Определение по дело №1047/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 901
Дата: 11 октомври 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия: Даниела Врачева
Дело: 20221000601047
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 901
гр. София, 11.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Даниела Врачева

Георги Ушев
като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. чл. 341, ал. 2
вр. чл. 345 от НПК.
Образувано е по частна жалба от осъдения Б. Т. Б. срещу
протоколно определение от 21.09.2022 г. по описа на СГС по НЧД№ 3586/22
г. , с което е оставено без уважение искането на осъдения Б. Т. Б. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание с протоколно определение по
НЧД№693/21 година на РС- Дупница, а именно 4 години и 3 месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.
В жалбата се отправя искане до въззивната инстанция за отмяна на
първоинстанционното определение с твърдения, че същото е несправедливо,
без да се сочат конкретни доводи за това.
Предмет на въззивна проверка е правилността на
първоинстанционния съдебен акт, като наред с това въззивната инстанция
също следва да подложи на прецизна оценка и анализ наличието на
законовите предпоставки за упражняване правото на осъденото лице по чл. 70
от НК, а именно при наличие на законови предпоставки същият да бъде
условно предстрочно освободен от остатъка от изтърпяване на определенето
му наказание.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с атакувания
първоинстанционния съдебен акт и материалите по делото, намира за
установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на
срок и съответност.
1
При преценката по същество въззивният състав намира, че същата е
неоснователна, поради което атакуваното определение следва да бъде
потвърдено.
С протоколно определение от 21.09.2022 г. по описа на СГС по
НЧД№ 3586/22 г. , състав на СГС е оставил без уважение искането на
осъдения Б. Т. Б. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание с протоколно
определение по НЧД№693/21 година на РС- Дупница, а именно 4 години и 3
месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като
е съобразил всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и
законосъобразен извод.
От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала,
че е налице първата предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК -
изтърпяно фактически повече от 2/3 от наказанието.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна
предпоставка - наличие на достатъчно доказателства, установяващи
поправителния ефект, настоящият състав изцяло се солидаризира с мотивите
на контролирана инстанция по следните съображения:
От приложените по делото материали от затворническата
администрация по безспорен начин се установява, че към настоящия момент
осъденият Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години
и 3 месеца, определено му с протоколно определение по НЧД № 693/21г. на
РС-гр.Дупница, постановено на 29.09.21г. и влязло в законна сила на
06.12.21г. за извършено престъпление против собствеността.
Направените изводи от СГС за липса на доказателства,
установяващи поправителния ефект, изцяло се припокриват с актуално
становище за неговата личност, както и съдържащите се в личното му
затворническо досие № 7/2020г., писмени материали, в частност,
първоначалният доклад, изготвен на 28.01.2020г. и периодичните Експертни
психологически заключения. Горепосочените писмени доказателства
установяват, че за времевия период на фактическо изтърпяване на наложеното
наказание осъденият Б. има както наложени дисциплинарни наказания за
допуснати нарушения на режимните изисквания, така и предоставени награди
- касае се за няколко отделни наказания и предоставени няколко отделни
награди, включително и предоставена възможност за полагане на труд и то
нееднократно, с последващо освобождаване на осъдения от работа, поради
неспазване на трудови изисквания. Установява се и фактът на липса на
рискови фактори за осъдения като зависимост от наркотични вещества,
алкохол и медикаменти.
Първоинстанционният съд изследвайки поправителната-
възпитателната програма на осъдения Б., правилно е констатирал и липсата
2
на значителна промяна в първоначално идентифицираната стойност на риск
от рецидив, който първоначално е в размер на 74 точки, а понастоящем е
занижен на 71 точки, което подкрепя и становището, изразено в съдебно
заседание пред първоинстанционния съд от представителя на СЦЗ за
необходимост от продължаване на корекционната работа, тъй като
понастоящем същата все още не е довела до желания резултат. Липсва
промяна в дефицитните зони досежно правонарушението, образование и
обучение, начин на живот и умения за мислене, като изрично е посочено в
периодичните психологични заключения, че криминогенният модел на
мислене у настоящия молител се дължи до голяма степен на неговите
личностни характеристики и позитивна нагласа към престъпно поведение.
Рискът е в рамките на средния такъв, като липсата на промяна за
продължителния период на изтърпяване на наложеното наказание, както за
първоинстанциония съд, така и за въззивния състав е показателно, че не са
констатирани доказателства за надхвърлящо обичайното и изискуемо се
добро поведение от лишения от свобода осъден, при изпълнение на
наказанието му „Лишаване от свобода“ в затвора в гр.София.
С оглед гореизложеното е верен изводът, че по отношение на
лишения от свобода Б. Т. Б. е налице само една от двете законови
предпоставки за УПО, а именно това, че същият е изтърпял две трети от
наложеното му наказание, както и че не е налице втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне и не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК.
Воден от гореизложеното, X състав - НО на Софийски апелативен
съд и на основание чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 21.09.2022 г. по НЧД№ 3586/2022
година по описа на СГС.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3