О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…...10.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №1012 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Доротея Николаева Николова, действащи чрез гл.юрисконсулт Д.И.,***, против Г.П.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта от ответницата на сумите, за които по ч.гр.д.№19431/2017г. по описа на PC Варна е издадена Заповед №10454 от 29.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно: сумата от 25852.52 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014г.; сумата от 1396.34 евро, представляваща неплатена договорна лихва, акумулирана през периода от 15.05.2017г. до 22.12.2018г.; сумата от 43.09 евро, представляваща обезщетение за забава, акумулирано през периода от 14.06.2017г. до 22.12.2018г. и сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-22.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
В условията на евентуалност е съединен с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, както следва: сумата от 25852.52 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014г.; сумата от 1396.34 евро, представляваща неплатена договорна лихва, акумулирана през периода от 15.05.2017г. до 22.12.2018г.; сумата от 43.09 евро, представляваща обезщетение за забава, акумулирано през периода от 14.06.2017г. до 22.12.2018г. и сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане Претендират се деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговорна исковата молба,
с който се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищеца писмени доказателства се явяват допустими, относими
и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва
да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва
да се допусне и исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, с посочената
от него задача.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от “Банка ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, против Г.П.А., с ЕГН **********, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта от ответницата на сумите, за които по ч.гр.д.№19431/2017г. по описа на PC Варна е издадена Заповед №10454 от 29.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно: сумата от 25852.52 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014г.; сумата от 1396.34 евро, представляваща неплатена договорна лихва, акумулирана през периода от 15.05.2017г. до 22.12.2018г.; сумата от 43.09 евро, представляваща обезщетение за забава, акумулирано през периода от 14.06.2017г. до 22.12.2018г. и сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-22.12.2017г. до окончателното ѝ изплащане, които в условията на евентуалност е съединен с иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца, както следва: сумата от 25852.52 евро, представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014г.; сумата от 1396.34 евро, представляваща неплатена договорна лихва, акумулирана през периода от 15.05.2017г. до 22.12.2018г.; сумата от 43.09 евро, представляваща обезщетение за забава, акумулирано през периода от 14.06.2017г. до 22.12.2018г. и сумата от 60 евро, представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-29.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 33410 евро за рефинансиране на текущи задължения към “Банка ДСК“ ЕАД, със срок за издължаване от 120 месеца, считано от неговото усвояване. Твърди се, че неразделна част от договора за кредит са Общи условия на “Банка ДСК“ ЕАД за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, и приложимата Тарифа за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага по извършване услуги на клиента, които кредитополучателят е получил, приел и подписал. Твърди се, че според т.1 от договора, кредитът е отпуснат за рефинансиране на други задължения на ответницата по Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2012г., с първоначален размер от 5500 евро, Договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2012г., с първоначален размер 15000 евро и Договор за кредит за текущо потребление от 25.10.2012г., с първоначален размер от 14500 евро. Твърди се, че за ползването на заетите средства страните са договорили тяхното олихвяване с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8.95 %. Твърди се, че в течение на срока за погасяване, кредитополучателя е допуснал просрочие, като е платил вноските по погасителен план, с падеж до 15.05.2017г. Твърди се, че според чл.19.1. от Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако дължимата месечна вноска се погаси до седмия ден, след падежната дата. Твърди се, че съгласно чл.19.2. от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Поддържа се, че поради допусната забава в плащанията и съгласно предвиденото в т.20.1.1 от ОУ, кредиторът е предприел действия по обявяване на кредита в предсрочно изискуем, чрез изпращане на уведомление до кредитополучателя, за отнемане на договореното преимущество на срока. Твърди се, че в тази връзка до ответницата е изпратено Уведомление изх.№06-20-02332/19.09.2017г., с което кредиторът с нарочно изявление, е уведомил кредитополучателя, че от датата на получаване на уведомлението, счита кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че уведомлението е връчено на 10.10.2017г. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Твърди се, че поради липса на изпълнение от страната на кредитополучателя, банката е инициирала заповедно производство по реда на чл.417, т.2 от ГПК в резултат, от което пред PC Варна е образувано ч.гр.д.№19431 по описа за 2017г., по което са издадени ЗНИ и ИЛ за процесните суми. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-22.12.2017г., е било налице неизпълнение на 4 месечни вноски в размер на по 422.32 евро, с падежи, съответно на 15.06.2017г., на 15.07.2017г., на 15.08.2017г. и на 15.09.2017г. Твърди се, че претендираната лихва е възнаградителна такава и е дължима на основание т.8 от договора за кредит, като се отнася за периода от 15.05.2017г. до 22.12.2017г. Твърди се, че претендираната наказателна надбавка, представлява договорено между страните обезщетение за забава на основание т.19 от ОУ, като същото е в размер на 10 %, върху частта от просрочената главница, натрупана за периода от 14.06.2017г. до 22.12.2017г. Твърди се, че сумата от 60 евро е такса и представлява разход по изискуем кредит, дължим на основание т.15 от договора за кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните и т.10 от ОУ. Твърди се, че в срока по чл.414 от ГПК кредитопуличателя е подал възражение, срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца е налице интерес от предявяване на установителен иск.
В условията на евентуалност, в случай че установителният иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК бъде отхвърлен, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се моли за осъждане ответницата да заплати на банката, сумите предмет на главната претенция, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 20.03.2014г. Твърди се, че поради допусната забава с над 90 дни в погасяване на задълженията договора за кредит за текущо потребление, на основание чл.19.2. от ОУ, банката счита целия непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от кредитополучателя, с която кредиторът кани ответницата да заплати предсрочно всички дължими суми по договора за кредит.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се поддържа, че процесния договор за кредит за текущо потребление и ОУ към него за недействителни, като съставени в противоречие със ЗПК и ЗЗП, поради което същите не са породили твърдените от ищеца правни последици. Оспорват се твърденията за настъпване на предсрочна изискуемост на процесният договор за кредит, като се твърди, че падежа на задължението не е настъпил. Твърди се, че процесната нотариална покана не е редовно връчена на кредитополучателя, тъй като не е спазена изискуемата от закона процедура по оформянето и връчването на същата, както и че съставеният при връчването протокол, също не отговоря на изискванията на закона. Поради това се поддържа, че не е постигнат целеният от кредитора и изискуем от закона ефект за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и ангажиране отговорността на кредитополучателя. Твърди се още, че банката не е изпълнила задължението си по чл.60 ал.2 от ЗКИ, тъй като не е направено изявление от кредитора, което да е достигнало до кредитополучателя, че счита целия кредит или непогасеният остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на подаване на изявлението не са били изискуеми. В условията на евентуалност се оспорва размера на претенциите, като се поддържа, че дължимите суми са в значително по-малък размер от претендираните. Моли се за отхвърляне на претенциите.
Предявените главни претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД, а евентуалните такива в чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните,
съдът намира, че не са налице права
и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от
доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца следва да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за кредит, по който ответницата има качеството на длъжник, настъпването на предсрочна изискуемост на задължението и да ангажира доказателства за размера на претенциите си. Ответницата следва да установи правоизключващото си възражение за недействителност на договора за кредит или че е налице погасяване задължението по договора.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца, писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачите формулирани от ищеца в исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещо лице Радослав Станчев, което да се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1012/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2018г. от 13.40 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: