Определение по дело №446/2022 на Административен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е №394

 

20.05.2022 г., гр.Хасково

 

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева

адм. дело № 446 по описа на съда за 2022 г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.

 

Образувано е по жалба на М.Ю.Х. ***, подадена чрез адв.В.Ч., против Разпореждане № **********-2144-26-34/28.04.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.

 

Жалбоподателят твърди, че със Разпореждане № **********-2144-26-34/28.04.2022 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК прекратил административното производство по Заявление за отпускане на ЛПОСВ вх.№ 2113-26-363/31.03.2022 г. Така постановеното разпореждане жалбоподателят намира за незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Същият цитира разпоредбата на чл. 1 от ППОС, според която заявление по образец се подава до съответното ТП на НОИ по настоящ адрес и към него се представят документи за осигурителен и трудов стаж. Заявява, че при наличие на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към настоящото заявление. Видно от възрастта на заявителя, същата не била еднаква към датата на двете подадени заявления, тоест към настоящата дата вече имало допълнително навършена възраст, а в производството по разглеждане на заявления за отпускане на ЛПОСВ възрастта била положителна процесуална предпоставка при определяне на правото на ЛПОСВ. Това бил основният критериий и законово регламентиран правнозначим юридически факт, който неправомерно бил игнориран от пенсионния орган.

По подаденото на 31.03.2022 г. заявление нямало постановен административен акт по същество и не бил налице влязъл в сила акт по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

С оглед на така изложеното, моли да бъде отменено Разпореждане № **********-2144-26-34/28.04.2022 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ - Хасково, поради липса на процесуално и материално правни предпоставки за издаването му, и преписката да бъде върната с указание, че в срока по чл. 10 от ППОС следва да се постанови разпореждане по същество по подаденото заявление за отпускане на ЛПОСВ. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът по жалбата – Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, чрез когото е подадена жалбата, е изпратил окомплектованата преписка по издаване на оспорения акт в съда, като към същото не е представил писмено становище, съобразно нормата на чл. 198, ал. 2 от АПК.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

 

От документите, съдържащи се в пенсионното досие на М.Ю.Х., се установява, че по повод на подадено от същия Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх.№ Ц2113-26-1495/29.09.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково, е издадено Разпореждане № **********-2140-26-74/28.01.2021 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, на М.Ю.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Хасково е посочил, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят има навършена възраст 67 г. 00 м. и 01 ден и общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд – 18 г. 10 м. 17 дни. Пенсионният орган е приел, че на заявителя не се следва пенсия за осигурителен стаж  и възраст по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 при условията на първа и втора категория труд, както и такава при условията на чл. 68, ал. 1, 2 и 3 от КСО. Това разпореждане е връчено на заявителя на 08.02.2021 г. и не е обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила.

Впоследствие жалбоподателят М.Ю.Х. е подал ново Заявление вх.№ 2113-26-363/31.03.2022 г., с което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По повод това заявление е издадено Разпореждане № **********/2144-26-34/28.04.2022 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК, във връзка с чл. 99 от КСО е оставено без разглеждане Заявление с вх. № 2113-26-363/31.03.2022 г. на ТП на НОИ - Хасково, подадено от М.Ю.Х. ***, като е прието, че въпросът дали заявителят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж, е решен с придобил стабилитет административен акт.

Препис от разпореждането е връчен на заявителя на 28.04.2022 г., съответно същото е обжалвано с подадена на 09.05.2022 г. жалба до Административен съд – Хасково, депозирана чрез Директора на ТП на НОИ – Хасково.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата срещу Разпореждане № **********/2144-26-34/28.04.2022 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане Заявление вх.№ 2113-26-363/31.03.2022 г. на жалбоподателя за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Насочена е срещу акт, който има белезите на индивидуален административен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество и по реда на чл. 197 и сл. от АПК, жалбата е основателна поради следните съображения:

В случая, за да издаде оспореното разпореждане, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 от АПК, съответно е отказал да образува административно производство по подаденото второ заявление, с което оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да достигне до този извод, административният орган се е позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане № **********-2140-26-74/28.01.2021 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване", с което на същото лице е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Настоящата инстанция не споделя правните изводи на административния орган, с което е оставено без разглеждане подаденото заявление и производството е прекратено.

На основание чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) правото на пенсия не се погасява по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От съществено значение в случая е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане № **********-2140-26-74/28.01.2021 г., с което на жалбоподателя е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или задължения за него, за ТП на НОИ или за трети лица. Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя. В този смисъл следва да се приеме, че влязлото в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото и че изричният отказ на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В случая административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя на същите основания, претендирани и с процесното заявление, и липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа, представляват влезли в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Това е така, тъй като, на първо място, се касае за индивидуален административен акт, с който, както вече бе посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което не може да се говори за преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. Вторият аргумент в тази насока е фактът, че новото заявление е подадено след изтичането на повече от две години, което се явява ново обстоятелство, което следва да бъде преценено по същество от административния орган, доколкото възрастта е съществен елемент от фактическия състав, от който възниква правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Административният орган следва да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия стаж на заявителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да изложи фактическите и правни основания във връзка с искането.

Въз основа на това, настоящата инстанция приема, че изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален административен акт следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за разглеждане на искането по същество.

При този изход на производството, основателна е своевременно заявената претенция на жалбоподателя в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лв. Липсват данни за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.

 

Водим от горното и на основание чл. 200 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М.Ю.Х., ЕГН : **********,***, Разпореждане № **********-2144-26-34/28.04.2022 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково.

 

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, за разглеждане по същество на Заявление вх.№ 2113-26-363/31.03.2022 г., подадено от М.Ю.Х..

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Хасково да заплати на М.Ю.Х., ЕГН : **********,***, разноски по делото в размер на 10.00 (десет) лева.

 

Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния орган.

                            

     

 

СЪДИЯ: