРС. Приходи от друга
дейност или на друго правно основание не се установяват.Имущественото състояние-
2
недвижим имот- апартамент в гр.Плевен, и три МПС, регистрирани през 1991, 1996, 2004г.
към момента не са източник на допълнителен доход. Наличните банкови сметки в ОББ АД,
ЦКБ АД, са запорирани от съдебния изпълнител, с цел удовлетворяване на вземането по
ИЛ, и са доказателство за пасив.
Изложеното обосновава извод за частична основателност на предявения иск в
определения минимален размер на издръжката, на основание чл. 142, ал. 2 СК.
В останалата част е неоснователен, предвид отсъствието на доказателствени факти за
възможностите на задълженото лице да осигурява допълнителен доход , освен получаваната
пенсия за инвалидност, за издръжка в по-висок размер.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски не се присъждат.
Съдът, на основание чл.271 и чл.280, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260373/ 24.09.2020г. по гр.д.№ 2499/ 2020г. на
Районен съд-Варна, в частта, в която е отхвърлен иска на А. И. Т., ЕГН- **********, като
майка и законен представител на детето С. П. Г. , ЕГН- **********, срещу П. С. Г., ЕГН-
**********, за разликата над присъдения размер от 153 лв. до претендирания от 200лв., на
основание чл. 150 СК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3