№ 917
гр. Кюстендил, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520100433 по описа за 2023 година
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД,ЕИК ********* ,седалище и
адрес на управление на дейността-гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ №
21,БИЗНЕС ЦЕНТЪР „ЛЮЛИН-6“,ет.2, чрез юрисконсулт Н.В. е предявило
против С. К. И.,ЕГН ********** от *********,настоящ адрес-
*********,искове да бъде признато за установено по отношение на
ответника,че му дължи сумите,за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1510/2022 год. на КРС ,а
именно: 11 321,17 / единадесет хиляди триста и двадесет и един и
седемнадесет/ лева,от които 10 818,22 /лв.,остатък от непогасена главница и
502,95 /петстотин и два и деветдесет и пет/ лева,остатък от възнаградителна
лихва за периода от 21.07.2015 год./датата на сключване на договора за
кредит/до 22.08.2016 год./дата на цесия/,ведно със законна лихва върху
главницата,считано от датата на депозиране на заявлението в съда /21.06.2022
г./,до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответникът оспорва
исковете и обстоятелствата,на които се основават,поради което моли за
отхвърлянето им,прави възражение и за погасяванет им по давност.
1
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
На 21.07.2015 год. между ответника като КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ и
„Уникредит Кънсюмър Файненсин“ЕАД като КРЕДИТОР,бил сключен
договор за потребителски паричен кредит/л.7-11/,от съдържанието на който се
установява,че кредиторът поел задължението да предостави на ответницата
по посочената в чл.1 банкова сметка сумата от 11 000 лв. в заем,която
последната се задължавала да върне за срок от 6 години при условията на
погасителният план/л.12-13/ и ОУ,последните част от съдържанието на
договора.Освен главницата ответницата се задължила да плаща и
застрахователна премия от 12,23 лв.месечно,такса ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ на
кредит от 550,00 лв.,като плащанията следвало да бъдат на 72 броя
погасителни месечни вноски,всяка в размер на 215,34 лв.,при обща стойност
на плащанията от 15504,84 лв.,при годишен процент на разходите /ГПР/-
12,54% и лихвен процент от 7,99 % годишно,диференциран като пазарен
лихвен индекс от 0,53 % и фиксирана надбавка от 7,46 %. С клаузата на
чл.12,ал.6 от ОУ е предвидена възможност кредиторът да може да прехвърли
вземанията си по договора на всяко трето лице по негова преценка и без
предварително съгласие на длъжника.На датата на подписване на договора
ответницата депозирала и два броя искания /л.19-20/ за рефинансиране с
отпуснатият кредит на съществуващ дълг към други банки и кредитни
институции.На датата на сключване на договора ответницата подписала и
декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма
„Кредитна протекция плюс“/л.14/.Представя се като доказателство и
сертификат за застраховка“Кредитна протекция плюс“/л.14/,от който се
установява,че посочените в него застрахователи се задъжават срещу
заплащане на премия да застраховат ответницата като кредитополучател по
потребителски кредит с кредитора.От съдържанието на представените ОУ за
застраховатнелна програма „Кредитна протекция плюс“ на
кредитополучателите на банкови кредити/л.15-17/,конкретно чл.7 е видно,че
застрахователната премия се плаща от застрахованият с погасителните вноски.
2
На 22.08.2016 год. между кредитора и ищцовото дружество бил сключен
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) /л.27-30/, по силата на
който, кредиторът като ПРОДАВАЧ се съгласил да прехвърли възмездно на
ищцовото ТД като КУПУВАЧ,вземания от свои длъжници,съгласно
приложение № 1/л.31-33/,от съдържанието на което се установява,че е
прехвърлено и вземаното на кредитора ъм ответницата.
Продавача по договора за цесия,видно от представеното пълномощно /л.37/
упълномощил купувача да известява от негово име длъжниците на продавача
за прехвърлените вземания,като видно от уведомително писмо/л.25/,е че
съдържанието му има информативен характер относно цесията и страните по
договора, като съдържа и информация за банкона сметка,по която ответницата
може да плати и телефонен контакт за повече информация.Няма данни и
доказателства горното писмо да е станало достояние на ответницата преди
датата на депозиране на исковата молба в съда.
На 21.06.2022 год.ищецът депозирал пред СРС заявление по чл.410 ГПК
,образуванато ч.гр.д.№ 33322/22 г. било пректратено и изпратено по
подсъдност на РС-Кюстендил и по образуванаточ.гр.д.№ 1510/2022
год./приложено в цялост/заявлението било уважено чрез издаването на
разпореждане и заповед за изпълнение на парично задължение относимо за
страни,суми и основания идентични с тези в настоящото производство,като
при уснл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуване на вземанията си.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по
същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта на исковите претенции:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност
произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на
3
исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника -
длъжник, така както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената
заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет
съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното
производство дълг. Тази идентичност е процесуална предпоставка за
допустимост, за наличието на която съдът следи служебно. При разминаване в
произнасянето на съда по заповедното и исковото производство, би се
стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се
създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В
конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е
налице, искът е предявен съобразно указанията на заповедния съд по ч.гр.д. №
1510/2022 г. на КРС и в срока за това действие, поради което съдът приема, че
искът е допустим.
По основателността на претенцията:
Видно от приетите по делото писмени доказателства, е това, че между
ответницата като длъжник и трето-неучастващо по делото лице като
кредитор-„Уникредит Кънсюмър Файненсин“ЕАД , е възникнало
облигационно правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е
сключеният на 21.07.2015 год. между тях договор за потребителски паричен
кредит.Досежно действителността на последния съдът следи служебно.
Този договор носи подписи на страните по него и авторството им не е
оспорено.Договорът обаче е нищожен,тъй като размерът на шрифта видимо и
без необходимостта от специални знания е под 12,което е в нарушение на
чл.10,ал.1 от приложимия към него Закон за потребителски кредит,водещо до
нищожността му.
В случая настоящият договор, представлява такъв за потребителски кредит,
чиято легална дефиниция, чл. 9, ал.1 от ЗПК определя, на положение, при
което „…кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане…“. Посочената дефиниция идва да
покаже, че договорът за потребителски кредит може да се сключи като реален
такъв (когато предоставянето на заемната сума е част от сключването на
4
договора, а не от изпълнението на същия и реално, след сключването му,
доколкото сумата е предоставена, за кредиторa не се пораждат задължения). В
този смисъл договорът е сключен като едностранен. Няма пречка обаче
договорът да бъде сключен и като консенсуален – тогава когато „кредиторът
се задължава да предостави на потребителя кредит“. В този именно случай,
предаването на заемната сума няма да е елемент от фактическия състав по
сключване на сделката, а ще бъде такъв от изпълнението й. Тоест, ще се
породи задължение за кредитора, след сключване на договора, да предаде
заемната сума в държане на ответника. В този смисъл, поради пораждане на
задължения и за двете страни, характеристиката на договора ще бъде като на
двустранен такъв.Установи се от договора,че кредиторът е поел задължение да
преведе уговорената в заем сума на ответницата по посочената в самият
договор банкова сметка.Доказателтва обаче,че кредиторът е изпълнил това си
задължение ,респ.че е превел и погасил други задължения на длъжника
съобразно сторените от последната две искания на датата на сключване на
договора, не се представят. При това положение съдът счита,че относно
главницата кредиторът е неизправна страна в правоотношението и нему не се
дължат нито главница,нито уговорените лихви,платими при условията на
погасителният план,инкорпорипан като част от съдържанието на самият
договор.тъй като по общо правило никой не може да прехвърли двругиму
права,каквито не притежава, следва и това че кредиторът не е препвърлил на
ищеца като цесионер реално съществуващо свое вземане към ответниката, от
последното пък и извод за неоснователност на исковата претенция.
Освен и въпреки горното.В процесния договор е посочен размерът на
кредита,лихвен процент,който е предвидено да е променлив,доколкото
съдържа твърдо уговорена надбавка и пазарен лихвен индекс,ГПР,брой
погасителни вноски и размерът им,падежни дати, първа и последна дата на
погасителните вноски,поради което съдът приема,че повечето от изикванията
на специалният закон за потребителският кредит са спазени.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
5
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя
потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на
практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.В случая, в процесния договор за паричен
заем е посочен процент на ГПР от 12,54 %, с което формално изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В същото време обаче, от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР – в клаузата на
договора е посочен само като процент, но това не е достатъчно, за да бъде
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е следвало да бъдат
описани конкретно взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по точно тази сделка, сключена с
ответника.
6
Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 12,54 % не отразява
реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а
именно застрахователната премия, която съгласно легалната дефиниция на §
1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В посочената
разпоредба се предвижда, че "общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. В случая, застрахователната премия несъмнено
представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да
бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на
кредитора – същата е уговорена още към момента на сключване на договора за
кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била
незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и
представлява част от месечните погасителни вноски,при което с нейното
добавяне действителният ГПР по договора за кредит няма да е посоченият в
него.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че макар
предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в
закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването
на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на
потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения,
преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина неяснотите,
7
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава
извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.В този
смисъл и решение № 50056 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 2024/2022 г., I т.
о., ТК, решение № 60186 от 28.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1023/2020 г., I т. о.,
ТК, решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о.,
ГК и решение № 50174 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г.
о., ГК ,приемат , че при установена от съда недействителност на договор за
потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск или иск по
реда на чл. 422 от ГПК на договорно основание за установяване съществуване
или присъждане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва
да установи, на основание чл. 23 от ЗПК, дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на
извъндоговорно основание по чл. 55 от ЗЗД.
При горното изложение,ако не бе изложеното за липсата на доказателства
кредитърът да е изпълнил задължението си да предаде реално в заем на
длъжника уговорената по договора сума, последната би дължала връщане
само на чистата стойност на кредита,т.е сумата от 11 000,00 лв.,тъй като няма
доказателства тя да е платила каквато и да е било сума по кредита,изрично и
по главницата.Следва да се отбележи освен това и ,че в исковата претенция
касателно главницата се включва освен размерът на главницата от 11 000,00
лв. и сума за дължима застрахователна премия за 12,23 лв. за целия срок на
връщане на кредита,платими както бе отбелязано с месечните погасителни
вноски.На първо място няма доказателства,че ищецът ,респ.праводателят му е
сключил застраховка,тъй като застрахователен договор като доказателство не
8
се представя,а представеният сертификат не е равнозначен на договор,по
който банката кредитор е действала като посредник,респ. като застраховащ в
полза или не на ответникът по делото.Дори и да се приеме извод,че
застрахователният сертификат доказва сключването на застрахователен
договор,то съдът счита,че предложената на кредитополучателя застраховка
има типично съдържание на допълнителна гаранция за отпускащата кредит
финансова институция срещу риска от непредвидени финансови затруднения
на кредитополучателя /чл. 456 КЗ/ и се сключва за негова сметка след
предварителното му писмено съгласие за това / чл. 382, ал. 2 КЗ, във вр. с чл.
443, ал. 1 КЗ/. Макар по делото да не се доказва, че това застраховане е било
оповестено като условие на кредитирането, безспорно се установява, че
застрахователната премия е била начислена към погасителните вноски и че
последните включват и премията за застраховането на финансовия риск на
кредитора. Допълнителното плащане на премията не е отразено като разход
при формиране на оповестения ГПР , въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19 ал.1 ЗПК. Уговорената застраховка в полза на
застраховащия се кредитор, но за сметка на застрахования длъжник, не може
да се квалифицира като изключение по чл. 19 ал. 3 ЗПК, а при отчитането й
като несъмнено очакван разход, действителния ГПР би бил значително
завишен. При това положение кредитополучателят е нямало как да знае, че
вноските му включват и премии, които не са отразени като разход в ГПР.
Нещо повече тази застраховка прехвърля тежестта от оценката на риска от
кредитора към длъжника, което е в противоречие със ЗПК и европейското
законодателство. Оценката на риска на конкретна кредитна експозиция
включва както оценката на кредитоспособността на клиента (потребителя),
така и изчисляване на сумата, която Банката следва да задели като провизии
/резерви/ за покриване на потенциалната загуба от предоставения необезпечен
кредит. Заделените от Банката провизии са функция на размера на
предоставения кредит и срока на кредита. Оценката на риска се извършва
преди сключването на договора за кредит и докато оценката на
кредитоспособността на потребителя се извършва за всички подали искане за
кредит, то изчисляването на провизиите, които банката следва да задели и
разходите за администриране на тези провизии (не за администриране на
кредита) се оценява едва след одобрението на потребителя, към дата на
9
сключването на договора. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48, в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че при условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на
точно тази цел, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в
областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в
редица ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на
всички потребители в Съюза високо и равностойно ниво на защита на техните
интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен
пазар на потребителски кредити. Следователно кредиторът преди да вземе
решението дали да отпусне искания кредит винаги извършва преценка за
рисковете от отпускането му на конкретния потребител.
За яснота на изложението-договора представлява стандартен текст и няма
доказателства да е имало предварителни преговори за сключването му,т.е да е
индивидуално договорен.
Досежно възраженията на ответника по повод извършената цесия:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, ведно с
приложение № 1 към него, представляващо неразделна част от договора, като
за извършването й било изпратено уведомление до ответника, за което обаче
липсват доказателства да е получено.Не е спорно по делото, че процесното
вземане е предмет на сключения договор за цесия, индивидуализирано
10
посредством посоченото приложение, представляващо неразделна част от
него и по този начин включено в обхвата на рамковия такъв за извършеното
прехвърляне на вземания.
Спорно е на първо място надлежното съобщаване на цесията на ответника по
делото.
Във връзка с горното следва да се посочи, че по правило с договора за
прехвърляне на вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице,
като за това не е необходимо съгласие на длъжника,но поради нормата на
чл.26 ЗПК такова е необходимо.В текста на договора са инкорпорирани
ОУ,нормата на чл.12 от които предвижда таква възможност.За да произведе
действието си спрямо него обаче, цесионният договор следва да му бъде
съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за
договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и
също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния
договор.
В съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на
длъжника и заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно
чл. 235 ал.3 от ГПК. Липсва и законово ограничение съобщаването на цесията
да се извърши от новия кредитор, който действа като пълномощник на стария
кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда правно действие.
При тази правна постановка, настоящият състав намира, че ответницата е
надлежно уведомена за извършената цесия в хода на процеса посредством
връчването на уведомлението за това като приложение към исковата молба на
назначанеият й особен представител.Съдът отчита и обстоятелството, че
ищцовото дружество е надлежно упълномощено от цедента да уведомява
длъжниците за станалото прехвърляне на вземанията, поради което и считано
от посочената дата цесионният договор е породил действието си и спрямо
ответника в настоящото.
В допълнение следва да се посочи, че липсата в приложение № 1 към
рамковия договор за цесия, на посочване цената, на която е изкупено
вземането, се явява ирелевантно за действителността на цесията. Това е така,
доколкото уговарянето на цената, на която ще се изкупи вземането не е
11
елемент от фактическия състав на договора, и по конкретно - плащането й е
елемент от изпълнението на същия, но не и от сключването му и не влияе на
действителността му.
Възражението на особеният представител на ответника за погасяване на част
от вземанията на кредитора по давност не би следвало да се обсъждат от
съда,поради това че исковете се отхвърлят поради недоказване на
изпълнението на задължението на кредитора да предостави реално в заем
уговорената в заем сума,от което следва и извода че кредиторът не би могъл да
цедира права,каквито не притежава.Въпреки това съдът счита,че това
възражение е основателно за всички суми за главницата по погасителният
план с падежи до 21.06.2017 год.
Поради изложеното исковете ще се отхвърлят,а като резултат съдът няма да
присъжда на ищеца разноски по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ЕАД,ЕИК ********* ,седалище и адрес на
управление на дейността-гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,БИЗНЕС
ЦЕНТЪР „ЛЮЛИН-6“,ет.2, чрез юрисконсулт Н.В. ,против С. К. И.,ЕГН
********** от *********,настоящ адрес-*********,искове да бъде признато
за установено по отношение на ответника,че му дължи сумите,за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1510/2022 год. на КРС ,а именно: 11 321,17 / единадесет хиляди
триста и двадесет и един и седемнадесет/ лева,от които 10 818,22 /лв.,остатък
от непогасена главница и 502,95 /петстотин и два и деветдесет и пет/
лева,остатък от възнаградителна лихва за периода от 21.07.2015 год./датата на
сключване на договора за кредит/до 22.08.2016 год./дата на цесия/,ведно със
законна лихва върху главницата,считано от датата на депозиране на
заявлението в съда /21.06.2022 г./,до окончателното изплащане на вземането
12
Решението подлежи на обжалване с въззизвна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,на ищеца по
реда на чл.50,ал.5 ГПК на електронният адрес по исковата молба.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
13