РЕШЕНИЕ
№ 1563
гр. Русе, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520100681 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Ищцата П. К. П., ЕГН **********, от гр. Р***, чрез адв. Н. Т., твърди, че с
Договор от 06.08.2020 г. е предоставила на ответницата Д. Е. Н., ЕГН **********, от
гр. Р***, сумата 1500 лв. в заем със срок за връщане до 06.11.2020 г., като ответницата
върнала само 890 лв., а останалата част от заетата сума от 610 лв. останала неплатена,
за която сума е предявила против нея иск с правно основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл.
240 ал. 1 от ЗЗД, с който иска ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата 610 лв.
- главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
01.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД, с който иска ответницата да бъде осъдена да й заплати
мораторна лихва за забава в размер на 76,43 лв. за периода от 07.11.2020 г. до
31.01.2022 г. датата преди предявяване на исковата молба. Претендира и направените
по делото разноски.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК не е подаден
отговор от ответницата, уведомена лично по месторабота.
В съдебно заседание ответницата прави признание на иска за 610 лв. - главница,
както и че се дължи лихвата за забава в размер на 76,43 лв. Моли да бъде разсрочено
задължението за главница за срок от 6 месеца, като последното плащане да е 110 лв.,
тъй като само тя работи в семейството и е на минимална заплата.
1
В съдебно заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. Н. Т., който
моли съда да уважи иска съобразно признанието, като с оглед представените по делото
писмени и събраните гласни доказателства, счита иска за основателен и доказан.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните
правни изводи:
Предявен е иск от П. К. П., ЕГН **********, от гр. Р***, чрез адв. Н. Т., срещу
Д. Е. Н., ЕГН **********, от гр. Р***, с правно основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240
ал. 1 от ЗЗД, с който иска ответницата да бъде осъдена да й заплати сумата 610 лв. –
главница по Договор от 06.08.2020 г., с който е предоставила на ответницата сумата
1500 лв. в заем, със срок за връщане до 06.11.2020 г., като ответницата върнала само
890 лв., а останалата част от заетата сума от 610 лв. останала неплатена, както и иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, с който иска ответницата да бъде осъдена да й заплати
мораторна лихва за забава в размер на 76,43 лв. за периода от 07.11.2020 г. до
31.01.2022 г. датата преди предявяване на исковата молба. Претендира и направените
по делото разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от
съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при
признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му
е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Н. Т., направи искане съдът да постанови
решение, с което да се уважат исковете, които ответницата признава изцяло, като му се
присъдят и направените по делото разноски.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне
с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание и с отговора на исковата молба
ответника, направи изрично изявление за признание на иска, че до момента е платена
сумата само 890 лв., а останалата част от заетата сума от 610 лв. останала неплатена и е
дължима.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска и
представените писмени доказателства по настоящото дело: Договор за заем от
06.08.2020 г.; молба до ЧСИ Васил Николов за връчване на книжа по чл. 18, ал. 5 от
ЗЧСИ, с вх. № 7500/28.05.2021 г.; Покана за доброволно плащане до Д. Е. Н., връчена
на 01.06.20221 г.; Лихвен лист към 31.01.2022 г., както и от събраните гласни
доказателства на св. В. Г. С. и св. Н. И. Р., съдът намира предявеният иск, с правно
основание: чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за основателен и доказан и следва
2
да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
01.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Предвид уважаването на
главния иск основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД,
като ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата мораторна лихва за
забава в размер на 76,43 лв. за периода от 07.11.2020 г. до 31.01.2022 г. датата преди
предявяване на исковата молба.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като
на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
Съдът констатира, че ищцата е внесла държавна такса само за единия иск, от
предявените два обективно кумулативно съединени искове като следва на осн. чл. 77
от ГПК да бъде осъдена да заплати допълнителна държавна такса по делото в размер
на 50 лв. по сметка на РРС в полза на Бюджета на Съдебната власт.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищцата за
присъждане на направените по делото разноски, като ответницата следва да бъде
осъдена да й заплати сумата от 100 лв. за държавна такса. Ответницата следва да
заплати сумата 400 лв. минимален адвокатски хонорар, съгласно представения договор
за предоставена безплатна правна помощ на адв. Н. Т. на осн. чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА.
Съдът намира основателно искането на ответницата за отсрочване на
задължението за главница от 610 лв., с оглед затрудненото й материално състояние,
като на осн. чл. 241 ал. 1 от ГПК следва да се разсрочи за 6 месеца на равни вноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „С***“ № 41, ет. 1, ап. 2, на
осн. чл. 77 от ГПК да заплати допълнителна държавна такса по делото в размер на 50
лв. по сметка на РРС в полза на Бюджета на Съдебната власт.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „Л***“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П***, ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „С***“ № 41, ет. 1,
ап. 2, на основание чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД сумата 610 лв. – главница
по Договор от 06.08.2020 г., с който е предоставила на ответницата сумата 1500 лв. в
заем, със срок за връщане до 06.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба 01.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането
като на осн. чл. 241 ал. 1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА да се разсрочи плащането на
задължението за 6 месеца на равни вноски.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „Л***“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап.
3
14, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „С***“ № 41, ет. 1, ап.
2, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата 76,43 лв. мораторна лихва за забава за периода от
07.11.2020 г. до 31.01.2022 г.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „Л***“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на П. К. П., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „С***“ № 41, ет. 1, ап.
2, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Д. Е. Н., ЕГН **********, от гр. Р***, ул. „Л***“ № 1, вх. 2, ет. 5, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. ВладиС. Т. от АК Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Стефан
Караджа“ 10 сумата 400 лв. минимален адвокатски хонорар, съгласно представения
договор за предоставена на ищцата безплатна правна помощ на осн. чл. 38 ал. 1 т. 3 от
ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4