№ 370
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105291 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л.Л. К. срещу „Топлофикация-Перник“ АД за
оспорване на изпълнението по изп.д. № 1914/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ищцата твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу наследодателя й –
Л.П.В., починала на ***** г., с изпълнителен лист от 07.01.2010 г., издаден въз основа на
влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е
образувано изп.д. № 1914/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Твърди се, че до образуване на
оспореното изпълнително дело действия, прекъсващи давността за вземането, не са били
предприемани в продължение над 8 години, поради което същата е изтекла. Същевременно,
посочва се, че ищцата не е единствен наследник по закон на починалата Л.В., поради което
не следва да бъде ангажирана отговорността й за целия дълг, а при условията на разделност,
съобразно наследствените квоти. Твърди се, че делото на ЧСИ Б. е със статут „висящо“,
което обуславя и правния й интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо Л.Л. К. за следните суми: 1354,62 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, за периода от
01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
30.04.2013 г. до окончателното и изплащане, сумата от 397,25 лева – законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 19.03.2013 г., както и сумата от 34,85
лева – държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.06.2013 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
1
ч.гр.д. № 2569/2013 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело №
1914/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че преди образуване на
оспореното изпълнително производство през 2021 г., за принудително събиране на
вземанията по изпълнителния лист е било образувано изп.д. № 850/2013 г. по описа на ЧСИ
С.Д., преобразувано под № 1914/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б., в хода на които са били
предприемани своевременно валидни действия, прекъсващи давността за вземането, поради
което изпълняемо право в полза на взискателя съществува. Моли претенциите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 1914/2021
г. по описа на ЧСИ С.Б.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника
за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на
изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 1914/2021 г. по
описа на ЧСИ С.Б. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
„Топлофикация-Перник“ АД от 22.06.2021г. за принудително събиране на посочените в
исковата молба вземания срещу длъжника Л.П.В. (наследодателя на ищеца в настоящото
производство), съгласно изп.лист от 06.06.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2123/30.04.2013 г. на
РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Л.В. е починала на
***** г., като нейни наследници по закон са ищцата Л.К. – дъщеря, както и внукът й Л.И..
След извършена справка от ЧСИ Б., взискателят е депозирал молба от 15.07.2021 г. за
конституиране като длъжници на наследниците на Л.В., като с постановление от 27.07.2021
г. съдебният изпълнител е конституирал Л.К. като длъжник в производството и е изпратил
покана за доброволно изпълнение на цялото задължение по изпълнителния лист. Доколкото
молбата от 22.06.2021 г. е насочена срещу починало лице, не би могло да възникне валидно
процесуално правоотношение, и относима в случая е молбата от 15.07.2021 г. за
конституиране на наследниците.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищцата по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните
вземания, свидетелства за правния му интерес от предявяване на отрицателните
установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.д. № 850/2013 г. по описа на ЧСИ С.Д. се установява,
че същото е образувано срещу Л.В. въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за
2
образуване от 22.08.2013 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на
делото ЧСИ С.Д. е извършвала справки за имущественото състояние на длъжника до
различни институции и е изпратила ПДИ до длъжника. Със съобщение от 25.06.2015 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху пенсията на длъжника, като запорното
съобщение е получено от третото лице – НОИ, на 29.06.2015 г. Други изпълнителни способи
не са прилагани.
Към момента на образуване на ИД № 850/2013 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 22.08.2013 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 22.08.2015 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а
новата давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
С уведомление от 12.12.2017 г. НОИ е уведомил съдебния изпълнител, че запорът ще
се счита вдигнат, тъй като лицето е починало.
На 14.06.2018 г., т.е. в период, надхвърлящ 2 години от молбата за образуване,
взискателят е депозирал молба като длъжници в производството да бъдат конституирани
наследниците на починалата Л.В.. В случая обаче молбата за конституиране на
наследниците е направена след настъпване на перемпцията, а от друга страна в същата не се
съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, което да би могло да
прекъсне давността за вземането. Доколкото съгласно разясненията на т. 10 от ТР № 2/2015
г. на ОСГТК на ВКС молбата за образуване сама по себе си не прекъсва давността за
вземането, молбата за конституиране на наследниците на длъжника също не съставлява
такова действие.
С постановление от 21.07.2018 г. ЧСИ Д. е констатирала, че са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Отбелязването на ЧСИ върху гърба на
изпълнителния титул, че делото е прекратено на 21.07.2018 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
3
По изложените съображения съдът счита, че новата давност за вземанията е
започнала да тече на 26.06.2015 г., а подадената по перемираното дело молба на взискателя
от 14.06.2018 г. за конституиране на наследниците, която не съдържа искане за конкретни
изпълнителни действия, не е прекъснала давността.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г., е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950
г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното
производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за
изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата
бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г
ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на
процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237
ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290
ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено
изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено
съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила
решения.
Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото
вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е
подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното
поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение №
214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено:
„Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
4
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла
на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение №
480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., Определение № 443 от 30.07.2015 г.
на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.).
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
В настоящия случай след 26.06.2015 г. не са били предприемани валидни действия,
годни да прекъснат давността за вземането. При така установената фактология съдът
намира, че считано от този момент – 26.06.2015 г., петгодишната давност за процесните
вземания е изтекла на 26.06.2015 г., а с това – и преди образуването на второто по ред
изпълнително дело № 1914/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. по молба на взискателя от
15.07.2021 г. и преди образуване на настоящото исково производство. Следователно, с оглед
изтичането на погасителната давност за вземанията, инкорпорирани в изпълнителния титул,
оспореното изпълнително производство е материално незаконосъобразно, доколкото липсва
изпълняемо право в полза на взискателя и искът следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски – 143,52 лв. държавна такса и 24 лв. такса по т. 8 ТТРЗЧИ. Основателно
е срочно релевираното възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
възнаграждение за адвокат от 480 лв. С оглед защитения материален интерес, липсата на
фактическа и правна сложност на делото същият следва да бъде редуциран до минималния,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., а именно 373,80 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л.Л. К., ЕГН ********** срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.д. № 1914/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б., че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо Л.Л. К. като наследник по закон на Л.П.В. за
сумите в размер на 1354,62 лева – главница, представляваща стойност на неплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***, за периода от 01.07.2009 г.
до 30.04.2012 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2013 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 397,25 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.08.2009 г. до 19.03.2013 г., както и сумата от 34,85 лева –
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.06.2013 г. въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2569/2013 г. по описа на РС Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Л.Л. К.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 541,32 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6