№ 15237
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110162816 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 411, във връзка с чл.410, ал. 1, т.2 от КЗ, във връзка с
чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът .........“ твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
506.07 лева по застраховка „Каско“ и образувана при него щета №10118030101872 от 2018
година за посочените в исковата молба вреди на автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ
3417 ВН по повод на настъпило ПТП на 25.03.2018 г. в гр.София. Поддържа, че причина на
ПТП-то според Протокола за ПТП №1699133/25.03.2018 г. е попадането на автомобила
в несигнализирана, необезопасена дупка на пътното платно. Твърди, че ........... е
длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество – пътищата,
включително чрез поставяне на пътни знаци и т.н., което не е направила. Поддържа, че с
плащането на обезщетение е встъпил в правата на увредения, срещу причинителя на
вредата. Моли ответникът да бъде осъден да заплати 516.07 лева, представляваща
горецитираната сума, с включени 10 лева ликвидационни разноските, заедно със законната
лихва от предявяване на исковата молба- 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 157.27 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
18.11.2019 г. до датата на исковата молба- 18.11.2022 г. и разноските.
Ответникът ........... е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
представил писмен отговор. Оспорва механизма на ПТП-то и причинно-следствената
връзка. Заявява, че има съпричиняване от страна на водача на автомобил „Мерцедес CLK
200“, с рег.№ СВ 3417 ВН.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
1
По делото се установява от Комбинирана застрахователна полица №
0306Х0307905/30.06.2017 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“, обективираща сключен
между ищеца .........“ и Г.К.Й., че ищеца се е задължил да заплати на собственика на
автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 ВН застрахователно обезщетение до 9300
лева при настъпване на застрахователно събитие, като неразделна част от договора са
общите условия. Уговореният срок на застрахователно покритие между страните е от 17.00
часа на 30.06.2017 г. до 23.59 часа на 29.06.2018 г., като е приложено Досие на полица №
0306Х0307905.
От представения Протокол за ПТП № 1699133/25.03.2018 г., съставен от Кръстев-
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР се установява по делото, че на 25.03.2018 г. водачът
Х. Любомилова Х. на автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 ВН, управлявайки
същия се движи по ул.“Околовръстен път“ от кв.“Суходол“ към кв.“Банкя“ и пред храм
„Света Троица“, попада в несигнализирана и необезопасена, с остри ръбове дупка на
пътното платно. От ПТП-то се установява, че видимите щети на автомобила са - предна и
задна леви гуми. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща за съда материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото и
причинените вреди на автомобила. По делото не се обори от ответника материалната
доказателствена сила на протокола за ПТП, поради което съдът приема, че водача на
автомобил автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 ВН е попаднал в необезопасена
и несигнализирана дупка, като на автомобила при реализиране на ПТП-то видимо са
причинени вреди - предна и задна леви гуми.
От представените по делото Заявление за външен оглед от 27.03.2018 г.; Описи-
заключения по щета 10118030101872/28.03.2018 г. и 10118030101872/28.03.2018 г.; Опис на
щетите по претенция № 10118030101872/28.03.2018 г. и Калкулация-ремонт номер 0306-
100-1/10.04.2018 г. се установяват следните вреди по автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.
№ СВ 3417 ВН – гума предна лява Continental Winter Contact 215*50 R 17 95 V dot 2715 7
mm(подмяна); гума задна лява Continental Winter Contact 215*50 R 17 95 V dot 2715 7
mm(подмяна); предна лява джанта/алуминиева(ремонт); задна лява
джанта/алуминиева(ремонт) и предна броня/облицовка(боядисване).
Доказва се от представените по делото Доклад по щета №10118030101872 от
11.04.2018 г. и Преводно нареждане № П12111995/23.04.2018 г., че ищеца е заплатил на
собственика на процесното МПС Г.К.Й. сумата от 506.07 лева, представляваща стойността
на обезщетението на увреденото МПС.
Представена е по делото и Регресна покана (вх.№ СОА18-ТД26-6888/30.05.2018 г./,
ведно със Списък от 40 броя регресни покани(процесната е под №18) от ищеца, адресирана
до ответника и връчена на последния на 20.07.2021 г., видно от обратната разписка.
От изслушаното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
възприема за достоверно относно направените с него фактически изводи като обективно и
2
компетентно изготвено от вещото лице въз основа на събрания по делото доказателствен
материал се установява, че механизма на ПТП-то е следния:На 25.03.2018 г. в гр.София, на
ул.„Околовръстен път“ срещу храм „Света Троица“ в посока кръгово то на гр.Банкя е
настъпила ПТП с лек автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 ВН, който попада в
необесопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно-дупка с остри ръбове и на
МПС са причинени щети: предна и задна леви гуми(срязани) и джанти(увредени) за боя.
Вещото лице заявява, че между механизма на ПТП-то и щетите, нанесени на автомобила е
налице причинно-следствена връзка. Установява се по делото от заключението, че размера
на вредите на процесния автомобил, изчислен към датата на застрахователното събитие по
средни пазарни цени е 538 лева.
По делото е разпитан свидетеля Х. Л. Х., чиито показания съдът възприема, тъй като
същите са последователни, непротиворечиви и възпроизвеждат лични възприятия.
Свидетелят сочи, че е управлявал автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 и по ул.
„Околовръстен път“, в посока на движение от Суходол към Банкя и пред църквата(храм
„Света Троица“) е попаднал в огромна дупка(голяма и остра). Заявява, че уврежданията са
били на предна дясна гума и на задна дясна гума. Поддържа, че е валяло дъжд и нямало как
да се види дупката, тъй като всичко било покрито с вода. Твърди, че не е имало знаци.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 411, във връзка с чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във
връзка с чл. 49 от ЗЗД
За да бъде уважен така предявеният иск, следва да бъдат доказани по делото следните
материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: наличието на валиден
застрахователен договор между застрахования и ищеца като застраховател, покриващ
процесния застрахователен риск; възлагането на определена работа от ........... на друго лице
– нейни служители и работници; настъпването на вредите на МПС-то; вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и
работниците на ........... – бездействие, изразяващо се в необезопасяване и несигнализиране
на дупка на пътното платно, с която работа причинените на МПС-то вреди се намират в
причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на работата
и ищецът като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В т.
15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на
застрахователя включва и правната възможност последният да предявява искове за
реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 от ЗЗД, когато са налице основания за нея, като
макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) от
ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. чл. 213, ал. 1 от КЗ, тъй като обективираната
от законодателя воля в посочените разпоредби е една и съща.
От изложените в исковата молба фактически твърдения се установява, че ищеца е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, на които собственикът на пътя, на който е настъпило процесното ПТП –
........... е възложил да поддържат в изправност общинските пътища и носи отговорност за
3
бездействията на тези лица. Общината като признато от правото за юридическо лице (чл.
136, ал. 3 от КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля
чрез нейните органи - физически лица, но носи гаранционно-обезпечителна отговорност по
чл. 49 от ЗЗД като възложител на работата за вредите, причинени виновно от съответни
физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа, без
да е необходимо да е установено кой конкретно измежду работниците и служителите е
причинил тези вреди (в този смисъл Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС).
По делото се доказа, че при настъпване на процесното ПТП между ищеца и
увреденото лице – собственикът на автомобил „Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 е
съществувало по аргумент от чл. 399 от КЗ действително застрахователно правоотношение,
възникнало от договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“, въз основа на който
ищецът е приел да покрива за горепосочения период риска от увреждане на собственото на
застрахования МПС, противно на наведените от ответника възражения. В срока на действие
на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие – 25.03.2018 г., за което
застрахователят е бил длъжен да изплати застрахователно обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради
преминаване на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, на
застрахования автомобил са нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение. Не е спорно между страните, че пътя, на който е реализирано произшествието
е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от същия закон, а не само защото е собственик съгласно
§ 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, ........... е задължена да
осъществява дейностите по поддържането му, която е имала и задължението съобразно чл.
13 от ЗДвП да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението, което видно от показанията на свидетеля Х.
не е сторил. По делото не бе проведено и обратно доказване, т.е. че дупката се намира(ПТП-
то да е станало) на място, извън общинската пътна мрежа.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от
ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В случая
бездействието на последните по необезопасяването и необозначаването на дупката на пътя е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, поради което и
на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Предвид тези правни съображения съдът намира, че ищеца има основание за
суброгация в правата по чл. 49 от ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което отговорното лице по чл. 49 от ЗЗД дължи на застрахования. Съгласно разпоредбата на
чл.405, ал.1, във връзка с чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователното обезщетение трябва да бъде
4
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената
застрахователна сума - максималния размер на застрахованото имущество, не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от
чл. 400 от КЗ. Предвид това дължимото обезщетение следва да се прецени на база средни
пазарни към датата на ПТП-то цени без коефициент на овехтяване, тъй като в противен
случай, ако се отчита овехтяването обезщетението би било под размера на вредата и
застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в
този смисъл обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно
регламентираният му размер, поради което съдът намира за неоснователно възражението на
ответника относно размера на изплатеното обезщетение. По делото се доказа от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че размера на причинените вреди по
средни пазарни цени към деня на настъпване на събитието е в размер на 538 лева, поради
което искът е основателен до пълния предявен размер от 516.07 лева, с включени 10 лева
ликвидационни разноски, ведно с претендираната законна лихва от подаване на исковата
молба – 18.11.2022 г., до окончателното й изплащане.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно,
доколкото се твърди, че препятствието е следвало да бъде избегнато от водача и че същият
се е движил с несъобразена скорост. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие/. В конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха
каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за
съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а
това обстоятелство е в доказателствена тежест на ответника. Напротив, установи се от
свидетелските показания на свидетеля Х.(„…Влязох в дупката…Валеше дъжд и нямаше как
да се види, дупката беше много голяма.Всичко беше покрито с вода, Дупката беше голяма и
остра. След мен имаше много участници, които спукаха гума в същата дупка….), че е било
невъзможно да бъде избегната дупката. В тази връзка пълно и главно не се установява
поведение на водача на увредения автомобил, което да е допринесло за настъпване на
процесното ПТП, доколкото за него няма задължение да се съобразява с препятствия, които
не са видими, както и не се установи водачът на увредения автомобил да е управлявал
същия с превишена(скоростта е била до разрешената за населено място) или несъобразена
скорост.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
5
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В
разпоредбата на чл. 412, ал. 3 от КЗ е установен 30-дневен срок за изплащане на
задължението на ответника по процесното регресно правоотношение. В настоящият случай
ищеца доказа момента на изпадане в забава от страна на ответника, т.е. Регресната покана (
вх.№ СОА18-ТД26-6888/30.05.2018 г.), е била връчена на ответника на 30.05.2018 г. и
предвид диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 на ГПК, предявеният иск следва да
бъде уважен за цялостния размер от 157.27 лева и за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г.
По разноските
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдена сумата от 650 лева, представляваща разноски за държавна такса от 100
лева, възнаграждение на вещо лице от 400 лева, възнаграждение на свидетел от 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
По изложените съображения, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА .......... община, с адрес: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати на ЗАД
„Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа” №2, на основание чл.411, във връзка с чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, във връзка с чл. 49
от ЗЗД, сумата 516.07 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застрахователна преписка по щета 10118030101872 за вреди причинени на автомобил
„Мерцедес CLK 200“, с рег.№ СВ 3417 ВН при настъпило на 25.03.2018 г. в гр.София,
поради необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, заедно със законната
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба- 18.11.2022 г. до окончателното й
плащане, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 157.27 лева, представляваща мораторна
лихва и за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата 650 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6