№ 42247
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110157584 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. К. Г., ЕГН
**********, чрез адв. Й. Л.-П., против “Институт за стратегии и анализи” ЕООД, ЕИК ***, с
която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е постъпил в срок
отговор от ответника.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да се
произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени искания на
страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими,
необходими и следва да се допусне събирането им.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с копие от
подадената до полицията и прокуратурата жалба от ищеца във връзка с получаваните от
последния заплахи за живота, здравето му и телесната му неприкосновеност, както и
материалите, събрани към момента по така образувана преписка, следва да бъде уважено,
доколкото касае релевантни за спора факти.
Произнасянето по направеното от ищеца доказателствено искане за събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели при режим на призоваване
следва да бъде отложено за първото по делото открито съдебно заседание, като се даде
възможност на ищеца да посочи три имена и адрес на призоваване на свидетелите.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в исковата
молба твърдения, страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да уредят
1
спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и
проектът за доклад, по който страните могат да вземат становище в първото по делото
съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение след представяне на
доказателство за внесена държавна такса в размер на пет лева и проект за съдебно
удостоверение.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на трима свидетели при
режим на призоваване, като УКАЗВА на ищеца на основание чл. 101, ал. 1 ГПК най-късно в
първото по делото съдебно заседание да посочи съгласно изискването на чл. 156, ал. 2 ГПК,
три имена и адрес на призоваване на свидетелите. При неотстраняване на нередовностите в
указания срок, посоченото процесуално действие във връзка с направеното от ищеца
доказателствено искане ще се смята за неизвършено съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.11.2024 г. от 11.30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът Г. К. Г. твърди в исковата молба, че на 29.07.2023 г. в 09:15 часа на
електронния новинарски сайт на ответника – https://epicenter.bg/ била публикувана статия
със заглавие “Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в С.З. (ДОПЪЛНЕНА)”.
2
Твърди, че статията е разгледана и отворена от 23 938 лица, като поддържа, че в нея се
съдържат редица неверни факти и твърдения, обективната истина е изопачена и не е
отразена реално цялостната ситуация. Твърди, че езикът на статията е враждебен и
арогантен, неотговарящ на журналистическите практики, тъй като е наситен с обидни,
клеветнически и ругателни изразни средства, засягащи авторитета на ищеца и имащи за
единствена цел накърняване честта и доброто му име. Твърди, че се запознал с процесната
статия още в деня на публикуването й, като същата и понастоящем може да бъде открита на
електронен адрес: https://www.epicenter.bg/article/Eto-koy-e-nasilnikat-obezobrazil-18-
godishnata-v-Stara-Zagora/322065/3/0?
fbclid=IwAR2qdM564V4Q2Uz3ninOvCdOVRIJ8_gY9xpNECLuT5qeAbZMAFAjMz__gfM.
Навежда твърдения, че е представен в изключително негативна и отрицателна светлина, за
което свидетелства заглавието на самата статия, където е квалифициран като “насилник” и е
посочено следното: “Стана ясно кой е мъжът, обезобразил 18-годишната си приятелка с
макетно ножче и обръсна главата й”. Поддържа, че въпреки краткото съдържание, статията е
видимо богата на обидни изрази, нападки и квалификации, които по своето значение и
етимология, както и в цялостния контекст на написаното, преследвайки журналистическа
сензация, поругават законово защитени права на ищеца – добро име, достойнство, авторитет,
самоуважение и репутация. Излага, че от неверните факти и оценъчни твърдения се
почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да се страхува да излиза
от дома си и за живота си поради непрекъснати и нестихващи нападки и заплахи от
различни лица в социалните мрежи и по телефона. Твърди да е заплашван със саморазправа,
причиняване на телесни повреди и дори убийство, за което е сезирал компетентните органи.
Поддържа, че поради нестихващите и до днес заплахи, посетил клиничен психолог, като
съгласно заключението ищецът е изпитал осезаемо чувство за опасност и страх,
психическото му състояние се е трансформирало и се е превърнал в лабилен, емоционално
неустойчив, дезадаптивен, страхово напрегнат и тревожен индивид, имащ проблеми със
съня. Твърди още, че има постоянни оплаквания от главоболие, понижено настроение,
понижено самочувствие и самооценка, изпитва чувство на несигурност и застрашеност.
Твърди повишена сензитивност и раздразнителност. Излага също, че изпитва страх и
притеснение от загуба на работата си и от евентуално започване на наказателно преследване
срещу него. Твърди, че случилото се довело до отдръпване на голяма част от колегите му,
като работната среда станала неблагоприятна и напрегната, което допълнително го
депресирало и влияело негативно върху неговите самооценка, авторитет и репутация.
В исковата молба ищецът твърди, че статията предизвикала сериозен дискомфорт и
неприятни усещания за него и семейството му, отразила се особено негативно върху
социалните му контакти и приятелското му обкръжение, което изцяло се отдръпнало от него,
но най-вече върху връзката с годеницата му, която поискала разваляне на годежа. Твърди, че
се почувствал дълбоко унизен и посрамен. Поддържа, че злепоставянето му пред толкова
многобройна читателска аудитория е рефлектирало неблагоприятно върху неговата
душевност и вътрешния му емоционален свят, тъй като е представен пред обществото като
3
жесток, извратен, вулгарен, безпощаден садист, лице, което не зачита ничий авторитет,
безмилостен и нечовечен. Счита, че квалификациите са употребени с пряк умисъл, с цел
личността му да бъде унизена, опозорена и омерзена. Поддържа, че авторът на публикацията
е изложил твърдения, дълбоко унизителни за честта и достойнството му, а издателят не е
упражнил надзорните си функции, като по този начин е позволил статията да бъде издадена
и да достигне до многолюдна аудитория. Излага, че впоследствие, след установяване на
предполагаемия извършител на деянието, част от съдържанието на статията е подменено,
като името на ищеца Г. Г. е заменено с Г.Н.Г.. Поддържа, че заглавието и съдържанието на
статията съдържат обидни и клеветнически твърдения. Твърди, че авторът на статията,
въпреки че е имал възможност да провери достоверността на информацията, касаеща
извършителя на деянието, и да подбере различни думи и реплики, с които да избегне
засягане личността на ищеца, не го е сторил. Ето защо счита, че не са спазени добрите
журналистически практики и следва да се ангажира отговорността на медията. Поддържа, че
твърденията в статията са му причинили емоционални страдания, изразяващи се в
притеснение и чувство за заплаха за живота, имуществото и телесната му неприкосновеност.
Твърди още, че заглавието на статията е клеветническо и провокативно, а авторът й не е
действал добросъвестно, като не е проверил информацията надлежно и в цялост. Поддържа,
че използваните изразни средства засягат личността му в тесен смисъл, същността му като
човек, надхвърлят необходимото за изразяване на негативно мнение, противоречат на
добрия тон и нарушават репутацията му. Счита, че в случая предвид особено уязвителния,
оскърбителен и унизителен характер на отправените оценки, при преценка баланса между
обществен и личен интерес, защита заслужава личният му интерес. Твърди, че издателят на
печатното произведение, чрез своите длъжностни лица, определя характера и съдържанието
на публикуваните материали и носи отговорност за верността на изнесената информация, в
качеството си на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни
материали. Цитира практика на ЕСПЧ в подкрепа на аргументираната теза. Твърди още, че
цялостният характер на статията също допринася за изграждане на мнение, че авторът е
направил оценка и собствен анализ на извършеното зверство, приписано за деяние на
ищеца. Счита, че твърдението в самото съдържание на статията “Стана ясно кой е мъжът,
обезобразил 18-годишната си приятелка с макетно ножче и обръсна главата й” безспорно е
фактическо твърдение, характеризиращо се като клевета. Поддържа, че с това поведение са
нарушени основни принципи на журналистическата етика, направено е клеветническо и
невярно твърдение с единствена цел да предизвика негативни реакции в аудиторията,
съответно да се подсили въздействието на материала. Излага, че именно тези твърдения в
статията и заглавието обуславят отговорността на ответника за непозволено увреждане.
Счита, че твърденията в статията, преценени в съвкупност, представляват клевета за
извършено от ищеца престъпление срещу личността на лицето Д.М. - чл. 129 НК.
Твърди да е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания в причинно-
следствена връзка с публикацията. Твърди, че не можел да спи, да се храни, срамувал се от
колеги, приятели, близки и роднини, репутацията му на спортист и достоен човек била
съсипана. Навежда твърдения, че няколко пъти е причакван пред дома си и заплашван със
4
смърт и саморазправа, което всява силен страх у него както за неговата сигурност, така и за
тази на близките му. Претърпените неимуществени вреди оценява на общо 10 000,00 лева,
като претендира и законна лихва, считано от 29.07.2023 г. /датата на увреждането/ до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
2. Ответникът “Институт за стратегии и анализи” ЕООД не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК). По делото не са
изложени твърдения за факти, които са общоизвестни или служебно известни, които също не
подлежат на доказване.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, е необходимо при
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи по делото наличието на: 1)
правоотношение по възлагане на работа; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическо лице – пряк изпълнител на работата (в случая работник или служител на
ответника) с необходимите елементи (деяние, вреди - в случая неимуществени, както и
техния размер, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и вина); 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС №
9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Ищецът сочи доказателства за правнорелевантните факти.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6