№ 2129
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Силвана Гълъбова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20221100504188 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № ІІ-55-20001705/10.01.2022г. по гр.д. № 13618 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 55-ти състав е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, че М. И. В. Г.а, ЕГН ********** дължи на Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление: гр.София, ул. *******
заплащане на сумите, както следва: сумата от 330,95лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението-20.08.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 8 в
гр. София, ул. ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
99,85лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е издадена заповед по
заповедно дело № 55680/2018г. на СРС , като М. И. В. Г.а, ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* съдебни
разноски от 240лв. по исково и по заповедно дело, като неоснователни са
отхвърлени исковете на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД срещу :
1.Д. Н. Ф., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Т., гр. София, ул.
*******, ет. 4 за признаване за установено, че Д. Н. Ф., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата
от 330,95лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
1
20.08.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София, ул. ******* за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 99,85лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е издадена заповед по заповедно дело
№ 55680/2018г. на СРС като погасени по давност; прекратено е
производството по исковете срещу нея за горници над 330,95лв. до
430,77лв. , като Топлофикация София ЕАД е осъдено да заплати на Д. Ф.
съдебни разноски от 100лв
2. Б. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Т., гр. София, ул.
*******, ет. 4 за признаване за установено, че Б. П. П., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата
от 165,47лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
20.08.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София, ул. ******* за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 49,92лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е издадена заповед по заповедно дело
№ 55680/2018г. на СРС като погасени по давност;, като Топлофикация
София ЕАД е осъдено да заплати на Б. П. съдебни разноски от 100лв;
3. Д. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Т., гр. София, ул.
*******, ет. 4 за признаване за установено, че Д. П. П., ЕГН **********
дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК ******* заплащане на сумата
от 165,47лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
20.08.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София, ул. ******* за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от 49,92лв. представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е издадена заповед по заповедно дело
№ 55680/2018г. на СРС като погасени по давност;, като Топлофикация
София ЕАД е осъдено да заплати на Д. П. съдебни разноски от 100лв;
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
25007771/02.02.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Топлофикация
София”ЕАД, ЕИК ******* в частта, в която исковете срещу Д. Ф., Б. П. и Д.
П. са отхвърлени като погасени по давност . Изложило е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е неправилно било прието че
исковете са погасени по давност,. В случая страните били обвързани от
договор при Общи условия от 2014г. , съгласно които едва след публикуване
на общата фактура се начислявало обезщетение за забава и от този момент
започвал да тече и погасителния давностен срок, който в случая към
подаването на заявлението не бил изтекъл. Претендирало е разноски,
оспорило е претнецията за разноски на насрещната страна.
Въззиваемите – ответници по исковете - Д. Н. Ф., ЕГН **********, Б. П.
П., ЕГН ********** Д. П. П., ЕГН ********** са оспорили жалбата.
2
Посочили са, че решението в обжалваната му част е правилно. Издаването на
общата фактура не променял срока от който започвал да тече погасителния
давностен срок за месечните задължения. Претендирали са разноски,
посочили са че същите са съобразени с минималните такива по наредбата.
Третото лице помагач на въззивника – Т.С.”ЕООД , ЕИК ******* не е
изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
2006168/07.03.2019г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с адрес
на управление: гр.София, ул. ******* с която е предявило искове с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД срещу:
1. М. И. В. Г.а, ЕГН ********** за признаване за установено, че М. И. В.
Г.а, ЕГН ********** Г.а дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление: гр.София, ул. ******* заплащане на
сумите, както следва: сумата от 330,95лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-20.08.2018г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София,
ул. ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
99,85лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е
издадена заповед по заповедно дело № 55680/2018г. на СРС;
2. Д. Н. Ф., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Т., гр. София, ул.
*******, ет. 4 за признаване за установено, че Д. Н. Ф., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******
заплащане на сумата от 430,77лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-20.08.2018г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София,
ул. ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
99,85лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е
издадена заповед по заповедно дело № 55680/2018г. на СРС ;
3. Б. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Т., гр. София, ул.
*******, ет. 4 за признаване за установено, че Б. П. П., ЕГН
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******
заплащане на сумата от 165,47лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-20.08.2018г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София,
ул. ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
49,92лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е
издадена заповед по заповедно дело № 55680/2018г. на СРС ;
4. Д. П. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. Т. Т., гр. София, ул.
*******, ет. 4 за признаване за установено, че . Д. П. П., ЕГН
3
********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******
заплащане на сумата от 165,47лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението-20.08.2018г. до изплащането й, представляващи
стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 8 в гр. София,
ул. ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
49,92лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2018, за които е
издадена заповед по заповедно дело № 55680/2018г. на СРС .
Навело е твърдения, че ответниците притежават идеални части от имота –М.
Г.а -1/3; Д. Ф. – 1/3; Б. П. – 1/6; Д. П. – 1/6 и като такива са потребители на
енергия в него, потребили енергия в имота за процесния период в количества
и на стойност, за които са предявени исковете, всеки отговарял за плащането
на съответстваща на квотата му собствеността сума, страните били
обвързани от договор при Общи условия, изпаднали в забава на плащането на
сумите. Претендирало е разноски.
Ответниците - Д. Н. Ф., ЕГН **********, Б. П. П., ЕГН ********** Д. П.
П., ЕГН ********** са оспорили исковете. Навел е твърдения, че не били
потребители на енергия в имота защото през периода не го били ползвали, а и
задълженията били погасени по давност. Претендирали са разноски.
Ответникът по исковете М. И. В. Г.а , ЕГН ********** не е изразила
становище.
Третото лице помагач на ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* не е
изразило становище.
По делото е приложено заповедно дело № 55680/2018г. по описа на СРС
съгласно което по заявление вх. № 3066893/20.08.2018г. е издадена заповед
за изпълнение с която е разпоредено М. И. В. Г.а, ЕГН ********** и П. Б. Г.
, Д. Н. Ф., ЕГН **********, Б. П. П., ЕГН ********** Д. П. П., ЕГН
********** да заплатят на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК *******, с
адрес на управление: гр.София, ул. ******* сумата от 992,85лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-20.08.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 8 в
гр. София, ул. ******* за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.; сумата от
299,54лв. представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 16.09.2015г. до 08.08.2018, както и съдебни
разноски от 75,85лв. при квоти от 1/3 за М. и П. Г.и при условията на
солидарност; 1/3 за Д. Ф., 1/6 за Б. П. и 1/6 за Д. П.; за така издадената
запорев М. Г.а е уведомена на 27.09.2017г. и на 11.10.2018г. е подала
възражение; Д. Ф. е уведомена на 14.09.2018г. и е подала възражение на
26.09.2018г.; Б. П. няма данни да е бил редовно уведомен , като е подал
възражение на 21.09.2018г., Д. П. е уведомен на 13.09.2018г. и е подал
възражение на 21.09.2018г. последните трима са посочили, че не дължат
заплащане на потребената в имота топлинна енергия, защото не са
потребител на топлинна енергия в имота, наследодателят им Н. П. също
не бил потребител, защото не ползвал имота, за имота се водело през
периода дело за делба и бил ползван от Н. П., отделно задълженията били
4
погасени по давност. На 07.02.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта за представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване съществуване на
вземанията по заповедта и такива е представил на 07.03.2020г.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-
счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки при ищеца е посочило, че начислено задължение е за
992,85лв. главница, няма данни за плащането им, лихва за забава за
процесния период е 299,54лв.
Приет е нотариален акт № 77/2010г. с който Н. П. е прехвърлил на М. Г.а и
на П. Г. 1/3 ид.ч. от апартамент № 8, гр. София, ул. ******* с договор за
замяна, като П. е получил в замяна автомобил Волво, рег. № *******
По делото е приет договор за доброволна делба, съгласно който на
11.06.2015г. П. Г., М. Г.а, Б. П., Д. П. и Д. Ф. са поделили съсобствения им
апартамент № 8, гр. София, ул. ******* като същият е поставен в дял на М. и
на П. Г.и, за уравнение на което двамата са се задължили на платят на
останалите съсобственици суми за уравнение на дяловете им, които са 1/3
ид.ч. за Д. Ф. , 1/6 за Б. П. и 1/6 за Д. П..
Приети са Общи условия на ищеца одобрени от ДКЕВР с Решение от
03.02.2014г. , съгласно чл. 33 от които суми по фактурите следва да се
заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на
продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за
забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част,:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на
вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за
забава на плащане на същите, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава XXXVII от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на
което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е
изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
5
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби, че е носител на вземане за възнаграждение ,
че е настъпил падеж за плащането на тези задължения
Действащата към периода на облигационните отношения между страните
нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които
влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно
потребителят изрично и писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период и
Наредба №16-334 от
2007. г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от
ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл.
36, ал. 3 от ЗЕ. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване
на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази
абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата
на прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
6
2007. г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат
заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо
повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период
ответниците са били собственици на идеални части от имота както следва: Д.
Ф. –на 1/3 ид.ч.; Д. П. на 1/6 ид.ч.; Б. П. – на 1/6 ид.ч. от имота. Тези
обстоятелства не са спорни по делото, а и са признати от тях с приетия по
делото неоспорен от страните договор за доброволна делба от 11.06.2015г.
Като такива и доколкото не е установено други лице да е било дв
облигационни отношения с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота
по начин освобождаващ собствениците му от отговорност пред ищеца от
заплащане на потребената в него енергия, то съдът приема за установено по
делото, че ответниците са били потребители на топлинна енергия в имота и
отговарят пред ищеца за заплащане на стойност на същата съобразно
участието им в съсобствеността.
Спорен въпрос е дали процесните вземания са погасени по давност.
Приложими за процесните вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33
от ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г., съгласно които
плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения са уговорени
да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е
съглашение падежа на задължението да настъпва след покана за плащане.
Това е така, защото падежа е уговорено да настъпва след поведение на
кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към длъжника,
което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така
възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от
ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
7
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2016г., за тези вземания , които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон
без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество
да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение в определен месец. Издаването на няколко счетоводни
документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и
да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната
издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да
се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност, е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането
и изпадането в забава на плащането на същото са различни юридически
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ
от 2014г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението –
20.08.2018г., то правилно районният съд е приел, че задълженията, които са
възникнали за целия процесен период от 01.05.2014г. до 30.04.2015г . за
главници са погасени по давност, съответно по арг. от чл. 119 от ЗЗД
погасени по давност са и лихвите за забава на плащането им.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се
постави в тежест на въззивника , въззиваемите не са доказали че са направили
разноски за въззивното производство и такива не им се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІ-55-20001705/10.01.2022г. по гр.д. №
13618 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
8
въззивника-ищец –– Т.С.”ЕООД, ЕИК ******* .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9