Присъда по дело №1711/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 15.01.2025г. по НОХД № 1711/2024г. по
описа на Районен Съд-В., 13 състав

Производството пред първо инстанционния съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-В. обвинителен акт против И. С. Ю. Б., за
престъпление от общ характер по чл. 279, ал. 1 от НК, за това, че на
неустановена дата през м.12.2022г., през неустановено място, влязъл през
границата на страната от Р Т. в Р Б., без разрешение на определените органи на
властта.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. И. С. Ю. Б. обвинение. Счита, че същото е доказано,
с оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото
свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че
следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и
последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по
делото сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е възведено
обвинение. Поради това и акцентирайки върху деянието, нарушените
обществени отношения, както и данните за личността на подсъдимият И. С.
Ю. Б., пледира той да бъде признат за виновен като за извършеното от него
деяние да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията
на чл.54 ал.1 от НК към минимума предвиден в санкцията на закона, което да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Делото се разглежда в отсъствие на подсъдимия, тъй като той не е открит
на нито един от известните му адреси, въпреки че е обявен на ОДИ, са
налични доказателства, че никои не знае местонахождението му. Предвид
факта, че отсъствието му не пречи за разкриване на обективната истина,
съдебното производство премина по правилата на задочното производство -
чл.269 ал.3 от НПК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за
установени от фактическа страна следните факти, а именно:
Подс.Ф. е марокански гражданин, роден в М. на **********г.. Живял е в
родината си до 2022г.. В началото на м.10.2022г. решил да напусне страната
си, за да търси по-добър живот и работа в Е.. В изпълнение на замисленото и
търсейки по-добър живот в Е. на 10.10.2022г. отпътувал със самолет за гр. И.,
Р Т.. След като пристигнал там си намерил квартира, запознал се с още
четирима мароканци и заедно започнали да търсят работа с цел да си набави
парични средства за да продължи пътят си към европейските държави.
Подс.Ф. започнал да работи в завод за обувки и след като спечелил малко
пари, решил да напусне Р Т. и да се придвижи до държава - член на
Европейския съюз. За целта било необходимо да премине през територията на
1

Република Б., след което да се отправи към избрана от него държава. Поради
обстоятелството, че не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република
Б., подс.Ф. решил да стори това не по предвидения от закона начин - без
съответно разрешение на надлежните органи на властта.
За да влезе на територията на Б. без надлежно разрешително, той се
свързал с неустановено по делото лице - турски гражданин и се договорил
срещу определена сума да се организира придвижването му от гр. И. до Р. Б..
В началото на м.12.2022г. подс.Ф. и още четирима негови сънародници, се
отправили към турско-българската граница, водени от неустановен турския
гражданин. Минали през Л., Р Т., след което се насочили към Б.. На границата
между Р Т. и Р Б., на неустановено място, турският им водач ги оставил и се
върнал, а те намерили място през оградата, в което имало дупка и през нея
успели да преминат границата и да влязат на територията на Р Б.. Докато
вървели през гората, чули изстрели, изплашили се да не ги хванат и се
разделили. После отново се намерили, но били забелязани от неустановени по
делото въоръжени хора в униформи и пак се разделили. Подс.Ф. вървял в
продължение на няколко дни през гората, като по пътя му свършила батерията
на мобилния телефон и той го изхвърлил. В един момент стигнал до главен
път и видял паркинг за престой на товарни автомобили. Скрил се в ремаркето
на един български камион и пътувал с него два дни. След като камионът спрял
и се приготвил да разтоварва стоката, подс.Ф. се измъкнал незабелязано и
отново тръгнал пеш. Денят бил 13.12.2022г. Намерението на подс.Ф. било да
намери полицейско управление и да потърси там помощ, тъй като не се бил
хранил няколко дни и се чувствал зле. Докато вървял по пътя, махнал на
преминаващ микробус и той спрял. Превозното средство било управлявано от
съпругата на св.И., като двамата се прибирали към гр.В.. Те качили подс.Ф. и
го попитали къде отива. Той им отговорил на своя език, но те не го разбрали.
Той с жестове успял да им покаже, че не се е хранил 7 дни, св.И. намерил
пакетче солети и му ги дал. След това разговарял със съпругата си и двамата
решили, че най-добре да отидат в полицията, тъй като се усъмнили, че човекът
е бежанец. Закарали подс.Ф. до ПУ-Б. при IV РУ-ОД-МВР-В., тъй като това
било най-близкото полицейско управление по пътя.
След като било установено, че подс.Ф. е влязъл на територията на
страната без надлежно разрешително било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Тъй като у подс.Ф. не бил намерен документ за самоличност,
самоличността му била снета от разследващия орган по негови данни. Той се
представил като И. С. Ю. Б., роден на **********г. в М., с родители З.С. и Ю.
С.. Било отправено запитване чрез Дирекция „МОС" до компетентните
марокански власти, с оглед установяване на самоличността на подс.Ф., като
били изпратени негови пръстови отпечатъци. Получен бил отговор, че те
съвпадат с тези на мароканския гражданин Sayer Ibrahim, роден на
**********г. Видно от писмо изх. № П-04-234-1/01.11.2023г. на Държавна
агенция за бежанците към Министерски съвет, подс.Ф. е бил регистриран в
2

ДАБ с имена И. С. Ю. Б., с ЛНЧ ***.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав
въз основа на събраните писмени и гласни доказателства дадени в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие и от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал.
Обясненията на подсъдимият, макар и средство за защита,
кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги
възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно
времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно
формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел И. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции
за предубеността на свидетеля. Показанията му кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото. Възпроизведените от свидетеля факти са
пряко относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние . Свид.И. е срещнал подс.Ф. на главен път, движещ се
пеша и молещ за помощ. Безспорно той е нямал документи в себе си, както и
други вещи или парични средства даващи му възможност за препитание.
Факта, че е нямал документи за самоличност доказва обстоятелството, че е
преминал границата на страната не по законоустановения ред. Изложените от
свидетеля И. в показанията му обстоятелства са пряко относими и към
мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия и отвеждането му до
най-близкия полицейски участък.
Писмените доказателства, приложени по делото /справка за съдимост на
подсъдимия, Заповед за задържане на лице дактилоскопна карта/, се
прецениха за редовни и като кореспондиращи с останалите доказателства по
делото, поради което се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подс. Ф. е осъществил престъпния
състав на чл. 279, ал. 1 от НК, тъй като на неустановена дата през
м.12.2022г., през неустановено място, влязъл през границата на страната
от Р Т. в Р Б., без разрешение на определените органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено
от подс.Ф. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни
граница в посока от Р Т. към Р Б.. Същото е осъществено като на в началото на
месец декември 2022г. когато той на неустановена дата е влязъл през
границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол и без да е
представил документи за самоличност. Подс. Ф. не е имал необходимата виза,
удостоверяващ правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед
3

неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява
фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Т.. Или от обективна страна с деянието си подсъдимото лице е
нарушило установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
ни граница, като деянието е осъществено изпълнителна форма, визирана в чл.
279, ал. 1 от НК – "без разрешение на надлежните органи на властта", в
хипотезата на "влизане" в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подс. Ф. е успял да премине държавната граница без изискуемите за това
документи.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно,
при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното
настъпване. Въз основа на доказателствата по делото неправомерното
преминаване през границата на страната ни с цел достигане до друга
европейска държава. Целта му е била достигане до Х.. По делото има данни,
че след влизането му на територията на нашата страна след това е достигнал
до Х., от където обаче е бил върнат.
С оглед на това поетапно придвижване на подс.Ф. от М. през Т. към Б.
и ползването на услугите на водач за преминаване през границата са
основанията да се приеме, че той не е влязъл на територията на страната ни, за
да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата й по причина
на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална
група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на
опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание, както в държавата й по произход – М.,
така и в държавата на местопребиваване – Р. Т., от където е влязъл в страната
ни. Посочените поетапни действия на подсъдимото лице, навяват на извода, че
Ф. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската
граница, както и че не притежава изискуемото се разрешение за влизане в Р. Б.
като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен
граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е
съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти,
следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на
Република Б., от където да продължи за Република Х..
Предвид изложеното, съдът призна подс. Ф., за виновен в извършване
на вмененото й престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане на установения в страната ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната
граница.
4

Съдът не намери основания за приложението на чл. 279, ал. 5 от НК,
съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се
ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са налице
доказателства по делото, от които да се приеме, че подс. Ф. е влязъл в страната
ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му родина, която е
напуснал преди около няколко месеца или в Р. Т., от където е преминал
нелегално в началото на м.12.2022г., е била преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република Б.,
не е направил нито при задържането й, нито впоследствие при разпита му в
хода на досъдебното производство. Не може да се приеме, че всяко
преминаване на границата на страната на марокански гражданин без
разрешение на държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия.
Законът изисква да бъде установено наличието на посочените обстоятелства,
за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал. 5 от НК, че влизането в страната е
свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по
смисъла на чл. 27, ал. 2 от Конституцията на Република Б., като основанието
за предоставяне на закрила - основателно опасение от преследване по причини
на раса, религия, етническа принадлежност, политически убеждения или
принадлежност към определена социална група, следва да е налице по
отношение на конкретното лице – в случая на подс.Ф.. По делото не са налице
каквито и да е данни, които да възвеждат индиции, че подсъдимият е бил
преследван в родината си по петте признака по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, като в
обясненията й, дадени в хода на БП като обвиняемо лице липсват съобщаване
на факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу
живота или личността й поради насилие в случай на вътрешен или
международен конфликт. Предвид на тези си съображения съдът, прие, че не
са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК
спрямо него, тъй като извършеното престъпление не попада в приложното
поле на този фактически състав.
Производството по делото се разгледа по реда на чл.269 ал. 3 т.2 от
НПК, тъй като подс.Ф. е напуснал пределите на страната и местоживеенето му
към настоящият момент е неизвестно. Досъдебното производство е
образувано с първо действие по разследването. По досъдебното производство
подс.Ф. е участвал лично и с назначен служебен процесуален представител.
Постановлението за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение е предявено на 09.03.2024г. лично на подс.Ф. и на назначения
служебен защитник. При тези данни е видно, че правото на подсъдимия на
участие в наказателното производство не е накърнено по причини, стоящи
извън процесуалното му поведение. Подсъдимият е знаел, че срещу него е
започнало наказателно производство и е могъл да упражни правото си на
защита, част от което е и правото на лично участие, но от негова страна е
налице несъмнен отказ да участва в процеса. По тези съображения настоящата
инстанция приема, че не е било накърнено правото на подсъдимия лично да
5

участва в съдебния процес, като част от правото на справедлив процес
съгласно ЕСПЧ. Това изцяло се дължи на неговото поведение и напускането
пределите на страната след като му е била взета мярка за неотклонение
„Подписка“ изискваща от него да уведомява органите на досъдебното и
съдебно производство при промяна на адреса.
При определяне на вида и размера на наказанието, съобразно
изискването на чл. 54 от НК, съдът намира, че макар престъплението,
извършено от подс.Ф. да е против дейността на държавни органи, то в случая
извършеното деяние по чл. 279, ал. 1 от НК не се отличава с по-висока степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от същия вид, като се съобрази и с динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната ни. Смекчаващи вината обстоятелства съдът не успя
да открие при внимателния прочит на делото извън чистото съдебно минало.
Подсъдимият не е изразил дори формално съжаление за извършеното. Съдът
съобрази и причините за извършване на деянието и действителното намерение
на подс.Ф. при извършване на деянието, целящо да достигне до страна в
Европейския съюз без нужните разрешителни за това.
Посоченото чисто съдебно минало на подсъдимия, не представлява
нито множество, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства. По тези съображения не се намериха основания за
приложение на чл. 55 от НК, поради което наказание Лишаване от свобода в
размер на една година се явява най-ниското по размер наказание допустимо от
закона в този случай.
Изложеното по-горе, дава основание на съда да направи фактическата
констатация, че е налице баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. При посочената по-горе правна квалификация и с оглед целите
на специалната и генералната превенция, наказанието ще следва да бъде
определено при условията на чл.54, ал.1 от НК. Посочените смекчаващи
отговорността обстоятелства, преценени отделно и в своята съвкупност не
дават основание на съда да наложи наказание по реда на чл.55 от НК. Не е
налице нито изключително по своя характер смекчаващо вината
обстоятелство, нито смекчаващите вината обстоятелства които да са
многобройни за да се приложи цитираната разпоредба от НК. Съдът намира,
че справедливо и законосъобразно е да му бъде определено и наложено
наказание съобразно нормата на чл. 54 НПК, "Лишаване от свобода", като с
оглед характера на извършеното, личността на подсъдимия, смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, мотивите за деянието и за постигане целите
на лична и генералната превенция, следва да се определи наказание, насочено
към минимума, а именно "Лишаване от свобода за срок от 3 години" наложи
на подсъдимия кумулативно предвиденото в престъпния състав на чл. 279, ал.
1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода, наказание глоба в полза на
Държавата в размер на 1000 лв.
Подсъдимият Ф. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
6

от общ характер.
Размерът на наложеното наказание е не повече от три години и съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Ето защо на основание
чл.66, ал.1 от НК съда отложи изпълнението на наложеното наказание от три
години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години.
Определеният размер на наказанието съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно
към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдените лица. Освен
това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху тях и ще се отнеме възможността да се извършат и
други престъпления, а освен това ще въздействат възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 189 от НПК съдът, осъди подс.Ф. да заплати
направените по делото разноски.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	14
Дата:	15 януари 2025 г. (в сила от 28 юли 2025 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20243110201711
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	24 април 2024 г.

Присъда по дело №1711/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите