Решение по НАХД №710/2025 на Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Търговище, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОДОР ИВ. Д.
при участието на секретаря Бл. Д. П.
в присъствието на прокурора Л. Вл. И.
като разгледа докладваното от ТОДОР ИВ. Д. Административно наказателно
дело № 20253530200710 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия П. А. Д., роден на *******************,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 23.12.2024 г. в гр. Търговище, в
сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР - Търговище, потвърдил неистина, че е
установил обичайното си пребиваване по смисъла на &6 т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена
декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на
власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за
удостоверяване истинността на това обстоятелство - престъпление по чл. 313,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА обвиняемия П. А. Д. със снета по горе самоличност да
заплати по сметка на ОДМВР - Търговище сумата от 341,56 лева,
представляваща разноски направени в досъдебната фаза на процеса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен
срок от днес, пред Окръжен съд - Търговище.
1

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________

2

МОТИВИ към Решение рег.№ 137/02.10.2025 г. постановено по АНД №
710/25 г. по описа на Районен съд - Търговище.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК.
Постъпило е постановление от 02.09.2025 г. на прокурора по реда на
чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 31/2025 г. по описа
на РУ - гр.Търговище – П. Д. от гр.Попово, да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като му
се наложи административно наказание.
В съдебно заседание представител на РП – Търговище поддържа
предложението, пледира за налагане на наказание в минимален размер.
Обвиняемият се признава за виновен. В с.з. не се явява. Неговият
защитник не оспорва обвинението, пледира за минимално наказание.
При преценка на събраните по делото доказателства по ДП № 31/2025
г. по описа на РУ - гр.Търговище, и в рамките на фактическите положения,
посочени в постановлението, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
І. От фактическа страна.
ДП № 31/2025 г. по описа на ОД на МВР - Търговище е водено срещу
П. А. Д., ЕГН **********, от гр. Попово, за престъпление по чл. 313, ал. НК.
В хода на проведеното разследване е установено следното:
Обвиняемият П. А. Д. е роден в гр. Попово, но от м. януари 2024 г.
пребивавал постоянно в Кралство Белгия.
Като български гражданин обвиняемият притежавал българско
гражданство и българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/, срокът на което изтичал и той решил да го поднови.
Българско СУМПС обаче съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ може да бъде издадено само на лица, „които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във виеше
училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по
Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален
колеж в страната не по-малко от 6 месеца“.
Така на 23.12.2024 г. обв. П. А. Д. отишъл в сектор „Пътна полиция“ на
ОДМВР - Търговище, за да подаде необходимите документи за издаване на
СУМПС. Там служителката в звеното М. Г. приела и обработила документите
и му било обяснено, че за да му бъде издадено българско СУМПС е
необходимо обичайното му пребиваване да е в България и че съгласно &6 т. 46
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайното пребиваване в
Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече
от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
1

които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където живее. За
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различна място от
личните му връзки и което в следствие на това последователно пребивава на
различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването
на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена
държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност.
Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна
на обичайно пребиваване“.
Обвиняемият собственоръчно попълнил и подал Декларация по чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП, с която независимо че живеел в Австрия декларирал, че е
установил обичайното си пребиваване в България.
Гоеизложената фактическа обстановка се доказа от показанията на
свидетелите, обясненията на обвиняемият, заключението на експертизата и
останалите писмени доказателства по делото.
По така описания начин на 23.12.2024 г. в гр. Търговище, в сектор
„Пътна полиция“ на ОДМВР - Търговище, обвиняемият П. А. Д. потвърдил
неистина - че е установил обичайното си пребиваване по смисъла на &6 т. 46
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена
декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на
власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР за
удостоверяване истинността на това обстоятелство, с което от обективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл от обвиняемия - обвиняемият от началото на 2024 г. живеел в
Белгия и знаел, че не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в
България, но въпреки това декларирал обратното - че е пребивавал в България.
Наказанието, което се предвижда за това престъпление е до 3 години
лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева. Обвиняемият не е
осъждан, и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК. От престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди.
От гореизложеното се установява, че в случая са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК. Съгласно разпоредбата на
чл.78а, ал. 1, б.„а” от НК при престъпленията, извършени умишлено деецът
може да бъде освободен от наказателна отговорност по този ред ако за
престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или
друго по-леко наказание. Извън това, налице са и останалите условия за
приложението на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма, раздел IV от Наказателния кодекс. Няма
причинени имуществени вреди, съставомерна последица от деянието, които
да подлежат на възстановяване.
2

С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид
императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК съдът след
като призна обвиняемият за виновен по повдигнатото обвинение, го освободи
от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“
в размер на 1000 лв. Като смекчаващи обстоятелства съдът прие
самопризнанието на обвиняемият и съдействието за разкриване на
обективната истина. Съдът прие, че наказанието следва да бъде в минимален
размер, тъй като минимума в закона е достатъчен по размер да мотивира
обвиняемият към спазване на Закона, а и размера е съобразен с имотното
състояние на обвиняемият, с тежестта и обществената опасност на деянието и
дееца. Съдът не установи отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди обвиняемият да заплати по
сметка на ОДМВР – Търговище разноските направени на досъдебното
производство за експертиза.
Водим от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с
чл.78а от НК, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
3

Номер на акта:	137
Дата:	2 октомври 2025 г. (в сила от 18 октомври 2025 г.)
Съдия:	Тодор Иванов Димитров

Дело:	20253530200710
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 септември 2025 г.

Решение по НАХД №710/2025 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите