Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Берковица 16.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 01.06.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА
При
секретаря Таня Йорданова и като разгледа докладваното от съдията
Георгиева АНД №103 по описа за
2021г. на БРС, въз основа на
закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №21-0996-000447/08.03.2021г. на Началника на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Монтана, с което на И.П.Ц. *** и с ЕГН ********** е наложено следното административно
наказание:
1. на основание чл. 183 ал.1 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер
на 50 лева /петдесет лева/ и отнемане на 6 контролни
точки;
В жалбата, а и в съдебно заседание се прави искане за отмяна на
наказателното постановление,тъй като във връзка с нарушението по чл. 137а ал.1 от ЗДвП жалбоподателят имал заболяване, което
било причината да не ползва обезопасителен колан.
Ответната
страна – Сектор Пътна полиция – Монтана,
редовно призована, не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правно основание и в
предвидения в закона срок.
Наказателното постановление е издадено за това, че на 26.02.2021г. в 11:30 часа в гр.Берковица на ул.“Берковска река“ като водач на лек автомобил – Ауди А 3 с регистрационен номер СВ7028НК без да
използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Недоволен от
така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя И.П.Ц., който го
обжалва изцяло и моли съда да го отмени.
Така
изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по
делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител П.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото
писмени доказателства. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН. Следва
да се посочи и факта, че така установената
в АУАН и НП фактическа обстановка не се оспорва по същество
от жалбоподателя.
В
жалбата се иска отмяна на НП за нарушение по чл. 137 а ал.1 от ЗДвП, поради
това че И.П.Ц. страда от заболяване, което временно
е било пречка да ползва обезопасителен колан. С жалбата е представено и е прието по
делото Медицинско
удостоверение. Според съда
безспорно не се доказа от страна на жалбоподателя твърдението му, че спрямо
него са били налице предпоставките на чл. 137а ал.2 т.2 от ЗДП.
От представените и приети по делото документи става ясно единствено,
че към 26.02.2021г. жалбоподателят е имал някакви медицински проблеми, но не става
ясно дали те са пречка за поставяне
на обезопасителен колан,тъй като е
посочено единствено,че за период от 15 дни ,считано от 26.02.2021год. ставата
следва да се освободи от физическо натоварване.На следващо място не става ясно
това медицинско удостоверение кога е издадено-преди или след проверката,тъй
като то е издадено на същата дата,още повече че същото е представено с подаване
на жалбата,а не в момента на проверката.
Съдът намира, че не е приложима хипотезата
на чл. 137А ал.2, т.2 и т.3 от ЗДвП,
тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не позволява
използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни
увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват
моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди. В случая не
е установено наличието на отличителен
знак или друго обстоятелство, което да показва, че водачът е инвалид и
автомобилът е адаптиран спрямо нуждите му. Не е
доказано също, че физическото състояние на водача, не му позволява
ползването на обезопасителен колан, защото последният управлявал
автомобила, и не е била установена обективна медицинска причина, поради която
жалбоподателят да не може да постави колан. От приложеното по делото медицинско удостоверение от 26.02.2021 г. се установява, че Ц. страда от заболяване ,поради което
следва да се освободи от физическо натоварване за срок от 15 дни.
За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да
използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние,
при което поради обективни причини (т.е. стоящи извън субективните възприятия
на лицето) е невъзможно да се постави колан или ако поставянето на такъв би
застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на
специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая в
представеното Медицинско удостоверение не е обективирано мнение на
медицинско лице, сочещо на извод, че при отразеното заболяване употребата на колан би причинила силни болки, дискомфорт и др.. Не са представени от Ц. и никакви други писмени документи, че
водачът е в обективна невъзможност да поставя колана, с който е бил оборудван
автомобилът, нито че поставянето на колана би застрашило здравето му. Такъв
релевантен документ би могъл да бъде само медицински документ, съдържащ
лекарско предписание, че физическото състояние не позволява използването
на обезопасителен колан. Преценката за самото физическо състояние не
може да бъде направено без специални знания в областта на хуманната медицина. В
тази връзка Ц. не само не е представил относима медицинска
документация, доказваща обективната невъзможност поради констатираните
заболявания, от които страда, да използва такъв колан. Нещо повече-от разпита
на полицейскиият служител в съдебно
заседание се установява, че в момента на проверката Ц. не е направил възражения или да е заявявал, че страда от заболяване и
не е представил медицински документи, удостоверяващи невъзможността да ползва
колан
Съдът счита, че безспорно наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0996-000447/08.03.2021г. на Началника на Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР-Монтана, с което на И.П.Ц. *** и с ЕГН ********** на основание чл.
183, ал.4 т.7
пр.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 137 А ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Монтана в 14-дневен
срок от съобщението до страните,че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: