Присъда по НОХД №3855/2022 на Софийски районен съд

М О Т И В И
към присъда по НОХД N 3855 по описа за 2022 год. на Софийски районен
съд, НО, 147-и състав.
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу В. П.
М., ЕГН ********** за това , че на 22.07.2019 г., около 02:02ч., от офис на
фирма „Еконт Експрес“, находящ се в гр. София, жк. “Хаджи Димитър“, ул.
“Р.“ №*** чрез разрушаване на преграда,здраво направена за защита на имот
/прерязал дебел укрепващ колан за товари, посредством който била блокирана
товарната вратата на офиса/ и чрез използване на неусТ.ено техническо
средство, е отнел чужди движими вещи - сумата от 3014.73 /три хиляди и
четиринадесет лева и седемдесет и три стотинки/ лева /фирмен оборот/, от
владението на Н. И. Ч. - управител на офис „Еконт“, гр. София, жк. „Хаджи
Димитър“, ул. “Р.“ № *** собственост на ОЮЛ „Темпо Ком“ ЕООД,
представлявано от А. Д. А., без съгласието на Ч., с намерението
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на СРП поддържа
внесеното обвинение с фактическата обсТ.ка и правната квалификация,
посочени в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин. Към съда е отправено искане подс. М. да бъде признат за
виновен в извършването на повдигнатото му от СРП обвинение, както на
същия да бъде наложено наказание към минималния размер, предвиден в
съответната наказателноправна разпоредба.
Защитникът на подс. М. излага сТ.ище, че в хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, които по категоричен начин да
усТ.яват, че автор на Д.ието е именно подсъимият. Поради изложените
подробни аргументи се иска от съда подс. М. да бъде оправдан по така
възведеното му от СРП обвинение.
В хода на съдебното производство подс. М. не се признава за виновен,
пледира за оправдателна присъда.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по
делото и като взе предвид доводите и сТ.ищата на страните, приема за
усТ.ено от фактическа страна следното:
Дружеството „Темпо Ком“ ЕООД ималo сключен договор за франчайз
и управлявало офис, предоставен от „Еконт Експрес“ ООД и находящ се в гр.
София, жк. „Хаджи Димитър“, ул. “Р.“ № 11. Управител на офиса бил св. Н.
Ч.. В началото на 2019г. в офиса работил подс. В. П. М., чиято дейност се
изразявала в прекарване на пратки от офиса до разпределителния склад,
находящ се в същия двор. Подс. В. П. М. и св. Б. В. се познавали от деца, тъй
като живеели в един и същи блок и вход. При една от срещите им в началото
1

на 2019г св. Б. В. споделил на подс. М., че си търси работа и последният му
предложил да започне работа в централния офис на „Еконт Експрес“ ООД
,където работил. Няколко дни след това св. В. започнал работа като стажант в
офиса на „Еконт Експрес“ ООД на ул. “Р.“ № 11, като известно време работил
заедно с подс. М. в една и съща смяна. Поради естеството на работата им,
подс. М. и св. В. нямали достъп до паролата на СОТ системата, с която се
отключвала и заключвала вратата на офиса. Докато св. В. изпълнявал
стажантската си дейност, подсъдимият М. напуснал работата си в „Еконт
Експрес“ ООД поради подозрения за извършена кражба на пратка-мобилен
телефон, Впоследствие, св. Б. В. бил назначен като като админисратор офис в
„Еконт Експрес“ ООД“ на ул. “Р.“ № 11. Работата му се изразявала в
приемането и издаването на пратки и парични суми. Във връзка с
осъществяваната от последния дейност, той поучил достъп до кода от
охранитената система на СОТ, който бил 19141914.
В началото ма м. юли 2019г. ключалката на задната товарна врата на
офиса на „Еконт Експрес“ ООД на ул. “Р.“ № 11, се развалила, което наложило
служителите да я затварят с дебел транспортен колан.
На 22.07.2019 г., около 02:02 часа неусТ.ено по делото лице от мъжки
пол срязало укрепващия колан за товари, посредством който била блокирана
товарната врата и проникнало в офиса на „Еконт Експрес“ ООД, находящ се в
гр.София, ж.к.„Хаджи Димитър“, ул.„Р.“ №11. Лицето било облечено със
светъл суичър с качулка на главата, носило маска на лицето и очила, а на
ръцете си имало тъмни ръкавици. Неизвестното лице деактивирало
охранителната система на СОТ, отворило чекмеджета и взело неусТ.ени
предмети от бюрата на служителите, след което се насочило към касата, в
която се съхранявал фирмения оборот. Посредством неусТ.ен дълъг предмет
извадило през процепа на касата три плика с пари, съдържащи сумата от
3014.73 лева, след което излязло от сградата през същата врата в 02:17 часа.
На сутринта на 22.07.2019г. около 06.00 часа св.Н. Ч. дошъл на работа в
офиса на ул.„Р.“ №11 и забелязал, че задната врата на офиса е изцяло отворена
като укрепващият колан е срязан. Около 07.30 часа на работа пристигнала
касиерката на офиса и усТ.ила, че в касата липсвал фирмения оборот. Св.Ч.
веднага прегледал камерите от офиса и сигнализирал органите на 05 РУ-
СДВР.
В. П. М., ЕГН ********** е роден на *************г. в гр. София,
българин, българско гражданство, средно образование, неженен, неосъждан, с
постоянен адрес: гр. София, жк. „Хаджи Димитър“ № *** .
Горепосочената фактическа обсТ.ка се усТ.ява от събраните в хода на
съдебното производство доказателства, а именно: показанията на свидетелите
Н. И. Ч., А. Д. А., частично от показанията на Б. Й. В.; П. В. Т.; Д. П. Т.; И. Г. С.
и А. Р. Т., дадени в хода на съдебното производство, както и показанията на
същите от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им на
основание чл. 281, ал.4 вр.ал.1,т.2,пр.2 от НПК, в частта, в която не
2

противоречат на останалия доказателствен материал.
При формиране на своите фактически и правни изводи, съдът съобрази и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства –
видеотехническа екпертиза, документ от ревизия на касова наличност, справка
за съдимост, справки от мобилни оператори както и другите писмени
доказателства по делото.
Въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и така усТ.ената фактическа обсТ.ка, съдът констатира от
правна страна следното:
Съдебният състав, в съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3, изр. 2
от НПК подложи на внимателна аналитична преценка поотделно и в тяхната
съвкупност гласните доказателства по делото.
Не е налице противоречие в събрания по делото доказателствен
материал относно датата и мястото на процесното Д.ие. Същите се усТ.яват
безпротиворечиво от показанията свидетелите Н. И. Ч. и А. Д. А., както и от
заключенето по назначената по делото видеотехническа екпретиза. Спорни по
делото са фактите относно авторството на Д.ието.
От събрания по делото доказателствен материал не се усТ.и по
безспорен начин посочената в обвинителния акт фактическа обсТ.ка,
съответно виновността на подс. М. в осъществяване на Д.ието по
повдигнатото му обвинение. От приобщения по делото доказателствен
материал се усТ.ява единствено, че на 22.07.2019 г., около 02:02ч., неизвесно
лице е проникнало в офис на „Еконт Експрес“ ООД, находящ се в гр. София,
жж. “Хаджи Димитър“, ул. “Р.“ №*** като прерязало укрепващия колан за
товари, посредством който била блокирана товарната вратата на офиса и чрез
използване на неусТ.ено техническо средство, е отнело сумата от 3014.73 лева-
фирмен оборот.
Обвинението, внесено от СРП, се гради относно авторството на Д.ието
единствено върху показанията на св. Б. В., направени в хода на досъдебното
производство, върху които обаче съдът не изгради вътрешно убеждение за
основателността на обвинението. За да откаже да ги кредитира в частта
относно авторството на Д.ието при посТ.яване на своя акт, съдът съобрази
липсата на единство и последователност в показанията на свидетеля,
депозирани в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, в
показанията му, депозирани пред друг съдебен състав и приобщени по реда на
чл. 281 от НПК и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и
приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр.ал.1 от НПК. По време на разпита си
пред настоящия съдебен състав, св. В. изцяло се отрче от показанията си,
депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.
281, ал.4 вр.ал.1,т.1 от НПК, като и от показанията си, депозирани пред съдия
в хода на досъденото призводство и приобщени по реда на чл. 281,ал.1,т.1 от
НПК. В съдебно заседание пред настоящата инстанция св. В. заяви, че не е
предоставял кода за достъп до охранителната система на трети лица,
3

включително и на подсъдимия, че няма предтава как е осъшествена кражбата
от офиса, както и че подсъдимият не му е споделял, че възнамерява да
извърши или е извършил кражбата. Като причина, поради която изцяло се
отрича от показанията си, депозирани в досъдебното производство, св. В.
посочи, че в този момент е бил под стрес, зашото за първи път му се налагало
да посещава районното управление и съда. Доколко свидетелят не сочи
логични и убедителни мотиви за оттеглянето на показанията си от
досъдебното производство, настоящият състав подложи на внимателен анализ
депозираните от св. В. показания на досъдебното производство, което е
наложително предвид обективно усТ.ената сериозна лична заинтересованост и
пристрастност на същия, произтичаща от една страна от факта, че към
момента на депозиране на показанията си в досъдебното производство, св. В. е
бил в служебна и материална зависимост от управителя на офиса на „Темпо
Ком“ ЕООД А. А., който от своя страна подозира именно св. В. като едно от
лицата, предоставило кода от охранителната система на офиса на извършителя
на Д.ието. От друга страна, в показанията, депозирани от св. В. в досъдебното
производство, се съдържат данни, уличаващи го в евентуална съпричастност
към инкриминираната престъпна дейност, доколкото св. В. заявява, че е
предоставил информация относно начина, по който се е заключвала вратата на
офиса-с транспортен колан, относно оборота на дружеството,
местоположението на същия, дали в събота минава инкасо и по кое време,
като същевременно е предоставил кода на охранителната система на
извършителя. Всичко това поражда висока степен на вероятност показанията
му в досъдебната фаза във връзка с авторството на Д.ието да са инициирани с
оглед обслужване благоприятно за него развитие на наказателното
производство, с оглед заемане на процесуалното качество на свидетел,
въпреки наличните данни за евентуална негова съпричастност към Д.ието
като помагач. Разбира се, конституционно гарантирано право на
Прокуратурата на РБългария е да извърпи преценка кои лица да привлече към
наказателна отговорност, поради което в настоящия случай съдът подложи на
изключително внимателна оценка показанията на горепосочения свидетел,
като като подходът при преценка достоверността на неговите твърдения е
същият, както при т. нар. „оговор”, тоест, показанията на св. В. следва да
бъдат ценени чрез съпоставянето им с други доказателствени източници, при
констатирано съответствие между тях по релевантните факти.
Потвърждаването или оборването на неговите показания от другите
доказателства по делото, е от решаващо значение за тяхната достоверност.
Същевременно, съдържанието на показанията на св. В., в частта, в която
твърди, че подсъдимият М. му е съобщил, че планира да „удари офиса“ и
впоследвие, че е извършил кражбата, подпомогнат от друго, неусТ.ено лице,
сочи на направени от подсъдимия извънпроцесуални признания за извършване
на престъплението. Паралелно с това, по естеството си показанията на
свидетеля В. в тази им част са производни- не пресъздават негови лични и
непосредствени възприятия за факти от обективната действителност, а
4

възпроизвеждат чужд разказ- в случая на подсъдимия за релевантните за
Д.ието обстоятелства. Утвърдено в теорията положение, следвано и в
практиката е, че употребата на производни доказателства е възможна, но
подмяната на първичните с тях е недопустима. Производните доказателства
могат да служат за контролни (за проверка на първичните), могат да
способстват разкриването на първичните доказателства, но да заменят
първични доказателства е недопустимо. От друга страна, инкорпорирано в
показанията на св. В., "самопризнанието" не променя характера си на такова.
То остава все същото и е недопустимо да се приеме, че на производните
свидетелски показания може да са отдаде друго, самостойно доказателствено
значение, защото така би се стигнало до заобикаляне на закона и в друга
негова част,а по-конкретно – до нарушаване на забраната, прогласена в
нормата на чл. 116, ал. 1 НПК, съобразно която обвинението и присъдата не
могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Съгласно
трайната практика на ВКС свидетелските показания, усТ.яващи
самопризнания, не могат да обусловят осъдителна присъда, ако в подкрепа на
обвинението не са събрани и други доказателства, тъй като законът не прави
разлика между съдебно и извънсъдебно признание (в този смисъл Решение №
55 от 24.01.2003 г. на ВКС по н.д. № 74/2002 г., Решение № 717 от 15.11.2007 г.
на ВКС по н. д. № 419/2007 г., I н. о.
Пресъздадените от св. В. обаче извънсъдебни признания не са
обезпечени от други събрани по делото доказателства и се явяват
недостатъчни за формиране на безспорни изводи относно авторството на
Д.ието. Липсват каквито и да е валидни преки доказателства по делото,
усТ.яващи виновността на подсъдимия в осъществяване на Д.ието - предмет
на обвинението.
Не се усТ.ява доказателствена подкрепа на изложените в ОА изводи
относно авторството на Д.ието и от назначената по делото видеотехническата
експертиза /л.45-47 от ДП/, поради обстоятелството, че в заключението й на
първо място, се посочва, че изображенията на заснетото лице са негодни за
лицева идентификация, предвид факта, че лицето е било с качулка на главата,
носило маска на лицето и очила. Не усТ.яват уникални идентификационни
белези на извършителя, поради което изводите й са изцяло недостатъчни за да
се формира убедително заключение, че лицето, заснето от камерата, е на
подсъдимия. Не се усТ.яват дори косвени идентифициращи обстоятелства за
самоличността на извършителя, като при прегледа на видео записа вещите
лица не са усТ.или отклонение в походка, телодържание, физически недъзи,
които да са характерни за извършителя.
Лишени от специфичния си идентификационен характер са и
показанията на св. А. А., доколкото последният не е възприел С.тията пряко, а
посредством предоставения по делото видеозапис, от който, съгласно
заключението на вещите лица, не може да се направи извод, че заснетото лице
е именно подсъдимият. Въз основа начина, по който се движи лицето от
записа, а именно спокойствието, с което се придвижва, както и факта, че
5

лицето било с очила и често си нагласяло съшите, св. А. прави
предположение, че най-вероятно това лице е подсъдимият. Посочените
признаци от последния обаче не съдържат никаква уникалност и не могат да
допринесат за изясняване на фактите по делото, свързани със самоличността
на лицето, извършител на кражбата. Отговорите на свидетеля представляват
изводи, основани на убеждението за участието на подсъдимия в кражбата. В
този смисъл изводите му са в разрез с възможността изобщо свидетел да
подменя експертните изводи с извършване на разпознаване, което се извършва
в съвсем други процесуални условия и правилата за извършване на
разпознаване по смисъла на чл. 171 НПК, като показанията на свидетеля са в
противоречие с нормата на чл. 117 НПК, поради което изявленията му, след
запознаване с кадрите от охранителната видеотехника, нямат никаква
процесуална стойност.
Като непоследователни и нелогични съдът оцени показанията на св.
Д. Т., който твърди, че на инкриминираната дата доброволно е предостъпил
мобилния си телефон с намиращата се в него сим карта на подсъдимия.
Показанията му в съдебно заседание бяха съвсем откъслечни и лаконични
като свидетелят не можа да даде логично обяснение защо е предоставил
мобилния си телефон на подсъдимия без видима причина: “понеже се
познаваме и каза, че му е спешно“, “брат, щес е почерпим после, много ми е
спешно“. Съдът съпостави показанията на свидетеля с депозираните от
последния показания на досъдебното производство и инкорпорирани към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.281,ал.4
вр.ал.1 от НПК. При преценка на достоверността на последните съдът изходи
и от евентуалната заинтересованост на св. Д. Т. от изхода на делото, доколкото
именно неговият мобилен телефон е усТ.ен в мобилна клетка на ул. Р. 7,
намираща се в непосредствена близост до мястото на инкриминираното Д.ие-
същата мобилна клетка, от която е засечен и мобилния телефон на
подсъдимия, като подсъдимият М. е провел два телефонни разговора от своя
телефон към телефона на св. Т. в часовия диапазон непосредствено след
извършването на кражбата. Ето защо съдът оцени като житейски нелогични и
недостоверни дадените от св. Т. показания, че подс.М. случайно се е срешнал
с него и му е поискал временно, за един ден, мобилния телефон, без да му
обясни за какво му е нужен, срещу сумата от 300 лева, като впоследствие, още
същата вечер му е върнал мобилния телефон, без да му заплати обещаната
сума. Житейски неправдоподобно изглежда и начинът, по който според св. Т.
подсъдимият му е върнал мобилния телефон, а именно-след 02.00 часа същата
вечер свирнал с клаксона на автомобила си пред неговия блок в жк. „Левски
В“, блок 44, а св.Т. случайно дочул свиренето на клаксона, защото по това
време не спял, а гледал телевизия с приятелката си св. И. С.. По същите
съображения съдът не кредитира и показанията на св. И. С., като съобрази
евентуалната й заитересованост от изхода на делото.
Дори обаче да се приеме, че действително подс. М. е бил с мобилния
телефон на св. Т. на инкриминираната вечер или хипотетично го е предоставил
6

да трето, неусТ.ено по делото лице и от собствения си телефон е провел
разговори към телефона на св. Т., то следва да се отбележи, че според
предоставената по делото справка от А1 България ЕАД, като и от показания
на св. А. Т. се усТ.ява, че в инкриминирания часови диапазон, мобилният
телефон както на подсъдимия М., така и на св. Т. не е бил засечен да се
намира в клетката, в обхвата на която се намира офиса на фирмата „Еконт
Експрес“ ООД, находящ на ул.„Р.“ №11. Видно от предоставената справка от
А1 България ЕАД /л.72-78 от ДП/, местоположемнието на офиса на фирмата
Еконт Експрес“ ООД , а именно на ул.„Р.“ №11 не попада в обсега на
клетките, обслужващи ул.„Р.“ №7, от където са засечени мобилните телефони
на подс. М. и св.Т..
Наличието на мобилния телефон на подсъдимия на място в
непосредствен близост до мястото на извършването на Д.ието, но не и на
самото място на извършването му, обаче, може да бъде единствено насочващ,
указващ факт, с оглед изграждане на следствени версии, респ. подбор на
способи за С.ране и проверка на доказателства за усТ.яване на обстоятелствата
– предмет на доказване, но не и пряко доказателство относно главния факт.
Както се сочи в решение № 34/85 г. на ІІ н.о. на ВС, косвените доказателства -
уликите, могат да послужат в наказателния процес като единствена основа за
изграждане на осъдителна присъда, когато всяка улика е свързана с основния
факт и е от такова естество, че обсъдена във връзка с всички останали,
съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и дава основание да се направи
единствено възможният извод за учстието на подсъдимия в извършване на
Д.ието. При липса на такива доказателства, хипотезата остава едно от
възможните предположения за С.тието на престъплението. В тази именно
връзка, отразените в обвинителния акт твърдения досежно конкретно
извършените от подсъдимия действия се явяват само хипотеза относно
участието му при осъществяването на кражбата, която не се подкрепи по
необходимия категоричен начин от доказателствата по делото, като
единствено възможен извод относно действително случилите се С.тия. При
това положение и при оставащи възможни и други хипотези, както и при
изчерпване на процесуалните средства относно премахване на съмнението
досежно извършителството на престъплението от страна на подсъдимия,
съдът счете, че следва да признае подсъдимия за невиновен в извършването на
престъплението, за което е обвинен, защото обвинението не е доказано по
несъмнен начин
С оглед на изложените съображения, съдът констатира, че въз основа на
събраните по делото доказателства, не се усТ.и по безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Налице е недоказаност по отношение на главния факт по делото,
поради което следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304
НПК. Недопустимо е посТ.яването на осъдителна присъда при недоказаност
на обвинението по несъмнен и категоричен начин. Само когато всички факти,
7

включени в причинно-следствения процес на престъпно Д.ие и неговото
авторство бъдат усТ.ени безспорно и категорично, съдът може да посТ.и
съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
осъществяването на обективните и субективните признаци на Д.ието. Съдът
признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин / чл. 303, ал. 2 НПК/, което е гаранция за
реализиране правата на подсъдимите в наказателния процес, произтичащи от
презумпцията за невиновност, усТ.ена и прокламирана в чл. 16 НПК.
Следователно, когато и след изчерпване на всички процесуални средства не се
усТ.и по безспорен и категоричен начин, че Д.ието е извършено или че е
извършено от подсъдимия съдът е длъжен да го признае за невиновен /ППВС
№ 6 от 04.05.1078 г. /.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление. По
изложените съображения настоящата инстанция приема, че то не е доказано
по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на процесуалния
закон и подсъдимият следва да бъде оправдан в извършване на престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Предвид горното и на основания чл. 304 пр.4 от НПК съдът посТ.и
оправдателна присъда, като призна подс. М. за невиновен за извършването на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК разноските за
възнаграждение на вещите лица следва да останат за сметка на държавата.
Водим от горното съдът посТ.и присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
8

Номер на акта:	36
Дата:	30 януари 2025 г. (в сила от 30 януари 2025 г.)
Съдия:	Галина Георгиева Господинова Стефанова

Дело:	20221110203855
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 март 2022 г.

Присъда по НОХД №3855/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите