№ 59
гр. Дряново , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20214220100046 по описа за 2021 година
., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът “ВИК” ООД основава исковата си претенция на обстоятелството, че
ответникът П. П. П. е потребител на ВИК услуги с кл. номер 052584 за обект в гр.
Дряново, ул. ***. Посочват, че в периода 23.06.2017г. – 22.10.2020г. дружеството е
предоставило на ответната страна за посочения обект услугите “водоснабдяване с
питейна вода”, чиито цени били определени със Заповед № 363/ 31.10.2012г. на
управителя на дружеството, Заповед № 150/ 28.09.2018г. и Заповед № 323/ 27.12.2019г.
на управителя на „ВиК“ ООД.
Въз основа на предоставените в рамките на процесния период услуги от страна
на “ВИК” ООД били издадени общо 43 фактури. Конкретният начин, по който било
извършвано отчитането на обекта в рамките на процесния период е посочен в графата
“Код обр.” на карнетните листи. Значението на посочените кодове било съобразно
Номенклатура на състоянията на водомера, която се използва от инкасаторите на
„ВиК“ ООД, като в конкретната хипотеза значението е следното – код № - „изправен
водомер“ (отчетена разлика по показания), код – - „служебен разход“, код 2 –
„повреден водомер“, код 4 – „върнат водомер от ремонт“.,
Ответната страна не била изпълнила задължението си за заплащане на цените на
предоставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в чл. 33,
1
ал. 2 от Общите условия на “ВИК” ООД, одобрени с решение № ОУ-09/ 11.08.2014г. на
ДКЕВР.
Заявяват, че пред Районен съд Дряново било депозирано заявление за издаване
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 369/ 2020г., като издадената
заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 429,76 лв. – общ размер на неиздължена главница за предоставени
ВИК услуги за периода 30.09.2017г. – 31.10.2020г., сумата 64,31 лв. – общ размер на
мораторна лихва (обезщетение за забавено плащане) върху главницата за периода от
30.09.2017г. до 31.10.2020г., както и законната лихва върху главницата за периода от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират разноски.
В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответника П. П. П. по делото.
В съдебно заседание на 02.06.2021г. процесуалният представител на ищеца
направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения:
Предявените искове по реда на чл. 422 от ГПК са процесуално допустими.
Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и редовно
призован, не се явява в първото заседание по делото. Не е направено искане
производството да се разгледа в негово отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност със съобщение, връчено на
31.03.2021г. лично на ответника, са указани последиците от неподаване на отговор на
исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са вероятно
основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал.2 от ГПК решението не
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
При този изход на делото ответника следва да заплати на ищцовото дружество
направените разноски в хода на настоящото производство съобразно представения
2
списък по чл. 80 ГПК в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. – за държавна такса и
360 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 26,10 лв.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. П. П., ЕГН **********, гр. Дряново, ул.
*** дължи на «ВИК» ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
бул. ***, представлявано от управителя В.Г.В. сумата 429,76 лв. (четиристотин
двадесет и девет лева и седемдесет и шест ст.) - главница за предоставени ВиК услуги
за периода от 23.06.2017г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда - 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата 64,31 лв. (шестдесет и четири лв. и тридесет и една ст.) – мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.09.2017г. до 31.10.2020г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 154/ 27.11.2020 г. по
ч. гр. дeло № 369/2020 г. на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
«ВИК» ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. ***,
представлявано от управителя В.Г.В. СУМАТА 385 (триста осемдесет и пет) лв. –
разноски за исковото производство, както и СУМАТА 26,10 лв. (двадесет и шест лв. и
десет ст.) – разноски за заповедното производство.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решението не подлежи на
обжалване.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
3