Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
VІІ граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова
гражданско дело № 3647 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Пред ПлРС е депозирана искова молба И.Л.Г.
против „Юробанкс България“АД, в която се твърди че ч. гр.д.№3480/2013г. на ПлРС
е издадена заповед по чл.417 от ГПК против ищеца, заедно с „***“ООД ,да
заплатят солидарно главница по договор за банков кредит , издаден е ИЛ и образувано изп. дело, като последното
действие е налагане на запор от 2013г.Твърди се, че е погасена възможността за
принудително изпълнение и моли да се признае,
че вземането, за което е издадена заповед по чл.417 по
ч.гр.д.№3480/2013г. на ПлРС, за което е образувано изпълнително дело не подлежи
на принудително изпълнение.Твърди се, че
със Заповед
№2050 от 05.07.2013г. г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 05.07.2013 г., издадени по
ч.гр.дело№ 3480/2013 г. на Районен съд Плевен, ищецът е осъден, заедно с „***”
ООД, ЕИК *********, да заплати солидарно на ответника „Ю.Б.” АД сумата от
10664,24 лв., главница по договор за банков кредит, ведно със законна лихва
считано от 04.07.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 1153,96 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата, считано за периода от
21.10.2012 г. до 02.07.2013 г., сумата от 62,46 лв. - такси по договора за
банков кредит, сумата от 237,61 лв. заплатена държавна такса и сумата от 585,14
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.Посочва се, че по молба на
„Ю.Б.” АД и въз основа на така издадените изпълнителен лист и заповед за
изпълнение е образувано изпълнително дело №20138140400423 по описа за
Видно
от материалите по изпълнително дело №20138140400423 на ЧСИ Н. ***, последното
действие на принудително изпълнение по делото е извършено на 01.11.2013г. и се
състои в налагане на запор на вземания на длъжника И. Л. Г. по банкова сметка, ***
„Райфайзенбанк” АД.Заявява, че след тази дата липсват и не са извършвани,
каквито и да са действия на принудително изпълнение по гореописаното
изпълнително дело, както и липсват данни за постъпване на суми от наложения
запор на вземания на длъжника по банкови сметки.
Предвид
горното, към момента на предявяване на настоящия иск от последното действие на
принудително изпълнение са изтекли повече от пет години, т.е. налице е изтекла
погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД, като е погасена възможността
на ответното дружество да събира вземанията си, предмет на изпълнителното дело,
по принудителен ред.Излага се становище, че фактът на изтекла погасителна
давност обуславя недопустимост на последващи принудителни действия и
принудително изпълнение за събиране на процесиите вземания, тъй като е погасена
процесуалната възможност за това по реда на съдебното изпълнение. Този
юридически факт съставлява основание, по силата на закона, за прекратяване на
принудителното изпълнение, респективно за прекратяване на висящото изпълнително
производство. В този смисъл е и възприетото в задължителната съдебна практика -
Тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.Твърди се,
че в правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт,
юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат са
императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Тази последица настъпва след
като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съда правото
на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то
не е упражнено в определен от закона срок. Тя служи за гарантиране правната
сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения.
Посочва, че е налице правен интерес да предяви пред съда настоящия иск с
правно основание чл.439 ал.1 от ГПК, тъй като има интерес да бъде отречено с
влязло в сила решение изпълняемото право на ответника, поради изтекла
погасителна давност, както и за осуетяване образуването на последващ
изпълнителен процес.Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.439
ал.1 от ГПК да приеме за установено в отношенията между ищеца и ответника „Ю.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, че не се дължи на
ответника сумите, както следва:
-
сумата 10664,24 лв., главница, дължима по договор за банков кредит;
-
сумата 1153,96 лв., представляваща договорна лихва върху главницата, считано за
периода от 21.10.2012 г. до 02.07.2013 г.;
-
сумата 62,46 лв. - такси по договора за банков кредит;
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.07.2013 г. до окончателното й плащане, както и за сторените в
заповедното производство разноски, а именно: 237,61 лв. заплатена държавна
такса и 585,14 адвокатско възнаграждение,
за които суми са издадени Заповед №2050 от
05.07.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 05.07.2013г., издадени по ч. гр. дело №
3480/2013 г. на Районен съд Плевен, поради погасено по давност право на
принудително изпълнение на вземанията, които са предмет на изпълнително дело
№20138140400423 по описа за
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция.
Съдът като прецени
събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Безспорно по делото, че със Заповед №2050 от
05.07.2013г. г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 05.07.2013г., издадени по ч.гр.дело№
3480/2013г. на Районен съд Плевен, ищецът е осъден, заедно с „***” ООД, ЕИК
*********, да заплати солидарно на ответника „Ю.Б.” АД сумата от 10664,24лв.,
главница по договор за банков кредит, ведно със законна лихва считано от
04.07.2013г. до окончателното плащане, сумата от 1153,96лв., представляваща
договорна лихва върху главницата, считано за периода от 21.10.2012г. до
02.07.2013г., сумата от 62,46лв. - такси по договора за банков кредит, сумата
от 237,61лв. заплатена държавна такса и сумата от 585,14адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. По молба на „Ю.Б.” АД и въз основа
на така издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение е образувано
изпълнително дело №20138140400423 по описа за
Спорен по делото е въпросът за изтекла погасителна
давност и възможността на кредитора да изгуби правото си на принудително
изпълнение на притезанието си.
По отношение на
второто основание за изтекла давност, съдът
приема следното: На първо място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по
отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед
за изпълнение. Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. При заповедното
производство не се провежда съдебно дирене. Въпреки това обаче заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила и по тези
съображения, разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /така и
задължителната практика на ВКС- вж. Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч.пр.
д. № 7393/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Ищците твърдят, че не
дължат на ответника процесните суми поради изтекла погасителна давност. Чрез
иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
/например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла
давност, плащане, прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като
основание за изключване на вземането- погасяване на същото по давност.
Въпросът за
погасителната давност, уреден по чл. 110 ЗЗД и сл., важи за всички правоотношения.В
случая вземането на ответниците е установено с влязла в сила заповед, поради
което, съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, срокът е петгодишен, считано от влизане на
заповедта в сила, който тече след връчване на заповедта на длъжника от съдия-
изпълнител.Въз основа на същата през 2013г. с молба от 04.09.2013г. от
кредитора е образувано изп.производство и е поискано налагане на възбрана. Съгласно
Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК,
т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за
изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен процес,
при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на
давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес
давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен
способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по
изпълнителното дело, започва да тече нова давност. В същото Тълкувателно
решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността -
"прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др."
Видно от
приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с образуването на изп.
дело, взискателят е посочил способ за изпълнение-възбрана с молбата за
образуване на производството, от когато тече нова петгодишна давност, по отношение и на двамата длъжници.С нови молби,
депозирани от кредитора от 05.02.2014г.-л.72, 29.01.2016г.-л.75, от
17.01.2016г.-л.84, 15.02.2019г.-л.85, 15.01.2020г. –л.97, е прекъсвана
давността и е започнала да тече нова петгодишна давност.
Разпоредбата
на чл. 116, б. „в” от ЗЗД, повелява, че давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам за себе си, тъй като той е законодателно
предназначен да способства за реализацията на неудовлетворени по доброволен
начин притезания. Същият съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече конкретни изпълнителни способи.
Доказателство за
успешното поддържане на висящността на изпълнителното производство са
множеството изпълнителни действия, съответно - подадени надлежно искания за
извършването на такива, които са били подчинени на общата идея да се насочи
изпълнението спрямо секвестируемите имуществени права на длъжниците, чрез
избора на оптималния изпълнителен способ, посредством който да бъдат събрани
съдебно установените парични суми в полза на кредитора. В тази насока е и
възприетото становище в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълк. д. № 2 / 2013г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, че „при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.“ Ефектът на прекъсване течението на давностния срок настъпва
„независимо от това дали прилагането на избрания изпълнителен способ е поискано
от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя“.При всички случаи действието , което прекъсва
давността, е действието на носителя на материалното право, а не действието на
компетентния орган, движещ производството и извършващ действия на принудително
изпълнение.
При това положение съдът приема, че към датата
на ИМ, не е изтекла петгодишната давност и искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса
не се дължат разноски в полза на ищеца.Ответникът не е претендирал, поради и
което съдът не се произнася.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Г.,
ЕГН********** против „Ю.Б.“АД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ИСК
с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи
на Ю.Б.“АД-София, ***, сумата 10664,24 лв., главница, дължима по договор за банков
кредит; сумата 1153,96 лв.,
представляваща договорна лихва върху главницата, считано за периода от
21.10.2012 г. до 02.07.2013 г.; сумата 62,46 лв. - такси по договора за банков
кредит;ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2013 г. до
окончателното й плащане, както и за сторените в заповедното производство
разноски, а именно: 237,61 лв. заплатена държавна такса и 585,14 адвокатско
възнаграждение,за които суми са издадени Заповед №2050 от 05.07.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист от 05.07.2013г., издадени по ч.гр.дело№3480/2013г. на Районен съд Плевен,
поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземанията,
които са предмет на изпълнително дело №20138140400423 по описа за
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: