№ 3834
гр. София, 13.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20231110203380 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 6872421 издаден от СДВР на М. Д. О. с ЕГН
**********, в качеството му на законен представител на „*********“ ЕООД, е наложено
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно депозирана жалба го атакува с искане за отмяна с бланкетни оплаквания за
нарушение на материалния и процесуалния закон, липса на фактически основания за
ангажиране на отговорността, респективно неспазване на реда за установяване на
нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призована, не изпращат
представител. По делото са представени писмени бележки, в които се излагат общи доводи
за законосъобразност на електронния фиш и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.01.2023 г. в 13:49 ч. по бул. „Околовръстен път“/път II-18 от републиканската
пътна мрежа- Софийски околовръстен път/, в посока от ул. „Стар лозенски път“ към ул.
„Патриарх Герман“ се движел лек автомобил марка ********* с регистрационен номер
**********, собственост на „*********“ ЕООД. По същото време в района на пътния
участък срещу № 360, попадащ извън границите на населено място, където с пътен знак В26
била указана максимална скорост на движение от 80 км/ч, бил осъществяван контрол за
спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON
M2, с номер на устройството MD1197. Системата била въведена в експлоатация от служител
на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 12:30 до 14:30 часа на
1
посочената дата, съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от същия, последното е работело в
стационарен режим, с посока на движение „приближаващ“, като е било поставено на
разстояние 300 метра от пътния знак.
Преминавайки през района на контрол, управляваният от жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 104 км/ч, след отчитане на отклонението от 3 %, при
максимално разрешена скорост от 80 км/ч за извън населено място, въведена и с нарочен
пътен знак В26. Скоростта на движение на моторното превозно средство била установена с
посоченото по-горе техническо средство, чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща дата,
точен час, адрес и географски координати, както и скорост и регистрационен номер на
превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и след служебно извършена справка за
регистрацията на МПС, на основание 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 2 ЗДвП на законния
представител на дружеството - собственик на превозното средство, а именно неговият
управител М. О. бил издаден процесният Електронен фиш серия К № 6872421.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 6872421,
справка за регистрация на МПС, заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.,преглед за вписан тип средство за
измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 12.01.2023 г., справка от
АИС-АНД за издаване и връчване на ЕФ, справка за нарушения на водача на МПС М. О.,
ежедневна форма на отчет, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно
управление - София относно организацията на движението и поставените пътни знаци в
района на ул. „Околовръстен път София“, с приложена към същата схема, веществени
доказателствени средства – фотоснимки, изготвени с техническо средство, заснемащо
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, дигитални снимки на техническото средство от района на пътния участък, в който
е осъществяван контрол за спазване правилата за движение с илюстриране поставянето на
АТСС в работен режим, установените ограничителни знаци за скоростта на движение и
начина на разположение на служебния патрулен автомобил.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи и автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване,
в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, но разгледана по същество
се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.
На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани
със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а
именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
2
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.
В съдържанието на ЕФ еднозначно е посочена приетата за установена скорост на движение,
срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по
делото доказателства е видно, че отразената стойност е изчислена след приспадане на
толеранса от 3 %, приложим за скорост от над 100 км/ч. Предвид това от една страна
административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга
са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост.
Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е
„електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи“, т. е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
относно отсъствието на контролен орган и нарушител касае именно процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението. Най-сетне макар да не
съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в справката от АИС-АНД-
12.01.2023 г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението-11.01.2023 г.,
датата на връчване на ЕФ, отразена в приложения списък с намерени фишове – 03.02.2023 г.,
и тази на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл. 34 ЗАНН или давността,
въобще не се поставя.
На следващо място правилно е определен субектът на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация, МПС с рег. № ********** е собственост на търговско
дружество „*********“ ЕООД, чийто законен представител е жалбоподателят М. Д. О.,
съгласно публично достъпното вписване в ТРРЮЛНЦ. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП, след
като собственикът на процесното МПС е юридическо лице, то предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставено управлението на моторното превозно средство. Следва да се държи
сметка още и за предписанието на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, съобразно което, при нарушения,
установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на
юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна
разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването ,
за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението
на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. От анализа на
цитираните разпоредби е видно, че общият принцип предполага отговорността за
извършеното нарушение да се понесе от собственика на автомобила /респективно законния
представител на юридическото лице/, а в случай, че МПС-то е било предоставено за
ползване на трето лице – приложение намира изключението, при което отговорността пада
върху съответното лице, на което е предоставено управлението на превозното средство. От
съдържанието на атакувания електронен фиш по категоричен начин личи, че се ангажира
административнонаказателната отговорност на физическото лице – управител, в подкрепа
на което е и вида на наложено административно наказание - „глоба“, а не имуществена
санкция, която се налага само на ЕТ и юридическите лица за неизпълнение на техни
задължения към държавата и общините.
В допълнение към изложеното съдът анализира и приложения към депозираната
жалба екземпляр от ЕФ, като от означените на него дата на връчване и подпис на нарушител
безспорно може да се изведе, че фишът е достигнал до санкционираното лице, респективно
не е ограничено правото му на защита, нито пък възможността му по чл. 189, ал. 5, изр. 2
ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Съдът намира, че избраният за реализиране на отговорността на жалбоподателя
процесуален ред, а именно чрез издаване на електронен фиш, а не на АУАН и НП, по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП предвижда, че „при нарушение,
3
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение“.
Понятието за автоматизирано техническо средство или система е легално дефинирано в § 6,
т. 65 от ДР на ЗДвП, видно от която техническото средство може да бъде както стационарно,
така и мобилно - „прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“, както е в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол CORDON M2 с идентификационен номер MD1197
е въведена в експлоатация от присъствалия на мястото на контрол служител на СДВР, което
е осигурило спазването на реда за използване на автоматизирани технически средства от
категорията на мобилните, с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За същата е
представено както Решение за одобряване на средството за измерване, издадено от държава
членка на ЕС(Република Хърватия), така и и справка удостоверяваща вписването на същото
в Българския институт по метрология на основание чл.34, вр. чл.32, ал.2, т.1 от Закона за
измерванията, а така също и Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г.
удостоверяващ изправността на конкретно използваното устройство към датата на контрол.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., АТСС подлежат на последваща проверка от
БИМ или от лица оправомощени от председателя на ДАМТН, като в настоящия случай
доколкото проверката е осъществена от БИМ, то изследване на оправомощаването въобще
не се налага. Видно от посочените документи, използваната система представлява одобрен
тип техническо средство, а на следващо място видно от протокола, същото е преминало
периодична проверка за изправност на 15.03.2022г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на
движение на МПС. С оглед на изложеното съдът не намира основание за съмнение в
установените при използването му обстоятелства.
При осъществения на 11.01.2023 г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
CORDON M2 с идентификационен номер MD1197, контрол върху скоростта на движение на
превозните средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на
МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол
на правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от
приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, съставен по образец, на 11.01.2023 г., за времето от 12:30 до 14:30 часа контрол
върху скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а използваното техническо
средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган, т.
е. същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП,
съгласно даденото от върховната съдебна инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от
2014 г. на ВАС, критерии. Поради това за установените чрез използваното техническо
средство нарушения, е приложим специалния ред за реализиране на административно
наказателна отговорност, чрез издаване на електронен фиш.
Предвид изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила по издаване на електронния фиш, нито пък нарушения на процедурата по
установяване на нарушението с АТТС. От приложения протокол се установява
местоположението и режима на работа на техническото средство, като в допълнение на
същия са приложени и дигитални снимка на самото устройство, процесния пътен участък и
приложимите в района ограничителни знаци. Видно от фотоснимката, направени при
установяване на нарушението, в центъра на същата, а респективно и в обсега на
техническото средство е именно лекия автомобил с рег. № **********, липсват други
превозни средства, и доколкото използваната система за контрол на скоростта, разполага с
4
вградено разпознаване на номера на МПС, не съществува основание за съмнение по
отношение на установените при експлоатацията ѝ данни.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя М. О. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1
ЗДвП, тъй като моторно превозно средство – лек автомобил марка ********* с
регистрационен номер ********** се е движило със скорост над максимално разрешената.
Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата CORDON M2 е
отчело скорост на движение от 104 км/ч след приспадане на допустимото отклонение.
Следователно, автомобилът на жалбоподателя се е движил със скорост, превишаваща
максимално допустимата за съответния пътен участък с 24 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като О. е съзнавал общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение, предвиждал е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целял настъпването им, доколкото съзнателно
е пренебрегнал наличието на ограничение на скоростта за движение и е шофирала с
избраната от него скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП, който предвижда за нарушения на
максимално допустимата скорост за движение извън населено място, когато превишаването
е от 21 до 30 км/ч, да се налага наказание глоба в размер на 100 лева. Санкцията е абсолютно
определена, поради което не съществува възможност размерът да бъде изменен от съда, с
оглед на което не се нуждае от допълнително обсъждане.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 6872421 издаден от СДВР, с който на
М. Д. О. с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „*********“ ЕООД
е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. О. с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6