№ 166
гр. Разград, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. Й.А
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. Й.А Гражданско дело №
20213330102136 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК във вр. с чл. 34
от ЗС – делба във фазата на извършването.
Депозирана е искова молба от Ф. Х. М. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: град Лозница, община Лозница, област Разград, ул. "*****, и Л. М. А. с
ЕГН-**********, с постоянен адрес: град Лозница, община Лозница, област
Разград, ул. "******, чрез пълномощника им, с която твърдят, че са
съсобственици с ответниците Е. Н. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
град Лозница, община Лозница, област Разград, ул. "****** и М. Н. М. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: град Лозница, община Лозница, област
Разград, ул. "******, на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 71
(седемдесет и едно), находящ се в град Лозница, община Лозница, област
Разград, с административен адрес: улица *** (две), целия с площ по скица от
2157 кв.м. (две хиляди сто петдесет и седем) квадратни метра, за който имот
са отредени УПИ V-71 (пет римско, седемдесет и едно арабско) и УПИ VI-71
(шест римско, седемдесет и едно арабско), в квартал 81 (осемдесет и едно), по
плана на град Лозница, одобрен с ЦГЧ-Лозница №123/15.06.1994 г. на кмета
на община Лозница, заедно с построените в имота: 1. Масивна жилищна
сграда - еднофамилна, на два етажа, със застроена площ от 68 кв. м.
(шестдесет и осем) квадратни метра; 2. Друг вид сграда за обитаване, на един
етаж, със застроена площ от 17 кв. м. (седемнадесет) квадратни метра; 3.
Паянтова селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ от 35
кв.м. (тридесет и пет) квадратни метра, при съседи на целия поземлен имот по
скица: имоти 74; 73; 72; 813; 70. Моли се съдът да допусне делба на
посочения недвижим имот при квоти 5/6 идеални части за ищците и 1/6
идеална част за ответниците.
С влязло в сила решение съдът е допуснал процесния имот до съдебна
делба, при следните права: 4/6 ид.ч. от поземления имот и сградите,
1
построени в него за Ф. Х. М., 1/6 ид.ч. от поземления имот и сградите,
построени в него за Л. М. А., 1/12 ид.ч. от поземления имот и сградите,
построени в него за Е. Н. Мичева и 1/12 ид.ч. от поземления имот и сградите,
построени в него за М. Н. М..
В първото о.с.з. след влизане в сила на съдебното решение ответникът М.
Н. М. е поискал допуснатия до делба недвижим имот да му бъде възложен,
тъй като няма друг жилищен такъв.
В същото с.з. ищцата заявява, че тя ползва имота.
В първото о.с.з. след влизане в сила на съдебното решение ответникът М.
Н. М. е предявил претенции по сметки срещу останалите съделители. Същият
е претендирал осъждане на останалите съделители да му заплатят сумата
4692,00 лв. за извършените от него ремонти и подобрения, довели до
запазване и увеличаване цената на имота.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза допуснатият до
делба имот не е реално поделяем съобразно правата на страните и
техническите правила и норми на ЗУТ. Експертизата приема извършване на
следното: на втори етаж: изпълнена бетонова настилка на пода и настилка от
теракота в коридора; настилка от ламинат в две стаи; стените в коридора и
две от стаите са шпакловани и боядисани с латекс. Според вещото лице
стойността на извършените СМР е в размер на общо 3096,11 лева, включващи
труд и материали. Експертизата приема, че извършения ремонт по смисъла на
§ 5, т. 43 от ДР на ЗУТ представлява текущ ремонт и не увеличава стойността
на имота. Пазарната стойност на имота преди извършването на СМР е бил 40
000 лева, а към днешна дата е 55 500 лева.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи:
По отношение на начина на извършване на делбата: Предмет на делбата е
един единствен жилищен имот, който е неподеляем. Ответникът е направил
искане за възлагане на същия по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, но по делото
не са представени доказателства за това, че към датата на откриване на
наследството същият е живял в имота, както и че няма друго жилище. Ето
защо така направеното искане за възлагане съдът прецени
като неоснователно.
С оглед посоченото в хода на устните състезания от процесуалния
представител на ищцата М., следва да се има предвид, че в първото с.з. след
допускане на делбата не е направено искане за възлагане на имота от ищцата,
съответно не е прието такава претенция за разглеждане.
Предвид неоснователността на направеното искане за възлагане, то
единственият възможен начин за извършването на делбата е имотът да бъде
изнесен на публична продан в съответствие с разпоредбата на чл. 348 от ГПК
и съответно получената цена да бъде поделена между страните съобразно
правата им. На основание чл. 354, ал. 1 от ГПК всеки от съделителите може
да участва в публичната продан и да изкупи имота.
По отношение на претенцията по сметки, според задължителното
тълкуване, дадено в ППВС № 6/1974 г. и ТР № 85 от 1968 г. в неотменената с
постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици, когато
съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен
имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени
2
от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот.
Според Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., на Пленума
на ВС, отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от
тях подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и чл. 74 ЗС в
случаите, когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да
владее цялата вещ за себе си. В останалите случаи, когато извършва
подобренията в качеството на владелец на своята част и държател на частите
на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по реда на чл. 30,
ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със съгласието на останалите
съсобственици, по реда на чл. 59 от ЗЗД, ако те са се противопоставили или
по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие
на останалите съсобственици. В случая претенциите по сметки са за
необходими разноски, доколкото според СТЕ не увеличават стойността на
имота. С оглед становищата на страните в с.з. и доколкото другите
съделители не оспорват твърденията на ответника М. Н. М., че са извършвани
СМР, а според заключението такива са направени, съдът приема, че
ответникът М. е извършил СМР през периода 2018 г. - 2019 г. Не са събрани
доказателства дали останалите съсобственици са знаели за тях. Съдът приема,
че останалите съделители са знаели за тях, не са се противопоставяли, но не
са заявили и изрично съгласие. Дори и да се приеме, че ответникът е
променил държането върху идеалните части на ищцата във владение за себе
си, това владение ще е недобросъвестно, тъй като не почива на правно
основание. В такъв случай, доколкото не е установено подобренията в имота
да са извършени със знанието на ищцата, ответникът ще има правата по чл.
74, ал. 1 ЗС, според който недобросъвестният владелец може да иска за
подобренията, които е направил, само по-малката сума измежду сумата на
направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота
вследствие на тези подобрения. Така и постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение № 820 от 20.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2009 г., I г. о.,
ГК. Доколкото според СТЕ извършените СМР не увеличават стойността на
имота, а сумата на направените разноски за запазването му е 3096,11 лева, то
съдът прецени искането като основателно, поради което всеки от останалите
съделители дължат на ответника М. съобразно частта си заплащането на
сумите на СМР, а именно: ищцата М. - сумата от 2064,07 лв., ищцата А. -
516,02 лв., а ответницата М. - 258,01 лв.
Правото на задържане гарантира вземането посредством призната от закона
възможност да се задържи недвижимия имот до заплащане на подобренията,
но при предявен срещу подобрителя осъдителен иск за предаване на
подобрения имот, а не и в производството за делба, където се установява и
принудително осъществява потестативното право за делба. Липсва законова
възможност за признаване право на задържане върху процесния имот (който
се изнася на публична продан) за съсобственика до заплащане на обезщетение
за подобренията, които е извършил. Правото на задържане не може да бъде
защитно средство срещу иск за съдебна делба и да бъде преграда за реално
извършване на делбата по предвидените в закона способи. В този смисъл
съдът прецени като неоснователно възражението за задържане на имота от
ответника М. до изплащане на претендираната сума.
По разноските:
Всеки от четиримата съделители дължи държавна такса в размер на по 4%
от стойността на дела си на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
3
събирани от съдилищата по ГПК.
Ищците и ответницата М. следва да заплатят и държавна такса върху
стойността на подобренията на осн. чл. 10 от Тарифа за държавните такси,
събиране от съдилищата по ГПК.
Адвокатските възнаграждения на страните са в размер на 400 лева,
включително за ответника се включва претенцията за сметки. Двете страни са
направили разноски за възнаграждение на вещо лице в размер по 430 лева.
На основание чл. 355 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответниците направените по делото разноски съобразно
стойността на дяловете си, а именно 691,67 лева.
На основание чл. 355 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците направените по делото разноски съобразно стойността на
дяловете си, а именно 138,34 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 71 (седемдесет и едно), находящ се в град Лозница,
община Лозница, област Разград, с административен адрес: улица *** (две),
целия с площ по скица от 2157 кв.м. (две хиляди сто петдесет и седем)
квадратни метра, за който имот са отредени УПИ V-71 (пет римско,
седемдесет и едно арабско) и УПИ VI-71 (шест римско, седемдесет и едно
арабско), в квартал 81 (осемдесет и едно), по плана на град Лозница, одобрен
с ЦГЧ-Лозница №123/15.06.1994 г. на кмета на община Лозница, заедно с
построените в имота: 1. Масивна жилищна сграда - еднофамилна, на два
етажа, със застроена площ от 68 кв. м. (шестдесет и осем) квадратни метра; 2.
Друг вид сграда за обитаване, на един етаж, със застроена площ от 17 кв. м.
(седемнадесет) квадратни метра; 3. Паянтова селскостопанска сграда, на един
етаж, със застроена площ от 35 кв.м. (тридесет и пет) квадратни метра, при
съседи на целия поземлен имот по скица: имоти 74; 73; 72; 813; 70, като
получените при публичната продан суми следва да бъдат разпределени по
следния начин: 8/12 ид.ч. за Ф. Х. М. с ЕГН **********, 2/12 ид.ч. за Л. М. А.
с ЕГН-**********, 1/12 ид.ч. за Е. Н. М. с ЕГН ********** и 1/12 ид.ч. за М.
Н. М. с ЕГН **********.
Пазарната оценка на имота е 55500,00 (петдесет и пет хиляди и петстотин)
лева.
ОТХВЪРЛЯ предявената от М. Н. М. с ЕГН ********** претенцията за
възлагане на горепосочения недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК Ф. Х. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. М. с ЕГН **********, сумата от 2064,07 лв. (две хиляди
шестдесет и четири лева и седем стотинки), за извършени подобрения в
процесния имот от ответника М..
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК Л. М. А. с ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. М. с ЕГН **********, сумата от 516,02 лв. (петстотин и
шестнадесет лева и две стотинки), за извършени подобрения в процесния
имот от ответника М..
4
ОСЪЖДА на основание чл. 346 от ГПК Е. Н. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Н. М. с ЕГН **********, сумата от 258,01 лв. (двеста
петдесет и осем лева и една стотинка), за извършени подобрения в процесния
имот от ответника М..
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ответника М. Н. М. с ЕГН **********, приета
на основание чл. 346 от ГПК за заплащане на стойността на направените
подобрения, в частта им за разликата над уважения размер до претендирания
от 3096,11 лева.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. Н. М. с ЕГН ********** за признаване на
право на задържане на делбения имот до заплащане на признатите
подобрения в него, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Ф. Х. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград сумата от 1480,00 лева
за държавна такса по чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, както и сумата 82,56 лв. (осемдесет и два лева и 56
стотинки).
ОСЪЖДА Л. М. А. с ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград сумата от 370,00 лева
за държавна такса по чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, както и сумата 20,64 лв. (двадесет лева и 64 стотинки).
ОСЪЖДА Е. Н. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград сумата от 185,00 лева
за държавна такса по чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, както и сумата 20,00 лв. (двадесет лева).
ОСЪЖДА М. Н. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград сумата от 185,00 лева
за държавна такса по чл. 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК ищците Ф. Х. М. с ЕГН
********** и Л. М. А. с ЕГН-********** да заплатят на ответниците Е. Н. М.
с ЕГН ********** и М. Н. М. с ЕГН **********, направените от тях разноски
в размер на 691,67 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 355 от ГПК ответниците Е. Н. М. с ЕГН
********** и М. Н. М. с ЕГН ********** да заплатят на ищците Ф. Х. М. с
ЕГН ********** и Л. М. А. с ЕГН-**********, направените от тях разноски в
размер на 138,34 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5