Решение по дело №2760/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба вх. № 20308/06.12.2024г. подадена от Г. Н. А. чрез адв. С. Н. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието в която се заявяват 3 искови претенции за обезщетяване неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – действия и бездействия на затворническата администрация за следните периоди:

 

от 05.05.2019г. до 10.07.2019г. за престой в Затвора - Пловдив претендирана сума от 1000 лева;

 

от 11.02.2023г. до 26.10.2023г. за престой в Затвора – Пловдив претендирана сума в размер на 5 000 лева;

 

от 11.07.2019г. до 12.08.2020г. в Трудово-поправително общежитие „Герзовица“, Смолян претендирана сума в размер на 5000 лева.

 

ведно със законната лихва за забава върху всяка сума считано от датата на подаването на исковата молба – 06.11.2024г. до окончателното й изплащане;

 

Ищецът твърди, че за трите периода в трите пенитенциарни заведения е претърпял физически и психически болки и страдания, стрес, страх и унижение, негативни чувства и преживявания, емоционален дискомфорт в резултат на нарушение на:

 

- правото му на минимална жилищна площ;

 

- правото му на необходими хигиенни и битови условия – липса на достатъчно светлина, свеж въздух и течаща топла вода в стаите в които е бил настанен, наличие на олющени стени, дупки по пода, дървеници, мухъл и влага;

 

- правото му на престой на открито;

 

- правото му на достатъчна и качествена храна – менюто било еднообразно и бедно на хранителни вещества;

 

- правото му на подходяща работа – ищецът нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си;

 

- правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическата култура;

 

- правото му на свиждане – не се спазвали правилата за свиждане;

 

- правото му на молби и жалби – можел да пише молби и жалби, но не получавал копие от тях с входящ номер;

Ответник ГДИН чрез юрк. Тр.Ч. оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода от 21.05.2019г. до 12.08.2020г. в Затвора – Пловдив и в ЗО „Смолян“ за периода от 15.03.2022г. до 25.10.2022г.

Заявява се възражение за изтекла погасителна давност

Поддържа се, че в затвора на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода като се отрича да е преживян психически и физически дискомфорт, възмущение, както и се отрича да е налице нечовешко и унизително третиране на лишения от свобода.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Исковете са предявени от надлежна страна, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително лишен от свобода, което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Исковете са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в [населено място], съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения от специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода Затвора-Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск.

По отношение на оплакванията за първия исков период от 05.05.2019г. до 10.07.2019г. – Затвора – Пловдив:

Видно от постъпило писмо вх. № 649/15.01.2025г. от Началник Затвора – Пловдив потвърдено с писмо вх. № 940/10.04.2025г. /л. 60 от делото/ по описа на Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“ ищец А. е постъпил на 21.05.2019г. в Затвора – Пловдив от сектор „Арести“ към ОСИН [населено място] и е бил освободен на 12.08.2020г. Следователно, за периода от 05.05.2019г. до 21.05.2019г. /17 календарни дни/ ищецът не е пребивавал в Затвора – Пловдив поради което и съдът не разглежда наведените оплаквания за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС за този период, респ. в тази част този иск се явява неоснователен;

От справка изготвена от Г. А. – инспектор СДВР /л. 61 от делото/ за периода от 21.05.2019г. до 23.05.2019г. / 2 календарни дни/ л.св. е бил в приемно отделение като няма запазени данни в коя стая е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до разпределянето си в 5 група на 23.05.2019г.

За периода от 23.05.2019г. до 28.06.2019г. / 37 календарни дни/ се установява от справка изготвена от инспектор СДВР Цв. Д. /л.62/, че ищецът е бил настанен в спално помещение № 59, което е с площ от 26,64 кв.м без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.45х1.15м и 0.98х1.15м. Санитарният възел е 2.56 кв.м с един отваряем прозорец 0.35х1.15м. На всеки лишен от свобода е бил осигурен дюшек, легло и постеловъчен инвентар. В справката няма данни за брой настанени лишени от свобода за този период При желание от страна на лишените от свобода могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други съгласно списък на разрешени вещи, предмети и продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си. От справка се установява още че на всеки лишен от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода /график баня/ съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Настанените на работа имат възможност да ползват баня всеки работен ден. В банята има съблекалня, където къпещите се могат да се преобличат и да оставят дрехите си. За работещите в различните зони се осигурява престой на открито съгласно графика за разпределение времето на лишените от свобода. Пералнята се ползва по утвърден график и изявено желание от страна на лишените от свобода. Във всеки санитарен възел всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. В общото помещение на групата има простор за простиране на дрехи при необходимост като отделно в пералното помещение има и сушилния за дрехи. Водата в Затвора – Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се извършва чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветрението на стаята е по желание на лишените от свобода и това е възможно чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка стая вкл. и тази в която ищеца е бил настанен е в обособено помещение с отделен вход. По време на провеждане на престой на открито ищецът, който е бил настанен на пост V е можел да ползва тоалетна, която е била разположена между този пост и пост VI. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта лишените от свобода получават съответните прибори, които могат и да закупуват от лавката на Затвора – Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешени вещи, предмети и хранителни продукти. Бил е извършен ремонт в V – та група, където е бил настанен ищеца като са били изцяло подменени подова настилка, боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, поставени са маси, столове и шкафчета. Заради умишлени злонамерени действия в нарушение на чл. 96, т.2 ЗИНЗС всичко това е било увредено или напълно унищожено, което е наложило няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.

За периода от 28.06.2019г. до 02.07.2019г. /5 календарни дни/ при ответника няма запазени данни в коя стая е бил настанен ищеца, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно.

На 02.07.2019г. видно от справката на л. 64 от делото изготвена от инспектор М. П. ищецът А. е преместен от Затвора – Пловдив в ЗООТ „Смолян“ поради което и за периода от 02.07.2019г. до 10.07.2019г. /9 календарни дни/ ищецът не е пребивавал в Затвора – Пловдив поради което и съдът не разглежда наведените оплаквания за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС за този период, респ. в тази част този иск се явява неоснователен.

Или общо за първия исков период се установи по делото че за 44 календарни дни няма доказателство затова в кое помещение е пребивавал ищеца, при какви битови условия, с колко лишени от свобода, имало ли е пренаселеност, спазено ли е било изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м. При това положение и съгласно правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

За този период по този иск ответникът е направил възражение за погасителна давност на исковата претенция / о.с.з от 05.05.2025г./, което следва да се разгледа по отношение на тези 44 календарни дни за които се установява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС.

Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 АПК, във вр. с чл.285 ал.1 ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл.46 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, следва да намерят приложение правилата на чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – чл.114 ал.1 ЗЗД. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по т. гр. д. №3/2004г. ОСГК, са обсъдени противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл.1 ал.2 ЗОДВПГ /загл. изм./. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията, този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ и въз основа на него следва да се приеме, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията на Затвора – Пловдив, което се е случило с преместването на ищеца от Затвора – Пловдив в ЗООТ „Смолян“ на 02.07.2019г. Следователно и към 12.09.2024г. погасителната давност за признаване на обезщетение за нарушения на чл. 3 ЗИНЗС е изтекла / Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), давностните срокове по чл.3, т.2 ЗМДВИП, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020г.. Исковата молба е подадена след изтичането на давностния срок – 06.12.2024г. поради което и с нея не се прекъсва изтеклата вече погасителна давност.

Ето и защо съдът приема за основателно възражението на ответника поради което и този иск за период от 44 календарни дни в рамките на исковия период от 05.05.2019г. до 10.07.2019г. следва да се отхвърли като неоснователен поради погасяването му по давност, а за останалия период от 26 календарни дни също в рамките на този исков период претенцията се отхвърля като неоснователна поради това, че ищецът не е пребивавал в Затвора – Пловдив.

По отношение на втория исков период от 11.02.2023г. до 26.10.2023г. за престоя на ищеца в Затвора – Пловдив.

Видно от постъпило писмо вх. № 649/15.01.2025г. от Началник Затвора – Пловдив л. 22 от делото ищец Г. Н. А. за периода от 11.02.2023г. до 26.10.2023г. не е пребивавал в Затвора – Пловдив. Този отрицателен факт не е разколебан и от допълнително изисканите и приобщени справки писмо вх. № 940/10.04.2025г. /л. 60 от делото/ по описа на Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, справка на л. 61 от делото изготвена от инспектор СДВР Г. А., справка на л. 62 от делото изготвена от инспектор СДВР Цв. Д., справка л. 64 от делото изготвена от инспектор СДВР М. П.. Следователно и съдът не разглежда наведените оплаквания за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС за този исков период тъй като по делото няма данни въобще ищеца да е пребивавал в Затвора – Пловдив, а от там и няма как да бъдат съобразени оплакванията му за нарушения от действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора – Пловдив, които да са довели до нарушаването правото му на минимална жилищна площ; правото му на необходими санитарно-хигиенни и битови условия; правото му на престой на открито; правото му на достатъчна и качествена храна; правото му на подходяща работа; правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическата култура; правото му на свиждане;правото му на молби и жалби. Ето и защо претенцията за този исков период се отхвърля като неоснователна и недоказана.

По отношение на третия исков период от 11.07.2019г. до 12.08.2020г.

Видно от справка л. 23 от делото изготвена от Началник ЗО „Смолян“ приложена към писмо вх. № 649/15.01.2025г. на Началник Затвора – Пловдив ищец А. е пребивавал в периода от 11.07.2019г. до 12.08.2020г. в ЗООТ Смолян където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. От справката се установява, че правото на минимална жилищна площ в ЗООТ Смолян е спазено като не е превишаван капацитета на помещенията в които л.св. е бил настанен. Хигиенни и битови условия са осигурени за всички л.св. като течаща вода има в санитарните помещения в стаите. Съгласно график за ползване на баните на етажите и пране на спалното бельо е осигурен достъп до топла вода два пъти седмично като ищецът е имал възможност да поддържа редовно лична хигиена при желание затова. ЗООТ Смолян е общежитие от открит тип и се намира в местност „Герзовица“. Всеки л.св. се придвижва свободно из двора, спортната площадка, пребивава в лавката и на открито според собствените се нужди и желания. Качеството на храната е постигнато чрез изготвянето на ежеседмично меню, което се съгласува с ИСДВР, домакин, касиер и се утвърждава от Началник ЗООТ Смолян. Няма постъпили оплаквания като работещите в столовата са награждавани заради поддържането на добра хигиена и приготвянето на храна с добри вкусови качества. За всички л.св в добро психическо и физическо здраве администрацията на ЗООТ Смолян се стреми да осигури подходяща работа. Ищецът е бил получил възможност за назначаване на работа и е пребивавал на външен обект – кравеферма за периода от 12.08.2019г. до 31.12.2019г. Поради допуснато нарушение на реда и дисциплината е свален от обекта и наказан с 5 денонощия изолиране в наказателна килия за периода от 10.01.2020г. до 15.01.2020г. По време на изтърпяване на наказанието са спазени изискванията за минимална жилищна площ и престой на открито. Спрямо л.св. А. е прилагана социална и възпитателна работа с оглед ресоциализацията му и подпомагане на личностна промяна, изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. Тази социална и възпитателна дейност в ЗООТ Смолян включват диагностична и индивидуална корекционна дейност, провеждане на програми за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди, организират се творчески, културни и спортни дейности, с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност. Лишените от свобода участват доброволно в организираните мероприятия и социални програми като е потвърдено от затворническата администрация на ЗООТ Смолян, че ищец А. през исковия период е имал възможност да участва в конкурси, турнири, арт-ателиета по собствено желание като са били осигурени всички условия затова.

Опровергани са оплакванията на ищеца затова че не имал възможност за свиждания, тъй като свижданията се провеждат по график и по групи като се осигурява възможност за не по-малко от 2 свиждания на месец за всички л.св. и не е имало ограничени лица от свиждане.

Описана е детайлно процедурата за подаване на молби и жалби от л.св. Като е установен ред затова, а именно: молбите и жалбите се подават чрез ИСДВР до Началник ЗООТ Смолян или до външна институция. Всички молби се разглеждат от комисия по чл. 35 ППЗИНЗС на приемна – всеки вторник и петък като няма ограничение за брой молби, които всеки л.св. може да подава. След разглеждане на молбата л.св. е запознат с резолюцията на Началника от дежурен командир на отделение, а при необходимост и желание от страна на л.св. се представят и копия. Посочено е че молбите в ЗООТ често са за преместване по стаи или касаят закупуването на лекарства с лични средства, вещи от първа необходимост, които не са на разположение в лавката и след изпълнението им, младшия инспектор, който е извършил доставката им, вписва на молбата „изпълнено на дата:….“ и предава молбата на ИСДВР за съхранение към досието на л.св. Копия от жалбите се предоставят срещу подпис след тяхното завеждане в регистъра на ЗООТ Смолян.

Не се кредитират показанията на св. И. К. относно престоя на ищеца в ЗООТ Смолян, защото свидетелят е бил настанен в това пенитенциарно заведение през м.май 2020г., т.е от целия исков период впечатленията му са за около 3 месеца тъй като ищецът е бил в ЗООТ Смолян до 12.08.2020г.респ. свидетелят е бил настанен в 6- ти отряд, а ищецът е бил в 5-ти отряд, не е влизал в неговата килия, не е говорил с ищеца, засичали се на карето. Показанията му, че условията в ЗООТ Смолян са лоши са общи, неконкретизирани, абстрактни Свидетелят си спомня, че имало вода по 2-3 часа и тя била мръсна като по делото е документирано, че водата както в Затвора – Пловдив така и в ЗООТ Смолян е от водоснабдителната мрежа, ползвана от всички граждани, т.е ищецът няма данни да е бил третиран по-неблагоприятно отколкото другите граждани, които не са лишени от свобода, т.е ако е имало воден режим / макар това да не е изрично документирано по делото/, то този воден режим е бил за всички граждани и не се дължи на действия или бездействия на затворническата администрация на ЗООТ Смолян. Отхвърлят се показанията на св. К. затова че имало хлебарки и дървеници защото видно от приобщените протоколи за ДДД обработка от 03.07.2019г. – л. 29 от делото, от 23.08.2019г. – л. 30 от делото, 15.07.2020г., 16.03.2020г., 04.02.2020г., 07.11.2019г., 30.09.2019г. е доказано, че в ЗООТ Смолян е имало редовна дезинфекция с професионални препарати като няма данни ищецът да е отправял оплаквания за наличие на инсекти или пък да е искал извънредно напръскване на помещението, което е обитавал. Свидетелят си спомня, че е играел карти с А. поради което и очевидно оплакванията на ищеца за липса на свободни активности, творчески и културни дейности се опровергават дори и от ангажираните от него гласни доказателства

Следователно и всички оплаквания на ищеца за нарушаването правото му на минимална жилищна площ; правото му на необходими санитарно-хигиенни и битови условия; правото му на престой на открито; правото му на достатъчна и качествена храна; правото му на подходяща работа; правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическата култура; правото му на свиждане;правото му на молби и жалби се явяват опровергани от събраните по делото доказателства поради което и този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ищеца не се дължат разноски, респ. не се следва присъждане на разноски по чл. 38 ЗА.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

 

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г. Н. А. с [ЕГН] от [населено място], [улица] против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за обезщетяване неимуществени вреди претърпени от ищеца в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС – действия и бездействия на затворническата администрация довели до ограничаване правото на ищеца на: минимална жилищна площ; необходими санитарно-хигиенни и битови условия; престой на открито; достатъчна и качествена храна; подходяща работа; творчески и културни дейности и развитие на физическата култура; правото му на свиждане; правото му на молби и жалби за следните периоди:

 

• от 05.05.2019г. до 10.07.2019г. за престой в Затвора - Пловдив в размер на сума от 1000 лева;

 

• от 11.02.2023г. до 26.10.2023г. за престой в Затвора – Пловдив в размер на сума от 5 000 лева;

 

• от 11.07.2019г. до 12.08.2020г. в Трудово-поправително общежитие „Герзовица“, Смолян в размер на сума от 5000 лева.

 

ведно със законната лихва за забава върху всяка сума считано от датата на подаването на исковата молба – 06.12.2024г. до окончателното й изплащане като неоснователни и недоказани.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.