Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 446 29.04.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и
шести април две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 586 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и е образувано по повод жалбата на
Е.С.Х., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., с ЛНЧ: **********, с
настоящ адрес: ***, представляван от пълномощника адв. Д.Г.О. ***, против
решение № УПБ-10/10.02.2023 г., издадено от Д.Попова- интервюиращ орган в
Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.
В жалбата са развити доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния
закон и съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В нея се
сочи, че представените от жалобподателя доказателства във връзка с провеждана в
Руската федерация мобилизация са игнорирани от интервюиращия орган, в нарушение
на чл.75, ал. 2 от ЗУБ. Твърди се, че с уведомления от 07.10 и 09.10.2022 г.
същият е редовно уведомен от Обединения военен комисариат в Хорошевски район на
град Москва за провеждана частична мобилизация и усилено е издирван в
качеството му на подлежащо на мобилизация лице. Изложено е, че по отношение на
жалбоподателя съществуват основателни опасения от преследване, които са от
категорията на чл.8, ал.5, т. 5 от ЗУБ, тъй като органът на държавната власт се
обръща към него, използвайки удебелен текст, като го уведомява за конкретната
административна и наказателна отговорност при отклонение от мобилизация. Наред
с това се сочи, че решението е издадено при допуснато съществено нарушение на
процесуални правила, изразено в липса на мотиви. В тази връзка е отбелязано, че
представената от жалбоподателя информация напълно е игнорирана от интервюиращия
орган, а формираните от последния изводи не кореспондират с приетата фактическа
обстановка и са в противоречие с данните от представените уведомления.
Отбелязано е също, че изводите на органа противоречат на данните за издаден от президента
на РФ указ за частична мобилизация на над 300 000 запасняци, на данните от справка
с вх. № МД-796/02.12.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС и
на цитирана в решението информация от правозащитната организация „Майки на
войници от Санкт Петербург“. Твърди се, че жалбоподателят е политически
ангажиран- член на политическа партия „Яблоко“ от 12 години, участвал е на
избори като застъпник, събирал е подписи за политически кандидат, вземал е
участие и в митинги и демонстрации. Оспорват се изводите на интервюиращия
орган, че няма опасност жалбоподателят да бъде мобилизиран, поради приключилата
мобилизация, като се сочи, че редът, по който тя е въведена- с Указ на
президента на РФ, изисква да бъде прекратена отново с нормативен акт, издаден
от същия държавен орган, а такъв не е издаден и според сведенията, постъпващи
от Русия, тя продължава да се извършва скрито, в райони, отдалечени от големите
населени места. Цитирани са публикации в медии относно последиците за лицата,
отклонили се от мобилизация. Във връзка с изводите на интервюиращия орган, че
молбата за международна закрила не е подадена в разумен срок, се сочи, че тя е
подадена един месец след пристигане на жалбоподателя в Република България, като
в този период е търсена квалифицирана юридическа помощ и са събирани нужните за
това производство документи.
На следващо място се сочи в жалбата, че не
са налице хипотезите на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, тъй като търсещото закрила
лице не се е позовало на основание извън предмета на ЗУБ и не е споделило други
мотиви за напускане на страната си, освен посочените по време на интервюто-
несъгласие с провежданата военна агресия на РФ срещу Украйна и реална заплаха
да бъде мобилизиран и да бъде изпратен за да участва на война, която той
осъжда. Твърди се, че липсват други възможни причини за привидно търсене на
международна закрила- желание за промяна, приключение, икономически, семейни
или други причини от личен характер, а изложените такива са основателни, поради
източника и характера на заплахата- държавната администрация и съдебната
система, действащи въз основа на нормативната уредба, репресивна по своя
характер и отнасяща се до неограничен кръг от лица, и няма значение дали по
отношение на точно този член на групата вече са предприети репресивни мерки.
Според жалбоподателя, решението за отхвърляне на молбата за международна закрила
не е съобразено и с правилото на § 171, изр. 3 от Наръчника по процедури и
критерии за определяне на статут на бежанец, като в тази връзка се сочи в
жалбата, че военните действия в Украйна са осъдени от международната общност с Резолюция
на Общото събрание на ООН от 24.02.2023 г., Резолюция на Европейският парламент
от 23.11.2022 г., заповед за арест на руския президент В.Путин, издаден от
Международният наказателен съд в Хага. По същество се иска отмяна на решението.
В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Твърди, че с изменение от 14
април 2023 г. е възприет още един дискриминационен подход по отношение на
лицата, отклоняващи се от мобилизация- лишаване от правоуправление; лишаване от
право да напуска пределите на страната; лишаване от правото да регистрира
търговски дружества; лишаване от правото да извършва икономическа дейност. Ангажира
доказателства. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на
интервюиращия орган за ново разглеждане, с указания по тълкуване и прилагане на
закона.
Ответникът не изпраща представител в
съдебното заседание, редовно уведомен. Представя административната преписка и
допълнителни доказателства. С писмена молба заявява становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че оспорваното решение е издадено
от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби,
след детайлно и персонално обследване на обстоятелствата по случая. Отбелязва,
че няма данни животът на жалбоподателя да е бил в опасност и спрямо него да са
предприемани каквито и да било действия, предизвикащи основателни опасения от
преследване или опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. Счита, че
решението е издадено в резултат на задълбочен анализ на всички установени факти,
а опасенията на търсещото закрила лица са абстрактни и необосновани. В тази
връзка сочи, че кандидатът е напуснал доброволно Русия и дори да е бил търсен
от властите в страната във връзка с обявената частична мобилизация, това не
означава, че ще бъде принуждаван да воюва в Украйна. Позовава се на актуална
справка с вх. № ЦУ- 361/10.04.2023 г. на Дирекция „Международна дейност“ в ДАБ
за положението в Руска федерация, според която: 1) вместо да набират войски
чрез обща мобилизация, руските наборни служби засилват усилията си за
привличане на професионални войници и, макар да се свързват директно с
компаниите със списък на служителите, които призовават, те не принуждават
никого да подписва договор за служба в армията; 2) от самото начало на
инвазията в Украйна руските власти отхвърлят твърденията, че планират въвеждане
на военно положение след нахлуването в съседната страна или че ще спират мъже в
годна за изпълнение на военна служба възраст да напускат Русия; 3) няма скрита
мобилизация в смисъл на принудително призоваване за участие в бойни действия в
Украйна; 4) възможността за втора вълна на мобилизация в Русия не се обсъжда в
Кремъл, според изявление на говорителя на руския президент Дмитрий Песков; на 28
октомври 2022 г. руският министър на отбраната Сергей Шойгу докладва на
президента В.Путин за приключването на частичната мобилизация в Русия, започнала
на 21 септември, като призованите наброяват 300 000 души и не се предвиждат
допълнителни задачи във връзка с частичната мобилизация. Въз основа на горните
данни ответникът счита, че за търсещия закрила руски гражданин няма опасност да
бъде мобилизиран при завръщане в Руска федерация, още повече, че според
твърденията му не е търсен от властите в Руската федерация след 14.10.2023 г.
до настоящия момент. Напуснал е доброволно страната, необезпокояван, а
твърденията, че ще бъде принудително изпратен да воюва, са само негови
предположения, които са необосновани и недоказани. На следващо място в становището
се сочи, че жалбоподателят не представя призовката, за която твърди, че е
получена от неговата сестра на 26.09.2022 г., въпреки че пак по негови
твърдения на 21.12.2022 г. е получил от майка си, когато пристигнала в
Република България, всички документи, с които разполага. Счита, че уведомленията
не са връчени редовно, по законоустановения ред, като отбелязва, че в тях
липсват имена и подпис на получателя. Наред с това сочи, че уведомленията
датират от 07.10 и 09.10.2022 г., като няма данни за получени по-късно други
такива. Отбелязва също, че срещу жалбоподателя няма образувано наказателно
производство, няма данни да е обявен за общодържавно издирване, към настоящия
момент не се установява да се е отклонил от мобилизация, поради което и не е
налице релевантно по Закона за убежището и бежанците преследване от страна на
властите в Руска федерация. В допълнение отбелязва, че жалбоподателят не е имал
проблеми, не е бил арестуван и осъждан от властите на Руската федерация, не е
имал проблеми на етническа или религиозна основа. Напуснал е Руската федерация
легално, с паспорт, необезпокояван от никого. Относно основанията за
предоставяне на хуманитарна закрила е посочено в становището, че за
жалбоподателя няма реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9,
ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. Не е заявил срещу него да е
имало наказателно преследване за престъпление, за което националният закон
предвижда смъртно наказание, или да е осъден на смърт; не е бил принуден да
напусне Руска федерация, поради реална опасност от тежки посегателства по
смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците, нивото на
общо насилие в Руска федерация не може да се окачестви като изключително; не се
установяват сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на
основание присъствието на територията на държавата си по произход, той би бил
изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне
на хуманитарен статут. Липсват и предпоставките за предоставяне на статут по
чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на
семейството му да има предоставен статут в Република България, и в молбата не
са обосновани други причини от хуманитарен характер. По същество се иска от
съда да отхвърли жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира следното:
Жалбоподателят Е.С.Х. депозирал в Първо РУ
на ОДМВР- Бургас молба с вх. № 131000-13040 от 19.12.2022 г. за предоставяне на
закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, изпратена по компетентност
на Държавната агенция за бежанците при МС. На 24.01.2023 г. били връчени на Х.
указания с рег. № УП 3306 относно процедурата, която ще се следва, правата и
задълженията му в производството, и било проведено интервю
в условията на
ускорено производство, за което бил съставен протокол (на л. 118 и сл. от
делото).
Пред интервюиращия орган Х. декларирал, че
е напуснал гр. Москва на 24.09.2022 г. с автомобил, заедно със своя брат и
тъщата на последния. През нощта на 25 срещу 26.09.2022 г. преминали границата с
Казахстан, където с таксиметров автомобил продължили до гр. Уралск. Отседнал за
няколко дни в квартира в същия град, с намерение да се снабди с виза, за да
замине за Европа, но узнал, че шенгенски визи за руски граждани не се издават в
Казахстан, поради което отпътувал за гр. Тбилиси, Грузия. Пристигнал на 20.10.2022
г. и се настанил в хотел. На 02.11.2022 г. била издадена по негово искане туристическа
виза с валидност 180 дни и право на пребиваване 90 дни, и след като я получил, на
09.11.2022 г. отпътувал за гр. Истанбул, Турция, а от там за гр. Бургас, България,
където пристигнал на 10.11.2022 г. В проведеното интервю Х. декларирал също, че
не е осъждан в държавата си по произход; атеист е и не е участвал в религиозни
организации, общност, секта; не е осъждан; не е бил член на въоръжена
групировка (паравоенно формирование); опитвали да го арестуват по времето на
митинг през 2010 г., но това не се случило; живеел в с. Путилково, Московска
обл. Красногорски район със съпругата и детето си, които останали в Русия.
Завършил средното си образование в Москва, не завършил университет. През 2006
г. и 2007 г. работил в гр. Москва в магазин за мобилни телефони, след което до
2008 г.- в мебелен магазин. От 2008 г. до 2009 г. отбил военната си служба във
военна част 45816, близо до Красногорск, в инженерни войски със специалност „Управляваемо
миниране“ и получил звание младши сержант. През периода от 2009 г. до 2011 г.
работил в друг магазин за мобилни услуги, а от 2011 г.- отново в мебелния
магазин. През 2013 г. отворил собствен магазин за мебели, но мебелната компания
фалирала през 2015 г. и започнал работа в магазин за вино и спиртни напитки в
Москва. През 2019 г. получил международен сертификат WSET. Преди заминаването си заемал длъжността
старши експерт в гр. Химки, Московска област.
Пред интервюиращия орган Х. заявил също,
че е членувал в политическа партия „Яблоко“, като активно участие имал от 2010
г. до 2012 г. Заявил, че посочената партия си сътрудничи със сегашната власт и
дейността и́ не съответства на неговите убеждения. В заключение посочил,
че се страхува за собствения си живот, заради политическите си убеждения и
посещенията на служители от военния комисариат при съпругата му и при сестра му.
Разяснил, че след м. октомври 2022 г. не е търсен за връчване на призовка във
връзка с провежданата в РФ мобилизация, но изразил предположение, че все още е
обявен за издирване в страната. Представил е писмени доказателства- уведомления
и военен билет.
С решението, предмет на съдебната проверка
за законосъобразност, издадено на основание чл. 70, ал.1, т.1, вр. чл. 13,
ал.1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, молбата за предоставяне на международна закрила е
отхвърлена, като явно неоснователна. След анализ на причините за напускане на Руската
федерация от търсещото закрила лице и заявените от последното обстоятелства,
сочени като основания за предоставяне на търсената закрила, е прието от
интервюиращия орган, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на
бежанец. В решението е посочено, че липсват данни за осъществено спрямо лицето
преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, основано на раса, религия,
националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение
или убеждение, и не се установяват дискриминационни и други неблагоприятни
мерки, водещи до риск от преследване. Посочено е също, че по спрямо чужденеца не
е упражнявано физическо насилие и последният не е подлаган на репресии, а от
изложението му не може да се направи извод, че би бил подложен на такова при
евентуалното си завръщане. Обсъдени са данните за политическа ангажираност на
същия и членството му в партия „Ябълка“, като е констатирано, че не е имал
проблеми, произтичащи от своето политическо мнение или убеждение. За
неоснователни са приети доводите на лицето, че ще бъде мобилизирано или ще му
бъде наложено наказание лишаване от свобода, при евентуално завръщане в Руската
федерация, като е отбелязано, че няма данни за редовното му призоваване за
явяване пред Военния комисариат, както и че няма данни за образувано
наказателно производство срещу него.
В мотивите на решението е посочено още, че
по информация от справка с вх. № МД- 37/20.01.2023 г. на Дирекция „Международна
дейност“ на ДАБ, в Украйна воюват професионални и договорни войници, членове на
частни охранителни военни компании и мъже, вербувани от самопровъзгласилите се
Донецка и Луганска народни републики в района на Донбас в Източна Украйна. На
същите се предлагат изгодни временни договори, като руските военни служби не
принуждават никого да подписва такъв договор. На 28.10.2022 г. е докладвано от руския
министър на отбраната Сергей Шойгу приключване на частичната мобилизация (цитирани
са общодостъпни източници) и не се обсъжда възможността за втора вълна на
мобилизация. При тези данни е формиран извод, че за молителя няма опасност да
бъде мобилизиран, ако се завърне в страната си на произход.
По отношение на отговорността за
отклонение от военна служба се сочи в решението, че наказанието в различните
страни е различно и обикновено не се счита за преследване, а опасенията от
преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба
сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла
на дефиницията.
В мотивите на решението е посочено също,
че руският гражданин е пристигнал в Република България на 10.11.2022 г., а е
депозирал молбата за закрила едва на 19.12.2022 г., което според интервюиращия
орган сочи, че така кандидатът цели да удължи и узакони престоя си. Прието е,
че същият няма релевантен за предоставянето на статут мотив да напусне
държавата си по произход и да остане извън нея, както и че спрямо него не е
осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ и няма риск от
бъдещо такова.
По отношение на условията за предоставяне
на хуманитарен статут, е посочено от органа, че липсват данни за „реална
опасност от смъртно наказание или екзекуция“ по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБВ тази
връзка е отбелязано, че търсещият закрила не е арестуван или осъждан и няма
основание да се приеме, че е принуден да отпътува от родината си, поради реална
опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция,
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са предприети
такива действия нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка,
която държавата не е в състояние да контролира. Решил е да напусне страната си
по собствено желание. Срещу него не са предприемани мерки официалните власти в
страната и последните нямат негативно отношение към него- обстоятелство,
изрично потвърдено по време на проведеното интервю. При тези данни е формиран
извод, че чужденецът не е бил изложен на посегателства по чл. 9, ал. 1, т.1 и т.
2 от ЗУБ.
Обсъдена е и възможността за прилагане на
чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съобразно разясненията, дадени с решение от 17
февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело № С- 465/ 07 по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/
83/ ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., касаеща заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на „въоръжен вътрешен или
международен конфликт“. Прието е, че руският гражданин не е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, тъй като на територията на РФ няма въоръжен
конфликт, а решението му да напусне държавата си по произход не е продиктувано
от тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице, поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
тази връзка е отбелязано, че нивото на общото насилие в Русия не е изключително,
а спрямо заявителя не се установява наличие на сериозни и потвърдени основания,
за да се счита, че единствено на основание присъствието на територията на
държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект
на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Формиран е и
извод за отсъствие на предпоставките, установени в чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6
от ЗУБ, доколкото не е заявено от молителя, че член на семейството му има
предоставен статут в Република България. В заключение е посочено, че не е
налице хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, тъй като лицето не обосновава в
молбата си други причини от хуманитарен характер.
В съдебното производство е представена
справка от 10.04.2023 г., в която е отразено, че съгласно Федералния закон на
Руската федерация № 53-FZ от 1998 г. руските граждани от мъжки пол на възраст между
18 и 27 години подлежат на наборна военна служба за срок от 1 една година.
Изпълнението се извършва въз основа на повиквателна за руските граждани. В чл. 23
от същия закон са определени няколко категории лица, които не подлежат на
наборна военна служба и такива с право на освобождаване от призовка за
изпълнение на военна повинност. Лицата се набират два пъти годишно от 1.04. до
15.06 и от 01.10. до 31.12. Със закон от 28 май 2022 г. е премахната горната
възрастова граница. Предвидена е възможност за замяна на военната служба с
алтернативна гражданска служба.
В т. 3 на справката са посочени
последиците при отказ от военна служба. Посочено е, че след обявяване на
частична мобилизация на 21.09.2022 г., Руската Дума предприема законодателни
мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната
служба. Прието е изменение на Наказателния кодекс на РФ, като са увеличени
сроковете на наказание „лишаване от свобода“ за действия като неизпълнение на
заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно
дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на
война, военни действия или мобилизация. В справката е посочено, че отказ от
участие във военни или бойни действия ще се наказва с лишаване от свобода до три
години, а при тежки последици- до 10 години. Предлага се да се увеличи на 15
години лишаване от свобода наказанието за дезертьорство по време на
мобилизация, военно време или в условията на въоръжен конфликт.
В т. 4 на справката е посочено, че на
31.03.22 г. е подписан указ на президента за набиране на 134 500 нови
наборници, като част от годишния пролетен набор на Русия, като по информация от
МО, повиквателните нямат нищо общо с конфликта в Украйна, а според т. 5 от
самото начало на инвазията в Украйна руските власти отхвърлят твърденията, че
планират въвеждане на военно положение и че ще спират мъже в годна за
изпълнение на военна служба възраст да напускат Русия. Отбелязано е, че не е
постановена обща мобилизация на населението, а във военните действия участват
професионални и договорни войници, заедно с членове на частни охранителни и
военни компании, както и с мъже, вербувани в Донецк и Луганск.
При тези фактически данни съдът намира от
правна страна следното:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган, определен със Заповед № РД05-296/13.04.2022 г. на
председателя на Държавна агенция за бежанците при МС (на л. 77 от делото), в
рамките на предоставените му с чл. 70, ал.1 от ЗУБ правомощия. Издадено е в
предписаната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и
правни основания. При извършената служебна проверка съдът не констатира
съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
В жалбата се сочи, че при вземане на
решението интервюиращият орган не е изградил вътрешното си убеждение въз основа
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички относими обстоятелства. Твърди
се, че събраните в производството доказателства не са подложени на внимателна
проверка и преценка в тяхната съвкупност, а някои от тях са игнорирани. Според
настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. Органът е извършил
необходимите процесуални действия, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 35
и чл. 36, ал. 3 от АПК и е изяснил релевантните факти. Мотивите на решението
разкриват пълен анализ на доказателствените материали, а изводите относно
обстоятелствата, относими към предпоставките за предоставяне на закрила, са
изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Обсъдени са всички
доказателствени източници, в т.ч. представените от жалбоподателя уведомления,
като е прието, че те са недостатъчни за установяване на твърдените от последния
обстоятелства. Отказът за предоставяне международна закрила на жалбоподателя е
основан на съдържащите се в мотивите на решението констатации относно причините
за напускане на Руската федерация от търсещото закрила лице и липсата на данни
за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ,
основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална
група, политическо мнение или убеждение, за упражнявано физическо насилие и
репресии. Обсъдени са данните за политическа ангажираност на лицето и
членството му в партия „Ябълка“. Преценена е възможността за предоставяне на
хуманитарен статут и за прилагане на чл. 9 от ЗУБ. В резултат на задълбочен
анализ на събраните доказателства е формиран обоснован извод за отсъствие на
установените в ЗУБ материалноправни предпоставки, като изложените съображения
по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване на съдебната
проверка за законосъобразност на заповедта, поради което доводите на
жалбоподателя за допуснато при издаване на обжалваното решение съществено
процесуално нарушение, изразено в липса на мотиви, са неоснователни.
Обжалваният административен акт е издаден
в съответствие с материалния закон.
Материалноправните предпоставки за
предоставяне статут на бежанец са установени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ.
Нормата изисква наличие на основателни опасения от преследване на чужденеца в
държавата му по произход, основани на раса, религия, националност, политическо
мнение или принадлежност към определена социална група, като по тези причини
същият не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея. Според дефиницията, дадена с нормата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ,
преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от
действия, които водят до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по
своето естество или повторяемост. На основание чл. 8, ал. 9 от ЗУБ за бежанци
се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на
бежанец, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на
територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не
са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.
В бежанския си разказ жалбоподателят е посочил,
че е напуснал Руската федерация на 25.09.2022 г. и за кратко се е установил в гр.
Тбилиси, Грузия, където е получил туристическа виза за България. Взел решение
да напусне страната си по произход, след като е бил информиран, че е призован
на военна служба, тъй като се страхувал за собствения си живот, не одобрявал
войната, която се води в Украйна и военните престъпления, които се извършват от
руските военни. Обосновал е опасенията си от преследване със своите
политически убеждения и придобитата военна специалност за поставяне на минни
устройства във военна обстановка.
Според настоящия съдебен състав така
изложените обстоятелства не сочат наличие на някоя от хипотезите на чл. 8, ал.
1. По делото няма доказателства, нито дори твърдения за предприемани спрямо жалбоподателя
в държавата му по произход действия, предизвикващи основателни опасения от
преследване или опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. В бежанската
си история същият сочи, че е атеист и не е участвал в религиозни организации,
както и че не е бил преследван, поради своя етнос. По делото не са налице
обективни данни за изразявано от същия политическо мнение или за принадлежност
към определена социална група. Декларира участие в политическа партия „Ябълка“,
като редови член, но според собствените му твърдения посочената партия си
сътрудничи със сегашната власт. Твърди, че е участвал в митинг през 2010 г., но
не е преследван заради това, не е арестуван, нито са му повдигнати обвинения
през изтеклия период от повече от десет години. Тези твърдения не сочат наличие
на някоя от изискуемите характеристики на субекта, посочени в нормата на чл.
8, ал. 1 от ЗУБ.
По делото са приложени уведомления (2
броя) с превод на български език, в които е отразено, че по-рано е връчена призовка за явяване в Обединения военен
комисариат на Хорошевски район, във връзка с Указ на президента на РФ за
обявяване на частична мобилизация, и адресатът е информиран за последиците от
неизпълнение. В приложените уведомления на руски език имената и адреса на
призованото лице са дописани ръкописно от неизвестно по делото лице. Не е
положен подпис на лицето, приело уведомленията, и липсват данни относно начина
на връчване (залепване на входна врата, изпращане по електронна поща и др.). Не
е приложена и самата призовка, чието връчване е отразено в уведомленията. С
оглед на това съдът приема за недоказани твърденията на жалбоподателя относно
призоваването на военна служба. Независимо от изложеното, дори да се приеме, че
същият е редовно уведомен и следва да се яви във военния комисариат, това
обстоятелство само по себе си не сочи опасност от преследване в държавата му по
произход. От приложената по делото справка с вх. № ЦУ - 361/10.04.2023 г.,
изготвена от директора на дирекция „Международна дейност“ в ДАБ е видно, че в
Русия не е въведено военно положение, не са затваряни границите, след началото
на военните действия в Украйна, и руските власти не са препятствали напускането
на РФ от мъже, годни за военна служба (обстоятелство, което се установява и от
бежанската история на жалбоподателя, предвид безпрепятственото напускане на РФ
след обявяване на частичната мобилизация). В справката се сочи, че в Русия няма
скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални
и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже,
вербувани от Донецка и Луганска народни републики, като се засилват усилията за
привличане на професионални войници. Отбелязано е също, че частичната
мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., според изявление на руския
министър на отбраната, като възможност за втора вълна на мобилизация не се
обсъжда в Кремъл. В съответствие с тези данни е и изявлението на жалбоподателя,
че след 14.10.2022 г. не е търсен от руските власти, а твърдяната от последния
вероятност военното положение или общата мобилизация да заменят сегашната
политика, каквито предположения се съдържат в друга справка, не може да бъде
съобразена от съда, доколкото не се основава на конкретни факти. Приетият на
11.04.2023 г. федерален закон, с който са наложени множество ограничения за
лицата, получили призовка от военния комисариат, да напускат РФ до изпълнение
на задължението за явяване с призовката във военния комисариат, също не променя
горния извод, с оглед данните, че при явяването им лицата получават предложение
за подписване на договор, а при заявен отказ ги освобождават, като не принуждават
никого да подписва договор.
Жалбоподателят изразява опасения от
преследване, поради отклонение от военна служба. Позовава се на § 169 от Наръчника
по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата
на Върховния комисар на организацията на ООН (Наръчника), според който дезертьор
или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за
бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението
сурово наказание за военното си нарушение поради
своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група
или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване по
гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от
преследване и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват
основателни опасения от преследване по смисъла на §167 от Наръчника, а както се
посочи по-горе в изложението, по отношение на жалбоподателя не се установява
никоя от горните характеристики. Данните относно размера на предвиденото в РФ
наказание за отклоняване от военна служба и начините за събиране на информация,
необходима за поддържане на военната отчетност за гражданите, не променят този
извод, доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с
оглед обстоятелствата, на които жалбоподателят основава своите опасения от
преследване, съдът приема, че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице. Съдът
отбелязва, че при съпоставяне на наказанието, предвидено в РФ за отклонение от
военна служба- до 15 години лишаване от свобода, когато деянието е извършено
във военно време, с наказанията, предвидени от Наказателния кодекс на Република
България за такова деяние, не би могло да се приеме, че в РФ жалбоподателят би
понесъл твърде тежко и несъответстващо на провинението сурово наказание. Основният
състав на престъплението отклоняване от военна служба е очертан в разпоредбата
на чл. 364, ал. 1 от НК, с която е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до пет години, а с ал. 3 е предвиден квалифициран състав на престъплението-извършено
във военно време, като в този случай наказанието е лишаване от свобода от пет
до двадесет години или доживотен затвор без замяна.
Според § 170 от Наръчника съществуват и
случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е
единствената причина да се иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето
следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало
участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни
политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на
съвестта. В проведеното интервю и в съдебното заседание жалбоподателят
декларира, че не е съгласен с режима в Русия, който за него е тоталитарен; че е
решил да напусне страната си, тъй като, ако не го направи, ще попадне в затвора
или ще бъде мобилизиран; че войната е престъпна и не иска да има нищо общо с
нея и да бъде съучастник във военно престъпление. Счита, че е налице хипотезата
на §171 от Наръчника, като сочи, че военните действия в Украйна са осъдени от
международната общност като противоречащи на основните правила за човешко
поведение. Освен така направеното изявление, обаче, не сочи каквито и да било данни
за обективиране на своите убеждения чрез конкретни действия, представляващи
техен израз, поради което съдът приема, че не е доказана „искреността на
политическите и моралните убеждения“, съобразно изискванията на § 174 от
Наръчника, а и с оглед липсата на данни за принудителна мобилизация в РФ, тези
убеждения са ирелевантни при преценката относно наличието на предпоставките за
предоставяне статут на бежанец.
Според настоящия съдебен състав не са
налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут. Според разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1) смъртно
наказание или екзекуция, или 2) изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3) тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт. В разглеждания случай не се установява реална опасност за
жалбоподателя от такива тежки посегателства. Както се сочи и в оспореното решение,
последният не е арестуван или осъждан и няма основание да се приеме, че е
принуден да отпътува от родината си, поради реална опасност от тежки
посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. Срещу него не са предприети такива действия
нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата
не е в състояние да контролира. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3
от ЗУБ. В приложената справка за актуалното положение в Руската Федерация липсва
информация за военен конфликт на територията на Руската федерация и от
съдържащите се в нея данни не може да се направи извод за безогледно насилие,
което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване
и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо последния да са
налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание
присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил
изправена пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за
предоставяне на хуманитарен статут.
Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗУБ
молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като
явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9,
съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът се позовава на основания извън
предмета на този закон (т. 1), а в хипотезата на т. 2- не посочва никакви
причини за основателни опасения от преследване. В разглеждания случай липсват
твърдения за обстоятелства, сочещи наличие по отношение на жалбоподателя на
някоя от субективните характеристики, посочени в нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (основателни
опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група) и за обстоятелствата, относими към хипотезите на чл. 9 от
същия закон, поради което съдът приема, че молбата за предоставяне на
международна закрила законосъобразно е приета за явно неоснователна. Не са
налице основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата следва
да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.Х., гражданин на
Руската Федерация, роден на *** г., с ЛНЧ: **********, с настоящ адрес: ***,
представляван от пълномощника адв. Д.Г.О. ***, против решение №
УПБ-10/10.02.2023 г., издадено от Д.Попова- интервюиращ орган в Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: