Решение по дело №414/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], чрез пълномощник, против Решение № 71/31.01.2025 г., постановено по АНД № 5124/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 75/21.11.2024 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ - Бургас), с което на касатора, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите и на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Излага доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и недоказаност на нарушението. Оспорва се размера на наложената санкция. Моли се съдът да отмени оспореното решение, а по съществото на спора – да бъде отменено издаденото наказателно постановление, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от представител по пълномощие – юрисконсулт С., който поддържа подадената касационна жалба на сочените в нея основания.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че при извършена на 25.09.2024 г. планова проверка от експерт на РИОСВ - Бургас на обект: Канализационна система на [жк], [населено място], в присъствието на представители на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, [населено място] – за изпълнение на условията и изискванията на издаденото за канализационната система, от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район” - Варна, Разрешително № 23240009/05.06.2017 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, било констатирано, че от канализационна шахта при географски координати N 42° 27 57,7 Е 27° 25 14,5, в близост до ателие за химичесто чистене „Белина Еко“ в [жк], [населено място], посредством изведен от нея канализационен колектор, в прилежащо дере изтичат води с вид и мирис на отпадъчни битово-фекални и с постоянен дебит. Канализационна шахта и изведения от нея канализационен колектор са част от канализационната мрежа на [жк] и от канализационната система на [жк], [населено място]. Установено било, че не е осигурено включването на отпадъчните води от канализационната шахта и канализационния колектор към довеждащ колектор на пречиствателната станция за отпадъчни води на канализационната система на [жк], в резултат на което в прилежащото дере изтичат непречистени битово-фекални отпадъчни води от селищната канализационна мрежа.

За установеното от проверката е съставен констативен протокол № 026241/К-3-95/25.09.2023 г., както и акт за установяване на административно нарушение 75/28.10.2024 г., въз основа на който е издадено процесното НП.

За да постанови решението си съдът е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. След анализ на доказателствата съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените факти и с действията си санкционираното лице действително е нарушило посочените в НП разпоредби. По отношение на определения размер на наложената имуществена санкция РС приел, че доколкото дружеството е наказвано вече няколко пъти за абсолютно същото нарушение, е налице изключително продължително поведение по неизпълнение условията в издаденото разрешително, поради което правилно размерът на наказанието е определен над минималния. Мотивиран от гореизложеното районният съд потвърдил НП.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ - имуществена санкция в размер от 2 000 до 10 000 лева за този, който ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. От своя страна чл. 48, ал. 4 от ЗВ изрично е предвидил, че водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са ВиК оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.

В настоящия случай е безспорно установено, че Община Бургас е титуляр на разрешителния акт, а "ВиК" ЕАД е съответния ВиК оператор, който като такъв е вписан в разрешително № 23420009/05.06.2017 г. за ползване на воден обект за зауставане на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с решение № 125/30.07.2021 г. Безспорно е установено по делото, че не е изпълнено предвиденото в т. 2 на раздел "Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея" условие всички канализационни колектори на [жк] [населено място] да се включват към довеждащ колектор на ПСОВ. Не могат да бъдат споделени, изложените в касационната жалба доводи за недоказаност на нарушението.

От една страна от данните по делото безспорно се установява, че актосъставителката пряко е възприела оттичането на отпадъчни води в прилежащото дере вместо същите да бъдат включени от шахтата към довеждащ колектор на ПСОВ. Същевременно самият касатор, в писмо изх.№ К-2885/27.09.2024 г. на изпълнителния директор на ВиК ЕАД до директора на РИОСВ – Бургас, е посочено, че на процесната дата действително е имало изтичане на битово-фекални води от канализационна шахта в близост до химическо чистене „Белина - еко“.

На следващо място, констативният протокол и АУАН са изготвени в присъствието на представител на дружеството и са подписани от него без възражения, като такива не са представени и в законоустановения срок. Едва със сезиращата РС жалба, за първи път са въведени възраженията за недоказаност на нарушението, поради което касационната инстанция намира за безспорно доказан факта на извършване на нарушението и счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството на соченото основание.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения при издаване на оспореното НП, а именно, че в същото санкционната норма е посочена единствено цифрово, но не е конкретизирано в коя хипотеза попада нарушението. Конкретно в НП е посочено, че не е било изпълнено условие по т. 2 на раздел "Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея" на разрешително № 23420009/05.06.2017 г. за ползване на воден обект за зауставане на отпадъчни води в повърхностни води, продължено с решение № 125/30.07.2021 г., което е пряко нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ по втората му хипотеза - ползване в отклонение на предвидените условия в разрешителното. Непосочването изрично, че се касае за втората хипотеза на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ е нарушение, което не е съществено, тъй като за "ВиК" ЕАД не може да има съмнение, че като отговорен за съответната канализационна система ВиК оператор, следва също да спазва условията на разрешителното. Деянието е квалифицирано еднозначно в акта и постановлението като нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, като още със съставянето на АУАН на "ВиК" ЕАД са предявени всички факти от значение за съставомерността на нарушението и не е ограничено правото му на защита в процеса.

Неоснователно е и възражението на касатора, че не била взета проба от мястото на заустване респ. не било безспорно установено, че водите имат качеството на отпадни води, доколкото от съставения при проверката констативен протокол № 026241/К-3-95/25.09.2023 г. се установява, че извършването на проверката е било с участието на Т. Я. – главен специалист в Регионална лаборатория Бургас към ИАОС, като е осигурено пробовземане и изследване на отпадъчните води.

Несъстоятелно е твърдението, че районният съд е събирал единствено обвинителни доказателства и е направил едностранчива оценка на доказателствения материал, без да извърши всички възможни и необходими процесуално-следствени действия. Нито в хода на първоинстанционото производство, нито пред касационната инстанция "ВиК" ЕАД е твърдяло наличието на различна фактическа обстановка от установената в НП и не е посочвало наличието на други нуждаещи се от доказване факти. Дружеството не е правило и доказателствени искания, които да са били отклонени от районния съд. Поради това съдът правилно се обосновал със събраните по делото доказателства, като не е имало нито искания, нито нужда от извършването на други процесуално-следствени действия.

Правилно е определен и размера на наложената санкция, доколкото данните по делото свидетелстват за едно трайно поведение на санкционираното дружество в отклонение на издаденото разрешително, което само по себе си обосновава по-висока степен на обществена опасност на извършеното нарушение.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

По изложените съображения обжалваното решение на Районен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 71/31.01.2025 г., постановено по АНД № 5124/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.