№ 21006
гр. * 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110106762 по
описа за 2025 година
„**“ ЕАД е предявило срещу **. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за установяване съществуването на
вземане за продажна цена на доставена топлинна енергия в размер на 1767,23 лева за
периода 05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до окончателното
изплащане, 395,23 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.08.2024 г., 31,86 лева
– сума за дялово разпределение за периода 08.2022 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 27.08.2024 г. до окончателното изплащане и 6,22 лева – мораторна лихва за периода
16.10.2022 г. – 15.08.2024 г., за топлоснабден имот в гр. * ул. „** № 2, вх. Г, ап. 12, аб. №
35422, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № */2024 г. на СРС, 82
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на
исковата молба. В подадено възражение по чл. 414 ГПК сочи, че е сключила споразумение с
ищеца със срок от 36 месеца, считано от 27.11.2024 г.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Видно от нотариален акт № 38 от 17.02.1991 г. **. придобива собствеността върху
недвижим имот в гр. * ул. „Чапаев“ № 2, вх. Г, ет. 6, ап. 12. В удостоверение на Столична
община, район „Слатина“ е посочено, че ПИ № 469, находяща се в УПИ II-ОЖС, кв. 107, м.
„*“ е с административен адрес ул. „** № 2, вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г. С Моба-Декларация от
15.05.1996 г. ответницата е заявила откриване на партида на нейно име за продажба на
топлинна енергия за процесния имот.
По делото е представено споразумение от 27.11.2024 г., сключено между страните по
делото, за разсрочено заплащане на сумите, предмет на настоящото производство, с
последна вноска, дължима на 27.10.2027 г. В определените вноски са включени сумите за
главница за топлинна енергия, мораторна лихва върху нея, сума за дялово разпределение,
мораторна лихва върху нея и заплатената държавна такса за заповедното производство и
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., ищецът е
посочил, че към тази дата е наличен остатък на задълженията за главница за топлинна
енергия и извършена услуга за дялово разпределение в размер на 1693,37 лева.
Поради изложеното съдът приема, че сключеното споразумение се изпълнява и
сумите се изплащат регулярно. Доколкото съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
настоящият състав намира, че следва да уважи предявените искове до размера на сумата от
1693,37 лева, представляваща остатък от незаплатени вноски към датата на постановяване
на настоящото решение.
Доколкото ответницата е станала повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на исковата молба и са погасявани в хода на процеса,
същата дължи разноски на ищеца. Тъй като сумата за заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство е включена във вноските,
предмет на процесното споразумение, на ищеца се следват разноски за държавна такса в
размер на 46,77 лева и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 25 лева, от които съразмерно
уважената част от предявените искове следва да му се присъдят разноски в размер на 55,22
лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК ** срещу **.,
ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че **. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от общо 1693,37
лева, представляваща остатък от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
2
05.2021 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.08.2024 г. до окончателното
изплащане, мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.08.2024 г., сума за дялово
разпределение за периода 08.2022 г. – 04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.08.2024 г.
до окончателното изплащане и мораторна лихва за периода 16.10.2022 г. – 15.08.2024 г., за
топлоснабден имот в гр. * ул. „** № 2, вх. Г, ап. 12, аб. № 35422, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № */2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете
над сумата от общо 1693,37 лева до пълния претендиран размер от общо 2200,54 лева.
ОСЪЖДА **., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК ** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 55,22 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на „*” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3