№ 111
гр. Благоевград, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Миглена Кавалова-Шекирова
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно
гражданско дело № 20241200500077 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с
вх. № 26512/20.12.2023 г. от И. Г. М., ЕГН **********, Б. Д. М., ЕГН
**********, и Г. И. П., ЕГН ********** чрез адв. В. Д., всички със съдебен
адрес: гр. Симитли, ул. „адрес“ № 8, против Решение № 753/09.11.2023 г.,
постановено по гр. д. № 2775/2022 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Моли се решението да бъде отменено.
По делото е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, в който
отговор се оспорват като неоснователни твърденията, изложени във
въззивната жалба и е отправено искане съдът да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
1
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание,
въззивниците чрез процесуалния си представител поддържат въззивната
жалба, оспорват отговора на същата и молят атакуваното решение в
настоящото производство да бъде отменено и постановено друго такова, с
която предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззивамите чрез процесуалния си представител оспорват въззивна
жалба, поддържат подадения писмен отговор, молят да потвърди решението
на Районен съд – Благоевград като съобразено със задължителната практика
на ВКС относно владението на идеални части чрез владение на реални части,
с действието на ЗТСУ от 1973 година, също така приложението на чл. 200 от
ЗУТ, с практиката на ВКС и доказателствата по делото.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271,
ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото,
намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявена искова
молба от С. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3 и М.
П. М., и двамата ищци със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 36,
ет. 1, чрез адв. В. У. срещу И. Г. М., ЕГН *********, с адрес: гр. Симитли, ул.
„адрес“ № 3, Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3
и Г. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3, с която
искова молба е предявен е ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, с който
ищците претендират да бъде признато за установено по отношение на
ответниците, че са собственици на основание договор за покупко-продажба в
режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на 1/4 ид. части от
недвижим имот — УПИ -1 първи, пл. сн. № 392 /триста деветдесет и втори/,
пл. сн. 393 /триста деветдесет и трети/, пл. сн. 402 /четиристотин и две/ в
квартал 59 по регулационния план на гр. Симитли, одобрен със Заповед №
142,143/1951 г. целия имот с площ от 857 кв.м., при граници и съседи на
имота: от две страни улици, УПИ VII в квартал 59 и УПИ VIII в квартал 59,
както и ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищците владението
върху тези 1/4 ид. части от недвижим имот. Ищците заявяват, че били
собственици и на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда,
разположена в имота. Сочат, че ответника И. М. (брат на ищеца С. М.) бил
2
собственик на първия етаж от сградата. Поддържат, че ответникът И. М. и
неговата съпруга - ответницата Б. М. не притежавали идеални части от
процесния имот, представляващ дворно място, като имали устна уговорка
ответниците да ползват половината от дворното място. Излагат, че
ответниците И. М. и Б. М. се били снабдили с констативен нотариален акт,
издаден по нотариално дело № 692/2022 г. на нотариус К., вписана в НК под
№ 241, с район на действие - PC Благоевград за 1/4 ид. части от имота на
основание давностно владение. Твърдят, че впоследствие ответниците И. М. и
Б. М. продали на третия ответник и тяхна дъщеря Г. И. П. тези 1/4 ид. части
от имота.
Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че процесният
недвижим имот е бил придобит изцяло на база давностно владение. В тази
връзка поддържат, че в продължение на почти 50 години по отношение на
имота и изградената в него къща е било упражнявано владение. Сочат, че
били установили владението през 1969г., когато ответниците И. М. и Б. М. се
били настанили в процесната къща, като живеят в нея и до днес. Поддържат,
че през 1979г. бащата на ищеца С. М. и ответника И. М. бил разделил
процесното дворно място поравно: 1/2 ид.ч. в югоизточната половина
получил С. М., а другата 1/2 ид.ч в югозападната получил И. М..
Ищците С. М. и М. М. се легитимират като собственици с нотариален
акт № 34 от 1982г., том III, издаден по дело № 597 от 1982г. от районен съдия
при РС-Благоевград, в който е обективиран договор за покупко-продажба за
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Ответниците И. М. и Б. М. се легитимират като собственици с
нотариален акт № 131, том IV, дело № 692/21.06.2022г. на нотариус И. К.,
рег.№ 241 и район на действие PC-Благоевград, който е издаден по реда на чл.
587, ал. 2 ГПК.
Ответницата Г. П. се легитимира като собственик с нотариален акт №
61, том V рег.№ 7197, дело № 813/14.07.2022г. на нотариус И. К., рег.№ 241 и
район на действие PC-Благоевград, в който е обективиран договор за дарение,
сключен между И. М. и Б. М. (като дарители) и Г. П. (като дарена).
От събраните по делото доказателства по делото се установява, че
ищецът С. М. и ответникът И. М. са братя. Ищецът С. М. е в граждански брак
с ищцата М. М.. Ответникът И. М. е в граждански брак с ответницата Б. М..
3
Ответницата Г. П. е дъщеря на ответниците И. М. и Б. М.. Прекият
наследодател на братята С. и И. М.и е бил техният баща Г.А. М..
От нотариален акт № 103 от 21.03.1962г., том I, издаден по дело № 98
от 1962г. от Благоевградски народен съдия се установява, че Г.А. М. е купил
заедно с трето за процеса лице С.М.К 646/825 кв. метра от процесния имот.
От събрания доказателствен материал по делото става ясно, че
процесният имот представлява дворно място, в което е изградена двуетажна
жилищна сграда. Няма спор, а и от доказателствата по делото, се установява,
че ответникът И. М. е собственик на първия етаж от сградата – видно от
нотариален акт № 119 от 07.05.1975г., том VI, издаден по дело № 1124 от
1975г. от Благоевградски районен съдия, съгласно който Г.А. М. е дарил на
сина си ответника И. М. първия етаж от сградата.
Собственици на втория етаж от сградата са ищците С. и М. М.и.
Ответниците живеят на първия етаж от къщата. Ищците живеят на втория
етаж от къщата.
Установява се от събраните гласни доказателствени средства
(показанията на разпитаните свидетели Б.П.Ш., Д. С.ова М., И.ка И. С. и
Н.Х.Й.), че процесното дворно място в продължение на повече от 50 години е
било ползвано от двамата братя И. и С. М.и и техните семейства. Дворът е
бил разделен на две между братята, като всеки един от двамата в неговата
част е посадил асми, отглеждал е зеленчуци, като както ищецът И. М., така и
неговият брат С. М. са изградили кокошарници. Става ясно, че всеки един от
братята е направил пристройки към двуетажната къща, представляващи
гаражи, бараки и кочини. Въпреки фактическото ползване на двора на две
части в същия не е обособена ограда, която да разделя ползваните от двамата
братя части от двора. Всеки един тях има отделен вход за неговия етаж от
двуетажната къща.
От представените по делото приходни квитанции и удостоверения за
декларирани недвижими имоти се установява, че както ищците, така и
ответниците са заплащали на Община Симитли данъци и такси за къщата и
процесното дворно място.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е уважил
предявените искове и отменил КНА № 131 от 21.06.2022 г., том I. peг. №
6143, издаден по нот. дело № 692 от 2022 г. по описа на кантората на
4
нотариус И. К., с район на действие – районът на Районен съд – гр.
Благоевград за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение на основание чл. 587, ал. 2 ГПК в частта му, в която И. Г.
М., ЕГН **********, с адрес гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3, Б. Д. М., ЕГН
********** са признати са за собственици на 1/4 ид. части от недвижим имот
— УПИ -1 първи, пл. сн. № 392 /триста деветдесет и втори/, пл. сн. 393
/триста деветдесет и трети/, пл. сн. 402 /четиристотин и две/ в квартал 59 по
регулационния план на гр. Симитли, одобрен със Заповед № 142,143/1951 г.
целия имот с площ от 857 кв.м., при граници и съседи на имота: от две страни
улици, УПИ VII в квартал 59 и УПИ VIII в квартал 59.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261
ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното
производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните
материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното
решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ищците носят тежестта за доказване на следните обстоятелства: че са
собственици на процесните 1/4 ид.ч. от имота на заявеното правно основание
– договор за покупко-продажба в режим на съпружеска имуществена общност
(СИО); ответниците упражняват фактическа власт върху спорната идеална
част от имота.
Ответниците носят тежестта за доказване на обстоятелството, че са
придобили правото на собственост по отношение на имота, включително
5
процесните 1/4 ид.ч. на основание давностно владение. В тази връзка трябва
да установят че са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с
намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно,
несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10
години, в рамките на заявения в отговората на исковата молба период.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на
първата и намира, че решението й е постановено при правилно приложение
на материалния закон и доказателствата по делото, обосновано и мотивирано
е и на основание чл. 272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Поначало давността е основание за придобИ.е на имущества, които
имат самостоятелно значение, т.е. представляват обекти на самостоятелни
собственически права. В тази връзка в законодателството ни последователно е
проведена забраната за придобИ.е на реални части от дворищнорегулационни
парцели, тъй като същите нямат самостоятелно значение - обект на
собствеността е самият парцел като имотна единица.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че
първоинстанционният съд не е обсъдил факта на твърдяното владение от
1979г. на просеното дворно място така, осъществявано както е и към момента
– разделено на две, съответно ответниците го били владели от 1969г. сами, а
от 1979 – разделено на две между двамата братя и семействата им. Районният
съд е обсъдил владението на процесното дворно място и съобразявайки и
прилагайки закона, а именно – че дори владение на спорния имот от
ответниците да е започнало през 1969г., към момента на влизане в сила на
ЗТСУ през 1973 (отм.) не е изтекъл срока за придобИ.ето му давност. Още
повече, че ищците се легитимират като собственици на имота с НА от 1982г.
Според чл. 181, ал. 1 ЗТСУ изтеклата до влизане в сила на този закон
придобивна давност върху реално определени части от
дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет
на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в
самостоятелни парцели по правилата, които са действали дотогава (т.е.
правилата на ЗПИНМ), или съгласно този закон и правилника за неговото
6
приложение. Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 ЗТСУ предвижда, че когато
владените части от парцела не могат да се обособят като самостоятелни
парцели, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реалната
част от парцела. Това правило обаче важи само за случаите, когато давността
е изтекла до влизане на ЗТСУ в сила. За неизтеклия към влизане в сила на
ЗТСУ давностен срок владението върху реална част от парцел не може да
обуслови придобИ.е на съответна идеална част от парцела предвид
абсолютната забрана на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ.
При действието на ЗТСУ не е допустимо придобИ.ето както на реални,
така и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез давностно
владение върху реално определени части от парцели (решение № 673/
21.02.1983 г., гр. д. № 4066/82 г., I г. о., решение № 2743/ 7.07.1983 г., гр. д. №
1543/83 г., I г. о., решение №186/ 19.02.1987 г., гр. д. № 154/86 г., ОСГК).
Според чл. 200 ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г.) реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само
ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от закона (за
градовете най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност). Не се изисква такова
лице и повърхност, ако частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 ЗУТ или също се присъединява към съседен имот.
Настоящия случай не е такъв – не са налице предпоставките на чл. 19 от ЗУТ
нито се присъединява към съседен имот.
Като обобщение, за периода след 1941 г. придобИ.ето по давност на
реално определена част от парцел, без тази част да се присъединява към
съседен парцел и остатъкът от парцела да е с лице и повърхност, необходими
за обособяване на самостоятелен парцел, е недопустимо.
С оглед наличието на законова забрана за придобИ.е на процесния имот
по давност след 1973 г. е безпредметно да се обсъжда дали са били налице
двата елемента на придобивната давност – владение и изтичане на
определения от закона срок, през който да е упражнявано то. В този смисъл са
неоснователни възраженията на въззивника за неправилност на атакуваното
решение, поради необсъждане на доводите им за владение на имота и
построяването в него на пристройка към съществуваща сграда.
7
С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и
атакуваното в настоящото производство решение следва да се потвърди като
правилно и обосновано.
При този изход от делото, разноски се следват на въззиваемите, които са
претендирали такива. Следва да им бъдат присъдени разноски в размер на
800, 00 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за
правна защита и съдействие по делото.
Мотивиран от горното, ОС – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753/09.11.2023 г., постановено по гр. д. №
2775/2022 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
ОСЪЖДА И. Г. М., ЕГН *********, с адрес гр. Симитли, ул. „адрес“ №
3, Б. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3 и Г. И. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3 да заплатят на С. Г. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. Симитли, ул. „адрес“ № 3 и М. П. М., и двамата
ищци със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 36, ет. 1, чрез адв. В.
У. сумата в размер на 800, 00 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8