№ 81
гр. Сливница, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно
наказателно дело № 20211890200250 по описа за 2021 година
В. К. АС. от гр.С., бул.”*** с ЕГН: ********** е подал жалба срещу наказателно
постановление №21-0344-000158 от 19.04.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР
С., РУ Сливница, с което му е наложено административно наказание – “глоба” в размер на
500,00 /петстотин / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца на основание
чл.174 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
В жалбата се твърди, че не е употребил алкохол на посочената дата в процесното НП.
Твърди, че е диабетик, поради което е противопоказано да употребява алкохол. Предвид
всичко изложено моли за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. В съдебно заседание, редовно призован не се явява лично. Представено
писмено становище по доказателствата и по същество от упълномощеният му защитник –
адв. С., който счита, че липсва съвпадение между нарушението описано в АУАН и НП ,
което е още едно основание за отмяна на процесното НП.
Ответната по жалбата страна – РУП-Сливница, редовно призована пред настоящата
съдебна инстанция, не изпраща представител, взема становище по жалбата, като моли да
бъде потвърдено наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
провери изцяло атакуваното наказателно постановление, приема за установено то
фактическа страна следното:
На 29.03.2021г., свидетелите М.Х. и К.К., мл. автоконтрольори при РУ-Сливница, са
дежурен автопатрул. Около 11,26ч., в гр.Божурище, на бул.”Европа” с посока на движение,
от центъра към гр.С., спират за проверка товарен автомобил “***” с ДК № ***.
Установяват, че автомобилът се управлява от В. К. АС.. При проверката установили, че
автомобилът е собственост на „***“ ООД, ЕИК: ***. На свидетелите им направило
впечатление, че водачът лъха на алкохол и го помолили да го изпробват с за употреба на
алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ „Дрегер 7510“ с фабр.№ с № ARNA0160, който
отчел положителен резултат от 0,56%о. Бил издаден талон за медицинско изследване, на
жалбодателят. Бил му издаден талон за медицинско изследване, но жалбодателят е отказал
да даде кръвна проба за изследване концентрацията на алкохол или друго упойващо
1
вещество. Жалбодателят бил откаран до ФСМП Божурище, където той отказал да даде кръв
за изследване наличието на алкохол в кръвта.
Съставен е акт за установеното нарушение № 411402/29.03.2021г. на жалбоподателя
А. от свидетеля М.Х. – мл.автоконтрольор при РУ-Сливница. Като свидетел очевидец при
установяването на нарушението е посочен свидетеля К.К.. Съставеният АУАН е връчен на
жалбоподателя като последният не е изложил възражения.
Видно от талон за изпращане на медицинско изследване №074082, същият е издаден
от св.М.Х. на жалбодателя и му е връчен срещу подпис и от двамата на 29.03.2021г. в
11,45ч.
Техническото средство АЛКОТЕСТ „Дрегер 7510“ с фабр.№ с № ARNA0160 е
преминало технически преглед и към момента на извършване на проверката е било в срока
на валидност на последната проверка.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение и
извършеното химическо изследване, било издадено и атакуваното наказателно
постановление №21-0344-000158 от 19.04.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР
С., РУ Сливница, с което на жалбодателя е наложено административно наказание – “глоба”
в размер на 500,00 /петстотин / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца на
основание чл.174 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на свидетелите М.Х. и К.К., както и от приетите по делото писмени
доказателства.
В съдебно заседание, свидетелят М.Х., заявява, че при извършване на проверката в
автомобила, освен жалбодателя, който е бил водач, други лица не е имало. Заявява, че
автомобилът им е оборудван с техническо средство за изпробване концентрацията на
алкохол в кръвта при извършване на проверка на водачите. Заявав, че водачът заявил, че бил
употребил алкохол предишната вечер. Заявява, че при изпробването, техническото средство
е отчело положителен разултат. Бил издал талон за медицинско изследване и бил откаран да
даде кръвна проба.
Св. К.К., потвърждава изложените фактически констатации в съставеният АУАН, но
предвид дългия период от време не миже да си спомни подробности. Потвърждава подписа
си в графа свидетел.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се
установява компетентността на административнонаказващия орган. Съдът кредитира и
събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, като приема, че
неточностите относно датата на пътуването се дължи на изминалия продължителен ериод от
време, но толкова, доколкото, по отношение на останалите съставомерни факти,
свидетелските показания се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът
намира същите за правдиви и относим.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е неоснователна.
Административнонаказателното производство се образува със съставянето на акта, с
който се установява извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са
въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на
административно нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът, след
2
като се запозна с акт за установяване на административно нарушение №
411402/29.03.2021г., намира, че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В
обстоятелствената част на АУАН е изписано нарушението, констатирано от св.Х. и св.К. –
управляване на МПС след употреба на алкохол, като водачът е изпробван с техническо
средство АЛКОТЕСТ „Дрегер 7510“ с фабр.№ с № ARNA0160, който отчел положителен
резултат от 0,56%о, който е показан на жалбодателя. Отбелязано е че е издаден талон за
медицинско изследване. Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП. В АУАН е посочено нарушението по дата и час – 29.03.2021г. около
11,26ч., когато жалбодателят е изпробван с техническото средство. Посочените дата и час на
констатиране на нарушението кореспондират с посочените в издаденият талон за
медицинско изследване № 074082.
Производството по налагане на административно наказание е една последваща
дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие
на административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок от
получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за
установяване на административно нарушение за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава
наказателно постановление, с което налага съответното по вид и размер административно
наказание.
В чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно.
Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на наказателното постановление са
императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с
наказателно постановление №21-0344-000158 от 19.04.2021 г., издадено от началника на РУ
към ОДМВР С., РУ Сливница, намира същото за издадено от компетентен орган в кръга на
правомощията му.
В обстоятелствената част на процесното НП, АНО изцяло е възприел фактическата
обстановка описана в съставеният АУАН.
Така приетите за осъществени от жалбодателят нарушения, АНО е квалифицирал
като такива по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и наложил административни наказания “глоба” в
размер на 500,00 /петстотин / лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца на
основание чл.174 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП
отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че
процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят М.Х. –
мл.автоконтрольор е материално компетентен да състави процесния АУАН .
Административнонаказващият орган - началникът на РУ към ОДМВР С., РУ
Сливница, е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл.174,
ал.3 ЗДвП и от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното
НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.
По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление от формална страна.
При преценка на делото по същество съдът намери следното:
Вмененото във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава.
3
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него
административно нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която правна норма на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на водача е бил талон за медицинско
изследване №074082, като е откаран за даване на кръвна проба в медицинско заведение,
където той е отказал да даде кръв за изследване, което е отразено в приложения по делото
фишза спешна медицинска помощ.
Нормата на чл. 189, ал.2 от ЗДП определя, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното, но когато нарушението се установява с
техническо средство редовно съставеният акт не е достатъчен. В тежест на наказващия
орган е да установи изправността, годността на това техническо средство, дава ли
отклонения и какви и че неговите показания са точни. В хода на съдебното следствие
наказващият орган представя писмени доказателства в тази насока – документ за
техническата годност на техническото АЛКОТЕСТ „Дрегер 7510“ с фабр.№ с № ARNA0160,
с който е изпробван нарушителят, откойто е видно, че е минал техническа годност.
Доказателства оборваща горните констатации на съда в хода на производството не
бяха събрани. Напротив, както пред свидетеля Х., така и в медицинското заведение, където
е бил откаран за вземане на кръвна проба за установяване наличието на алкохол,
жалбодателят е заявил, че е бил употребил алкохол, но предишната вечер. Ето защо съдът
намира за неоснователно твърдението му че не е употребил алкохол, поради здравословното
си състояние.
Ето защо съдът счита, че следва да бъде потвърдено наказателно постановление
№21-0344-000158 от 19.04.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР С., РУ
Сливница.
Съгласночл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според чл.143, ал.3 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството,
ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.
Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на
делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0344-000158
от 19.04.2021 г., издадено от началника на РУ към ОДМВР С., РУ Сливница, с което на В. К.
АС. от гр.С., бул.”*** с ЕГН: **********, с което му е наложено административно
наказание – “глоба” в размер на 500,00 /петстотин / лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за 6 месеца на основание чл.174 ал.1, т.1 ЗДвП, за извършено от него нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС – С. област .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4