Присъда по дело №145/2025 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 49 |
| Дата: | 23 май 2025 г. (в сила от 10 юни 2025 г.) |
| Съдия: | Мартина Иванова Кирова |
| Дело: | 20252310200145 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 май 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
постановена по НОХД № 145/2025г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа
на внесен от РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт, ведно с БП № 9/2025г. по
описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият М. Б. /M. B./, гражданин на ***,
е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на
06.05.2025 година в района на гранична пирамида №254, находяща се в
землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното
производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован, но с
участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.М. Д. М.
от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор А. С.
зам.адм.ръководител-зам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа
повдигнатото против подсъдимия М. Б. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи,
позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна
страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае
подсъдимият М. Б. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че
са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради
което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му се наложи
наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева. Изтъква се,
че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на
подсъдимия М. Б., адв.М. в хода на устните прения не оспорва авторството на
деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните доказателства. Пледира при индивидуализиране на наказанието
спрямо подсъдимия да се вземат предвид многобройните и изключителни
смекчаващи вината на подзащитния му обстоятелства, като счита, че
наказанието на подс. М. Б. следва да бъде определено при условията на чл.55
от НК под предвидения в закона минимум на наказанието лишаване от
свобода, изпълнението на което да се отложи на основание чл.66 от НК и на
основание чл.55, ал 3 от НК да не бъде налагано на подсъдимия кумулативно
предвиденото в престъпния състав наказание глоба.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за
установени от фактическа страна следните факти, а именно:
1
Подсъдимият М. Б. е роден на *** година в ***, *** и е гражданин на
тази държава. Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му
на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК,
същият преди около месец е напуснал родината си по произход – ***, като е
влязъл нелегално в Република Турция. Установил се в гр.Истанбул, като
намерението му било от Р. Турция да се придвижи до Англия, където желаел
да си намери работа и да заживее. Тъй като не притежавал необходимите
документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от
Европейския съюз, подсъдимия чрез познати се свързал в гр.Истанбул с
каналджия, който му обещал срещу сумата от 1 800 евро, която е следвало да
остави на гарант, да го преведе нелегално през границата на Република
Турция в Република България, до гр.София.
Каналджията осигурил транспорт и подсъдимият М. Б. заедно с други
непознати за него три лица – две от мъжки пол и една жена, също *** и един
водач, на 04.05.2025г. в следобедните часове потеглили от гр.Истанбул с
автомобил, към границата между Република Турция и Република България.
След около четири-пет часа автомобилът спрял до гориста местност,
находяща се в близост до турско-българската граница. Там подсъдимият и
останалите 3 лица от групата слезли и тръгнали пеша през гората в посока към
границата, водени от водача. Вървели два дни и на 06.05.2025г. достигнали
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между Р. България и
Р. Турция. Същият ден, около 20.30 часа водачът на групата поставил на тази
телена ограда дървена стълба и подсъдимият заедно с останалите три лица
преодолели възпрепятстващото съоръжение на границата на страната ни в
района на гранична пирамида № 254, находяща се в землището на село Вълча
поляна, община Елхово, област Ямбол, като преминали по стълбата над него.
Водачът на групата им казал по-рано, че като преминат над това съоръжение
ще бъдат на територията на Р България, след което той се върнал обратно към
вътрешността на Р. Турция. При преминаването на съоръжението жената от
групата паднала и наранила крака си. След около пет минути при тях
пристигнали полицейски служители, между които и разпитаният по делото
като свидетел Г. С. А. – служител на ***. Последните поискали да бъде
изпратена линейка за оказване медиц. помощ на жената, а тримата мъже били
задържани.
От показанията на св.Г. А. е видно, че по време на работа на
06.05.2025г. около 20.30 часа бил изпратен за проверка на сигнал за
нарушители на държавната граница в района на 254 гр.пирамида в землището
на с. Вълча поляна. При пристигането на свидетеля и колегите му на
указаното място, там те открили група от четири лица – трима мъже и една
жена, която била с наранен крак. Тези лица не говорели български език,
заявили че са от Иран, но никой не представил документ за самоличност.
Жената била отведена с линейка за оказване на медиц. помощ в лечебно
заведение, а тримата мъже били задържани и отведени в ГПУ- Елхово.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален
2
документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия
орган, по негови данни. Лицето се идентифицирало с имената: - М. Б. /M. B./,
роден на *** година в ***, ***, гражданин на ***, живущ в ***, ***, със
средно образование, безработен, неосъждан, разведен. Тази самоличност
подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при
привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във
фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното
производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие
документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
250508005000207035 от 08.05.2025г., издадена от БС при Районен съд-
гр.Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието,
се установи, че подсъдимият М. Б. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен
състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на
подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-
ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за
виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетеля Г. С. А.
/на длъжност ***/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с
показанията на разпитания по делото свидетел А., поради което съдът ги
възприе за достоверни. В обясненията на подс. М. Б. са съдържими
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му
като един от четиримата чужди граждани, открити от граничните полицаи, в
т.ч. от св.А. на около 10 метра от възпрепятстващото съоръжение в района на
гранична пирамида №254, находяща се в землището на с.Вълча поляна,
обл.Ямбол.
Показанията на разпитания свидетел – *** А. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни.
Липсват индициии за предубеността на свидетеля. Показанията му
кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с
признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно
деяние. Възпроизведените от свидетеля А. факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в
тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който
сочи, че деянието е извършено на 06.05.2025г., описва подробно механизма на
преодоляване на възпрепятстващото съоръжение – чрез стълба поставена от
страна на турската територия, какъвто механизъм е констатирал и св.А.. От
3
своя страна изложените от свидетеля А. в показанията му обстоятелства, са
пряко относими и към мястото, времето и начина на откриване на
подсъдимия, като един от установените 4-ри лица, самоопределили се за
граждани на ***, без документи за самоличност, открити на около 10 метра от
възпрепятстващото съоръжение в района на гранична пирамида №254,
находяща се в землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол. Съпоставени с
обясненията на подсъдимия показанията на св.А. напълно кореспондират с
изложената от М. Б. фактология по откриването от полицейските служители
на групата от 4-ри *** и последвалото им задържане.
Писмените доказателства, приложени по БП № 9/2025г. по описа на
ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на
лице от 06.05.2025 г., Заповед за принудително настаняване на чужденец в
Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция
„Миграция с рег.№6865ПАМ-39/07.05.2025 г., Заповед за връщане на
чужденец до страна на произход *** с рег.№ 6865ПАМ-38/07.05.2025 г.,
Приемо-предавателен протокол с рег.№6865р-8991/07.05.2025 г. за
предаването на подсъдимия в СДВНЧ-Любимец към Дирекция „Миграция“,
Евродак дактилоскопна карта/, се прецениха за редовни от външна страна, а
като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от
съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият М. Б. /M. B./,
роден на *** година в ***, ***, гражданин на ***, живущ в ***, ***, със
средно образование, безработен, неосъждан, разведен, без документи за
самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279, ал.1
от НК, тъй като на 06.05.2025година в района на гранична пирамида №254,
находяща се в землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия М. Б. чрез фактически действия по преминаване през държавната
ни граница в посока от Република Турция в Република България. Същото е
осъществено като на 06.05.2025 г. подсъдимият е влязъл през границата на
страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал
необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни,
изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от
съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си,
подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване
на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
4
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница, като е задържан във вътрешността на страната ни -
открит заедно с други 3-ма чужди граждани, самоопределили се за *** на
около 10 метра от възпрепятстващото съоръжение в района на гранична
пирамида №254, находяща се в землището на с.Вълча поляна, обл.Ямбол.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното
настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от
подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му
на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на
чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, се установи, че М. Б. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал, след
като напуснал на неустановена дата преди около месец родината си по
произход – ***, като намерението му е било да се придвижи до Англия, където
да потърси по-добър живот. С оглед на това поетапно придвижване на
подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са налице
основанията да се приеме, че М. Б. е влязъл на територията на страната ни, за
да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по
причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена
социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради
излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко
или унизително отнасяне или наказание, в държавата му по произход – ***.
Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. М. Б.
са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които
не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от
1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че М. Б. е
бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница.
Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на
Република България, от където да продължи към Англия.
Съдът съобразявайки се с причините, мотивирали подсъдимия да
напусне на неустановена дата преди около месец доброволно държавата си по
произход – ***, а впоследствие и Р. Турция, от където е влязъл нелегално на
територията на страната ни, които са от социално-икономическо естество и
го определят като икономически имигрант, прие, че не са налице
основанията за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК спрямо
5
подсъдимия, тъй като извършеното от него престъпление не попада в
приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият М. Б. /M. B./,
гражданин на ***, за виновен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1
от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът
намери в незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни
правов ред и в частност на законовата уредба, регламентираща реда за
преминаване на държавната граница, както и в личните и икономически
мотиви, принудили М. Б. да напусне доброволно родината си – ***, ширещата
се бедност и безработица, в частност - липсата на работа и доходи.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно
изискването на чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението,
извършено от подсъдимия да е против дейността на държавни органи, то в
случая извършеното от подс. М. Б. деяние по чл.279, ал.1 от НК не се отличава
с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на този
вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската
обществена опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил
осъждан, имал е добросъвестно процесуално поведение в хода на БП,
правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което е съдействал
за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид и подбудите,
мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му престъпление, както и
механизма на извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства се
възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от
НК. При тези фактически констатации, и при наличие на многобройни и
изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и с
оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36
от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на
подсъдимия М. Б. наказание лишаване от свобода по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на
чл.279, ал.1 от НК минимум от 3 години лишаване от свобода, а именно: -
ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на основание чл.55, ал.2 от
НК наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в престъпния състав
на чл.279, ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода наказание
глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази
с тежкото материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът
прецени, че са налице предвидените в посочената разпоредба условия за
6
прилагането на този вид /условно/ осъждане спрямо подс. М. Б. за деянието по
чл.279, ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за виновен. А именно:
подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното престъпно
деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок
от 5 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че
за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо
наложеното на М. Б. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена
опасност. Предвид на това, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. М. Б. наказание лишаване от свобода за
срок от 5 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по
делото разноски за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за
сметка на органа, който ги е направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
7