Присъда по НОХД №337/2024 на Районен съд - Петрич

МОТИВИ към Присъда по НОХД № 337/2024 г. по описа на Районен съд
Петрич

Обвинението против подсъдимия И. В. Д. е по чл.209, ал.1 от НК за това, че
през месец юли 2023г., в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага е
въвел в заблуждение Л. В. М. от гр.П., че ще му достави от чужбина
мотоциклет марка „Ямаха“ модел „Х max“ и ще му го продаде срещу
първоначално плащане по банков път на сумата от 7700 лева преди доставяне
на мотоциклета, а при доставянето – като част от сделката М. да му
прехвърли и собствеността върху собствения си мотоциклет марка „Хонда“,
като на 31.07.2023г. съгласно постигнатата уговорка по банков път Л. В. М.
превел сумата от 7700 лева, но впоследствие нито обещаният мотоциклет му
бил доставен, нито му била върната преведената сума, в резултат на което му
била причинена вреда в размер на 7 700 лева.
Представитeлят на Районна прокуратура Благоевград, ТО Петрич поддържа
обвинението и го счита за доказано в хода на съдебното следствие, с оглед на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по един безспорен
начин установяват както извършеното престъпление, така и неговия автор-
подсъдимият Д.. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така
повдигнатото му обвинение и да му се наложи наказание към предвидения
минимум- 1 година, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години, а гражданският иск следва да бъде уважен.
Гражданският ищец Л. М., чрез повереника си адв. П. моли да бъде уважен
изцяло предявеният от тях граждански иск, който се доказва като основание и
размер от събраната по делото доказателствена съвкупност.
В хода на съдебното следствие подсъдимият И. Д. дава обяснения, като
заявява, че не е извършил никаква измама, а се касае до неуредени граждански
отношения. Договорният му защитник – адв. Х. счита, че с оглед на събраните
по делото доказателства се установява фактическа обстановка, която не
изпълва състава на престъпление, вследствие на което подзащитният му
следва да бъде признат за невиновен. По отношение на гражданския иск
намира, че същият не следва да бъде уважен.
Петричкият районен съд, като прецени събраните и проверени по делото
доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият И. В. Д. живее в гр.В. и е управител на „М. е." ЕООД, което
дружество има акаунт в сайта за продажба на автомобили „Мобиле бг“. Освен
това същият представлява с генерално пълномощно „М. е.“ ЕООД, чийто
едноличен собственик на капитала и управител е неговата майка Р. И. А.,
понастоящем живуща в Р. И. Двете дружества имат едно и също седалище и
адрес на управление, а именно гр. В., ул. “В.“ № *, ет. *. Към инкриминирания
период и двете дружества са действащи, със сходен предмет на дейност като
не е образувано производство по несъстоятелност в Окръжен съд – В. Д. е с
1

висше образование, женен, баща на две деца, неосъждан, без данни за
противообществени прояви.
Свидетелят Л. В. М. живее в гр.П. Същият притежава собствен мотоциклет
марка „Хонда“, но тъй като проявявал интерес към мотоциклетите, искал да
си закупи нов такъв, поради което се информирал за публикуваните в
интернет обяви за продажби.
На 27.07.2023г. докато разглеждал обявите в „Мобиле БГ“ по време на
семейната си почивка в Р. Гърция, попаднал на обява за продажба на нов
мотоциклет марка „Ямаха Х макс 300“ с продавач „М.“ гр. В., с обявена цена
от 13, 550 лева. На обявата бил посочен телефон за контакти-098****. По
телефона успял да се свърже с подсъдимия Д., който му заявил, че този
мотоциклет е продаден, но в рамките на едноседмичен срок може да му
достави същия, като го внесе в страната от Р.Румъния.
Свидетелят М. не разполагал с цялата сума, за която се продавал
мотоциклета, затова предложил като част от сделката да предаде на Д.
собствения си мотоциклет и да доплати остатъка. Изпратил снимки на
собствения си мотоциклет, марка „Хонда“, който подсъдимият оценил на 5
800 лева, като останалата сума от 7700 лева се договорили свидетелят М. да
му преведе по банков път авансово. Уговорката била след превеждане на
аванса, мотоциклетът да бъде поръчан, като Д. лично след получаването да
транспортира новия мотоциклет до гр.П., където при предаването му на
купувача като част от сделката да получи мотоциклета на М..
На 29.07.2023 г. от „М. е.“ ЕООД била издадена фактура за сумата от 7700
лева, в която било посочено „авансово плащане за употребяван мотоциклет
Ямаха Х макс 300 Tech max“.
На 31.07.2023 г. свидетелят М. по банков път превел сумата от 7 700 лева
на дружеството „М. е. ЕООД“, като подсъдимият чрез телефонен разговор
потвърдил получаването. В основание за плащането било записано „авансово
плащане за мотоциклет“ и още пояснения „YAMAHA MAX TECH MAX
НОВ“.
След изтичане на уговорения срок, през който поръчката не била изпълнена
свидетелят М. подновил телефонните разговори, като подсъдимият изтъквал
различни причини за забавената доставка.
На 03.08.2023г. подсъдимият при проведен телефонен разговор го убедил,
че в момента моторът се товари в Румъния и скоро време ще бъде доставен.
Когато и това не се случило свидетелят М. започнал да изпитва съмнения,
че е измамен. Подсъдимият през месец август спрял да отговаря на
телефонните обаждания и на текстовите съобщения. В един от редките случаи
когато успели да проведат разговори свидетелят М. поискал да му бъдат
върнати парите, като подсъдимият му поискал формално писмено обяснение
за отказа да го закупи, като депозирал текстово съобщение за това,
свидетелят М. изпратил на 04.08.2023 г. имейл с посочена причина за отказ и
съответно било издадено кредитно известие № ********** от 08.08.2023г.
Кредитното известие, или така нареченото сторно, е първичен счетоводен
2

документ, с който се намалява данъчната основа на доставка, за която вече е
издадена фактура. Същото се издава когато е издадена предходно фактура, а
клиентът се е отказал да плати, поискал си е парите обратно или просто е
върнал стоката.
Въпреки отразеното в кредитното известие, че сумата от 7 700 лева следва
да бъде върната на Л. М. заради „отказ на клиент за закупуване на
употребяван мотоциклет YAMAHA ХMAX 300 TECH MAX по ф-ра
10000000028/29.07.2023 г.“, внесената авансово сума не била върната на М.,
нито същият бил уведомен, че сделката се разваля или че парите му ще бъдат
удържани.
Няколко дни по-късно двамата отново се чули и отново се разбрали
доставката на мотоциклета да бъде осъществена. Т.е. Д. продължил да
убеждава М., че могоциклетът все пак ще бъде доставен.
На 08.08.2023 г. в онлайн кореспонденция Д. твърди, че в момента товари
моторите и изпраща на М. снимка на опакован в кашон мотор Ямаха.
На 10.08.2023 г. Д. отново в онлайн кореспонденция заявява, че като е на
базата в гр. В. ще снима мотора.
Изпращат се снимки на мотор Ямаха, позициониран до автомобили с
врачанска регистрация, като се заявява, че като е готов за тръгване Д. /за гр.
П./, ще уведоми М..
Последният заявява в кореспонденцията, че след толкова чакане няма нито
пари, нито мотор и счита същото за измама.
Тази кореспонденция съдът намира за безспорна, тъй като и двете страни
предоставиха на съда разпечатки от своите телефони, не оспорват в нито една
част автентичността й, поради което според съда не се наложи назначаването
на съдебно-техническа експертиза.
Последно като хронология на 02.01.2024 г. М. е изпратил данните на
банковата си сметка, по която тогава обвиняемият Д. е заявил, че ще върне
сумата от 7700 лева /доколкото на ДП е твърдял, че причината да не връща
парите е, че не е бил търсен от М. и последният не му е предоставил банковата
си сметка/.
Така с деянието си, при пряк умисъл, подсъдимият И. Д. осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 1
НК.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните и
проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства - показанията на
свидетелите /с изключение на показанията на полицейския служител Р. Х. в
частта им относно проведени беседи/, разпечатка на текстови съобщения от
вайбър, фактура, кредитно известие и останалите писмени доказателства.
Всички те са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира
изцяло. С оглед на тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено по несъмнен начин, че подс. Д. през
месец юли 2023г., в гр.П., с цел да набави за себе си имотна облага е въвел в
заблуждение Л. В. М. от гр.П., че ще му достави от чужбина мотоциклет
3

марка „Ямаха“ модел „Х max“ и ще му го продаде срещу първоначално
плащане по банков път на сумата от 7700лева преди доставяне на
мотоциклета, а при доставянето –като част от сделката М. да му прехвърли и
собствеността върху собствения си мотоциклет марка „Хонда“, като на
31.07.2023г. съгласно постигнатата уговорка по банков път Л. В. М. превел
сумата от 7700 лева , но впоследствие нито обещаният мотоциклет му бил
доставен, нито му била върната преведената сума, в резултат на което му била
причинена вреда в размер на 7 700 лева- престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Съдът не кредитира обясненията на Д., защото същите очевидно са негова
защитна позиция, която не се подкрепя от останалите доказателства по делото,
обсъдени от съдебния състав и приети за достоверни. Обясненията са
вътрешнопротиворечиви и нелогични. В обясненията си Д. твърди, че най-
късно на 11.08.2023 г. моторът е пристигнал в България, но няма логично
обяснение защо сделката не е финализирана. Противоречиви са и относно
това дали смята уговорката за развалена и защо в такъв случай е издадено
кредитно известие и защо ако уговорката е развалена и „капарото“ /според
него платената сума от 7700 лв. е „задатък“/ се задържа, продължава
кореспонденцията по доставката на мотоциклета. Съдът освен това приема, че
твърденията за капаро, а не за авансово плащане, са единствено плод на
предприета защита с оглед недоказване на деликт, но в действителност не
отговаря на истината, че капаро не може да бъде осчетоводено и че по тази
причина е записано в документите като авансово плащане.
Обясненията на Д. се дискредитират и от неизпълнение за изпращане на
искана информация от дружеството, което представлява, а именно "Мото
ексклузив". Съдът неколкократно изиска справка, която можеше да потвърди
заявеното от Д., но такава не бе изпратена, без да бъдат посочени основателни
причини за това неизпълнение.
С деянието си същият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.209, ал.1 НК, а именно обикновена измама.
В зависимост от специфичните особености на различните видове
посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на НК,
различаваме три вида измами. В случая се касае до обикновена измама.
Последната е налице, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение. Характерна
особеност от обективна страна е, че актът на имуществено разпореждане от
страна на измаменото лице се осъществява поради неговата неправилна
представа относно правното основание или условията за това разпореждане.
В случая измамните действия се изразяват във въвеждане в заблуждение у
св.Л. М., че подс.Д. ще му достави от чужбина - Румъния мотоциклет марка
„Ямаха“ модел „Х max“, като свидетелят е дал авансово сумата от 7700, и
която сума подсъдимият е получил като пълномощник на „М. е.“ ЕООД, т.е.
налице е и имотна облага. Действията на подс. Д. са били насочени именно
към въвеждането в заблуждение у св.Л. М., че ще му достави въпросния
мотоциклет, като целта е била да се забави доставката и клиентът да се
откаже, при което да му бъде задържана внесената аваносово сума като
4

„капаро“.
Налице е и причинната връзка между деянието и престъпния резултат.
Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от
имущественото разпореждане, осъществено от измаменото лице /даването на
7 700 лв. по банков път от св.Л. М./, а разпореждането пък е следствие от
неправилната представа на това лице относно основанието или условията на
разпореждането /за закупуване на нов мотоциклет/.
Доколкото подсъдимият и защитата му твърдят, че в случая не се касае до
престъплението измама, а до неуредени гражданско-правни отношения, съдът
намира за необходимо, за посочи следното:
При съпоставката на гражданско- правната измама и измамата по чл.209 и
сл. НК могат да бъдат отграничени различни елементи на съответните правни
фигури. При гражданско- правната измама деецът има за цел не реализиране
на имотна облага, кореспондираща с причиняване на имотна вреда на
съконтрахента, а единствено сключване на договор при създадена невярна
представа по отношение на част от неговите елементи. При този вид измама
не е необходимо осъществяването на разпоредително действие от страна на
съконтрахента, а единствено постигане на съгласие по отношение на
основните елементи на договора и неговото сключване.
Наказателно правната измама представлява типично резултатно
престъпление, като същото, съгласно константната практика на съдилищата и
правната доктрина е довършено с извършване на имущественото
разпореждане, респективно реализиране на имотната облага от извършителя.
При това престъпление сключването на договор не е в основата на
изпълнителното деяние, а то е само начин за постигане на основната цел на
дееца, свързана с имуществената облага. Именно субективното отношение на
извършителя и конкретните предприети от него действия дават основание да
бъде правена преценка дали поведението му може да бъде преценено като
наказателно- правна или гражданско- правна измама.
Много показателно е Решение от 10 април 2012 по КНД №154/2012 на ВКС
/подсъдимата обещавала на потенциални купувачи, че ще им достави коли от
Западна Европа, вземала им парите и не доставяла колите; защитата твърди,
че става дума за граждански отношения; ВКС отсича - в случая имаме
наказателно-правна измама/.
В настоящия случай на всички действия на Д. водят до извода, че същият е
искал да се обогати със сумата от 7700 лева, като още изначално е имал
публикувана обява от друго дружество за вече продаден мотоциклет, после е
издал документ за авансово плащане на употребяван мотоциклет, макар че
договорката е била за нов, след това е започнал да променя сроковете за
доставка с идеята пострадалият да се откаже и да бъда задържана платената
сума уж като „капаро“, накрая е продължил да твърди, че е натоварил
мотоциклета, че ще го снима на базата в гр. В., че ще тръгне за гр. П., за да го
достави, но нищо от това не се е случило.
В крайна сметка, ако подсъдимият като уважаван търговец е искал да бъде
5

изряден, нищо не му е пречило, след като по негови твърдения през месец
септември /или август/ е доставен мотоциклетът, същият да го превози до гр.
П. за финализиране на сделката и ако М. откаже да го получи, то тогава
виновен за неизпълнението би бил последният.
От всички доказателства по делото се установява, че подсъдимият Д. е поел
ангажимент да достави определена стока - в случая нов мотоциклет Ямаха,
като тези негови действия са били насочени единствено към постигане на
предварително определената цел - реализиране на имуществена облага. Той е
извършил действия, насочени не към постигане на съгласие по отношение на
сключване на договор с пострадалия, а към това той да му предостави
парични средства (еднократно сумата от 7 700 лв.) и да бъде постигнат
посочения в чл.209, ал.1 НК резултат. Подсъдимият от първия момент е
съзнавал, че няма да осигури мотоциклета, като изначално е заблуждавал
пострадалия, че ще стори това.
От субективна страна подс. Д. е действал при пряк умисъл и с користна цел,
предвиждайки, че вследствие на неговото въздействие върху заблудения /св.Л.
М./ у последния ще възникнат неправилни представи, в резултат на което ще
извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт едно
чуждо имущество ще бъде увредено. Характерна особеност е специфичната
цел - имотната облага, която без съмнение в случая е налице, тъй като св.Л. М.
е платил на подс. Д. /чрез представляваното от него дружество/ сумата от 7700
лв. като „авансово плащане“, без обаче последният да е поръчал и доставил
мотоциклета, респективно да е върнал сумата.
Следва да бъде посочено Решение от 19.01.2009 по н.д. № 607/2008 на ВКС,
в което се приема, че измамникът действа вредоносно и когато обективно е в
състояние да изпълни поетото задължение, но въпреки това не възнамерява да
го изпълни още при поемането му. Нещо повече - тъкмо последната,
субективна особеност е характерен белег на наказателноправната измама (вж.
и р. 1037/06 - І, Бюл. 8/07), а само понякога този белег се доказва косвено от
липсата и на обективна възможност за изпълнение на задължението, поето
към пострадалия.
В хода на съдебното следствие се представиха от защитата документи, с
които се искаше да се докаже, че действително Д. е поръчал мотоциклета.
Представена е фактура проформа от 26.06.2023 г., с която „М. е.“ превежда
сумата от 6 134.45 евро на румънско дружество за скутер Ямаха ХМАКС ТЕХ
300. Тази фактура обаче обективира плащане, извършено много преди М. да
види обявата в „Мобиле бг“, да се свърже с продавача и да уговорят
параметрите на сделката. В този смисъл не може да се каже, че писменият
документ има отношение към предмета на делото и още по-малко, че доказва
намеренията на Д. да изпълни задълженията си, т.к. такива все още не са били
възникнали. Същото касае и представената операционна бележка за Суифт
превод.
Представената международна товарителница пък, установява, че
мотоциклет е товарен в Б. на 11.09.2023 г., което обаче не кореспондира с
провежданите разговори с подсъдимия и времето, през което мотоциклетът е
6

пристигнал в България по негови думи. Както бе посочено по-горе,
подсъдимият заяви, че моторът е пристигнал на базата в гр. В. някъде около
11.08.2023 г., което е месец преди издаване на процесната международна
товарителница.
Обичайно дружествата, които представлява законово или с пълномощно Д.
се занимават именно с внос на мотоциклети, автомобили и т.н., поради което
това, че е внесен такъв мотоциклет, не доказва, че това е бил мотоциклетът
заявен и предплатен частично от М.. Самият Д. сочи, че е внесъл няколко
такива мотоциклета.
Още повече, че в ЧМР е посочено, че се придружава от фактура с № 2017-
4655, докато приложената проформа фактура е с № 21280, което не доказва
връзка между двата документа, а и дори и такава да има, не доказва връзка с
мотоциклета, поръчан от М..
Тук следва да се посочи, че според подсъдимия сумата от 7700 лева е била
необходима за да бъде закупен от румънското дружество, но се установява, че
много по-голяма сума, а именно 6134.45 евро са били платени още на
26.06.2023 г., т.е. че този мотор вече е бил платен и не е имало нужда да се
заплаща аванс в такъв висок размер.
Следва да се обсъдят и показанията на свидетеля П., който твърди че е
присъствал на разговор между подсъдимия и М. и в който е уговорено да се
заплати сумата от 7700 лева. Свидетелят промени показанията си дали е чул
думата авансово или капаро, в отговор на въпрос на защитата, което обаче не е
съществено, тъй като във всички документи, включително и във вайбър
комуникацията между двамата, навсякъде се сочи авансово плащане, а не
капаро. Дори и да става въпрос за капаро обаче, в нито един момент
гражданският ищец не е уведомен, че парите ще му се задържат като капаро
заради виновно неизпълнение на сделката от негова страна. Освен това
свидетелят П. твърди, че е видял нов мотор на базата в гр. Враца през месец
септември, което отговаря на документите, представени от защитата, но
противоречи на заявеното от Д., че моторът е бил в България на 11.08.2023 г.
Основната линия на защитата, че причината за неизпълнение на договора е
отказ на другата страна, поради което липсва изискуемият изначален умисъл,
е несъстоятелна, защото тезата за неизпълнен договор поради отказа на М. се
развива за първи път пред настоящия съд. След като М. желае да се откаже от
мотора и си иска парите обратно, отговорът на Д. е, че следва да изпрати и-
мейл с посочване на основателна причина за това. Получавайки и-мейла, Д. не
твърди, че причината е неоснователна, напротив – издава се кредитно
известие, с което трябва да се върнат парите на посочената от М. банкова
сметка. След като парите не се връщат, М. продължава да бъде в очакване да
получи мотоциклета, чиято цена е заплатена над 50 процента. Въпреки че
прокуратурата не е повдигнала обвинение за втората форма на изпълнително
деяние на измамата – поддържане на заблуждение, от установената
фактология се установява именно това – Д. не уведомява М., че договорът
няма да се изпълни поради направения отказ, а напротив – продължава да го
уверява в това, че моторът се товари опакован, че се съхранява в базата в гр.
7

В., че ще бъде транспортиран до гр. П. и тези действия красноречиво говорят
за това, че не поведението на М. е довело до настъпване на вредоносния
резултат.
Поради изложените мотиви съдът намира, че обвинението е доказано по
един безспорен и несъмнен начин и спрямо подсъдимия следва да бъде
реализирана наказателната му отговорност. В случая безспорно се установява,
че именно подс. Д. е автор на деянието. Подс. И. Д. именно е получил парите
от измамата /макар и чрез дружеството „М. е.“ ЕООД/ и е бил наясно с
престъпната схема, използвана в случая, поради което и следва да бъде осъден
за извършеното престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия,
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни, поради което му наложи
наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно 1 /ЕДНА/ ГОДИНА
лишаване от свобода, чието изтърпяване отложи с тригодишен изпитателен
срок. Подсъдимият не е осъждан на наказание Лишаване от свобода и
наложеното му такова не надвишава три години. Освен това съдът счита, че не
е необходимо да бъде прилагана цялата строгост на закона, доколкото това е
първа престъпна проява в живота на И. Д. и същият би се поправил и възпрял
от извършването на нови такива с едно условно наказание. От друга страна не
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, като подсъдимият дори до
приключване на делото не възстанови вредата на пострадалото лице.
Наказанието съдът намира за справедливо и съответно на обществената
опасност на извършеното и на дееца, определено към минималния, предвиден
в закона размер. По този начин съдът намира, че най-пълно ще бъдат
реализирани целите както на генералната, така и на специалната превенция на
наказанието.
По отношение на предявения граждански иск, съдът намира същият за
основателен и доказан в пълния му размер. Безспорно се установява, че на
пострадалия Л. М. е причинена имотна вреда в размер на 7700 лв. в резултат
на деянието на подсъдимия, поради което последният е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил. Налице са всички признаци за обезвреда
на гражданския ищец Л. М., поради което подс. Д. следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 7700 лв., като обезщетение за претърпените имуществени
вреди в резултат на деянието. Искане за заплащане на законната лихва от деня
на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и заплащане на
разноски по делото за възнаграждение за адвокат не е направено и затова
такива не се присъждат.
С оглед осъждането на подс.Д. същият следва да бъде осъден да заплати и
направените разноски от Районен съд Петрич- за държавна такса върху
уважения граждански иск- 308 лв. Други разноски по досъдебното и
съдебното производство не са сторени.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	77
Дата:	23 септември 2025 г.
Съдия:	Андроника Ризова

Дело:	20241230200337
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 май 2024 г.

Присъда по НОХД №337/2024 на Районен съд - Петрич

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите