№ 1682
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110128818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Г. Д. Т. (съгласно уточнителна молба от 15.12.2022г.) за сумата от 3226,60
лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017г. – м.04.2019г. до имот на адрес :
гр. София, ул. „Е*“ № 15, бл.*, ет.3, ап.15, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (25.05.2021г.) до окончателното плащане, за сумата от 616,99 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г. – 29.03.2021г., за
сумата от 26,30 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.07.2018г. –
м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (25.05.2021г.) до
окончателното плащане и за сумата от 5,47 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 31.08.2018г. – 29.03.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва в процесния имот да е била доставена топлинна енергия
на претендираната стойност. Възразява, че не са налице данни за приемане на наследството.
Поддържа, че претендираните суми са недължими и на основание чл.13 от Директива на ЕС
(2006/32/ЕО) предвид изискванията за това сметките да се изготвят при реално енергийно
потребление. Прави възражение за изтекла погасителна давност при приложение на тригодишния
давностен срок съгласно чл.111 б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
1
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От приетия като доказателство нотариален акт за собственост на жилищен имот, придобит
чрез жилищно – строителна кооперация том XIX рег. № */83, се установява, че на 11.07.1983г.
процесният имот е придобит от Д. Г. Т. и Р. Д. Т.. Установява, че ответникът Г. Т. е син на Д. Г. Т.
и Р. Д. Т., като Д. Т. е починал като вдовец на 06.01.2018г. (удостоверение за наследници – л.51 от
делото). Другият син на Д. Т. – Тончо Т. (неженен, без деца) е починал на 05.09.2018г. По делото
няма твърдения и данни, че ответникът се е отказал от наследството на Д. Т. и като се има предвид
че приемането на наследството освен чрез формален акт, може да се извърши и чрез конклудентни
действия (чл.49 ЗН), то съдът приема, че ответникът Г. Т. е наследник на родителите си, както и на
починалия си брат Тончо Т.. От началото на процесния период до смъртта на Д. Т. собственици на
имота са били Д. Т., както и синовете му - Г. Т. и Тончо Т.. След това собственици са останали
само Г. Т. и Тончо Т. до смъртта на последния на 05.09.2018г. и от последната дата до края на
процесния период собственик на имота е бил само ответникът. Последният отговаря и за
задълженията на своите наследодатели - Д. Т. и Тончо Т. – чл.60, ал.1 ЗН. При това съдът приема,
че през процесния период собствениците на имота (съгласно изложеното по – горе) са били
клиенти на ТЕ за битови нужди през процесния период - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на
ЗЕ. При това ищецът, от една страна, и собствениците – от друга, са обвързани от облигационно
правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при
публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че в сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по
системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на
прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния
отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва
дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното
и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума
за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Вещото лице е посочило, че през процесния период е начислявана топлинна енергия на база
служебен отчет поради неосигурен достъп на 4 бр. радиатори, на които са монтирани уреди за
отчет. Отчитана е и топлинна енергия за подгряване на вода отново на база служебен отчет поради
неосигурен достъп при потребление за едно лице. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е определяна съгласно действащата през периода нормативна уредба в областта на
енергетиката.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период е в размер на сумата от 3606,80 лева, формирана като сбор
между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 2142,80 лева и
резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на 1464 лева.
Ирелевантни са възраженията относно нарушени разпоредби на Директива на Европейския
2
парламент и на Съвета относно енергийната ефективност с оглед необходимата информация, която
следва да съдържат издаваните от ищеца сметки за задълженията, защото този въпрос няма
отношение към задължението на клиентите на ТЕ да платят цената на потребената от тях топлинна
енергия.
В приетите като доказателства 2бр. съобщения към фактури за двата отчетни сезона,
включени в процесния период, се установява, че относно стойността на ТЕ за периода м.05.2017г.
– м.04.2018г. има извършено плащане в размер на 363,16 лева и относно стойността на ТЕ за
периода м.05.2018г. – м.04.2019г. има извършено плащане в размер на 17,62 лева. Други плащания
не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху неплатената главница възлиза на сумата
от 616,99 лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 25.05.2021г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2017г. – м.03.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.04.2018г. – м.04.2019г., възлиза на сумата от 1892,25 лева, определено на база
заключението на вещото лице. След като се отчете извършеното плащане през периода м.05.2018г.
– м.04.2019г. в размер на 17,62 лева, неплатеният размер на главното вземане за периода
м.04.2018г. – м.04.2019г. възлиза на сумата от 1874,63 лева.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност и акцесорното
3
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 358,47 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 1874,63 лева за
периода м.04.2018г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка от
периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 358,47 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово
разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Съразмерно с уважената част от исковете от разноски в общ размер от 519,99 лева (д. такса,
депозит за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер
от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото, такса за издаване на съдебни удостоверения) на ищеца се следват разноски в
размер на 303,21 лева.
Ответникът е поискал присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
700 лева, като е доказал плащането му съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, който служи и като разписка за плащане на сумата. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съдът приема, че възражението е
основателно. Минималният размер на възнаграждението се равнява на 422,66 лева (чл.7, ал.2, т.2
НМРАВ) и предвид това, че делото е с невисока правна и фактическа сложност разходите за
възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК следва да се намалят до 470 лева (с около 10 %
завишение над минималния размер). При това от посочения размер на разноските съразмерно с
отхвърлената част от исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 195,94
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „К*” № 99 – адв. В. Й.,
да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
4
сумата от 1874,63 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.04.2018г. – м.04.2019г.,
до имот на адрес : гр. София, ул. „Е*“ № 15, бл.*, ет.3, ап.15, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (25.05.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 358,47 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2018г. – 29.03.2021г., сумата от 26,30 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.07.2018г. – м.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
(25.05.2021г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 3226,60 лева и за периода м.05.2017г. – м.03.2018г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 616,99 лева и изцяло иска за сумата от 5,47
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за услуга дялово
разпределение за период на забавата 31.08.2018г. – 29.03.2021г.
ОСЪЖДА Г. Д. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „К*” № 99 – адв. В. Й.,
да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 303,21 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Г. Д. Т., ЕГН **********, съдебен адрес
: гр. София, ул. „К*” № 99 – адв. В. Й., на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 195,94 лева –
разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5