Р Е Ш Е Н И Е
09.12.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
01.12. 2020
на Година
Маргарита
Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 901 2020
дело № по описа за година.
Настоящото производство е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е образувано по жалба на В.Т.Г., с ЕГН ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ Серия К № 3490796, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 100.00 лева, на основание чл.189, ал. 4 вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата и моли да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована не изразява становище по жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.01.2020 г.
в 12:34 часа в обл. Кюстендил, общ. Дупница на ПП1 Е-79, км. 329+500 пътен
възел ,,Байкал“ в посока София при ограничение за извън населено място от 60
км/ч въведено с пътен знак В26 е установено нарушение с АТСС СПУКС ARH CAM S1 и приспаднат толеранс в полза на
водача при управление на МПС ,,Мицубиши Паджеро 3.2 Д“, вид лек автомобил с
рег. № СВ2168ММ. В електронния фиш са посочени данни за разрешена стойност на скоростта
60 км/ч, установена стойност на скоростта 83 км/ч и превишена стойност на
скоростта 23 км/ч. Като нарушена е посочена нормата на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.
1 от ЗДвП и като основание за налагане на санкцията е посочен чл. 189, ал. 4
във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
По делото са събрани писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира: ел. фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство; заверено копие на снимков материал снет от паметта на АТСС СПУКС ARH CAM S1 №11743с6 – клип № 104037 от дата 18.01.2020 г.; заверено копие на справка за собственост на лек автомобил с ДК № СВ2168ММ; заверено копие на разписка за връчване на ЕФ; заверено копие на Протокол по чл. 10 от наредба № 8121з от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС СПУКС ARH CAM S1 №11743с6 и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съставен към датата на извършване на нарушението – 18.01.2020 г.; заверено копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г., изд. от БИМ; заверено копие на Протокол от проверка на преносими системи з контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 №51-С-ИСИ/30.09.2019 г., издаден от БИМ; заверено копие на Заповед № Iз-305/04.02.11 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образец на електронен фиш с приложение. Съдът е изискал служебно и по делото е постъпило писмо изх. № 11-00-146/20.11.2020 г. от Директора на ОПУ – Кюстендил, от което се установява следното: мястото на нарушението, намиращо се на републикански път І–1 „Даскалово – о.п. Дупница – о.п. Благоевград” при км 325+500 в посока гр. София попада в зоната на действие на пътен знак В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената” – в случая 60 км/ч, който е поставен на км 329+615, 115 метра преди въпросния участък и за посочената дата 18.01.2020 г. няма данни за промяна на вертикалната сигнализация.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е допустима
(видно от представената разписка, електронният фиш е
връчен на 30.08.2020 г., а жалбата е депозирана чрез наказващия орган на 03.09.2020
г.), като подадена в законоустановения срок по чл. 59,
ал. 2, вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съставеният
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано
техническо средство следва да отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № I-з-305
от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Цитираният текст
изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното заплащане. Всички тези реквизити следва да са точно
описани в електронния фиш, за да се приеме от съда, че не са налице процесуални
нарушения при издаването на същия. Всички тези реквизити са категорично и точно
описани в обжалвания електронен фиш, поради което съдът счита, че не са налице
процесуални нарушения при издаването му.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо разпоредбите на ЗАНН, вкл. в частта относно реквизитите на електронния фиш. В случая, фишът има нормативно предвиденото съдържание. Приложимата разпоредба не въвежда изискване за дата на издаване на фиша, персонализация на издателя и негов подпис. Датата не е необходима и по аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, предвид характера на специалната норма.
Съдът намира за неоснователен довода на
жалбоподателя за несъобразени в производството по издаване на процесния ЕФ
срокове по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11,
във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентират възможност за
установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена
процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от
автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш съставлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или
системи (легална дефиниция в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН).
Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що
се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред, чл. 189, ал. 14 е относима
разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за нарушения на
ЗДвП, но не и към издаването на електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал.
11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП
единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са
неприложими (в този смисъл и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.)
Не на последно място съгласно чл. 85а от ЗАНН „доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП.“ Особени правила относно производството по издаване на
електронни фишове ЗАНН не съдържа. Към процесното производство касателно
сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност приложими, но
на основание чл. 11 от ЗАНН, са единствено институтът на погасителната,
съответно на абсолютната погасителна давност, за административнонаказателно
преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ. чл. 81, ал. 3 от НК.
В електронния фиш наказаното лице е
индивидуализирано чрез трите си имена и ЕГН, като съобразно изискванията на
чл.188, ал.2 от ЗДвП изрично органът е заявил, че това лице се наказва в
качеството му на законен представител на юридическо лице, след което въпросното
юридическо лице също е индивидуализирано чрез фирмата си и правноорганизационната форма. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението посочено в жалбата, че неправилно
административнонаказващият орган е наложил административно наказание ,,глоба“
вместо ,,имуществена санкция“, каквато се налага на юридическите лица и
едноличните търговци.
Без съмнение субект на нарушение като процесното може да бъде само физическо лице. Именно за
това законодателят в чл.188, ал.2 от ЗДвП е предвидил възможност в случаите,
когато нарушението се констатира с автоматизирано техническо средство,
наказанието да бъде наложено на законния представител на юридическото лице в
случай, че не бъде посочено кое физическо лице действително е управлявало
автомобила в този момент.
Съгласно ТР № 1
от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 год. на ВАС, издаването на електронния фиш е
строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
На първо място,
с изменението на ЗДвП с ДВ от 13.03.2015 г., електронни фишове могат да се
издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно
стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване
на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Съгласно § 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.)
от ДР на ЗДвП, ,,Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На второ място, с последното изменение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, ДВ бр.54 от 2017 год., в сила от 09.07.2017 год., която е актуалната редакция към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за него да не се предвижда наказание ,,лишаване от право да се управлява МПС“ или отнемане на контролни точки. Или отсъствието на контролния орган и нарушителя е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.
Представен е протокол за използване на техническо средство за измерване на скоростта от вид ARH CAM S1 №11743с6, от който се установява, че описаното техническо средство е било позиционирано на ПП1 Е-79, км 329+500, пътен възел ,,Байкал“, посока на движение на контролираните МПС от Кулата към София, за времето от 11.16 ч. до 13.25 ч. на 18.01.2020 г., като са описани и номерата на първото и последното заснето видео изображение, посочено общо ограничение на скоростта 60 км/ч, въведено с пътен знак. Разпечатката /снимката, клипа/ от техническото средство представлява веществено доказателствено средство от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. Същата е изготвена по съответния законов ред, с описание на всички съставомерни признаци на деянието, вкл. относно разрешената и установена скорост на движение на автомобила. По отношение липсата на снимка на разположението на АТСС, настоящата съдебна инстанция възприема този пропуск за несъществен и неоказващ влияние върху констатациите направени с контролния уред. Липсата на снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на защита на санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. при използването на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по делото писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1.
Съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и правилно административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, съгласно който водач, който превиши разрешената скорост извън населено място се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия
К № 3490796, издаден от ОДМВР Кюстендил за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на В.Т.Г.
– законен представител на ,,Енерджи – Сейф“ ЕООД с постоянен адрес ***,,Маринковица“
№ 2Б, ет. 3 е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 100.00 (сто) лева, на основание чл.189, ал. 4 вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1
от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: