№ 739
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.ова
Цветина Цолова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора И. В. П.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно
дело № 20231100604922 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.327 и сл. вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
С Определение от 08.08.2023г. по нчд №9259/2023г. на СРС, НО, 94 състав на
основание чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание
на А. Ю. А. измежду наказанията по нохд №3249/2021г на СГС, нохд № 778/2021г на
СРС, нохд №2318/2023 на СРС, нохд №, 6181/2022г. на СРС, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.24 от НК така определено едно общо най-тежко наказание е
увеличено с шест месеца, като определеното общо и увеличено най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години е определено да се изтърпи от А. на
основание чл.57,ал.1 т.3 от ЗИНЗС при първоначален общ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК от така определеното общо най-тежко наказание
е приспаднато изтърпяната част от наказанията, включени в съвкупността.
На основание чл.59 от НК при изтърпяване на определеното едно общо най-
тежко наказание са приспаднати и периодите , през които А. е бил задържан по делата,
включени в съвкупността – по ЗМВР и НПК.
На основание чл.23,ал.2 от НК към така определеното едно общо най-тежко
наказание на А. е присъединено и наказанието „глоба“ в размер на 500лв, наложено
1
му по нохд № 778/2021г на СРС.,
Срещу определението, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от
защитата на осъденото лице с искане за изменението му относно прилагането на чл.24
от НК, като са изложени съображения за неправилна преценка на съда на представения
в съдебно заседание протокол, изготвен по нохд № 6181/2022г. на СРС, НО, 16 състав,
в който с определение е одобрено споразумение по реда на глава двадесет като
основание за приложението на чл.24 от НК.
В разпоредително заседание на 12.09.2023 г. въззивния съд по реда на чл.327
от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото не се налага събиране
на доказателства.
В хода на съдебното заседания защитата на осъдения А. поддържа жалбата
като счита, че определението, с което съдът е увеличил определеното едно общо най-
тежко наказание на А. с шест месеца за неправилно.Защитата посочва в подкрепа на
становището си и внесеното за разглеждане в СРС предложение за групиране на
наказанията, с което прокурорът не е поискал приложението на чл.24 от НК.
Пред въззивната инстанция представителят на СГП излага становище за
неоснователност на жалбата срещу определението от 08.08.2023 г. по нчд № 9259/2023
г. на СРС.
Осъденият иска жалбата да бъде уважена и общото наказание да не бъде
увеличавано.
Софийски градски съд, след като искането, направено в жалбата‚ както и
становището на страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че не са
налице основания за неговото изменение или отмяна, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.334, т.6 вр. чл.338 НПК намира, че постановеното определение
следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с изискванията на
чл.23 - чл.25 от НК е определил между кои от осъжданията са налице условията за
определяне на общо наказание, като правилно е приложен материалния закон относно
определянето на най-тежкото наказание. Видно от справката за съдимост с дата
14.07.2023г на осъдения А. се установява, че по отношение на същия са постановени
общо девет съдебни акта, с които е бил признат за виновен и са му наложени наказания
за извършени престъпления от общ характер, както следва:
С Определение от 15.02.2017г. по нчд № 789/2016г. , влязло в сила на
03.03.2017г. на РС – Сливница е определено едно общо най-тежко наказание измежду
наказанията наложени по нохд №1522/2015г. РС –Монтана, нохд №152/2016г. на РС –
Сливница и по нохд № 541/2016г. на РС – Сливница, а именно „лишаване от свобода“
2
за срок от една година и глоба в размер на 3000лв, като изтърпяването на наказанието
„Лишаване от свобода“ е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
По отношение на тази група не са налице основания за изменение.
Преди да постанови своето определение районният съд е изяснил актуалните
осъждания на А., като е приобщил по делото и надлежно заверена , влязла в сила
присъда по нохд № 778/2з21г на СРС и протокол от съдебно заседание по нохд №
6181/2022г. на СРС.
Първата инстанция е групирала наказанията, наложени на А. Ю. А.
съответно по нохд № 3249/2021г на СГС, по нохд № 2318/2023г. на СРС,по нохд №
778/2021г. на СРС и по нохд № 6181/2022г на СРС, като е констатирал, че по
отношение на тях са налице основанията на чл.25, ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК, а именно
по всяко едно от горепосочените наказателни производства деянията са извършени
преди по тях да има влязъл в сила съдебен акт, с който А. да е признат за виновен и
осъден. Последното деяние е извършено на 25.09.2022г. по нохд №2318/2023г. на
СРС, а първата влязла в сила присъда е тази по нохд № 778/2021г. на СРС на
20.02.2023г., поради което измежду наложените наказания на А. по гореизброените
наказателни производства е наложено едно общо най-тежко наказание , а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца / по нохд 3249/2021г на
СГС/. Правилно районният съд е преценил, че в случая, предвид предходните
осъждания на А. не е приложим чл.66 от НК.
На основание чл.23,ал.3 от НК към определеното едно общо най-тежко
наказания „Лишаване от свобода“ е присъединено и наказанието „ глоба“ в размер на
500лв , наложено по нохд № 778/2021г на СРС.
С определението си съдът на основания чл.24 от НК е увеличил размера на
определеното едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ на А. с шест
месеца, като е приел, че в групата са включени общо четири наказания, всяко от които
е „Лишаване от свобода“, чието изтърпяване на постановено ефективно.
Същевременно са установяват още шест осъждания извън посочената група за
извършени от осъдения разнородни престъпление от общ характер. Като аргумент за
приложението на чл.24 от НК е посочено и многократните осъждания за извършено
престъпление по чл.343в от НК, което установява системно управление на МПС без
придобита правоспособност. Изложеното наред с обстоятелството, че предходните
наказание, наложени на А., не са постигнали целите си, са мотивирали първата
инстанция да прием, че е необходимо увеличаване на общото най-тежко наказание с
шест месеца.В съответствие с ЗИНЗС на основание чл.57, ал.1 т.3 съдът е
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието..
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът е приспаднал от така увеличеното
общо най-тежко наказание на А., изтърпяната част от наказанията, включени в
3
съвкупността , както и времето , през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, с
постановление на прокурор, с мярка за неотклонение „ Задържане под стража“ или „
домашен арест“
Искането на защитата за отмяна на определението на СРС в частта му, с която на
основание чл.24 от НК е увеличено определеното едно общо най-тежко наказание на
А. е неоснователно. Смисълът на разпоредбата на чл.24 от НК е да компенсира от
части благоприятните последици, настъпващи за осъденото лице от групиране на
множество наказания, постановени по различни наказателни производства, чрез
увеличаване на определеното общо наказание. В този смисъл при преценка
приложимостта на чл.24 от НК съдът е в правомощието си да съобрази конкретните
данните за личността на осъденото лице. Изводът за висока степен на обществена
опасност на осъдения А. са основани на приложената справка за съдимост. Фактът, че
предходните наказание не са постигнали своята цел, а именно да превъзпитат
осъдения. Изложеното относно съдимостта на А., наред с очевидна упоритост при
извършване на противоправни деяния, налагат еднозначно заключения и у този състав
на съда за правилно увеличаване на определеното едно общо най-тежко наказания на
осъденото лице.
Обстоятелството, че в предложението на СРП ,внесено в СРС ,с което се иска
произнасяне по реда на чл.306 ,ал.1 т.1 от НПК, не е поискано прилагане на чл.24 от
НК по отношение на общото най-тежко наказание, не изключва правомощието на съда
по преценката необходимостта от увеличаване на наказанието на основание чл.24 от
НК, поради което доводът на защитата е неоснователен.
При наличието на тези основания, правилно първата инстанция е
постановила определението си по нчд № 9259/2023г.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка
на правилността на атакуваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради
което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. и чл.338 от
НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.08.2023 г. по нчд № 9259/2023 г. по
4
описа на СРС НО, 94 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5