№ 140
гр. София, 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110138161 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, чрез юрк. П., срещу А. Р. Д..
Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими,
исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131
ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
15.01.2019 г. ответникът сключил с „Ай Ти Еф Груп“ АД договор за потребителски кредит
№ 267680 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
по силата на който му била предоставена сума в размер на 1300 лв., като била уговорена и
годишна лихва за ползване на кредита в размер на 41,00% върху главницата. Срокът на
кредита бил 12 месеца, като първата погасителна вноска била с падеж 14.02.2019 г., а
последната - с падеж 10.01.2020 г. Размерът на месечната погасителна вноска бил 133,87 лв.,
която сума включвала дължимата главница и договорна лихва. Твърди се, че
кредитополучателят не изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит в
уговорения срок, като не заплатил нито главницата в размер на 1300 лева, нито договорната
лихва в размер на 306,44 лв., поради което изпаднал в забава и следвало да заплати и лихва
за забава в размер на 260,76 лв. за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. Ищецът посочва, че
на 06.07.2021 г. е сключил с „Ай Ти Еф Груп“ АД договор за продажба и прехвърляне на
вземания и приложение № 1 към него, по силата на който вземанията на „Ай Ти Еф Груп“
АД, произтичащи от договор за потребителски кредит № 267680/15.01.2019 г., били
прехвърлени на ищеца, ведно с всички принадлежности и лихви, за което ответникът бил
уведомен. Предвид изложеното, моли съда да уважи предявените искове, като признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1300,00 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 267680 от 15.01.2019 г., сключен между А.
1
Р. Д. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, вземането по който е прехвърлено впоследствие на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 06.07.2021 г., ведно със законната лихва от
26.01.2022 г. до изплащане на вземането; 306,44 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 14.02.2019 г. до 10.01.2020 г.; 260,76 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 15.02.2019 г. до 26.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило от ответника възражение,
обосноваващо интереса от предявяване на искове за установяването им. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез адв. Г. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че не е сключвал договор за потребителски
кредит с „Ай Ти Еф Груп“ АД и не били доказани предпоставките по чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР.
На следващо място, оспорва да е получавал от ищеца сумата от 1300 лв., представляваща
главница по договора за кредит, от което прави извод за неоснователност на всички
претенции на ищцовата страна. Поддържа, че доколкото процесният договор бил такъв за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК, същият бил недействителен на основание чл. 22
ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 12 от ЗПК. В тази връзка сочи, че: 1/ в
договора не били посочени условията за прилагане на годишния лихвен процент и базата,
върху която същият се начислява – върху целия размер на кредита или върху остатъчната
главница; 2/ в договора нямало яснота за начина на формиране на годишния процент на
разходите по кредита; 3/ към процесния договор липсвал ясен погасителен план, съдържащ
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата
(изчислена на база лихвения процент) и допълнителните разходи. В евентуалност,
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание, както следва: 1/ чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуването на право на вземане на ищеца за сумата в размер на 1300,00 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 267680 от 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2022 г. до изплащане на
вземането; 2/ чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99
ЗЗД за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 306,44 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 14.02.2019 г. – 10.01.2020 г. и 3/ чл. 86,
ал. 1 вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на право на вземане на
ищеца за сумата от 260,76 лв. - лихва за забава за периода 15.02.2019 г. – 26.01.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3857/2022 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно факта на сключен между ответника и „Ай Ти Еф Груп“ АД на 15.01.2019 г. договор
за потребителски кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР със съдържанието, посочено в исковата
молба, предоставяне на сумата на ответника, изискуемост на вземането, изпадането на
ответника в забава, както и валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на
2
ответната страна за цесията.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че се установи факта на сключен с ищеца
договор със съдържанието, посочено в исковата молба в негова доказателствена тежест е да
докаже по делото пълно и главно, че е върнал получената сума.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
IV. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 3857/2022 г. по описа на СРС, 167 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, както и със следните задачи: извършвани ли са плащания по договора и на кои дати,
в какъв размер, достатъчен ли е за погасяване на главницата и възнаградителната лихва;
какъв е процентът на ГПР в случай че неустойката по чл. 3.3 от договора бъде включена при
изчисляването му, при депозит в размер на 500.00 лв., платими от ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеният депозит в указания срок, съдът
ще отмени определението, в частта, с която допуска ССчЕ, като вместо това ще остави без
уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Г., която да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на депозита.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 500.00 лв., платими от ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД в 1 - седмичен срок от получаване на препис от определението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не внесе определеният депозит в указания срок, съдът
ще отмени определението, в частта, с която допуска СТЕ, като вместо това ще остави без
уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Е.С., който да се призове след представяне на
доказателства за внасяне на депозита.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва,
че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
3
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.02.2023 г. от
13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4