РЕШЕНИЕ
№ 264
гр. гр. Хасково, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20235640200328 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Делото е образувано по жалба от Д. Д. Г., в качеството си на управител на
„***********“ООД, чрез адв.М. П. от САК срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, Серия К № 7099219, издаден от ОД на МВР-гр. Хасково, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "Глоба" в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се излагат и доводи относно недоказаност на нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява
Адв.П., редовно упълномощена по делото също не се явява. Внася по делото писмени
бележки в които поддържа жалбата, няма възражение за разглеждане на делото в отсъствие
на жалбоподателя, моли да се отмени атакувания фиш като неправилен и
незаконосъобразен. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не
изпраща представител по делото. С писмото с която е представена преписката се прави
искане жалбата да не се уважава, а в случай че ЕФ бъде отменен, се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и се иска то да се определи в неговият
минимум.
Предвид представените по делото доказателства, относно връчването на
1
санкционният акт, уточняващите молби във връзка с оставянето без движение на жалбата,
относно легитимацията на жалбоподателя и приложените пълномощно и договор за правна
помощ, съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирано да атакува акта лице, в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес,
поради което същата е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На ******** часа, с автоматизирана преносима система за контрол на скоростта на
моторни превозни средства тип АТСС (ARH CAM-S1) , било установено и заснето
движение на лек автомобил марка "********", с регистрационен номер ***** със скорост от
98 км. /ч. – над разрешената за движение в населено място от 50 км/ч., в ЕФ е посочена
скорост на движение 95 км/ч като е приспаднат толеранс от 3 км/ч от засечената скорост на
движение и е посочено превишение от 45 км/ч. От представената справка за
собственик/ползвател от АИС –КАТ е видно, че „*********** ООД“ е вписан като
ползвател на процесния автомобил, а негов собственик е юридическото лице "********
"ЕООД.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и
същият е регистриран на името на, „*********" ЕООД, а жалбоподателя Д. Г. –законен
представиjел на „***********“ООД, което дружество е ползвател на въпросния автомобил.
Въз основа на тези констатации е издаден процесният електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил
посочен жалбоподателят. В описателната част на електронния фиш е вписано движение с
установена скорост от 95 км. /ч. – превишаване с 45 км/ч. За дата и час на нарушението са
отразени показанията на техническото средство, като видно от приложения Протокол от
последваща проверка № 83-СГ-ИСИС/29.06.2022г. Техническото средство - Мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминало
последваща проверка. За място на нарушението е посочено – гр.Хасково, на
бул.“Г.С.Раковски“ до завод Мир в посока центъра на гр.Хасково, като ARH CAM S1 е
била насочена към гр.Димитровград.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе.
По отношение на приложения снимков материал – снимка № 120CCEF/0114912 с
техническо средство ARH CAM S1, съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от
Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
2
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство
от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по
автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място от 41 km/h до 50 km/h - с глоба 600 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното
деяние редакция, изм. ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Според текста на Параграф 6, т. 65 (нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР
на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни
и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми
3
се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата
за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа,
който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди изменението
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ. бр. 19 от 2015 г. В обобщение електронен фиш за
санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец. Поставя се въпросът дали в процеса по установяване и заснемане на нарушението
са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба, съдържаща правила,
гарантиращи законосъобразното протичане на този процес.
В случая, приложен по административнонаказателната преписка и приет по
делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на ползване на мобилна
АТСС, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Последният е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на
това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по Наредбата.
Представеният в случая протокол е попълнен изцяло и е вписана дата на използване на
техническото средство, като фактът, че същият е регистриран в системата на МВР, с рег. №
1253р – 2615 и е бил проверен на по – късна дата – 27.02.2023г., не води до порок в
процедурата, а доводите на пълномощника на жалбоподателя в обратна насока се явяват
неоснователни. Налице в съставения протокол е и необходимата яснота относно способа за
въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в ел. фиш, като е посочено в
цитирания протокол, изключение общото правило за ограничението при подбора на
скоростта при движение в населено място – 50 км. ч., или общото такова. Необходимо е да
се отбележи също така, че съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата норма протокол се съпровожда със снимка
на разположението на уреда, тоест на мобилното АТСС, доколкото следва да е неразделна
част от протокола, при положение, че в конкретната хипотаза се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ. система за
4
контрол на скоростта. Тази снимка има за предназначение да даде визуална представа къде
евентуално е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря
на посоченото в протокола, спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. В случая налице е представена снимка по
чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, от която може да се приеме, че
посоката на сработване и заснемане е на насрещно движещите се превозни средства, спрямо
разположението на АТСС, тоест приближаващите се ППС. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест е следвало именно издателят на електронния фиш да установи
спазването на нормативните изисквания, действащи към момента на деянието за
установяването на нарушението по реда, предвиден в закона /в широк смисъл/, като при
установено спазване на тези изисквания, следва да се приеме, че атакуваният електронен
фиш е законосъобразно издаден.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в горният протокол липсва
посочване на първият и последният номер на статичните изображения за времето на работа
на АТСС описано в протокола. Констатираната от съда липса на реквизит в протокола по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. касаеща непосочване на номер на първото и
последното статично изображение/видеозапис, в случая макар и да представлява
процесуално нарушение, то същото не е от категорията на съществените. Това е така, тъй
като в протокола са посочени часовете за начало и край на работа на АТСС, и от същия
може да се установи надлежно дали АТСС, с което е заснето процесното М. П. С. е
използвано именно в този интервал. Видно от статичното изображение на М. П. С., от което
е видно както м. П. С. така и са отразени, дата и час на заснемане, както и скоростта на
движение, приложено по делото, същото е заснето именно в посочения в протокола времеви
интервал. Следователно този пропуск при попълване на протокола не води до невъзможност
за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия
интервал, посочен в протокола, съответно представената по делото снимка може да бъде
съотнесена към установеното с процесния ЕФ нарушение. В подкрепа на горното е и
константната практика на Адм.съд Хасково - Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 184/2022 г.
По идентичен начин следва да се интерпретира и въпросът по същество, отнасящ
се до авторството на деянието, основавайки се на особености в нормативната уредба,
предвид способа за установяване и санкциониране на нарушението и доколкото са налице
ясни и категорични доказателства относно собственика на моторното превозно средство, с
което е извършено посоченото нарушение на правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, респ. за лицето
ползвател, според отразеното в приложената справка за собственост. В тази връзка следва да
се отбележи, че с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (изм. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г.) е предвидено, че електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а
5
първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Според нормата на чл. 188, ал. 1 от
ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство, а според ал. 2 на същата норма, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено
от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Цитираните
разпоредби водят до извода, до който е достигнал и решаващият съдебен състав в Решение
№ 63 от 30.03.2021 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1139/2020 г., че
административнонаказателната отговорност за нарушение, установено с техническо
средство или система по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, се носи от собственика на заснетото
моторно превозно средство, или от лицето, на което моторното превозно средство е
предоставено при оборване на презумпцията за отговорност на собственика в тези хипотези.
От наличните по делото писмени доказателства това е изпълнено, но не чрез представяне на
изискуемата се писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която представляващият по
закон „***********“ООД да е посочил лицето, комуто е предоставил управлението на
моторното превозно средство, а чрез ангажиране на отговорността на субекта, комуто е
предоставено превозното средство. Той в случая е бил изначално ясен, след като в справката
е вписан по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена
от Министъра на вътрешните работи, ползвател на процесното моторно превозно
средство и доколкото това е юридическо лице, то в съответствие с чл. 188, ал. 2, вр. ал.
1 ЗДвП е ангажирана отговорността на представляващия го по закон. В крайна сметка
целта на закона е изпълнена, тъй като е спазена предвидената в него процедура не само по
установяване на деянието, но и за установяване на автора. Следователно, доколкото то
законосъобразно е вменено в отговорност на Д. Г., в качеството му на управител на
„***********“ООД, с оглед представените доказателства, включително пред издателя му за
собственост на моторното превозно средство и за неговия ползвател, санкционният акт е
необходимо да бъде потвърден.
По същество съдът намира, за доказано по делото че жалбоподателят управлявайки
горният автомобил е извършил нарушението на ЗДв.П, описано в ЕФ. Описаното до тук е
основание за потвърждаване на атакуваният електронен фиш до колкото се доказва по
безспорен начин извършеното и описано във фиша нарушение, на същото място и време,
както и надлежното заснемане и документиране на измерената скорост, както и посоката на
движение на лекия автомобил. Безспорно е установено, че нарушението е извършено в
населено место и жалбоподателят е управлявал процесният автомобил със скорост над
разрешената за населено место – 50 км/ч., а именно със 95 км/ч., и привишение от 40 км/ч, в
тази връзка правилно е било квалифицирано и нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и
съответно правилно е санкционирано по чл.189,ал.4, вр.чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП със
единствено възможното наказание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на издателя
6
на ел. фиш, следва да бъдат възложени разноските по делото, но само в случай, че се
претендират и са действително сторени. В конкретната хипотеза, липсва отправено искане
от страна на издателя на електронния фиш, а само от жалбоподателя, но с оглед достигнатия
извод по същество, съдът не следва да се произнася с изричен диспозитив за разноските, тъй
като такова се дължи само при тяхното присъждане.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, Серия К № 7099219, издаден от ОД на МВР-гр.
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
7