Решение по КНАХД №1556/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Началник РУ Асеновград при ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния му представител юрисконсулт П., срещу Решение № 50/09.06.2025 г. на Районен съд - Асеновград, ІІІ-ти н.с., постановено по АНД № 685 по описа на същия съд за 2024 г., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 23-0239-001649 от 15.12.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на А. П. Б., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, както и да се отмени НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане, при евентуално отхвърляне на жалбата за намаляване на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника като в тази връзка се позовава на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

3. Ответникът по касационната жалба – А. П. Б., чрез процесуалния си представител адвокат К., в отговор на касационната жалба (л. 9) и писмена молба по делото (л. 22), счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че касационната жалба е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Асеновградският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А. П. Б., с [ЕГН], срещу НП № 23-0239-001649 от 15.12.2023 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Б., за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв., както и административно наказание “временно лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца.

НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № GА1076321/22.11.2023 г., съставен от К. И. С. – мл. автоконтрольор в РУ Асеновград при ОД на МВР Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 22.11.2023 г., в 22:50 часа, в [населено място], в кръстовището между бул. „България“ и [улица], образувано от кръгово движение, Б. управлявайки лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. № [рег. номер], извършва рязка маневра десен завой, за да излезе от кръговото в посока към [улица], преднамерено изважда МПС извън контрол чрез рязко подаване на газ, което води до загуба на сцепление на задните гуми и извъртане на задницата на автомобила настрани /дрифт/, с което използва пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и създава опасност за ПТП с останалите участници в движението. С това си деяние е прието, че Б. виновно е нарушил чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която изцяло е възприета и възпроизведена в спорното НП.

7. За да отмени процесното НП, районният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

За безспорно е прието, че на 22.11.2023 г. в 22.50 часа, в [населено място], Б. е управлявал процесния лек автомобил „БМВ 320Д“ и че след преминаване му през кръговото кръстовище сключено между бул. „България“ и [улица]и последвалото включване по [улица], той е спрян за проверка от полицейските служители С. и К.. Като причина за това е посочен факта, че в десния завой за включването му по [улица], задната част на автомобила управляван от Б. е поднесла. Именно това поднасяне е било квалифицирано като т.нар. “дрифт“, което е и прието за нарушение на задължението на водача да използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение.

В тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че в закона няма легална дефиниция за понятието „дрифт“, но според наложилата се съдебна практика след приемането на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, под „дрифт“ следва да се разбира специфична техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. Констатирано е, че при така описаното нарушение в съставените АУАН и НП, голяма част от елементите на посочената техника на управление чрез „дрифт“ не са били изписани. С изключение на страничното поднасяне на автомобила управляван от Б., останалите елементи посочени във вмененото нарушение, нито са били възприети, нито са били установени по друг начин от контролните органи. Не е било възприето от тях, нито че той е извел преднамерено автомобила извън контрол, нито че това е станало чрез рязко подаване на газ, което пък да е довело до загуба на сцепление на задните гуми. При това положение е прието е от районния съд, че са налице само едни предположения, които не почиват на реално възприети от страна контролните органи факти, доколкото по делото е установено, че полицейският автомобил е бил с вдигнати прозорци, поради което двамата полицейски служители са имали възможност само визуално, но не звуково да възприемат другите елементи от начина на движение, включително работата на двигателя и триенето на гумите по асфалта, на автомобила управляван от Б..

Крайният извод на първоинстанционния съд е, че процесното административно нарушение е недоказано. С тези именно съображения е обоснована отмяната на спорното НП.

IV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалба, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. В допълнение настоящият съдебен състав намира за нужно да добави още следното:

Управляването на МПС и извършването на резки маневри и загубата на сцепление на задните гуми (дори в конкретния случай да беше установено по несъмнен начин), само по себе си не води до извод, че конкретният път, отворен за обществено ползване, не се използва по предназначение от водача на автомобила, т.е. не води до извод, че е осъществен състав на нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП, доколкото извършването на резки маневри и загубата на сцепление на задните гуми, би могло да се дължи на различни причини - на мокро пътно платно (какъвто именно е настоящия случай); на неравности по пътя; на пътната настилка; на състоянието на гумите; на моментно несъобразено подаване на газ особено, когато водачът на МПС следва бързо да предприеме маневра, за да не затруднява движението по пътя и др. Следователно, начинът и обстоятелствата, при които маневрите са извършени, са от съществено значение за квалифициране на деянието като нарушение по чл. 140б, т. 2 от ЗДвП, но при съставянето на процесните АУАН и НП очевидно не всичко обстоятелства са били съобразени в пълнота, доколкото контролните органи не са отчели, че пътят е бил мокър, че не са чули нито свистене на гуми, нито подаване на газ, а са направили извод за извършен „дрифт“ единствено въз основа на визуалните си възприятия и то от разстояние „200-300 метра“ (както сам сочи полицейският служител К. в дадените от него показания) в 22:50 часа.

10. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

11. При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 228 и чл. 143, ал. 1 АПК, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените в производството разноски. Те се констатираха в размер на 1200 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Относно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън тези случаи възнаграждението е 500 лв.

В конкретния случай на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 3000 лв. и административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Доколкото според цитираните по-горе текстове на чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., адвокатско възнаграждение се дължи за всяко наложено наказание, то в случая общият размер на дължимото такова възлиза на 1100 лв. (600 лв. за наложената глоба и 500 за наложеното административно наказание “лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 12 месеца).

При положение, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента (чл. 1 от наредбата), договореният и платен от ответника размер на възнаграждението само със 100 лв. повече от опредения такъв в чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от наредбата, не може да се прецени като прекомерен.

Така мотивиран, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в, от ЗАНН, Пловдивският административен съд, XXII касационен състав,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/09.06.2025 г. на Районен съд – Асеновград , ІІІ-ти н.с., постановено по АНД № 685 по описа на същия съд за 2024 г.,

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив, да заплати на А. П. Б., с [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата от 1200 лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.