№ 11037
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110111718 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С. ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, .........., е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците И. Г. И., ЕГН ********** и
адрес: гр. София, .............., и М. Г. И., ЕГН ********** и адрес гр. Горна Оряховица ул.
............, дължат, всеки от тях, следните суми, представляващи по 1/2 от задълженията за
имота: 2 730,60 лева цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
1.5.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.09.2023г. до изплащане
на вземането, 449,67 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 18.09.2023 г., 12,83
лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.8.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.09.2023г. до изплащане на вземането,
2,90 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 18.09.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52882/23 г. на
СРС. Поддържа, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди като
съсобствении на топлоснабдявания имот – апартамент № 27 в гр.София, ............. Твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена
не е платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Бруната” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
1
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли да се установят
вземанията му за главници и лихва за забава, признати със заповедта, срещу която
длъжникът М. И. възразил, а на длъжника И. И. е връчена по реда на чл.47 ГПК, което
обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. И. е подал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен, тъй като не е съсобственик на имота, защото се е отказал от наследството на
Мария Кобиларова, за което представя удостоверение. Поради липса на пасивна
легитимация, моли за отхвърляне на исковете срещу него.
Ответникът И. И. е подал отговор чрез назначения особен представител, в който оспорва
исковете. Твърди, че не е доказано да е носител на вещно право върху имота и в този смисъл,
че е клиент на топлинна енергия, доставяна в него. Оспорва дължимостта на лихвите за
забава. Оспорва доставката на топлинна енергия в претендираните количества и стойност.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността им е предпоставена от установяване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, по което
ищецът е доставил количество топлинна енергия съответно на претендираната от него
стойност, и неизпълнение насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата
за потреблението цена.
Първият спорен въпрос по делото е дали ответниците са страна по договор за продажба на
топлоенергия в имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и
дължат цената й. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното
отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено от придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението
възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните,
то възниква с придобИ.ето на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на
имота и се прекратява със загубването на същите.
При спор кой е страна по твърдяното облигационно правоотношение, респ. кой е купувач по
договора за продажба на топлинна енергия, ищецът е длъжен чрез пълно и главно доказване
да установи този факт.
2
По делото няма никакви доказателства, че ответниците притежават каквото и да е вещно
право върху имота. Въпреки дадените указания и възможност в три съдебни заседания,
ищецът не ангажира доказателства относно собствеността върху имота. При липса на
доказателства обуславящи качеството на ответниците на клиенти на ТЕ и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът следва да приеме, че ответниците не са страна по договор за доставка на ТЕ в имота,
съответно не са задължени за процесните вземания. Предявените главни искове следва да
бъдат отхвърлени в цялост.
Като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени и акцесорните претенции за лихви.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С. ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, .........., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, за признаване за установено, че И. Г. И., ЕГН **********, адрес гр. София, ..............,
дължи сумите: 2 730,60 лева цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2020 г. до
30.04.2022 г. в апартамент № 27 в гр.София, ............, ведно със законна лихва за периода от
27.09.2023г. до изплащане на вземането, 449,67 лева мораторна лихва за периода от
15.09.2021г. до 18.09.2023 г., 12,83 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 1.8.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 27.09.2023г.
до изплащане на вземането, 2,90 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до
18.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 52882/23 г. на СРС
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С. ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, .........., искове с правно чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че М. Г. И., ЕГН ********** и адрес гр. Горна
Оряховица ул. ............, дължи сумите: 2 730,60 лева цена на доставена топлинна енергия за
периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2022 г. в апартамент № 27 в гр.София, ............, ведно със
законна лихва за периода от 27.09.2023г. до изплащане на вземането, 449,67 лева мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 18.09.2023 г., 12,83 лева цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 1.8.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 27.09.2023г. до изплащане на вземането, 2,90 лева мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 18.09.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52882/23 г. на СРС
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4