№ 3528
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110159977 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх срещу Е. С. С., ЕГН: **********, Я. В. И., ЕГН: ********** и П.
В. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес в гр. ххх
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания при условията на разделна
отговорност за ползвана топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение по
аб. №ххх, както и за мораторна лихва, както следва: по отношение на Е. С. С. – 4/6, а
именно: 1348.38 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за
периода м.11.2019 г. -м.04.2021 г., 224.61 лв. мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. - 20.10.2022 г., главница за предоставена
услуга „дялово разпределение“ за периода м.10.2019 г. - м.04.2021 г. в размер на 32.24
лв., мораторна лихва за периода 01.12.2019 г. - 20.10.2022 г. в размер на 6.76 лв., ведно
със законната лихва върху двете главници , считано от датата на подаване на исковата
молба – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумите; по отношение на Я. В.
И. и П. В. С. – по 1/6, а именно всеки да заплати на ищеца следните суми: 337.10 лв.,
представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2019 г. -
м.04.2021 г., 56.15 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. - 20.10.2022 г., главница за предоставена услуга „дялово
разпределение“ за периода м.10.2019 г. - м.04.2021 г. в размер на 8.07 лв., мораторна
лихва за периода 01.12.2019 г. - 20.10.2022 г. в размер на 1.70 лв., ведно със законната
лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба -
04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
Ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „Т с“ ЕООД не взима становище
1
по предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От постъпилия по делото договор от 31.03.1994 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че Е. С. С. и В.
П. С. са придобили следния недвижим имот: ап. 29, находящ се в гр. ххх, като от
постъпилото удостоверение за наследници с изх. № РПД22-ТД26-1383/16.12.2022 г. се
установява, че В. П. С. е починал на 01.12.2020 г., като е оставил за свои законни
наследници съпругата си Е. С. С. и двете си деца – Я. и П. С.и. Следователно съдът
намира, че Е. С. С. се явява собственик на 4/6 от имота, доколкото и при липсата на
други доказателства, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС е придобила ½ ид.ч. от имота при
закупуването му, а 1/6 ид. ч. е придобила в качеството си на наследник на В. П. С. на
основание чл. 9, ал. 1 ЗН. Ответниците Я. и П. С.и се явяват собственици на по 1/6
ид.ч. от процесния имот на основание чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно се установи, че
през процесния период ответниците са били битови клиенти за доставка на топлинна
енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 170334, относно процесния имот,
находящ се в гр. ххх
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно
изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на
права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от
квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно
право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
2
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като
според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „Т с“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за ответниците е възникнало задължение по силата на закона и договор
при общи условия да заплащат на ищцовото дружество количеството подадена
топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като стойността на доставената
топлинна енергия за периода не се оспорва от ответниците.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата дялово
разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139 а
ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор
за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по
реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3,
т. 4 ЗЕ . Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния
период, потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за
потребление на ТЕ, така и сумите за извършване на услугата дялово разпределение от
избрания от тях търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за
отчитане на един уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща
допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Предвид изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е извършвано
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата нормативна
уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово разпределение
за абонатен № ххх.
Поради изложеното предявените претенции за стойността на консумираната
топлинна енергия и таксата за дялово разпределение са основателни и доказани в
пълния им предявен размер и следва да бъдат уважени.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
3
топлинна енергия през процесния период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. са приложими
Общи условия на "Т С" ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не
са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на ответника е
начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 ОУ. Спрямо
общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от
ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило
след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до ответниците. Поради изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за
горепосочения период подлежи на отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и
претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово
разпределение, тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи
да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в
размер на 204,04 лв., представляваща разноски по настоящото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Доколкото ответниците не претендират присъждането на разноски, на същите
не се следват такива.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Е. С. С., ЕГН:
**********, с адрес в гр. ххх да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх, следните суми: 1348.38 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., 32.24 лв. -
4
главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници , считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
следните суми: 224.61 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. - 20.10.2022 г., 6.76 лв. - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. - 20.10.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ Я. В. И., ЕГН:
**********, с адрес в гр. ххх да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх, следните суми: 337.10 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., 8.07 лв. -
главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници , считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
следните суми: 56.15 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. - 20.10.2022 г., 1.70 лв . - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. - 20.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ П. В. С., ЕГН:
**********, с адрес в гр. ххх да заплати на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес
на управление гр. ххх, следните суми: 337.10 лв., представляваща главница за
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2019 г. - 30.04.2021 г., 8.07 лв. -
главница за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.10.2019 г. -
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху двете главници , считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
следните суми: 56.15 лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020 г. - 20.10.2022 г., 1.70 лв . - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. - 20.10.2022 г.
ОСЪЖДА Е. С. С., ЕГН: **********, Я. В. И., ЕГН: ********** и П. В. С.,
ЕГН: **********, и тримата с адрес в гр. ххх да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със
седалище и адрес на управление гр. ххх, сумата в размер на 204,04 лв., представляваща
разноски по настоящото производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице –
помагач „Т с“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5