Присъда по дело №1711/2021 на Районен съд - Плевен
| Номер на акта: | 97 |
| Дата: | 30 юни 2022 г. |
| Съдия: | Борислава Илиева Якимова |
| Дело: | 20214430201711 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 15 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви по НЧХД№1711/2021г по описа на РС гр.Плевен
Съдебното производство е образувано по внесена тъжба от Р. К. М. от
гр.Плевен против В. Г. Ц. от гр. София за извършено престъпление по 148
ал.1 т.1 и т.2,вр.чл.146 ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК и по чл.148 ал.2,вр.ал.1 т.1 и
т.2,вр.чл.147 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК, а именно:
1.През периода 07.02.2021 г.- 26.02.2021 г. - на датите 07.02.2021 г, на
10.02.2021 г, на 14.02.2021 г, и на 26.02.2021 г в гр.София от фейсбук профил
с име В.Н.Н. и на линк ***, в публични писмени публикации, в условията на
продължавано престъпление, с 4 деяния, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, разгласила позорни обстоятелства за Р. К.
М., като клеветата е нанесена публично и разпространена чрез социалната
мрежа фейсбук,от личният и профил *** както следва: - на дата 07.02.2021 г.
написала изразите със следното съдържание: „Р. обича да праща по двама
приятели да причакват тези хора пред входовете им и да посягат с ножове“. -
на дата 10.02.2021 г написала изразите със следното съдържание: В същото
време хората от средите на зооспасителите, които са се интересували защо
броя на животните в *** расте, са били подлагани на системни заплахи от
страна на *** Р.М..“ -на дата 26.02.2021 г написала изразите със следното
съдържание “Имам чат със заплахи от тяхно име и от името на *** на Д., Р.о
към хора дръзнали като мен да им потърсят сметка. Също така знам и имам
доказателства, че хора имащи контакти, незнайно по какви причини, им
осигуряват протекция и при опитите органите да получат прокурорска
заповед за да влязат в имота, подставен прокурор, избран специално е отказал
да издаде такава заповед“ - на дата 14.02.2021 г, в коментар под публична
публикация на лицето М.Я., написала изразите със следното съдържание:
„Само да ви светна, че пей пал се прави на наличен имейл. И след като парите
постъпят по този пейпал титуляра, в случая мамин Р. ги прехвърля по
сметката, с която е свързан този пейпал. В случая това е сметката на Р.. Ееее, а
кажете ми сега, защо хората, които обичат животните и даряват мислейки си
че парите отиват за животните, трябва да хрантутят *** на Д.. ... нагло, долно
и лицемерно.“
2. На 07.02.2021г. в гр.София от фейсбук профил с име В.Н.Н. и на линк
***, при условията на продължавано престъпление, в публична публикация
написала нещо унизително за честта и достойнството на Р. К. М., като
обидата е разпространена писмено и публично в социалната мрежа фейсбук,
от личният и профил *** , със съдържание: „А пък царя на заплахите е Р., ***
на Д.. Те хората правилно казват, че ученика става по добър от учителя. Р. е
твърде изобретателен и е толкова цветущ речник, че може и каруцар да
1
изчерви. Имам ферман доказателства със заплахи от него към хора дръзнал
като мен да упрекнат Д. за нехуманното им отношение и начин, по който
гледат животните.“-
По делото е приет гр.иск с правно осн. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД от
Р. К. М. против В. Г. Ц. за сумата от 10 000 лв. общо за всяко едно от
изнесените клеветнически твърдения, представляващо обезщетение за
неимуществени вреди за деянието .
В съдебно заседание тъжителя чрез неговия повереник мл.адв.В. Т. от
*** поддържа обвинението, както и предявения граждански иск. Претендира
за осъждане на подсъдимата и налагане на наказания глоба и обществено
порицание за всяко от деянията както и уважаване на гр.иск . Пледира също
разноските по делото.
Подсъдимата не се явява.Представлява се от сл.защитник-адв.М. от ***.
Последният намира обвиненията за недоказани.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На датите 07.02.2021 г, на 10.02.2021 г, на 14.02.2021 г, и на 26.02.2021 г
в гр.София от фейсбук профил с име В.Н.Н. и на линк ***, в публични
писмени публикации били изписани следните текстове:
-„Р. обича да праща по двама приятели да причакват тези хора пред
входовете им и да посягат с ножове“.
-„В същото време хората от средите на зооспасителите, които са се
интересували защо броя на животните в *** расте, са били подлагани на
системни заплахи от страна на *** Р.М..“
- “Имам чат със заплахи от тяхно име и от името на *** на Д., Р.о към
хора дръзнали като мен да им потърсят сметка. Също така знам и имам
доказателства, че хора имащи контакти, незнайно по какви причини, им
осигуряват протекция и при опитите органите да получат прокурорска
заповед за да влязат в имота, подставен прокурор, избран специално е отказал
да издаде такава заповед“
-„Само да ви светна, че пей пал се прави на наличен имейл. И след като
парите постъпят по този пейпал титуляра, в случая мамин Р. ги прехвърля по
сметката, с която е свързан този пейпал. В случая това е сметката на Р.. Ееее, а
кажете ми сега, защо хората, които обичат животните и даряват мислейки си
че парите отиват за животните, трябва да хрантутят *** на Д.. ... нагло, долно
и лицемерно.“
-„А пък царя на заплахите е Р., *** на Д.. Те хората правилно казват, че
ученика става по добър от учителя. Р. е твърде изобретателен и е толкова
цветущ речник, че може и каруцар да изчерви. Имам ферман доказателства
със заплахи от него към хора дръзнал като мен да упрекнат Д. за нехуманното
им отношение и начин, по който гледат животните.“
2
По делото е приложено удостоверение за родствени връзки на
ч.тъжител, от което става ясно, че името на майка му е Д. Р. М.а. Разпитан е
свидетеля С. Г. М., която твърди, че не е съгласна с публикациите, че
познавала ч.тъжител от създаването на Фондация „***, в Управителния съвет
на която той участвал. От години датирало познанството им и тя лично му
изпращала публикациите в месинджъра. От тях той получил здравословни
проблеми и се наложило да се лекува, бил отслабнал, притеснен, съсипан и
споделил, че тези отрицателни емоции му се отразили много негативно на
психиката и съня. Бил грижовен към животните и подпомагал фондацията със
собствени средства.
По делото е приложено писмено обяснение дадено от подсъдимата на
09.04.2021г. в гр.София по пр. пр. №9446/ 2021г. по описа на СРП /л.39 от
делото/. В него
е посочено, че профилът „В. Н.“ с линк
към профила *** е неин. В същото обяснение тя твърди, че на 07.02.2021г.
публикувала твърдение, че има оръжие и че ще го използва, което не
отговаряло на истината. По делото други доказателства за това на кого е
профилът няма.
С изключение на тази публикация от 07.02.2021г. ,за която подсъдимата
признава в цитираното обяснение, доказателства за това, че подсъдимата е
публикувала посочените в тъжбата писмени твърдения няма. Признанието, че
профилът е неин не означава и не е доказателство, че публикациите са писани
от нея и тя е техен автор.
Доказателства, че именно подсъдимата е изписала думите в посочените
публикации не са налични /освен тази за която тя сама признава в цитираното
обяснение/ .
Освен това и доказателства, че в публикациите соченото лице като Р., Р.
, мамин Р. и *** на Д.- Р.о е тъжителя Р. К. М.
Освен всичко това посочените като обидни и клеветнически твърдение
не са такива по своето естество. Обидните или позорящи факти следва да
са недвусмислено посочени, а не субективно изведен
от собствената оценка и анализ, направен от тъжителя на думите изречени /
изписани в случая/ от друг човек. Отговорност за обида и клевета възниква
при строго определени обективни и субективни елементи, които трябва да са
налични , а не предполагаеми и извеждани по аналитичен и мисловен път,в
този смисъл е и Решение № 104/7.03.2013г по н.д. № 178/2013 г на ІІІн.о.
,съгласно което : “Позорното обстоятелство е част от средството за
извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху
факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е
мисловен продукт“ .
Общите съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи
епитети, без да са поставени в отношение с конкретни факти и деяния на
дадено лице, което да се счете засегнато от тях, не е нито обида, нито
3
клевета, предвид на което деянията, в които е обвинена подсъдимата освен
недоказани са несъставомерни. Съдебната практика е категорична, че не може
деянието да се квалифицира като клевета, ако с изказаните думи се изразява
субективна оценка за работата на лице, което е обществена личност. За да е
осъществено деянието „клевета“ следва подсъдимият в изречените думи да е
посочил конкретни обстоятелства, които да са позорни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания или да му е приписа престъпление, което
тъжителят не е извършил. В конкретният случай посочените за клеветнически
твърдения не са такива по своя характер- „царя на заплахите,… ученика става
по-добър от учителя,… твърде изобретателен е,.. имам ферман доказателства
със заплахи от него…“ И отново следва да се посочи, че всъщност
публикациите сочат лице, което авторът нарича „Р.“, „Р., „мамин Р. „ , „***
на Д.- Р.“ и това, че се отнасят за тъжителя Р. К. М. е негова интерпретация,
недоказана пред съда. Тежестта на доказване на дела от частен характер,
образувани по тъжба на пострадал, лежи върху частния тъжител, а
обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. Само в една от
публикациите е посочено името Р.М. -„В същото време хората от средите на
зооспасителите………са били подлагани на системни заплахи от страна на
*** Р.М..“ Тук липсва каквато и да била индивидуализация на „деянието“ по
време, място, характеристики за начин на извършване и в какво точно се
изразява заплашването.
Клеветата е престъпление против честта и достойнството на личността,
което се изразява в разгласяване на факти и обстоятелства, които са
неистински или позорни, или приписване на неизвършено престъпление.
Установи се по делото ,че публикациите са от профила на подсъдимата и че
същата е автор на една от тях / за нея има извънсъдебно признание/. Предвид
езиковото и смислово съдържание на инкриминираните изрази следва да се
приеме, че същите не биха могли да бъдат използвани за приписване на
престъпление. За да има такова престъпление е необходима
индивидуализация на общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по
време, място, начин и обща характеристика на извършване , което в
настоящият случай не е налице. За да е налице другата форма на
съставомерното деяние е необходимо разгласените обстоятелства да са
позорни. Позорни факти най-общо казано са тези, които вредят на доброто
име на човека и характеризират негативно личността му. Инкриминираните
изрази по разглежданото дело не разкриват така посочените специфики, не
засягат като самоцел личната сфера на ч.тъжител по язвителен и унизителен
начин. Безспорно използването на посочените квалификации са могли да
предизвикат отрицателни коментари от общността от хора, до които е
стигнала съответната публикация, но не може да се приеме, че изразите са
извън допустимите граници, до които се простира свободата на лично мнение
и изразяване. В практиката си Върховният съд нееднократно е имал
възможност да отбележи, че извън обхвата на клеветата остават случаите, при
които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява
4
становище или упражнява право на изказвания, от които произтичат
определени правни последици. Практиката приема, че в тези случаи деецът
упражнява права, гарантирани му от Конституцията на РБ /КРБ/ , а именно
чл.39 ал.2 ,вр ал.1, според който всеки има право да изразява мнение и да го
разпространява чрез слово, писмено, устно, чрез изображение или по друг
начин. Действително това право не може да се използва за накърняване
правата и доброто име на другиго. Според практиката на ЕСПЧ
ограниченията на свободата на словото трябва да се тълкуват стеснително и
да бъдат минимални в едно демократично общество.
Характерното в настоящия случай е, че изявленията са били насочени
срещу работа, извършено от Фондация, към която тъжителят е посочен като
съпричастен, в качеството му на член на Управителния съвет / твърдения на
св. С.М., които не се оспорват от страните/. Изхождайки от положението му,
съдът намира за основателно да разгледа казуса през призмата на чл.10 от
ЕКПЧ, съобразявайки доколко изнесеното в публикациите е израз на правото
свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в чл.39, ал.1
от Конституцията . В това отношение съдът намира за основателно да се
позове решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на КС на РБ. Доколкото
анализираният проблем е и предмет на регулиране с чл.10 от ЕКПЧ, значение
на приложимо право има и практика на ЕСПЧ като част от общностното
право на ЕС, чийто член е България.
Както е посочено и в Решение №7 от 04.06.1996г. по к.д.№1/96г на КС на РБ
по тълкуване на разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ, с тях се “гарантира и
защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на
останалите както като лично поведение, така и като социален процес,
независимо от съдържанието на мнението”, при многообразие на средствата
за изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично
и плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или
съответната общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и
възможността да се създава информирано обществено мнение у останалите.
То обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ
допуска, а КРБ в чл.39, ал.2 въвежда ограничения за упражняването му,
съобразно и залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички
права да не се допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който
накърнява права или законни интереси на други. По отношение на клеветата,
най-важният критерий за преценка е доколко конкретното изразяване на
факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на
обществения дебат срещу това, дали то се използва за накърняване на правата
и доброто име на другиго, защитими по чл.4, ал.2 и чл.32, ал.1, изр.2 от КРБ,
като се разширяват границите на приемливата критика по отношение на
политик, действащ в качеството на държавна или обществена фигура, при
справедлив баланс между интересите на общността и интересите на
индивида.“ Именно в тази насока са и решенията на ЕСПЧ при проверка за
съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват наложените
5
граници за защита репутацията на другите. Той е презюмирал, че приемайки
една публична роля, политиците и другите обществени личности се отказват
в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл.10 на Конвенцията.
„Във всеки отделен случай националните съдилища предвид обстоятелствата
и в техния контекст следва да се опитат да установят къде се намира балансът
между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име. „
Решение №17/17.02.2011г на ВКС I н.о. по к.н.д.№641/2910г.
В разглеждания случай не са преминати границите на приемливите в
етичен аспект формулировки на субективните оценки, изложени в
публикациите, изхождайки от посоченият принцип на пропорционалност .
Авторът на публикациите е изразил собствените си възгледи в контекста на
това как се отглеждат животните в приют за кучета. Приложенията,
създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и
други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност,
изказаните мнения, съждения, оценки и внушения не консумират престъпния
състав на клевета – в този смисъл е Решение №167/26 септември 2016г. по
н.д.№742/2016г. ВКС III н.о. Това какво е състоянието на кучетата в приюта
и чия е вината за това е съждение на автора на публикацията.
От посоченото до тук следва извода, че деянието е несъставомерно и от
обективна и от субективна страна. Вината, като израз на субективно
психическо отношение на дееца към неговото деяние, е неразривно свързана с
конкретните мотиви и подбуди, които са го подтикнали да действа. Деецът
трябва да съзнава, че довежда до знанието на трети лица неистински, позорни
за другиго обстоятелства или че приписва престъпление. Субективното
отношение на дееца следва да се определи въз основа на съзнанието, което
той е имал за разгласените обстоятелства към момента на огласяването им. В
случая инкриминираните думи са реакция и оценка за приюта и са израз на
субективното усещане за личността на тъжителя, манифестиран чрез
упражняване правото на мнение. Съставомерността на деянието от
субективна страна предполага в съзнанието на дееца да съществуват
представи относно общественоопасния характер на деянието, каквито са
немислими при положение, че се упражнява едно признато от правният ред
право в границите на закона.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6