№ 33
гр. Пещера, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20255240200091 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН", ЕИК:
*********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано от
управителя Сунай Караасан, чрез пълномощника адв. С. К. от Адвокатска
колегия - Хасково, против Наказателно постановление № 33-
0000190/03.06.2025 г., издадено от Началник ОО „Автомобилна
администрация“ Пазарджик, с което за нарушение на чл. 33, § 1, изр. 1, предл.
2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАП на
жалбоподателя ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН" е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лв.
В жалбата бланкетно се твърди, че издаденото НП е неправилно,
незаконосъобразно и съставено в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, като е формулирано искане за
отмяната му.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. С. К., надлежно упълномощен да го представлява. В
съдебните прения пълномощникът развива подробни съображения за отмяна
на НП, като акцентира, че съставения АУАН е подписан от лице, което няма
1
представителна власт, както и че единният граждански номер на управителя е
сгрешен в издаденото НП. На следващо място излага твърдения, че
описанието на нарушението е неясно, като по същество моли за отмяна на
атакуваното НП и претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. По делото не е представено писмено становище по същество,
като единствено със съпроводителното писмо, с което въззивната жалба и
преписката е изпратена в съда, е посочено, че НП е съобразено с материално-
правните и процесуалноправните правила с искане същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2025 г. около 12:30 часа въз основа на Заповед № РД-01-
186/27.02.2025 г. и известие рег. № 14-187/18.02.2025 г., в офиса на дружество
ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“, притежаващо лиценз за извършване на
международен превоз на товари ЕО № 3930/01.01.2017 г., находящ се в гр.
Пещера на ул. „Михаил Такев“ № 2А, била извършена комплексна проверка
от свидетелите К. Р. на длъжност „инспектор“ в ОО "АА" Благоевград и Г. Г. –
„старши инспектор“ в ОО "АА" Благоевград.
Проверката обхващала периода от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. В хода на
проверката, въз основа на представените документи, в това число и разпечатка
от карта на водача А.Д. № 0000000044675002, било установено, че на
31.07.2024 в 06:00 часа г. водачът А.Д. при поставяне на дигиталната карта на
водач в дигиталния тахограф, монтиран в МПС с рег. № РА 4067 КР, не е въвел
ръчно данните на почивка, друга работа или разположение за периода от 10:10
часа на 20.07.2024 г. до 06:00 часа.
С оглед констатациите от извършената проверка е формиран изводът, че на
31.07.2024 г. в гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А превозвачът не е
извършил редовни проверки по отношение спазване изискванията на
Регламент /ЕО/ № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета.
Съгласно тези констатации свидетелят по делото К. Б. Р. в присъствието на
свидетеля Г. С. Г., съставила на дружеството ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ
КАРААСАН“ АУАН със сериен номер 349001 на 18.03.2025 г. в присъствието
2
на представляващия дружеството - Н.А.П. в качеството му на пълномощник,
упълномощен от законния представител на дружеството – Сунай Мустафа
Караасан. Същият подписал акта без възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 33, § 1 изр. 1, предл. 2
от Регламент № 165/2014 г. на Европейския парламент и Съвета и на
основание чл. 104, ал. 5 от ЗАП била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000,00 лв.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели – К.
Б. Р. и Г. С. Г. - служители от ОО „АА‘ - Благоевград. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите Р. и Г., тъй като същите са обективни и
достоверни, взаимно обусловени и логически свързани, като по недвусмислен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Показанията на
свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и от тези, изискани и представени в
съдебно заседание, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следните
съображения:
При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, което е довело до опорочаване на административно-
наказателното производство, както и до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
С обжалваното НП и съставения АУАН отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 33 § 1 изр. 1, предл. 2 от Регламент №
165/2014 г. на Европейския парламент и Съвета, който гласи следното:
3
„Транспортните предприятия са длъжни да осигурят на техните водачи
подходящо обучение и инструктаж относно правилното функциониране както
на дигиталните, така и на аналоговите тахографи; те провеждат редовни
проверки, за да се уверят, че техните водачи използват правилно тахографите
и не предоставят на техните водачи никакви преки или непреки стимули,
които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи.“.
Тоест, на превозвача е вменено като нарушение това, че не е извършвал
редовни проверки по отношение спазването на изискванията на Регламент
(ЕО) № 165/2014 г., за да се увери че водачите правилно използват
тахографите монтирани на МПС, с които се извършват превозите на товари.
Същевременно в словесното описание на нарушението в съставения АУАН и
издаденото НП липсват изложени каквито и да е факти и обстоятелства, които
да сочат, че превозвачът е предоставял на своите водачи преки или непреки
стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи.
Освен това нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили
кое конкретно изискване на Регламент ЕО № 165/2014 г. не е спазил водачът
А.Д.. Посочено е единствено, че на 31.07.2024 г. в 06:00 часа г. водачът А.Д.
при поставяне на дигиталната карта на водач в дигиталния тахограф, монтиран
в МПС с рег. № РА 4067 КР, не е въвел ръчно данните на почивка, друга
работа или разположение за периода от 10:10 часа на 20.07.2024 г. до 06:00
часа. Както правилно е възразил пълномощникът на въззивника, наказващият
орган действително не е посочил крайната дата на периода, за който водачът
А.Д. е трябвало да въведе ръчно данните на почивка, друга работа или
разположение, което от своя страна внася неяснота във фактическата рамка на
обвинението. Още повече, че именно крайната дата на този период – така,
както е посочена в АУАН – 31.07.2024 г. е определена и за дата на извършване
на нарушението. В тази връзка възниква неяснота и по отношение на това кога
е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Видно от словесното
описание на нарушението и в АУАН, и в НП, е че прието, че на 31.07.2024 г.
превозвачът не е извършил редовни проверки, за да се увери, че водачът А.Д.
спазва изискванията на Регламент ЕО № 165/2014 г. Самата формулировка на
задължението на превозвача – „да извършва редовни проверки“ касае една
продължителна дейност, осъществявана през определен период от време, а не
еднократно действие, свързано с конкретно установеното нарушение от
4
страна на конкретен водач, което в процесния случай е прието за извършено на
31.07.2024 г.
Не става ясно поради каква причина наказващият орган е приел, че
именно на 31.07.2024 г. превозвачът не е осъществил тези редовни проверки,
които му се вменяват с Регламент № 561/2006 г. В разпита си пред съда свид. Р.
заяви, че е приела за дата на нарушението – 31.07.2024 г. – датата, на която е
извършен превозът, като посочи, че в този момент превозвачът, макар да няма
такова задължение, е имал възможност да извърши проверка дали е спазен
процесният регламент. От своя страна свид. Г. заяви пред съда, че според него
нарушението на превозвача се изразява в неговото бездействие, че в определен
период от време – от 10.03.2024 г. до 30.09.2024 г. (периодът на проверката) не
е извършвал дължимите редовни проверки. Съдът намира за правилно
становището, изразено от свид. Г., но същият не е действал в качеството на
актосъставител и съответно в акта е отразена като дата на нарушението
датата, на която свид. Р. е приела, че същото е осъществено.
Освен това, за да има необходимост от извършване на редовни проверки в
работата на водачите, следва да бъдат установени поне две или повече
нарушения на трудовата дисциплина от тяхна страна, т.е. да е констатирана
системност на неизпълнение на техните задължения по спазване на
изискванията на Регламент ЕО № 165/2014 г. В този смисъл бяха показанията
на свид. Р. и Глинджурска, които заявиха пред съда, че за да приемат, че
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, са констатирали, че
освен посоченото в АУАН са били налице и други подобни нарушения от
страна на водача А.Д. При това положение за съда буди недоумение защо
същите не са описани в съставения от свид. Р. АУАН, за да може да се приеме,
че превозвачът действително не е изпълнил задължението си да извършва
редовни проверки на водачите.
Настоящият съдебен състав намира, че посочените неясноти по
отношение на описанието на деянието от фактическа страна съществено
нарушават правото на защита на санкционираното лице до степен същото да
не може да разбере за извършването на какво точно нарушение е ангажирана
отговорността му.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че наказващият орган не е
определил и съответно приложил правилната санкционна норма,
5
съответстваща на посоченото от него нарушение. АНО е санкционирал
превозвачът на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАП, съгласно който на превозвач
или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които
не са осигурили на водача необходимата информация съгласно Регламент (ЕС)
№ 165/2014, Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, се налага имуществена
санкция 1000 лв. Същевременно нарушението, което е вменено на превозвача,
е за това, че не е извършвал редовни проверки, а не за това, че не е осигурил на
водача необходимата информация съгласно посочения регламент.
Констатираното несъответствие между вмененото нарушение и приложената
санкционна норма, въз основа на която е индивидуализирано наказанието,
наложено на жалбоподателя, представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила.
От изложеното дотук следва изводът, че в процесното НП липсва пълно и
конкретно описание на онези съставомерни фактически елементи на
вмененото на жалбоподателя деяние и обстоятелствата, при които е
извършено, от които да се направи безспорен и категоричен извод за
извършено от обективна и субективна страна административно нарушение,
като не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателят. По
този начин е допуснато съществено нарушение относно задължителното и
минимално необходимото съдържание, което засяга правата на
жалбоподателя, така че последният да не може да разбере в какво точно се
изразява поведението му и какво не е изпълнил, както и да упражни в пълнота
правото си на защита, включително и да ангажира и да иска да се съберат
доказателства.
При очертаване на фактическата рамка на обвинението приложение
намират и задължителните указания на ППВС 1/1953, според които всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми, като този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
В Решение № 61 от 11.02.2010 г. на АдмС - Пазарджик по к. н. а. x. д. №
25/2010 г., е посочено, че липсата на описание на обстоятелствата, при които е
6
извършено нарушението и точната му индивидуализация не дават възможност
да се установи извършен ли е състава на нарушението, а така също, води до
нарушаване правото на защита на нарушителя. Недопустимо е едва при
разглеждане на делото пред съдебната инстанция наказващият орган да
конкретизира обстоятелствата, въз основа на които е било наложено
наказание. Все в този смисъл са и Решение № 187 от 22.03.2018 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 216/2018 г. и Решение № 776 от 9.10.2020 г. на
АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 469/2020 г.
Съгласно Решение № 481 от 20.07.2018 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н.
д. № 573/2018 г., нарушаването на изискванията на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съставлява съществено нарушение на процесуалните
правила, накърняващо в твърде значителна степен правото на защита на
лицето в административния процес, поради което постановеното в тези
условия наказателно постановление, без съмнение следва да бъде отменено
изцяло.
Ненадлежното индивидуализиране на релевантните фактически
обстоятелства в АУАН и НП винаги накърнява правото на санкционираното
лице да разбере какво е повдигнатото му обвинение, доколкото правото му на
защита е не само срещу правната квалификация, но и срещу обуславящите я
фактически положения. Наред с това АНО не е приложил и съответстващата
на приетото от него за извършено нарушение санкционна норма. При това
положение за съда не остава друго, освен да отмени обжалваното НП като
незаконосъобразно, поради издаването му в нарушение на императивните
разпоредби на ЗАНН.
Доколкото посочените пороци на атакуваното НП сами по себе си са
основание за отмяна на същото, то съдът счита, че не следва да разглежда
подробно останалите възражения, релевирани от процесуалния представител
на жалбоподателя. Само за пълнота на изложението настоящият съдебен
състав намира да посочи, че сочените от пълномощника на жалбоподателя
нарушения, свързани с връчването на АУАН на пълномощник на дружеството
и сгрешеното ЕГН на представляващия ЕТ „ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“
в НП сами по себе си не опорочават административно-наказателното
производство. От приложеното към преписката пълномощно (л. 7 от АНД
1021/2025 г. по описа на РС – Пазарджик), с което Николай Панайотов се е
7
легитимирал като пълномощник на дружеството, се установява, че същият е
бил надлежно упълномощен от законния представител на ЕТ „ДОАН - 69-
СУНАЙ КАРААСАН“ – Сунай Караасан да представлява едноличния
търговец пред всички областни отдели на ИА „АА“ вкл. и с право да
подписва, каквото е необходимо. От това следва, че Николай Панайотов е
разполагал с представителната власт да приеме и подпише от името на
търговеца процесния АУАН, в който надлежно е удостоверено, че се предявява
на пълномощник на нарушителя. В този смисъл възражението на адв. К. за
допуснато нарушение се явява напълно неоснователно. Освен това
допуснатата грешка при изписване на ЕГН на законния представител на ЕТ
„ДОАН - 69-СУНАЙ КАРААСАН“ – Сунай Караасан в издаденото НП също
не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
в случая санкциониран е едноличният търговец, а не физическото лице, като
едноличният търговец е надлежно индивидуализиран чрез посочване на
наименование, адрес и представител, като дори не е било необходимо в НП да
се вписва единния граждански номер на физическото лице. Изложеното е
единствено в отговор на възраженията на пълномощника н дружеството и по
никакъв начин не променя формирания от съда извод за незаконосъобразност
на издаденото НП.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
143, ал. 1 от АПК, право на разноски има жалбоподателят, който своевременно
– в жалбата чрез процесуалния си представител, е направило искане за
присъждането им. От съдържанието на приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 29.08.2025 г. се установява, че договореното
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. страните са уговорили да бъде
заплатено по банков път. Същевременно по делото не да представени
доказателства така уговореното възнаграждение действително да е заплатено,
поради което и по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същото не следва да се присъжда. В
представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските се
претендира и сумата от 200,00 лв. за пътни разходи, за която първо не става
ясно кой е извършил тези разходи – дружеството или пълномощника, като в
случай, че са извършени от пълномощника, то не е посочено дали изобщо са
били заплатени от жалбоподателя и по какъв начин, поради което също не
8
следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-0000190/03.06.2025 г.,
издадено от Началник ОО „Автомобилна администрация“ Пазарджик, с което
за нарушение на чл. 33, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. и
на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАвП на жалбоподателя ЕТ "ДОАН - 69-СУНАЙ
КАРААСАН", с адрес: гр. Пещера, ул. „Михаил Такев“ № 2А, представлявано
от управителя Сунай Мустафа Караасан, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9