№ 932
гр. Казанлък, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510101263 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
**********, представлявано от Ц.Г.М. и А.Т., чрез адв. М. Ц., съдебен адрес:
**********, против Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес: ********** искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника, както следва: 6497,49
щ.д., главница, дължима за периода от 16.07.2020 г. до 21.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата до пълното погасяване на задължението;
353,57 щ.д., възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.07.2020 г. до
21.10.2020 г.; 2073,03 щ.д., мораторна лихва, дължима за периода от
21.10.2020 г. до 29.09.2022 г., за които задължения е издадена заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № **********
от дата ********** г. по ч. гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Д. М. Т. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно сключен на
08.05.2014 г. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД Договор № ********** за
кредитна карта на физически лица. Сочи, че особеното при договорите за
кредитна карта е, че клиентът на банката може да тегли суми и да ги погасява
непрестанно чрез предоставената му кредитна карта-пластика, през целия
период на действие на договора, стига общият размер на задължението по
главницата във всеки един момент да не надхвърля посочения в договора
кредитен лимит. Всеки месец на потребителя се издавало месечно извлечение,
1
което посочвало общият размер на всички задължения, минималната месечна
вноска, както и кредитния лимит. С подписаният Анекс № 1 от 16.12.2014 г.
страните се договорили да се увеличи кредитния лимит по договора до сумата
от 6500 щатски долара. След изтичане на срока на действие на въпросния
договор, респ. анекси към него страните сключили Договор за кредитна карта
на физическо лице № ********** от ********** г., с който определили
идентичен кредитен лимит. Кредитополучателят преустановил плащане на
дължимите по договора вноски за главница и за лихви, като изпаднал в забава.
Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и
лихва, считано от дата 16.07.2020 г., поради което на основание чл. 7 от ОУ
към договора, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 21.10.2020 г. Предсрочната изискуемост и размера на задължението
били съобщени на длъжника с връчена му Покана. С Поканата бил даден срок
и възможност за доброволно изпълнение на задължението към Банката. Към
дата на депозиране на Заявлението пред съда, размерът на вземането е бил:
6497,49 щ.д., главница, дължима за периода от 16.07.2020 г. до 21.10.2020 г.;
353,57 щ.д., възнаградителна лихва, дължима за периода от 16.07.2020 г. до
21.10.2020 г.; 2073,03 щ.д., мораторна лихва, дължима за периода от до
21.10.2020 г. до 29.09.2022 г. Посочените суми се претендирали от
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД като изцяло и предсрочно изискуеми, като
ищецът считал вземането за предсрочно изискуемо, считано от 21.10.2020 г. С
настоящата искова молба се позовава на предсрочната изискуемост на
кредита, като от името на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД изрично изразява
волята му за обявяване на вземанията по Договор за кредит № ********** от
********** г. за изцяло и предсрочно изискуеми. Сочи, че към датата на
депозиране в съда на Заявлението по чл. 417 ГПК, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № ********** от ********** г. на PC-
Казанлък и към датата на настоящата искова молба задължението по кредита
към Банката не било заплатено, което обуславяло правния интерес от
предявяване на настоящата искова молба. Предвид липсата на плащане на
задължението, за събиране на вземането си ищецът се снабдил със заповед по
чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока почл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез адв.
Л. Л. от АК-Стара Загора особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал.
6 ГПК. Заявява, че предявеният иск за установяване съществуването на
вземането на ищеца от ответника е допустим. Сочи, че частта от иска относно
дължимата главница в размер на 6497,49 щ. д. изглежда вероятно основателна
като окончателна преценка по този въпрос може да бъде дадена след
изслушването на съответната съдебно-счетоводна експертиза. Същото важало
и за претенцията на ищеца относно наличието и размера на възнаградителна
лихва по процесния договор за кредит. По отношение на претендираната
мораторна лихва заявява, че е незаконосъобразно да бъде претендирана такава
мораторна лихва „..до пълното погасяване на задължението (главницата -
2
б.а.)”, считано от 21.10.2020 г.(датата на предсрочната изискуемост на
кредита) съгласно б. „а” от петитума на исковата молба и едновременно с това
по б. „в” да се претендира отделно мораторна лихва и за периода 21.10.2020 г.
- 29.09.2022 г.
В съдебно заседание чрез процесуални представители лично и с
депозирана молба исковата молба и отговора се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата,
становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите са за суми, представляващи непогасени от ответника
задължения по Договор за кредитна карта на физическо лице № ********** от
********** г., Анекс № 1 от 05.05.2014 г. и Анекс № 1 от 16.12.2014 г.,
сключен между Д. М. Т., ЕГН ********** и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч. гр. д. № ********** г. по описа на РС-
Казанлък, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдени от него като факти: валидна облигационна
връзка между страните по договори за кредитна карта на физически лица и
един Анекс към първия договор; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорна и мораторна
лихви.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
Д. М. Т. като кредитополучател ползвал банков кредит, съгласно
сключен на 08.05.2014 г. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД Договор №
********** за кредитна карта на физически лица. Клиентът на банката - Т.
може да тегли суми и да ги погасява непрестанно чрез предоставената му
кредитна карта-пластика, през целия период на действие на договора, стига
общият размер на задължението по главницата във всеки един момент да не
надхвърля посочения в договора кредитен лимит. Всеки месец на Т. се
издавало месечно извлечение, което посочвало общият размер на всички
задължения, минималната месечна вноска, както и кредитния лимит. С
подписаният Анекс № 1 от 16.12.2014 г. страните се договорили да се увеличи
кредитния лимит по договора до сумата от 6500 щатски долара. След
изтичане на срока на действие на въпросния договор, респ. анекси към него
страните сключили Договор за кредитна карта на физическо лице №
********** от ********** г., с който определили идентичен кредитен лимит.
В чл. 2. 1 е уговорена месечна лихва от 1, 35%. Минималната погасителна
3
вноска е 195 USD. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до
31.03.2020 г. /т. 3.2/, което съвпада и със срока на действие на договора /чл. 3.
4/. Дългът по договора се формира като сбор от всички плащания и тегления с
картата и дължимите лихви, такси, комисионни и разноски събрани за сметка
на клиента и/или за сметка на неразрешен кредитен лимит съгласно условията
на договора. Периодът на клиентските плащания е всеки месец. Съгласно чл.
7. 1 от договора, клиентът заплаща лихва за усвоената сума, начислявана
върху сумата на дълга ежедневно от датата на всяко усвояване в рамките на
ПКП на база 360/360. Издължаването следва да се извършва до 15-то число на
месеца следващ периода на клиентско плащане. Най- късно на датата на
издължаване следва да се плати сумата на минималната погасителна
вноска/сума или дълга. Ответникът не е оспорил сключването на процесния
договор. Поетото от банката задължение по договора за предоставяне на
заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се
счита за изпълнено, предвид установените тегления и плащания отразени от
вещото лице в табличен вид в приложение към експертизата. За установяване
размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на
вещо лице Ч. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като
даващо отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните,
изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и
допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, следва да се възприеме в
цялост от съда.
От заключението на вещото лице и разясненията дадени при
изслушването се установява следното: Размерът на дължимата главница,
договорна лихва по Договор №********** за кредитна карта за физически
лица от ********** г., Договор №********** за кредитна карта за физически
лица от 08.05.2014 г. и Анекс №1 от 16.12.2014 г. към 30.09.2022 година -
датата на издаване на извлечението от счетоводните книги е 8 924,09 /осем
хиляди деветстотин двадесет и четири щатски долара и 09 цента/ USD,
разпределен по отделни елементи на дълга, както следва: Главница
6497,49 USD; Договорна лихва 353,57 USD; Наказателна лихва за
просрочие 2 073,03 USD. Договорна лихва в размер на 353,57 USD е
изчислена за периода 16.07.2020 година до 21.10.2020 година. Наказателна
лихва за просрочие в размер на 2 073,03 USD е изчислена за периода
21.10.2020 година до 29.09.2022 година. Към датата на крайния падеж
ответникът - Д. М. Т. не е погасил дължимите вноски за главница и за лихви
по Договор №********** за кредитна карта за физически лица от **********
г., Договор №********** за кредитна карта за физически лица от 08.05.2014 г.
и Анекс №1 от 16.12.2014 г., като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие
на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, поради което на
основание чл. 7 от Общите условия към Договора, „УниКредит Булбанк“ АД е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 21.10.2020
година. Към датата на предсрочната изискуемост - 21.10.2020 година по
Договор №********** за кредитна карта за физически лица от ********** г.,
4
Договор №********** за кредитна карта за физически лица от 08.05.2014 г. и
Анекс №1 от 16.12.2014 г. са били формирани просрочени и непогасени суми,
в размер на 1472,91 щатски долара, формиран от 4 /четири/ месечни плащания
по лихви и 4 /четири/ месечни плащания по главница, както следва: главница
1119,34 USD и 353, 57 USD – договорна лихва. Към същата дата 21.10.2020
година размерът на предсрочно изискуемата главница е 5378,15 USD /пет
хиляди триста седемдесет и осем щатски долара и 15 цента/ долара. След
30.09.2022 г. няма извършвани погасявания по процесиите Договор
№********** за кредитна карта за физически лица от ********** г., Договор
№********** за кредитна карта за физически лица от 08.05.2014 г. и Анекс
№1 от 16.12.2014 година, съгласно предоставените справки от ищеца -
„УниКредит Булбанк" АД. Ищецът основава претенцията си на твърдения за
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, което право той сочи да е
упражнил предхождащо подаване на заявлението. Този факт не е бил оспорван
от ответника като настъпил. А неговото осъществяване се установява от
ангажираните по делото писмени доказателства.
В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ в хипотеза на иск по чл. 422 ГПК/, като
кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Кредиторът е отправил до
кредитополучателя покана за доброволно изпълнение, с което последният е
уведомен за размера на задълженията по процесния договор към 04.11.2020 г.,
както и че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Т. е поканен в 14 дневен
срок от получаване на поканата да погаси съществуващото задължение в
пълен размер, в противен случай кредиторът ще пристъпи към събиране на
вземанията по реда на ГПК. Поканата е връчена на длъжника чрез частен
съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 47,
ал. 5 ГПК.
От заключението на в. л. по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
стана ясно, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
03.10.2022 г. са били настъпили предпоставките банката да обяви цялото си
вземане за предсрочно изискуемо. Вещото лице не е установило платени
парични суми от кредитополучателя в периода след датата на подаване на
заявлението.
Предмет на претенцията за редовна договорна лихва произтича от
уговорката в чл. 3. 1 от договора. Заявена е в размер от 353,57 USD за периода
16.07.2020 г. до 21.10.2020 г. Тя се дължи, тъй като кредиторът е предоставил
определена сума на заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати
възнаграждение под формата на лихва за времето, през което заемодателят се е
лишил от ползване на паричните средства. усвоената част от кредита се
олихвява с уговорения в чл. 2. 1 от договора месечен лихвен процент от 1,35%
5
ежедневно от датата на всяко усвояване в рамките на един период на
клиентско плащане, който е един месец. В този размер е и начислявана от
банката съобразно заключението на вещото лице.
Следващата претенция е за лихва върху просрочена главница
начислявана за срока на просрочието. Претендира се в размер на 2073,03 щ.д.,
мораторна лихва, дължима за периода от 21.10.2020 г. до 29.09.2022 г. След
като ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, то при надлежното му
упражняване, става изискуемо задължението за непогасена главница, както и
начислените, но неизплатени към момента на обявяване на предсрочната
изискуемост договорни и мораторни лихви.
От гореизложеното следва искът по чл. 86 от ЗЗД и тази лихва ще се
дължи за периода 21.10.2020 г. до 29.09.2022 г. вкл., чийто размер съгласно
заключението на експерта е 2073,03 USD. Това обосновава доказаност на
претенцията по основание и размер. Плащане на така установените по размер
задължения от кредитополучателя не са установени.
Исковата претенция следва да се уважи в посочените горе размери, като
сумата за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението - 30.09.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 281 лева доплатена
дължима държавна такса, 420 лева депозит за ССчЕ и 1789 лева депозит за
особен представител, както и 1282,48 лева адв. възнаграждение платено по
договор за правна защита и съдействие. Общо размерът на разноските става
1679,30 лева. В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
3772,48 лв.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят
в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство в
общ размер 1300,72 лв., от които: 361,89 лв. заплатена държавна такса и
938,83 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: **********, представлявано от Ц.Г.М. и А.Т.,
съществува вземане срещу ответника Д. М. Т., ЕГН **********, с адрес:
**********, в качеството му на длъжник за сумите, както следва: 6497,49
щатски долари – главница за периода от 16.07.2020 г. до 21.10.2020 г., по
Договор за кредитна карта на физическо лице № ********** от ********** г.,
6
Анекс № 1 от 05.05.2014 г. и Анекс № 1 от 16.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
30.09.2022 г. до изплащане на вземането; 353,57 щатски долари – лихва върху
редовна главница за периода от 16.07.2020 г. до 21.10.2020 г.; 2073,03 щатски
долари – лихва за просрочена главница от 21.10.2020 г. до 29.09.2022 г.; за
които задължения е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № ********** от дата ********** г.
по ч. гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. М. Т., ЕГН **********, с
адрес: **********, да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано
от Ц.Г.М. и А.Т., чрез адв. М. Ц., съдебен адрес: **********, сумата от 3772,48
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, както и разноски по заповедното производство в размер на 1300,
72 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Стара
Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
7