РЕШЕНИЕ
№ 1460
гр. Пловдив, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300502791 по описа за 2025 година
Производство по делото е образувано по въззивна жалба от Д. Р. Т. и Г. Г. Т. решение
№ 3261/27.06.2025г. по гр.д.№ 8953/2023г. на ПдРС, XIV гр.с., с което по отношение на
жалбоподателите е признато за установено, че Х. Х. П. е собственик на северозападна стая
/стая 1/ с площ от 8,95 кв.м./ползвана за кухня/; югозападна стая /стая 3/ с площ от 9,87 кв.м.
/ползвана за спалня/; стая в средата /стая 4/, с площ от 12,13 кв.м./ползвана като дневна/;
както и прилежащите към тях коридор /2/ с площ от 3,50 кв.м., чрез който се осигурява
достъпа до горните две стаи; стая /стая 5/ с площ от 3,78 кв.м., намираща се вдясно от
стълбището /ползвана като санитарно помещение - баня, тоалетна/, които помещения са
ситуирани в приземения етаж от жилищна сграда с идентификатор № *****.519.87.1 по КК
и КР на гр. ****, който приземен етаж е заснет на кадастралната карта като самостоятелен
обект с идентификатор № *****.519.87.1.6. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е недопустимо, незаконосъобразно, немотивирано и неправилно. На първо място се
твърди, че е налице съществена разлика между помещенията, описани в исковата молба и
тези по обжалваното решение. Посочени са разликите като оттук се мотивира и извод, че РС
се е произнесъл по непредявени искове и поради това решението му подлежи на
обезсилване. Сочи се също така, че макар с доклада по делото доказателствената тежест е
била разпределена, впоследствие в мотивите към решението си съдът не се е съобразил с
така разпределената доказателствена тежест, а именно ищецът Х. П. да установи твърдените
от него основания за право на собственост. Сочи се, че РС въобще не е разграничил двете
самостоятелни основания, на които Х. П. е претендирал да е собственик на процесните
помещения, а именно договор за покупко-продажба и давностно владение, като не е ясно на
кое от двете основания е признат за собственик. Сочи се също така, че не е изследван статута
на процесните помещения с оглед на твърдението на жалбоподателите, че същите
представляват обща част на сградата и придобиването им като самостоятелни обекти е
невъзможно. Коментирани са събраните по делото доказателства като се прави извод, че РС
1
не ги е коментирал в цялост и не се е съобразил с тях. Твърди се, че решението не е
съобразено и със съдебната практика на ВКС, вкл. и с тълкувателни решения относно
придобивната давност за имоти в съсобственост. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете.
От въззиваемия Х. П. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства. Коментирана е подробно фактологията по делото
относно това как във времето е притежавана собствеността върху цялата сграда и конкретно
върху процесните помещения. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 8953/2023г. на ПдРС, XIV гр.с. е образувано по искова
молба от Х. Х. П. против Д. Р. Т. и Г. Г. Т., с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за
това да бъде признато за установено, че ищецът е собственик на всички помещения в
приземния етаж на сградат, находяща се в гр.*****, освен източните две помещения-
собственост на ответниците, а именно двете западни помещения и средното помещение с
овална форма, достъпът до което се осъществява чрез общото стълбище за този етаж откъм
ул.“*****“. В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците, в качеството им на
законни наследници на Г. В. Т. /поч. *****.2021 г./, са етажни собственици в сградата с
идентификатор № *****.519.87.1 по КККР на гр. ****, с адрес: ул.”*****, в която сграда
притежавали отделни жилищни етажи, както и права върху самото дворно място.
Посочената сграда се състояла от партерен /полуподземен етаж/ и три жилищни етажа с
мансарда, като ответниците, наследявайки правата на Г. В. Т. по нот.акт № *****.2008г. на
Нотариус В. Благоева, били собственици на първия жилищен етаж и на 1/3 ид.ч. от общите
части на сградата и дворното място, а ищецът бил собственик на останалите два жилищни
етаж от същата сграда и на 2/3 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място по силата
на два нотариални акта- нот.акт № *****.1991г. и нот.акт № *****.2014г. Цялата сграда на
посочения адрес и дворното място били собственост на бащата на ищеца Х. Х. П. /поч. през
1983 г./, като третият етаж на сградата бил отчужден по ЗОЕГПНС, след това бил
реституиран на наследниците му, а по- късно бил получен в дял от сестрата на ищеца Л. П.а,
която е прехвърлител по горепосочените два нотариални акта от 1991г. и от 2014г. Горните
обстоятелства били безспорни между страните. Спор с наследодателя на ответниците Г. Т.
възникнал относно приземния етаж от сградата. Този полуподземен етаж, от построяването
на сградата, се състоял от общо 5 броя помещения, две от които в западната част на етажа,
откъм ул.”*****”, другите две в югоизточната му част, като между тях било разположено
още едно помещение с овална форма, в което се влизало от стълбищната площадка за етажа.
По проекта на сградата от 1936г. приземният етаж бил проектиран като складов, но почти
веднага след построяването на сградата, още в края на 30- те години на 20 век, бащата на
ищеца преустроил три от помещенията в този етаж /двете западни и средното/ в помещения
за живеене, към които непосредствено до стълбищната клетка било оформено и малко
санитарно помещение, ползвано за тоалетна. По този начин тези помещения, вече повече от
80- 85 години се ползвали като жилищни. Останалите две помещения - югоизточните се
ползвали като изби /складови помещения/. Още с прехвърлителната сделка по н.а. №
*****.1983г., с която Х. Х. П. прехвърлил на дъщеря си Л. П.а жилището на втория
жилищен етаж от сграда, той й прехвърлил и правата си върху целия приземен етаж, който в
посочения акт бил описан като „трите избени помещения, включително избеното помещение
до стълбището, както и двете приземни стаи и кухня”. По- късно, с прехвърлителната сделка
по нот.акт № *****.1991г. Л. П.а прехвърлила същите свои права на брат си. Считано от
1991г., той винаги ползвал единствено и самостоятелно целия приземен етаж от сградата,
като стаите пригодени за живеене отдавал под наем и реализирал доходи от тях, и винаги
считал този приземен етаж за негова собственост. През 2002г., поради рязко влошаване на
здравословното му състояние /наложило се да постъпи по спешност в болница, а след това и
да прекара продължително лечение/, се наложило около 10-12 години да отсъства от имота.
В периода на неговото отсъствие от имота другата му сестра А. П.а /Г.а/, която към онзи
2
момент /около 2001- 2002 г./ била собственик на първия жилищен етаж, отдала под наем на
Г. Т. този етаж, ведно с двете източни помещения на приземния етаж. През 2008г. той
закупил от нея жилището на същия първи жилищен етаж от сградата, но без каквито и да
било помещения в призема. През 2014 - 2015г., ищецът отново установил фактическата
власт върху собствените си жилища, като в резултат от намесата му Г. Т. му освободил и
въпросните две избени помещения в източната част. С влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 16628/2016г. на ПдРС, III гр.с. ответниците Д. Р. Т. и Г. Г. Т. били признати за
собственици на тези две складови помещения. В исковата молба изрично и ясно се твърди,
че Х. П. е собственик на процесните помещения по силата на договора за покупко-
продажба № *****.1991г., а алтернативно, т.е. при условие на евентуалност и на основание
давностно владение.
От ответниците Д. Р. Т. и Г. Г. Т. е подаден отговор на исковата молба, с които са
оспорили предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърдят, че създаденият със
Заповед №18-7571-29.09.2015г. за изменение на КККР СОС с идентификатор
*****.519.87.1.6 не съществувал от правна страна Нанасянето му в кадастралната карта
нямало конститутивно действие. Посочената заповед не променяла статута на приземния
етаж от обща част на сградата в СОС. Оспорва се съществуването на жилище на приземния
етаж. Сградата на ул.“*****“№ 49 била проектирана като двуетажна, с приземен етаж.
Приземният етаж по одобрения архитектурен проект от 1936г. бил с предназначение
обслужваща обща част на двата жилищни етажа. Впоследствие първоначалният собственик
на сградата Х. П. незаконно надстроил трети етаж - отчужден по реда на ЗОЕГПНС и
реституиран на наследниците му. Твърди, че в решението, с което е признато право на
собственост на Т.и от приземния етаж като обща част, съдът е отчел обстоятелството, че
независимо, че част от помещенията в призема се ползват за живеене, то това не ги
превръща в самостоятелен обект- жилище, поради което съсобственикът, на когото е
признато право на собственост върху две индивидуализирани складови помещения в
призема, има право да осъществява достъпа до тях през входа от обща разпределителна
стълбищна площадка. Оспорват и алтернативното основание за признаване право на
собственост на ищеца -придобивна давност. От съдържанието на нотариалния акт на
праводателката му- нот.акт № *** от 1983г., както и от нот. акт № **** от 1991г. не се
установявало наличие на жилище в избения етаж, а също така не се установявало
идентичност между претендираните с петитума на исковата молба помещения и тези
описани в нотариалните актове. Ето защо се твърди, че липсва предмет на придобивно
основание. Втори и трети жилищни етажи и процесните избени помещения били
необитаеми до 2016г. Не били електроснабдени и водоснабдени и съответно- не били
ползвани и владени.
На първо място следва да се посочи, че предмет на установителния иск за право на
собственост са всички помещения на приземния етаж, освен тези, които са предмет на
решението по гр.д. № 16628/2016г. на ПдРС, III гр.с. В молба за уточнение на исковата
молба от 03.07.2023г. тези помещения изрично са посочени и са индивидуализирани по
местоположение и площ, като индивидуализацията е възпроизведена в обжалваното
решение с някои разлики в площите. В молбата за уточнение площта на северозападното
помещение е 9,00 кв.м., а по решението е 8,95 кв.м., площта на югозападното помещение по
молбата за уточнение е 9,76 кв.м., а по решението- 9,87 кв.м., площта на средното
помещение по молбата за уточнение е 14,02 кв.м., а по решението- 12,13 кв.м., площта на
тоалетната по молбата за уточнение е 3,42 кв.м., а по решението- 3,78 кв.м. Площите по
молбата за уточнение са взети от архитектурно заснемане на приземния етаж от 1999г. / л.32
по делото на ПдРС, а по решението- от друго архитектурно заснемане от 2024г. / л.199 по
същото дело/. Разликите в площите не променят факта, че на партерния етаж не съществуват
други помещения, освен процесните и тези, които са признати за собственост на
жалбоподателите с решението по гр.д. № 16628/2016г. на ПдРС, III гр.с. / по- точно с
решението по в.гр.д.№ 3223/2020г. на ПОС, с което е отменено първоинстанционното
решение на ПдРС, III гр.с./. Процесните помещения се индивидуализират с точно
местоположение и не може да има съмнение, че с обжалваното решение
3
първоинстанционният съд се е произнесъл за правото на собственост върху някои други
помещения. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира за неоснователно твърдението във
въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение.
С приетия по делото на ПдРС нот.акт № 36/11.01.1983г. Х. Х. П. е продал на дъщеря
си Л. Х. П., апартамента на втори жилищен етаж от сградата, ведно с трите избени
помещения в избения етаж на сградата, включително и избеното помещение до стълбището,
двете приземни стаи и кухня. Следователно предмет на този нотариален акт са всичките
общо пет помещения на приземния етаж. С нот.акт № *****.1991г. Л. Х. П.а е продала / по-
точно прехвърлила чрез замяна/ на своя брат Х. П. същия апартамент на втори жилищен
етаж, ведно с всички помещения на приземния етаж. Въззиваемият се легитимира като
собственик на процесните помещения по силата на тази сделка, поради което заявеното от
него алтернативно придобивно основание- давностно владение не следва да се обсъжда, като
спорът по делото се свежда до това, дали тези помещения представляват самостоятелни
обекти, годни за придобиване чрез какъвто и да било придобивен способ.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Т. Ч. /без родство/, Е. Б. / без
родство/, С. В.а / без родство/ и Н. Я. / без родство/. В показанията си свидетелите Ч. и Я.
описват как се е ползвал приземния етаж през годините, приблизително от 1950г. до сега. Те
сочат, че процесните помещения са се ползвали за жилищни нужди. Свидетелката В.а също
сочи какви са впечатленията й от приземния етаж от 2004г. нататък. Тя сочи, че до зимата на
2015г. Г. Т. е ползвал две от помещенията, до които се достигало през централния вход,
вътрешно стълбище и фоайе на ниво партерен етаж, както и през заден вход. Свидетелят Б. е
участвал в изготвянето на архитектурното заснемане на партерния етаж от 1999г., което му
било възложено от Х. П.. Той също има впечатления, че през централния вход по стълбище
се влиза в централното помещение на партерния етаж. По онова време в разположените
вляво помещения имало наематели. Във връзка със свидетелските показания следва да се
отбележи, че начинът, по който процесните помещения са били ползвани фактически през
времето не е определящ за техния статут, като не е необходимо в тяхната цялост те да
представляват жилище, за да бъдат годни самостоятелни обекти на право на собственост.
По първоинстанционното дело са приети основно и допълнително заключения по
СТЕ, изготвени от вещо лице арх.О. А.. В основното заключение арх.А. коментира
архитектурния проект на сградата от 1936г., както и фактическото положение на партерния
етаж. В заключението е записано следното: „Така проектирани надземните етажи от
жилищната сграда в първоначалния проект, говори за двуетажна жилищна сграда за семеен
тип обитатели“. Това означава, че сградата не е проектирана като такава в режим на етажна
собственост, а проектът е за сграда от типа на еднофамилните къщи. Помещенията на
партерния етаж не са проектирани за задоволяване на жилищни нужди, а като складови
помещения. Те не биха имали сатут на самостоятелни обекти на право на собственост само в
случай, че са придадени към определени жилищни етажи. Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата-
закон за етажната собственост от 1935г., собственикът на етаж или част от етаж е собственик
и на придадените към неговата част от зданието помещения в тавана и зимника. Този закон е
отменен през 1951г. с действащия и понастоящем закон за собственост, съгласно чл.37 от
който, етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или
зимника, могат да принадлежат на отделни собственици. Не се установява с архитектурния
проект, негово изменение, сделка или по какъвто и да било друг начин някои или всички
помещения на партерния етаж да са придадени като складови помещения към жилищните
етажи. През 1983г. и 1991г. те са продадени като самостоятелни обекти и няма основание да
се счита, че към онзи момент те не са съществували самостоятелно или, че по впоследствие
са загубили статута си на самостоятелни обекти. До всички тях има самостоятелен достъп
през врата на северната фасада на сградата и коридор след нея.
От основното и допълнителното заключения по СТЕ, както и от показанията на
свидетелката В.а и протокола за въвод във владение от 04.06.2024г. по изпълнително дело,
образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на решението по приложеното гр.д.№
4
16628/2016г., се установява, че единственият достъп до собствените на жалбоподателите две
източни стаи е през помещение № 4- стаята с овална форма по средата между двете източни
и двете западни помещения. В протокола за въвод във владение е записано, че „избеният
етаж се състои от 4 избени помещения и общо такова между четирите / спорното за
длъжника/- овален разпределител под входния вестибюл“. Свидетелката В.а също описва
това помещение като фоайе. В тази връзка възниква въпросът, дали помещение № 4 не
представлява такава част от сградата, която по естеството си или по предназначение служи
за общо ползване, т.е. дали то не е обща част на сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.
Сградата на ул.“***** преминава в режим на етажна собственост през 1974г., когато Х. Х.
П. продава на дъщеря си А. Х. П.а първия етаж от сградата, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното
място. Тя обаче не придобива никакви права върху приземния етаж, като той остава
еднолична собственост на баща й. Именно поради това към онзи момент, а и впоследствие
до 2015г., когато наследодателят на жалбоподателите Г. В. Т. следва да е придобил
собствеността върху двете източни помещения, помещение № 4 не е служело за общо
ползване. Г. В. Т. обаче не е придобил собствеността на двете приземни помещения като
принадлежност към първия жилищен етаж, а чрез оригинерен придобивен способ- давностно
владение, който не променя нито техния статут, нито статута на помещение № 4 като
самостоятелен обект на право на собственост. По отношение на останалите процесни
помещения не е налице каквото и да било основание да се считат за общи части на сградата,
като този извод не се опровергава от нито едно от събраните по делото доказателства. Ето
защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, като в полза на
въззиваемия Х. П. бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за процесуално
представителство във въззивното производство в размер от 800 лева, платими по равно от
двамата жалбоподатели.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3261/27.06.2025г. по гр.д.№ 8953/2023г. на ПдРС, XIV
гр.с., с което по отношение на жалбоподателите Д. Р. Т. и Г. Г. Т. е признато за установено, че
Х. Х. П. е собственик на северозападна стая /стая 1/ с площ от 8,95 кв.м./ползвана за кухня/;
югозападна стая /стая 3/ с площ от 9,87 кв.м. /ползвана за спалня/; стая в средата /стая 4/, с
площ от 12,13 кв.м./ползвана като дневна/; както и прилежащите към тях коридор /2/ с площ
от 3,50 кв.м., чрез който се осигурява достъпа до горните две стаи; стая /стая 5/ с площ от
3,78 кв.м., намираща се вдясно от стълбището /ползвана като санитарно помещение - баня,
тоалетна/, които помещения са ситуирани в приземения етаж от жилищна сграда с
идентификатор № *****.519.87.1 по КК и КР на гр. ****, който приземен етаж е заснет на
кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор № *****.519.87.1.6.
ОСЪЖДА Д. Р. Т., ЕГН: ********** и Г. Г. Т., ЕГН: **********- двамата от гр.*****,
да заплатят на Х. Х. П. от гр. ****, ул.“*** *****“№ ***, ЕГН: **********, по 400 лева-
съдебни разноски във въвзивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6