Решение по дело №396/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Видин, против решение №239/17.06.2024г., постановено по АНД №1193/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление № 05-2300125/18.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ответника по касация ЗП М. Ж. А. от гр.Видин е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Сочи се, че изводите на съда са неправилни, тъй като административно-наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като сочи, че са налице граждански правоотношения между страните.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, което има правен интерес да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на обжалване.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Решението на Районен съд Видин е валидно и допустимо, но неправилно.

Наказателното постановление е законосъобразно, като постановено в съответствие с изискването за форма на същото , при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ на основание чл.414,ал.3 от КТ .

Установява се по делото, че на 11.07.2023г. около 09,46ч. е извършена проверка от инспектори на ДИТ-Видин относно спазване на трудовото законодателство на обект на ответника по касация –лозов масив, находящ се в [населено място], като при проверката е установено да работят лица, сред които лицето Т. И. П.. От лицето е попълнена декларация, в която е декларирало, че работи на обект „лозов масив“ като общ работник, декларирало е работно време, почивни дни, седмично възнаграждение. Отбелязало е, че няма сключен трудов договор. В хода на проверката са дадени сведения от ЧЗП , съобразно които лицата работят с работно време, почивка, предоставени от същия лични предпазни средства и инструменти и сключени граждански договори. Посочил е, че заплаща на лицата 40 лв на ден. В хода на проверката е представен граждански договор от 10.07.2023г., сключен между П. и ответника по касация. При тези обстоятелства е прието от контролните органи, че заварените на обекта лица, вкл. лицето П., полагат труд по трудово правоотношение без сключен трудов договор, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол от 21.07.2023г.

На земеделския производител, физическо лица , в качеството му на работодател, на 21.07.2023г. е съставен АУАН за нарушение на чл.61,ал.1, във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, предявен и връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на работодателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв на основание чл.414,ал.3 КТ.

Горното се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателства.

Горната фактическа обстановка е установена и от Районния съд, който при така установената фактическа обстановка е приел, че са налице всички елементи на трудово правоотношение, оформени като граждански, но е извършено нарушение на чл.62,ал.1 от КТ , а не на чл.61,ал.1 от КТ , каквото е вменено на наказаното лице, поради което е отменил наказателното постановление.

Направените от съда правни изводи са неправилни.

Съгласно чл.1,ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл.61,ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. Видно от установената по делото фактическа обстановка, от касатора е извършено именно нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност-чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, тъй като лицето П. е било наето от ответника по касация и е предоставяло работна сила без да има сключен трудов договор със своя работодател. За нарушението е предвидена административно-наказателна отговорност по чл.414,ал.3 от КТ, съгласно която разпоредба работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв . С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в,ал.1 от КТ , така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ.

Изводите на районния съд за неправилна правна квалификация-основание за отмяна на наказателното постановление, не могат да бъдат споделени. Видно е, че отношенията по предоставяне на работна сила в случая работодателят е уредил като граждански, а не като трудови, в нарушение на чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ, поради което не само не е спазена предвидената в кодекса форма на трудовия договор-писмена, разписана в разпоредбата на чл.62 от КТ, а отношенията изобщо не са уредени като трудови, с произтичащите от това последици за работниците. Описаното нарушение и неговата правна квалификация съответстват на фактите по делото, противно на приетото от съда. Както е установено от районния съд, се установяват всички елементи на трудовото правоотношение. В случая се предоставя работна сила, а тези отношенията се уреждат само като трудови. Видно от сключения граждански договор и дадените сведения пред административно-наказващия орган, характерът на извършваната от лицето дейност е предоставяне на работна сила. За да е налице граждански договор между страните следва да се предоставя само резултат, като изпълнителят следва да разполага както със собствени средства и оборудване , така и сам да създава организацията си на работа , да има собствена преценка на времето на работа и организация на работния процес. В случаите , когато е налице организация на работата от работодател, с негови машини, оборудване, технологичен процес, ръководен от работодателя, липса на свобода на работника да определя работното си време, почивките и отпуските, организация на работния процес от наемащото го лице, същият предоставя единствено работна сила, а тези отношения съгласно императивната разпоредба на чл.1,ал.2 от КТ се уреждат само като трудови. Не е предоставено на свободната преценка на работодателя дали да сключи граждански или трудов договор с наетия от него работник. Не води до такава възможност и временния характер на дейността. Съобразно чл.114 от КТ трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца, а съобразно чл.114а,ал.1 от КТ трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа и за един ден. Развитите доводи от наказаното лице за гражданско правни отношения между страните са изцяло неоснователни по изложените по-горе съображения.

Предвид гореизложеното наказателното постановление е законосъобразно. От наказаното лице е извършено именно вмененото му нарушение, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, вкл. липсват данни за лишаване на наказаното лице от възможност да сключи споразумение, каквото волеизявление не е направено. Неоснователно е и оплакването на ответника по касация за неяснота на обвинението-дали лицето отговаря като ФЛ или като ЮЛ , както и за неяснота на административното наказание. Тези обстоятелства са изрично акцентирани в наказателното постановление, а именно , че се налага глоба на земеделския производител като физическо лице , работодател по смисъла на §.1,т.1 от ДР на КТ. В този смисъл са и законовите разпоредби. От легалните дефиниции на понятията „работодател“ (§ 1, т. 1 от ДР на КТ) и „земеделски производител“ (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП) е видно, че те включват физически лица, юридически лица и еднолични търговци. В случая жалбоподателят осъществява земеделска дейност като физическо лице. Вписването му в регистъра по чл. 7 от ЗПЗП като земеделски стопанин – физическо лице, не води до възникване на нов правен субект, а единствено до разширяване правосубектността /по подобие на едноличните търговци/ във връзка с подпомагането му при осъществяване на стопанската дейност. За разлика обаче от ЕТ, физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност, не са търговци, съгласно изричната разпоредба на чл. 2, т. 1 от ТЗ. В тази аспект в АУАН и в наказателното постановление субектът на нарушението е законосъобразно определен – физическото лице М. А. като земеделски производител и в качеството на работодател.

Предвид гореизложеното жалбата е основателна. Решението на ВРС, с което е отменено наказателното постановление, като неправилно-постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. На основание чл.222,ал.1 от АПК вместо него следва да бъде постановено ново по същество, с което наказателното постановление следва да се потвърди като законосъобразно по изложените по-горе съображения.

При този изход на производството основателно е искането на касатора за присъждане на разноски за всяка от инстанциите, надлежно поискани, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин за всяка от инстанциите сумата от 80,00 лева, или общо сумата от 160 лв, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, в минималния размер съобразно наредбата.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №239/17.06.2024г., постановено по АНД №1193/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е отменено Наказателно постановление № 05-2300125/18.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2300125/18.08.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на ЗП М. Ж. А. от гр.Видин е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ за извършено административно нарушение по чл.61,ал.1 от КТ във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА М. Ж. А. от гр.Видин да заплати на Дирекция "Инспекция по труда"-Видин, сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство по делото за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.