РЕШЕНИЕ
№ 834
гр. Бургас, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20252100500934 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление в гр.София 1463, р-н Триадица, бул. Витоша
№ 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева против решение №
312/12.02.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120104854 в частта,
в която дружеството е осъдено да заплати на М. Д. М., ЕГН: ********** от ***** следните
суми: 15 895,83 лева, представляващи застрахователно обезщетение за имуществени вреди
по застраховка „Каско+“ № 440121021022919, претърпени в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 31.05.2022г., около 16:00 ч. в гр. Бургас, на Морска алея в посока
Солниците, представляващо: ПТП със собствен застрахован лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6 Олроуд Куатро”, с рег. № ***** при съоръжения за ограничен достъп; 4039,73
лева, представляващи законна лихва върху главницата от 21.06.2022г. – датата, на която е
отказано изплащане на обезщетението до 16.07.2024г. – датата на която е предявен иска,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.07.2024г. – датата, на която е
предявен иска до окончателното й изплащане и 3 390,19 лева, представляващи разноски по
делото.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че решението е неправилно поради
нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, в
резултат на което е формирал погрешни правни изводи. Жалбоподателят счита, че е налице
противоречие между показанията на свидетеля Г. и представеното по делото удостоверение
№ 86900-605/10.01.2025г., което съдът не е обсъдил. Съдът не е изложил мотиви дали
1
представения по делото двустранен протокол за ПТП представлява годно доказателствено
средство и може ли да бъде съставен такъв, предвид вписаните участници. Отделно от това,
въззивникът подчертава, че този протокол е взет предвид при изготвянето на съдебната авто-
техническа експертиза за установяване на механизма на инцидента и на настъпилите вреди.
Ако съдът беше кредитирал показанията на свидетеля Г., би стигнал до извод, че
възражението за проявена от застрахованото лице груба небрежност, е основателно. „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД иска от въззивната инстанция да отмени решението в
осъдителната част и да отхвърли иска на М..
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не се представлява в съдебно заседание.
Ответната страна М. Д. М. представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Ответникът подчертава, че механизмът на ПТП е
установен както от заключението на САТЕ, така и от свидетелските показания. Поради това,
изводите на районния съд са правилни и обосновани. М. иска от въззивната инстанция да
отхвърли жалбата на застрахователното дружество и да потвърди решението в обжалваната
част.
М. Д. М. се представлява в съдебно заседание от адвокат Кузманов, който пледира за
потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на М. Д. М.
против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с правно основание чл.405 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД. Ищецът твърди, че на 31.05.2022г., около 16:00 часа, в гр. Бургас, паркирал
управляваното от него превозно средство марка Ауди, модел А6 Allroad Quattro с рег.№
***** пред сканиращите камери за ограничен достъп, поставени на морската алея в посока
Солниците, за да свали ограничителните bollards и да премине през зоната за ограничен
достъп. М. посочва, че първоначално съоръженията не се задействат, поради което той
предприема маневра назад, но впоследствие, bollards потъват в земята и той потегля напред.
В момента на преминаването, bollards започват да се изправят и автомобилът се блъска
директно в тях. За пътно-транспортното произшествие е съставен двустранен констативен
протокол, подписан от ищеца и от представител на „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД.
Ищецът твърди, че към датата на произшествието има сключен договор за
застраховка „Каско +“ с ответното дружество, към който е издадена полица №
440121021022919. На 06.06.2022г. М. завежда щетата пред „ДЗИ – Общи застраховане“ ЕАД.
Застрахователното дружество извършва оглед на автомобила и описва щетите в опис –
заключение № 44010212202850/06.06.2022г., но отказва да изплати обезщетение за тях.
Отказът е обоснован с разпоредбата на т.9.1.8 от раздел І на Общите условия на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД за застраховка „Каско+“, според която застрахователят не
предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на умишлени действия
или груба небрежност на застрахования. Ищецът твърди, че щетите на автомобила възлизат
на стойност 19 146,97 лева с ДДС, от които 18 067,11 лева е стойността на новите части, 828
лева е стойността на труда и 251,86 лева е стойността на материалите за възстановяване. В
подкрепа на твърдението си, ищецът представя заключението на оценителната експертиза,
извършена от инж. Б. Д. по негово възлагане.
М. Д. М. иска от съда да осъди ответното дружество да заплати сумата от 19 146,97
лева – обезщетение за вредите, причинени на собствения му автомобил, ведно със законна
лихва върху тази сума в размер на 4 945,75 лева, начислена за периода от 31.05.2022г. (датата
на увреждането) до 16.07.2024г. (датата на подаване на исковата молба), както и
извършените съдебно-деловодни разноски.
В отговора на исковата молба, ответната страна оспорва основанието и размера на
2
исковете. Дружеството - ответник признава факта, че между него и ищеца е сключен договор
за доброволна застраховка „Каско+“ и факта, че ищецът е заявил претенцията си в
рекламационно производство.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД оспорва: 1) механизма на увреждането, 2)
причинно-следствената връзка между произшествието и вредите, 3) фактът, че ищецът е
уведомил органите на МВР; 4) истинността на представения към исковата молба двустранен
констативен протокол и 5) твърдението в исковата молба, че настъпилото събитие
представлява покрит риск по застраховка „Каско“. Ответникът повдига възражение за
недължимост на застрахователното обезщетение поради умишлени действия или груба
небрежност на застрахования (т.9.1.8 от раздел І „Общи изключения“ на Общите условия на
дружеството).
В хода на първоинстанционното производство са приети застрахователна полица №
440121021022919, писмените документи, приложени към щета №
44010212202850/06.06.2022г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и заключение на
оценителна експертиза, извършено от инж. Б. Д..
По делото са събрани показанията на свидетеля Д.С.Г. - очевидец на произшествието.
Според свидетеля, навлизането в алеята е ограничено само за лицата, които посещават „Кайт
– сърфа“ и номерата на притежаваните от тях автомобили са въведени в системата. Когато
автомобилът се приближи до ограничителната система, камерата „разпознава“ номера и
bollards се прибират в земята. Г. твърди, че в деня на инцидента, М. е спрял пред камерата,
но тя не е реагирала и той е предприел маневра на заден ход. В този момент камерата
разчита номера и bollards се прибират, поради което М. потегля напред, за да навлезе в
алеята. Преди да премине напълно, ограничителите се вдигат и автомобилът се блъска в тях.
Свидетелят заявява, че в резултат на удара бронята се чупи, разтича се антифриз и
автомобилът е отстранен чрез специализирана пътна помощ. Според Г., ищецът е позвънил
на тел.112 и на място са пристигнали полицейски служители, които са регистрирали
произшествието.
По делото е извършено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
според което съществува причинно-следствена връзка между механизма на увреждането и
причинените вреди. Средствата, които са необходими за ремонт и възстановяване на
застрахования автомобил, към датата на застрахователното събитие са в размер на 8 901,47
лева. За да определи тази стойност, експертизата прилага коефициент на овехтяване на
новите части – 0,5 за автомобили от 8г. до 14г. от датата на производството.
Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас приема, че са
осъществени предпоставките от фактическия състав на чл.405 от КЗ и искът за
обезщетяване на вредите, е основателен. Съдът обсъжда възраженията на ответната страна
за неустановен по делото механизъм на ПТП и проявени от ищеца умисъл или груба
небрежност и излага мотиви за тяхната неоснователност. Съдът кредитира заключението на
съдебно-техническата експертиза, но намира, че обезщетението, което застрахователното
дружество дължи на застрахованото лице трябва да бъде определено без приложен
коефициент за овехтяване, тъй като последният е включен в самата застрахователна стойност
на автомобила (чл.400, ал.2 от КЗ). Съдът приема, че в конкретния случай, договорът за
застраховка „Каско на МПС“ не е сключен при специални условия, поради което
приложение следва да намери правилото на чл.400, ал.3 от КЗ и обезщетението трябва да се
определи съгласно действителната стойност на имуществото в размер на 15 895,83 лева.
Едновременно с това, съдът присъжда законна лихва за забава върху главницата за периода
от 21.06.2022г. до 16.07.2024г. в размер на 4 039,73 лева. За разликата между присъдените
суми и претендираните такива, съдът отхвърля исковете.
Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените по делото
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
решението в осъдителната част поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
3
въззивната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е
разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало
предмет на спора.
Решение № 312/12.02.2025г. е правилно в обжалваната част. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането, застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок при настъпване на
застрахователно събитие. В конкретния случай не е спорно, че въззивникът има валидно
сключен договор за застраховка „Каско+“. Не е спорно също, че автомобилът, за който е
сключена застраховката, е претърпял уврежданията, описани в опис – заключение по щета №
44010212202850/06.06.2022г. Спорни са въпросите за механизма на увреждането, респ. дали
това увреждане представлява покрит риск и дали увреждането е причинено поради умисъл
или груба небрежност, проявени от водача.
Възражението на въззивната страна, че по делото не е установен механизма на пътно-
транспортното произшествие, е неоснователно. По делото са събрани показанията на
свидетеля Д. Г., който е очевидец на инцидента и който описва механизма на увреждането –
при преминаване на автомобила през зона за ограничен достъп и вдигане на
ограничителните съоръжения. Тези показания съответстват на заключението на съдебно-
техническата експертиза, според което вредите, констатирани при огледа от
застрахователното дружество съответстват на механизма, посочен от водача на увредения
автомобил. Оплакването на въззивната страна, че съществува противоречие между
показанията на свидетеля Г. и съдържанието на удостоверение рег.№ 769000-
605/10.01.2025г., издадено от началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр. Бургас, е
неоснователно. В удостоверението е посочено, че водачът М. е подал сигнал на тел.112 за
настъпилото пътно произшествие, в резултат на което служители на Сектор „ПП“ са
посетили мястото, тествали са водача за употреба на алкохол и са дали указания на същия,
че в случаи като настоящия не се съставя протокол съгласно чл.6, т.4 от Наредба № Із-
41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционен фонд. Тези факти кореспондират
на показанията на свидетеля Г., според които М. е позвънил на тел. 112 и на място са
пристигнали полицейски служители. Фактът, че служителите на сектор „ПП“ не са
съставили протокол за ПТП, не е в противоречие с дадените показания, защото свидетелят е
очевидец на пътното произшествие, но не е такъв на разговора, проведен между водача М. и
автоконтрольорите. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че говорейки за
„регистрация на произшествието“, свидетелят описва посещението на произшествието от
органите на сектор „ПП“, но не и конкретните действия, извършени от тях. Като е достигнал
до аналогичен правен извод и е кредитирал показанията на свидетеля Г., районният съд е
постановил правилно решение и не е допуснал нарушение на чл.236, ал.2 от ГПК, което е
въведено във въззивната жалба като основание за отмяна на решението.
В допълнение към това, трябва да се отбележи, че в конкретния случай не са били
налице основанията за съставяне на протокол по чл.5, ал.1 от Наредба № Із-41/12.01.2009г.,
тъй като посоченото в протокола дружество „Ен Ер Джи Софт“ ЕООД няма качеството на
4
участник в произшествието „Превозно средство Б“. Поради това, този протокол не може да
служи като доказателство за механизма на ПТП. Механизмът на произшествието, обаче, е
установен от показанията на свидетеля Г. и от заключението на съдебно-техническата
експертиза, както бе посочено по-горе и както правилно е приел районният съд.
Неоснователно е и възражението, че действията на застрахованото лице са довели до
настъпване на застрахователното събитие.
Основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение са регламентирани в
чл.408 от КЗ. Според ал.1, т.1 от цитираната правна норма, застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение при умишлено причиняване на застрахователно събитие от лице,
което има право да получи застрахователното обезщетение. В т.9.1.8 от раздел І „Общи
изключения“ на Общите условия на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за застраховка
„Каско+“, като основание за отказ да се изплати обезщетение, освен умишлените действия, е
въведена и груба небрежност на застрахования, проявена при настъпилото ПТП. В
конкретния случай, отказът на дружеството да изплати застрахователното обезщетение, е
обоснован с твърдението, че щетата е настъпила в резултат на „умишлени действия или
груба небрежност на застрахования“.
За да е осъществено първото основание на правоизключващото възражение –
умишлени действия, е необходимо действията на застрахованото лице да са противоправни и
да са насочени съзнателно към постигането на противоправни последици. Установяването на
тези факти, както и на причинно-следствената връзка между тях, е поставено в тежест на
застрахователното дружество. В конкретния случай, доказателства за тези факти по делото
не са събрани. Поради това, изводът на районния съд, че не е налице основанието на чл.408,
ал.1, т.1 от КТ, вр. чл.9.1.8, предл. І от раздел І на ОУ на дружеството – застраховател, е
правилен и обоснован.
Правилен е и изводът на съда, че щетите на автомобила не са причинени в резултат
на проявена от водача груба небрежност. Понятието „груба небрежност“ не е дефинирано в
застрахователния договор. Според съдебната практика, формирана по приложението на
чл.408 от КЗ, небрежността представлява неполагане на дължимата грижа за определена
дейности при определени условия за извършването й според един абстрактен модел за
поведение на определена категория лица. Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия (решение № 348/12.06.2024г., постановено по гр. д. № 2059/2023г. от ІV ГО на
ВКС). Съдебната практика приема еднозначно, че не всяко нарушение на правилата, които
регламентират съответната дейност, се квалифицира като груба небрежност, а само това
поведение, с което се пренебрегват основните правила за съответната дейност. В конкретния
случай, по делото не се съдържат доказателства, от които да се направи заключение, че
водачът на процесния автомобил е нарушил правилата за движение и за преминаване в
зоната с въведен ограничителен режим. Напротив. От показанията на свидетеля Г. се
установява, че след като камерата, обслужваща системата за пропускателния режим, не е
реагирала на регистрационния номер на автомобила, водачът М. е придвижил превозното
средство назад. Едва след това, когато ограничителните съоръжения са започнали да слизат,
М. е предприел маневра на преден ход. Поведението на водача в конкретния случай не може
да се квалифицира като неизпълнение, а още по-малко като пренебрежение на правилата за
преминаване през тази част на морската алея. Поради това, изводът на районния съд, че
застрахователното събитие не е резултат от поведението на водача, изразяващо се в груба
небрежност към установените правила, е правилен и обоснован. Настоящият съдебен състав
споделя напълно изводите на първоинстанционния съд в тази част и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК.
Във въззивната жалба не се съдържа оплакване за размера на присъденото
обезщетение, но за пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че същото е определено правилно от решаващия съд. Съгласно
5
разпоредбата на чл.400, ал.1 от КЗ за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Според алинея втора от цитираната правна норма, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. По приложението на тези норми е създадена
трайна съдебна практика, според която при изчисляване на размера на обезщетението не
трябва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като същият е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (решение № 79/02.07.2009г., постановено от І ТО на ВКС по т. д.
№ 156/2009г.; решение № 2006/03.09.2013г., постановено от ІІ ТО на ВКС по т. д. №
107/2011г.) В конкретния случай, съдебно-техническата експертиза е дала заключение за
средствата, които са необходими за ремонт и възстановяване на застрахованото МПС като е
използвала коефициент на овехтяване, но районният съд е определил стойността на
застрахователното обезщетение като е игнорирал този коефициент. Определяйки
застрахователната стойност по този начин, районният съд е приложил правилно нормата на
чл.400, ал.2 от КЗ и е постановил решението си в съответствие със съдебната практика,
създадена по приложението на тази норма.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
съдебно решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас.
По делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, договор за правна
помощ и съдействие и банков документ, от които се установява, че въззиваемата страна е
уговорила и заплатила адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция в размер на 2 570 лева. Процесуалният представител на въззивното
дружество е направил възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение и искане същото да бъде редуцирано до размера, определен в Наредба №
1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Като се съобрази с фактическата и правна
сложност на делото и с обстоятелството, че ако бе определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004г., адвокатското възнаграждение би било малко по-ниско от договореното
в конкретния случай, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за
редуциране на същото поради прекомерност.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 312/12.02.2025г., постановено от Районен съд – Бургас
по гр. д. № 20242120104854 в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление в гр.София 1463, р-н Триадица, бул. Витоша № 89Б, представлявано от Коста
Чолаков и Бистра Василева да заплати на М. Д. М., ЕГН: ********** от ***** съдебни
разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 2 570 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7