Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, трети състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: Кристиан Гюрчев
при участието на секретаря Дарина
Илиева, като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 2065 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б.Д.М.
против Наказателно постановление /НП/ № 227-ЗЗ/01.09.2020 г., издадено от
Директора на ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на 209а, ал. 1 от ЗЗ.
В жалбата се ангажират твърдения
за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон при изготвянето му. Моли обжалваното наказателно
постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Б.М., който
поддържа изложеното в жалбата и моли същата да се уважи. Представя писмени
бележки. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган,
редовно призован, се представлява от юрисконсулт Димитрова, която счита, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Русе,
редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище.
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – жалбоподателят е получил препис от наказателното
постановление на 20.09.2020 г., а жалбата е подадена на 25.09.2020 г., касае
подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да
бъде разгледана по същество относно нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно
изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 13.03.2020 г.
в Република България била
обявена пандемичната обстановка по повод разпространението на заразата от
COVID–19, наложена със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за
преодоляване на последиците. В тази връзка здравният министър, в рамките на
правомощия му по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ въвел с многобройни заповеди временни
противоепидемични мерки на територията на Р. България, между които и Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., забраняваща пребиваването на обществени места без
поставена маска или друго средство, покриващо носа и устата.
На 19.04.2020 г. около 23:20 часа
в гр. Русе, на ул. „Студенска“ пред РУ „Ангел Кънчев“ при извършен обход
свидетелите С.В. и И.С.,***, забелязали три лица в близост до паркиран лек
автомобил без поставени маски, между които бил и жалбоподателят. При
извършената проверка свидетелят С.В. установил самоличността на последния и му
съставил АУАН № 227-33/19.04.2020 г. за нарушение на Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., а именно пребивавал на обществено място без да е
поставил защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата. Б.М. подписал
АУАН-а без възражения, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН представил такова,
в което посочил, че актът му бил съставен докато бил временно премахнал маската
си, за да отпие газирана напитка, закупена преди това от магазин в близост до
местонарушението.
След съставяне на акта,
преписката по административно-наказателното производство била прекратена на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а материалите изпратени на Окръжна прокуратура
– Русе. С Постановление от 22.06.2020 г. материалите по образуваната прокурорска
преписка № 2226/2020 г. по описа на ОП-Русе
били препратени по компетентност на Районна прокуратура – Русе, тъй като
от наличните данни не било установено извършването на престъпление от
компетентността на ОП-Русе. С Постановление от 01.07.2020 г. РП-Русе отказала
да образува досъдебно производство и прекратила пр. пр. № 3623/2020 г. по описа
на РП-Русе, приемайки, че извършеното от Б.М., макар формално да осъществява
състава на престъплението по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, се явява
малозначително по смисъла на чл 9, ал. 2 от НК. В тази връзка РП-Русе изпратила
материалите по преписката по компетентност на Директора на ОД на МВР-Русе за
преценка за евентуално налагане на административно наказание. Директорът на ОД
на МВР-Русе издал оспореното наказателно постановление, позовавайки се на съставения
АУАН, като наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като в обстоятелствената част на постановлението приел
идентична фактическа обстановка на описаната в АУАН-а.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 227-33/19.04.2020 г., НП № 227-ЗЗ/01.09.2020
г., възражение на Б.М. с вх. № 00-1435/21.04.2020 г. по описа на ОД на МВР-Русе,
Постановление на ОП-Русе от 22.06.2020 г. и Постановление на РП-Русе от 01.07.2020
г., както и събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.В. и И.С.,
които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
При разглеждане на дела срещу
наказателни постановление районният съд е винаги инстанция по същество – чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, тоест дали е приложен правилно както
процесуалният, така и материалният закон.
Съдът намира, че процесният АУАН
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото Заповед № 336з-647 от 24.03.2020 г., видно от която на държавните
служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Русе е възложено да съставят
АУАН-ове по чл. 209а от ЗЗ. По делото не се спори, а и видно от разпита на
свидетелите В. и С., същите са служители на ОД на МВР – Русе, разполагащи с полицейски
правомощия. Административно-наказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган съгласно чл.
209а, ал. 4 от ЗЗдр, какъвто се явява Директора на ОД на МВР-Русе.
Съдът счита обаче, че така
издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като съставено
при нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Както бе посочено и по-горе, обжалваното НП било издадено след прекратяване
на административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН № 227-33/19.04.2020 г. При това
положение съставеният от свидетеля С.В. АУАН изгубил своето правно значение и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От
посоченото в атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че АНО се
позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална
възможност му предоставя разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а на АУАН № 227-33/19.04.2020 г., сложил началото на административнонаказателно производство, което към
този момент вече било прекратено по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. По този
начин съществено била нарушена процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
В контекста на
изложените доводи за налични процесуални основания за отмяна на НП, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, Съдът не намира за
необходимо да обсъжда същото от материалноправна страна, изследвайки въпросите
извършено ли е деяние, съставомерно ли е то и неговото авторство, тъй като
такъв анализ предпоставя наличие на законосъобразен акт, а процесния не е
такъв. Единствено за пълнота, следва бъде отбелязано, че в конкретния случай,
съществуват безспорни правни аргументи и за неправилно приложение на
материалния закон от АНО, доколкото така описаното в НП деяние представлява „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието
на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното
нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и
свързани с преценката на: предмета на нарушението, обстоятелствата при които
извършено, обществено-опасните му последици, наличието на щета за държавата,
респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и пр. Процесното
нарушение е с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят
е проявил загриженост и е узнал за задължението си да спазва изискването за
поставяне на предпазна маска или друго подобно средство при пребиваване на
обществено място, разполагал е с такава, но поради обективни причини –
консумация на газирана напитка, временно я е премахнал. Следва да се посочи, че
нарушението е констатирано в един ранен момент на пандемията, при постоянно
променяща се ситуация и при разнопосочни сигнали от изпълнителната власт, което
е видимо от многото на брой на заповеди, често с напълно противоречащи
предписания една спрямо друга. Не без значение е и факта, че впоследствие
посочената мярка е отменена, а при повторното ѝ въвеждане при значително
по-услужнена епидемиологична обстановка същата е видоизменена, като
задължението за носене на маска или друго предпазващо средство на открити
обществени места е въведено само при струпване на хора и невъзможност за
спазване на физическа дистанция от 1,5 м. Това означава, че е прието, че тези
изисквания са били крайно завишени и нецелесъобразни спрямо търсения резултат –
опазване здравето и живота на пребиваващите на обществени пространства. Така
когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не ги е отчел и не приложил нормата чл. 28, б. „А“ от ЗАНН да
предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради противоречие на закона.
По изложените мотиви, жалбата се
явява основателна, като обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Въпреки това и за
прецизност съдът счита, че следва да обсъди и останалите изложени в писмената
защита съобразжения касателно незаконосъобразността на наказателното
постановление.
На първо място съдът не споделя и
възражението на жалбоподателя, че непосочването на конкретната разпоредба от
процесната заповед е ограничило правото му на защита, доколкото в АУАН-а и в НП
ясно и точно са упоменати място и времето на извършване на нарушението,
изпълнително деяние – нарушение на Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., както и
конкретните противоепидемични мерки, които с бездействието си жалбоподателят е
нарушил. В тази насока следва да се отбележи че Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. изменя и допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., като въвежда едно единствено
задължение, а именно за носене на маски и други предпазни средства. Що се касае
до непосочването на разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, съдът счита, че
правилно АНО не я е посочил, доколкото същата регламентира материалната
компетентност на министъра на здравеопазването и не въвежда сама по себе си
задължение за гражданите.
Що се касае до въпроса за
правната природа на посочените в АУАН и НП заповеди на министъра на
здравеопазването, с които са били уредени приложимите противоепидемични
мерки по време на въведеното извънредно
положение в страната, съдът не споделя изложеното, че същите имат характер на
общи административни актове. Следва да се посочи, че е налице противоречива
практика от относно правния характер на заповедите на министъра на здравеопазването,
макар разпоредбата на чл. 63, ал. 11 от ЗЗ изрично да е посочила, че същите са
общи административни актове, които се издават по реда на чл. 73 от АПК. В тази
насока съдът счита за нужно да обоснови възприетото от него становище. Основната
разлика между общият административен акт и нормативният административен акт е в
това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат
административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една
ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за
повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в
бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане
на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към
неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят
възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се
посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като
общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК,
който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи
без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. По делото
не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо повече, самият
жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта и
съответно с въведеното с нея задължение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, се явява
основателна и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски за процесуалното му представителство, поради което съдът следва да
осъди ОД на МВР-Русе да му заплати сумата в размер на 300 лева. Посочената сума
е в рамките на предвидения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и възражението
на АНО за прекомерност следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 227-ЗЗ/01.09.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР-Русе, с което на Б.Д.М. на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на 209а, ал. 1 от ЗЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на Б.Д.М., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението
да се връчи на страните!
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: