РЕШЕНИЕ
№ 1628
гр. Русе, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520102923 по описа за 2023 година
М. Х. К. заявява, че на 23.12.2020г. с брат си С. К. дарили на С. В. С., който към този
момент бил в съжителство с Е. К. (племенница на ищеца, дъщеря на брат му С. К.) следния
наследствен имот:
- 5/8 идеални части от дворно място с площ 1682 квадратни метра, съгласно Скица
№749/17.12.2020г. и с площ 1110 квадратни метра, съгласно Нотариален акт №73, том ІІІ,
дело №931/11.05.1960г., представляващо имот №....., за който е образуван УПИ І с площ
1081 квадратни метра в квартал 9 по кадастралния и регулационен план на село П., община
Ветово, област Русе, на ул.“О.“№.......;
- заедно с цялата построена в това дворно място жилищна сграда с площ 70 квадратни
метра;
- 5/8 идеални части от второстепенна постройка с площ 20 квадратни метра,
като запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото да ползват целия
недвижим имот заедно с постройките - сделка обективирана в Нотариален акт
№4/23.12.2020г., том 38, дело №7767, вх.рег.№14050 на СВ – Русе.
Дарителите продължили да ползват имота, плащали редовно дължимите данъци, а С.
К. живеел там поС.но.
След смъртта на С. К. (02.02.2021г.), С. С. завзел имота. Заедно с Е. К. ползвал
дареното имущество и отказвал да допусне ищеца до него, въпреки учреденото в негова
полза вещно право. Сменил ключалките на входната врата към двора, на жилищната част от
къщата, залостил две врати с тежки предмети и поставил култиватор и ремарке пред една от
вратите, за да ограничи достъпа на М. К. до дворното място. В периода м.май 2022г. –
1
м.февруари 2023г. три пъти заплашил молителя с оръжие, като последния път заплахата
била отправена при опит на ищеца да влезе в имота.
Въз основа подадените до ПУ – Ветово жалби, полицейските служители съставили на
ответника предупредителен протокол, но прокурорската преписка приключила с
постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство, предвид неуредени
между страните гражданско-правни отношения.
На 29.05.2023г. М. К. отново посетил имота, придружен от В.Х., но установил, че
вратите са заключени. Наложило се да прескочи съборения зид от западната страна на
дворното място. Констатирал, че въпреки отправените с полицейския протокол
предупреждения, ответникът не е осигурил достъп до имота.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което след като признае, че е
титуляр на правото на ползване върху имот №....., за който е образуван УПИ І с площ 1081
квадратни метра в квартал 9 по кадастралния и регулационен план на село П., община
Ветово, област Русе, на ул.“О.“№18, заедно с построените в това дворно място жилищна
сграда с площ 70 квадратни метра и второстепенна постройка с площ 20 квадратни метра и
установи, че С. В. С. държи имота без правно основание, да осъди С. В. С. да му предаде
процесния имот, ключовете от заключваемите части на имота – двор, жилищни и стопански
постройки.
В условията на евентуалност да осъди С. В. С. да преустанови действията си,
възпрепятстващи ищеца да упражни правото си на ползване върху процесния имот, като
премахне вещите, които препятстват входовете на имота и всички свои движими вещи от
имота, включително в двора и сградите и да му предаде ключовете от заключваемите части
на имота – двор, жилищни и стопански постройки.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. В. С. е депозирал отговор на исковата молба,
в който излага доводи досежно неоснователността на претенциите.
Твърди, че никога не е оспорвал и не оспорва правото на ползване на ищеца върху
процесния имот. Поддържа, че никога не е ограничавал ищеца да ползва имота и не е
предприемал каквито и да е действия в тази насока. Пояснява, че имота има 4 входа, като
три от тях изобщо не се заключват. М. К. живеел в гр.Русе. След смъртта на втория дарител
започнал да подава неоснователни жалби.
Заявява, че е собственик на 5/8 идеални части от спорното имущество и счита, че
останалите съсобственици също следва да бъдат конституирани, като ответници.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
С договор, обективиран в нотариален акт №71, том ІІІ, дело №929/1960г. С. С.ов К.
продал на сина си Х. С.ов К. следния свой недвижим имот: една къща, състояща се от две
стаи и хамбар над къщата, заедно с ½ идеална част от дворното място, цялото от 1110
кв.метра, находящо се в село П., при съседи: В.Н.К., улица и от две страни поляни, за който
имот е отреден парцел І-128 в квартал 9 по плана на селото.
2
През м.май 1960г. С. С.ов К. е признат за собственик на дворно място цялото от 1110
кв.метра, находящо се в село П., съставляващо парцел І-128 в квартал 9 по плана на селото
и застроените от него две жилищни сгради и една селскостопанска постройка – нотариален
акт №73, том ІІІ, дело №931/1960г. на нотариус при Русенски народен съд.
С. С.ов К., починал на 05.06.1985г. оставил следните наследници по закон:
- М.Г.А. – съпруга, починала на 27.07.1989г., наследена от децата си Елена Разанова
Коева, починала на 13.01.2000г. и Й.Р.К., починала на 25.04.2006г.;
- С. С.ов К. – син, починал на 18.01.2007г., наследен от Б. С...... К. – син и К. С.ов К. –
син, починал на 30.08.1973г.;
- Я.С.Т. – дъщеря, починала на 02.01.1998г., наследена от А.Т.А. съпруг, починал на
16.07.2009г. и А.Т.А. – син;
- Х. С.ов К. - син, починал на 04.11.2007г. оставил следните наследници по закон: М.
Х. К. – син и С. Х. К. – син, починал на 02.02.2021г., наследен от децата си Д. С. К. и Е. С.
К..
На 22.12.2020г. М. Х. К. и С. Х. К. дарили на С. В. С. следния свой съсобствен
недвижим имот:
- 5/8 идеални части от дворно място с площ 1682 квадратни метра, съгласно Скица
№749/17.12.2020г. и с площ 1110 квадратни метра, съгласно Нотариален акт №73, том ІІІ,
дело №931/11.05.1960г., представляващо имот №....., за който е образуван УПИ І с площ
1081 квадратни метра в квартал 9 по кадастралния и регулационен план на село П., община
Ветово, област Русе, на ул.“О.“№......;
- заедно с цялата построена в това дворно място жилищна сграда с площ 70 квадратни
метра;
- 5/8 идеални части от второстепенна постройка с площ 20 квадратни метра, като
дарителите запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото да ползват целия
недвижим имот заедно с постройките - сделка обективирана в Нотариален акт
№4/23.12.2020г., том 38, дело №7767, вх.рег.№14050 на СВ – Русе.
Приложена е данъчна оценка на процесния имот.
Ангажирани са доказателства, от които е видно, че през м.април 2023г. ищецът е
сезирал ПУ – Ветово и РРП за извършени от ответника противоправни действия. В пода на
проверката, както по отношение на ответника, така и по отношение на ищеца са изготвени
предупредителни протоколи. От приложените към преписката снимки с дата 08.04.2023г.,
предоставени от ищеца е видно, че последният се намира в имота.
С оглед установяване твърденията на страните е допуснат разпита на: К. В. С., В.Е.Х.
Е. С. К., С. Р. Д. и Г. Г..
Преди около година, ищецът споделил с К. С., че притежава имот в с.П. на ул.“О.“.
Оплакал се, че дарил имота на ответника, но му било забранено да влиза в него. Един ден,
през м.май 2023г., заедно с М. К. отишли до дворното място и ищецът му показал „как не
може да влезе в него“. Имало камъни и твърди предмети. От север и от запад било
затворено. К. С. заявява, че не знае откъде може да се влезе в имота. Поддържа, че освен
ответника, не е виждал друг човек там.
3
В.Х. заявява, че в края на м.май 2023г. с ищеца посетили процесния имот. Опитали да
влязат през голямата порта, после през малката, но не успели. Прескочили отзад и стигнали
до някакво остъкление, което също било заключено. Свидетелят редовно минавал покрай
имота и два – три пъти видял ответника там. Поддържа, че преди смъртта на С. (брат на
ищеца) не е виждал М. К. в имота. При посещението през м.май 2023г. установил, че тревата
в двора е избуяла и изгоряла. Пред голямата метална порта имало камък, а малката порта
била заключена.
Е. К. заявява, че баща й (брат на ищеца) живял приблизително 30 години в процесния
имот. Дворното място имало четири входа. Голямата порта била подпряна с камък отвън,
тъй като нямала брава и ключалка. Поддържа, че пред нея ответникът предал на ищеца
ключовете от имота. Пояснява, че първата година след смъртта на баща й, С. С. поддържал
къщата и овощната градина. М. К. посещавал имота само, за да си набере плодове. При едно
от посещенията си през 2023г., отключил и взел от работилницата ъглошлайф, електрожен,
електромотор, водопроводен ключ и дрелка. След като ищецът започнал да се оплаква, че
му е ограничен достъпа до имота, ответникът спрял да ходи там. Когато пуснал жалба в
полицията, С. С. предложил да предаде ключове за имота, но полицаите отказали. Твърди,
че от пролетта на 2023г. имотът стои отключен заради ищеца, който смятал, че са сменени
ключалките на вратите.
С. Д. заявява, че докато С. бил жив, М. К. не е посещавал спорния имот. Твърди, че
виждал ищеца поне десет пъти в имота след смъртта на брат му – берял ябълки, товарил
железа. При последната среща със ищеца, последният заявил, че ще развали договора за
дарение. Свидетелят пояснява, че в двора може да се влезе от много места. Имало четири
входа, а в задната част дворното място нямало как да се заключи. По молба на ответника, С.
Д. поддържал част от плодните дръвчета – тези, за които С. С. трябвало да се грижи,
съгласно уговорка с ищеца.
Г. Г. – собственик на имот в близост до процесния заявява, че е виждал автомобила
на ищеца пред имота. След смъртта на С., С. посещавал имота, за да окоси тревата и да се
погрижи за овошките.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.108, вр.чл.111, вр.чл.56 от ЗС. В условията на
евентуалност е предявен иск с правно основание чл.109, вр.чл.111, вр.чл.56 от ЗС.
По главния иск:
Претендира се защита правото на ползване, учредено в полза на ищеца като клауза от
договор за дарение, обективиран в нотариален акт №4/23.12.2020г., том 38, дело №7767,
вх.рег.№14050 на СВ – Русе. Възможността това право да се притежава отделно от правото
на собственост означава, че то може да бъде запазено при прехвърляне на голата
собственост от прехвърлителя – собственик.
Правото на ползване по своя характер е абсолютно вещно право върху чужд имот,
включващо правомощията на своя носител да ползва вещта и получава добивите от нея.
Действието му е еднакво спрямо собственика на обременения имот и спрямо всички други
4
лица. Има личен характер и в този смисъл не може да се прехвърля от неговия носител на
друго лице и не преминава върху неговите наследници. Прекратява се със смъртта на
ползвателя, независимо от това за какъв срок е учредено.
Търсената съдебна защита на това право е чрез ревандикационен иск. Обемът и
предметът на ревандикацията зависят единствено от обема правата на ищеца, както и от
обема, в който тези права се накърняват.
В случая ищецът е дарил на ответника собствената си идеална част от посочените в
нотариалния акт 5/8 идеални части. Правото на ползване не обременява целия имот, така
както е записано в титула за собственост, тъй като 3/8 идеални части от имота не
принадлежат на дарителите и те не биха могли да се разпоредят с тях. Със смъртта на
първия дарител, правото на ползване върху неговите идеални части се е погасило, от което
следва, че правото на ползване на ищеца се разпростира върху идеалните части от имота,
които е притежавал към момента на дарствената сделка и с които би могъл да се
разпорежда.
Ангажираните в хода на производството доказателства не подкрепят тезата на ищеца,
че е лишен от правото на ползване. Очевидно, през м.май 2023г. М. К. е завел К. С. и В.Х.,
за да им покаже „как не може да влезе в имота“, въпреки, че една от портите не е заключена,
а подпряна от външната страна с камък (лист 14 от делото). Твърдението, че достъпа на
ищеца е ограничен не намира опора и в снимковия материал предоставен от него в хода на
полицейската проверка. От снимките, съдържащите се в преписката (стр.9 и 10) е видно, че
М. К. е в самия имот. С. Д. също твърди, че е виждал ищеца в имота – берял ябълки, товарил
железа. Е. К. поддържа, че при едно от посещенията си, чичо й отключил работилницата и
изнесъл оттам вещи, собственост на наследодателя – факт, който ищецът не отрича.
Отделно от това ответникът не оспорва и не е оспорвал правото на ползване на
ищеца. Данни за това се съдържат и в полицейската преписка.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията като недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.109, вр.чл.111,
вр.чл.56 от ЗС:
По изложените по-горе съображения съдът намира за недоказани и твърденията, че
ответникът е извършил действия, възпрепятстващи правото на ищеца да ползва имота. В
хода на производството не бе установено, че С. С. държи свои вещи в имота, както се
твърди, но дори това да е така, както бе отбелязано, правото на ползване на ищеца не се
разпростира върху целия имот.
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на
ищеца са направените от ответника разноски по делото в размер на 800 лева –
възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М. Х. К., ЕГН ********** с адрес:
гр.Русе, ул.“К.П.в.“№......л...., вх......, ет...... срещу С. В. С., ЕГН ********** с адрес: село П.,
ул.“Ч.Л.“№..... иск да бъде признато, че ищецът е титуляр на правото на ползване върху
имот №....., за който е образуван УПИ І с площ 1081 квадратни метра в квартал 9 по
кадастралния и регулационен план на село П., община Ветово, област Русе, на
ул.“О.“№......., заедно с построените в това дворно място жилищна сграда с площ 70
квадратни метра и второстепенна постройка с площ 20 квадратни метра и ответникът да
бъде осъден да предаде на ищеца процесния имот, ключовете от заключваемите части на
имота – двор, жилищни и стопански постройки.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска на М. Х. К., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе,
ул.“К.П.в.“№....., бл......., вх......, ет...... срещу С. В. С., ЕГН ********** с адрес: село П.,
ул.“Ч.Л.“№....., предявен в условията на евентуалност за осъждане ответника да преустанови
действията си, възпрепятстващи ищеца да упражни правото си на ползване върху процесния
имот, като премахне вещите, които препятстват входовете на имота и всички свои движими
вещи от имота, включително в двора и сградите и да му предаде ключовете от
заключваемите части на имота – двор, жилищни и стопански постройки.
ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН ********** да заплати на С. В. С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6