№ 715
гр. Пловдив , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330203129 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4718574, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Г.В.Й. – представител на фирма „Й.“ ООД е наложена на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата, в допълнително становище и в съдебно заседание се излагат
конкретни съображения за незаконосъобразност на атакувания електронен
фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли атакувания електронен фиш да бъде потвърден изцяло
като правилно и законосъобразно постановен. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 04.04.2021г. в 17,20 часа в гр.
Пловдив, транспортен възел „Скобелева майка“ при максимална разрешена
скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № ***,
при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 63 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 13
км/ч.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от
приложеното по административната преписка статично изображение №
0526821, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол.
При извършен служебен контрол за законосъобразността на ЕФ, съдът
намира, че при издаването на същия е допуснат порок, съставляващ
основание за отмяната му. Това е така, доколкото ЕФ противоречи на
императивната разпоредба на чл. 39, ал. 4 ЗАНН, според която за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най - вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване
на действителната воля на законодателя се налага систематично тълкуване на
нормата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН с тези на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал. 2 ЗАНН и
чл. 186, ал. 4 ЗАНН.
При съвместния прочит на посочените норми се налагат следните изводи:
- за явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им,
за които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от
страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава
квитанция за глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не
повече от 10 лева. Квитанцията не е сред лимитативно изброените в чл. 59
ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен контрол, поради което и същата се
2
явява необжалваема. Правото на защита на нарушителя в този случай е
гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗАНН предвиждаща, че ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата - му се издава
АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
- за маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване
от страна на нарушителя, на основание чл. 39, ал. 2 ЗАНН на място се издава
глоба с фиш до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече
от 50 лева. Глобата с фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН
актове подлежащи на пряк съдебен контрол, поради което и същата се явява
необжалваема. Правото на защита на нарушителя и в този случай е
гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал. 3 ЗАНН предвиждаща, че ако
нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата - му се издава
АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
- за нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказание е до 50
лева включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не
оспорва нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш,
която не подлежи на самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В
случай, че оспорва нарушението или не е съгласен да заплати наложената
глоба, на нарушителя се издава АУАН и въз основа на него НП, което
подлежи на обжалване по общия ред.
- за нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50
лева на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал. 4
ЗАНН са извършени с един и същи брой на Държавен вестник, заедно с
измененията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
не за съотношение на общ закон към специален, а за изрично изразена
законодателна воля:
- електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над
50 лева,
- а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се
налага с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред - с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя.
3
Така изрично Решение № 239 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1831 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к. адм.
н. д. № 170 / 2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2342 / 2013 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т. 2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер - 50 лева, то за наказващия орган е
съществувала забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало
да процедира по реда уреден в чл. 186, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като
издаде в зависимост от процесуалната позиция на нарушителя или
необжалваема глоба с фиш на стойност 50 лева или АУАН и НП по общия
ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за
издаване на ЕФ, по силата на :
- чл. 189, ал. 4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и
кумулативно наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
- чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
възможност за това, същият следва да бъде отменен.
Само за пълнота на изложението следва да се обсъди и служебно
известното възражение на въззиваемата страна по сходни казуси, че под
необжалваем минимум по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се разбирало 10 лева,
а сумата от 50 лева била „необжалваем максимум“. Този довод всъщност е
изцяло обясним с оглед констатираната вече известна непрецизност при
словесната редакция на нормата, но се явява неоснователен предвид
разкритата по - горе действителна воля на законодателя чрез систематичното
тълкуване на нормите на чл. 39, ал.1 ЗАНН, чл. 39, ал.2 ЗАНН, 39, ал.4 ЗАНН
и чл. 186, ал.4 ЗДвП.
В случая под „необжалваем минимум“ по смисъла на чл. 39, ал.4 ЗАНН се
4
разбира не долния праг на наказуемост по чл. 39, ал. 2 ЗАНН (10 лева), а
минималния праг на налаганото наказание, над който е допустимо да се
издава ЕФ (тоест 50 лева).
В този изричен смисъл е и Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, в което
този въпрос е нарочно обсъден и е прието, че необжалваемия минимум, над
който могат да се издават ЕФ е именно 50 лева.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е направена, като по делото е
представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие /л.
6/.
Според задължителните указания в ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012
г. на ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
тогава, когато страната го е заплатила и е доказала реалното му заплащане на
процесуалния си представител, в зависимост от уговорения в договора за
правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път.
Заплащането се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства
за извършен банков превод.
По смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) договорът за правна помощ
и съдействие е първичен счетоводен документ, съдържащ изискваните от
закона реквизити. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч, първичният
счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко
следната информация: 1. наименование и номер на документа, съдържащ
само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и
единен идентификационен код от Търговския регистър или единен
идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен
номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и
стойностно изражение на стопанската операция.
Когато плащането не е с платежно нареждане, банково бордеро, по
платежна сметка и е вписано в документ, който не съдържа реквизитите на
5
първичен счетоводен документ съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч за плащане в брой,
последният документ представлява разписка за договореното между адвокат
и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и
съдействие и има своето значение само за тях като страни по този
договор. Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в
процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в
преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане
/в този смисъл Решение № 175/26.01.2017 г. по дело № 783/2016 г. на ВКС, III
н.о. /
В настоящия случай при прегледа на приложения по делото договор за
правна помощ и съдействие се установява, че на същия липсва отбелязване на
номер на документа, като липсата на посочения реквизит обуславя
невъзможност договорът да се третира като разписка – доказателство за
заплащането в брой на посочената в него сума в размер на 350 лева. Предвид
изложеното, въззиваемата страна не следва да бъде осъждана да заплаща
претендираното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4718574, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Г.В.Й. ЕГН *** – законен представител на фирма „Й.“
ООД ЕИК ********* е наложена на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1,
т. 2 ЗДвП глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6