Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. Пазарджик, 31.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ П.при секретаря С. М., като разгледа докладваното от
районен съдия П.АНД № 660/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Е. П. М., ЕГН ********** ***, собственик на ЕТ „М.-И. М.-Е.М.“,
правоприемник на ЕТ „М.- И. М.“, собственост на И. Д. М., чрез пълномощника Г.Н.К.,
против Електронен фиш серия Г № ******/ 05.07.2019 г. на ОД МВР-Пазарджик, с
който на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с
чл.461 т.1 от КЗ за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е наложена е имуществена
санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Релевираните
в подадената жалба оплаквания обобщено се свеждат до наличие на
незаконосъобразност на ЕФ, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което се иска отмяната на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за
уважаване на жалбата и отмяна на ЕФ по съображенията, подробно изложени в
допълнителното писмено изложение към жалбата, като пледира за отмяна на ЕФ.
Прави се искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 370 лева.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява
представител. По делото не е представено и писмено становище относно
основателността на жалбата. Не се прави искане за разноски, нито възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата и
като съобрази изложените в нея съображения и становището на въззивника, съобразявайки
закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Атакуваният ЕФ е съставен, за
това че на 05.07.2019 г., в 09,06 часа, в обл. Пазарджик, на АМ Тракия, км 67 в
посока гр. София, било засечено движение на товарен автомобил „Р.К.“ с рег. № РВ
**** КР, собственост към този момент на ЕТ „М.- И. М.“, представлявано от
собственика И. Д.М., след чиято смърт предприятието било онаследено и преминало
в ЕТ „М.-И. М.-Е.М.“, представлявано от настоящия собственик Е. П.М..
Процесното МПС било заснето с АТСС- Twin CAM с № *******, като било установено нарушение на Кодекса за застраховането, т.к.
посоченото МПС било управлявано без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
По този повод бил издаден процесния ЕФ. Последният бил връчен на 07.04.2020
г. на служител в ЕТ „М.- И. М.-Е.М.“, о, видно от известие за доставяне на л.4
от делото. Жалбата против ЕФ е подадена от надлежно упълномощено лице от
правоприемника на ЕТ по куриер на 09.04.2020 г. директно до съда (л.14-20),
поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и
от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са
абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място, при издаването на процесния ЕФ са
допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон. От
обжалвания ЕФ не може да се изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на
наказващия орган, т.е. кое е санкционираното лице. Това е така, защото в
обстоятелствената част на фиша е посочено кой е собственикът, към момента на
нарушението, на процесното МПС- ЕТ „М.- И. М.“ с ЕИК ***. След това е посочено и
кой е бил законният представител на собственика- И. Д.М.. Диспозитивно-санкционната
част на ЕФ обаче започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, след
което текстът продължава: „За извършеното
нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на
2000.00 лева”. От така записаното излиза, че санкцията е наложена на
физическото лице И. М., а не на представлявания от него ЕТ, т.к. както вече се
посочи не става ясно дали обръщението е насочено към лицето И. Михаилов или към
представляващия ЕТ. При липсата на последното уточнение, следва да се приеме,
че санкцията е наложена на ФЛ- М.При това положение ЕФ е незаконосъобразен и
защото с него е наложена имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к.
такава санкция би могло да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в
ЕФ прецизно бе описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, то тогава не би
могло да се ангажира отговорността на И. М.като физическо лице, т.к. не той е
собственик на описаното във фиша МПС, а представлявания от него ЕТ, което е
различен административнонаказателноотговорен правен субект и който единствено е
имал задължение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Следва да се има предвид, че с ЕФ за нарушение по
чл.483 ал.1 т.1 във вр. с чл.638 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 или т.2 от КЗ може да
се ангажира административнонаказателна отговорност само и единствено на
собственикът на МПС, което е без задължителна застраховка, но не и на лицето,
което не е собственик, но го е управлявало по време на констатиране на
нарушението. Аргумент за това е разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ, която сочи:
„Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДвП“. Разпоредбата продължава
с това, че: „Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е
длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл.638 ал.4 и ал.6
от КЗ. Член 189 ал. 5 от ЗДвП не се прилага”. Последното изречение на
цитираната норма указва, че собственикът не може да представи пред наказващия
орган декларация с данните за лицето, което в деня на нарушението е управлявало
автомобила, т. е. не може да се ползва от опцията издаденият против него ЕФ да
бъде анулиран и да се издаде нов против лицето-несобственик, което е
управлявало МПС без застраховка. От това категорично следва, че ЕФ за
горецитираното нарушение може да се издаде само против собственик, а И. М.,
както стана ясно, не е такъв.
Следва да се отбележи и това, че ако наказващият орган
бе държал сметка за факта, че представителят на собственика на процесното МПС- И.
Д.М.е починал, то горният следваше да приложи разпоредбата на чл.34 ал.1, бук.
„а“ от ЗАНН и да прекрати, респ. да не образува АНП и да не издава ЕФ. Това
обаче не е било сторено, а настоящият съдебен състав не би могъл да прекрати
производството, т.к. ако го направи, то електронният фиш ще остане в правния
мир и ще предизвика своите санкционни последици. Ето защо, единственият
правилен изход, при констатираните нередовности на ЕФ, е последният да бъде
отменен и то по жалбата на правоприемника на санкционирания.
С оглед изхода на делото- отмяна на ЕФ, искането за
присъждане на разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя, което според
съда е направено своевременно и надлежно, в хода на съдебното производство,
намира същото за основателно. Пълномощникът има право на такива разноски,
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.31, гърба), от
които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 370
лева жалбоподателят Е.М. е заплатила в брой на адвокат ЪлЦ. от АК- П.. С оглед
на това, в тежест на органа издал НП ОД на МВР- Пазарджик следва да бъдат
присъдени направените разноски. С оглед липсата на възражение от страна на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е
лишен от възможността за преценка основателността на неговия размер и
евентуалното му коригиране чрез намаляване.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в
настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № ******/ 05.07.2019 г.
на ОД МВР-Пазарджик, с който на И. Д.М., собственик на
ЕТ „М. – И. М.“, ЕИК ***, на основание чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. с чл.638 ал.1
т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е наложена
е имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Е. П.М., ЕГН ********** ***, разноски в
размер на 370 (триста и седемдесет) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: